О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 24.1.2018 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №5158
по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.
Страните са представили писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Ответникът е отправил искане по
чл.183 ГПК към ищеца да представи оригинала на договора, от който черпи
основания за предявените искове.
Поискал е изслушване на
съдебно-техническа експертиза за доказване на възражението му за
недействителност на договора поради несъответствия в размера на шрифта на
документа с нормативните изисквания. По това искане съдът ще се произнесе след
становището на ищеца дали оспорва твърдяното несъответнквие.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предоставените
от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора по чл.131 от ГПК писмени
доказателства, както и матиралите по приложеното ч.гр.д. №4296/2016г. на ПРС.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи до първото съдебно
заседание по делото оригинала на договор за потребителски заем PLUS-12795354 от 9.2.2016г.
Насрочва делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 1.3.2018 година от
11,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Съставя проект на доклад по чл.146 от ГПК, както следва:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени кумулативно съединени искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и
чл.86, ал.1 ЗЗД, които са съединени при
условията на евентуалност с осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр.
чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД основава
исковете на обстоятелствата, че е изправна страна по валидно облигационно
правоотношение с ответника А.П.Р., произтичащо от договор за потребителски заем
№PLUS-12795354, сключен на 9.2.2016г., по който е
изпълнил задължението си да предостави на ответника кредит в размер на 3800лв.
по сметка и 1021,44лв. за закупуването на застраховка, а последният не е
заплатил в срок уговорените 48 погасителните вноски по 135,90лв. всяка, дължими
за връщане на заетата сума и за уговорената възнаградителна лихва, като преустановил
плащанията на 5.11.2016г. Останал задължен за 41 погасителни вноски. Затова
ищецът упражнил правото си по чл.5 от договора да обяви всички свои вземания за
предсрочно изискуеми, считано от 5.12.2016г., за което уведомил ответника с
писмо, изпратено до него на обявения в договора адрес. Изявлението следвало да
се счита узнато от адресата, предвид фикцията по чл.9 от договора.
Не последвало плащане от страна на ответника и за
това ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена от Пазарджишкия районен съд по ч.гр.д. №4296/2017г. Към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.10.2017г., размерът
на вземането, включително вноските по кредита с ненастъпил падеж, бил следния: 3579,29
лв. – главница; 1247,81 лв. - възнаградителна лихва и 309,45 лв. – законна
лихва за забава, дължима за периода от 5.12.2016г. до 11.10.2017г.
Поради подадено възражение по чл.414 ГПК, ищецът моли
съда да установи по отношение на ответника съществуването на вземането по заповедта
за изпълнение, с изключение на обезщетението за забава за разликата над
109,45лв., погасена доброволно от ответника след издаването на заповедта за
изпълнение.
При евентуално отхвърляне на установителните искове
иск, моли съда да осъди ответника за заплати горепосочените суми, като признае
на исковата молба качеството на изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и покана за изпълнение, достигнали до длъжника с връчването на препис
от исковата молба, от който момент същият следва да се счита в забава и за
вноските по кредита с ненастъпил падеж.
Претендира
съдебни разноски по настоящото дело, както и присъждане на разноските в
заповедното производство.
Ответникът оспорва иска с възражение
за недействителност на договора за потребителски заем на основание чл.22, вр.
чл.10, ал.1 ЗПК поради несъответствие в размера на шрифта на документа с
нормативните изисквания. Като второ и трето основание за недействителност сочи
отсъствието в договора на нормативно предвиденото съдържание по чл.11, ал.1,
т.12 ЗПК, както и липсата на общи условия, които да са предоставени на
ответника по начина, указан в чл.5, ал.4 ЗПК. Предявява възражение за
недействителност, респ. недължимост на уговорената в договора и платена от
ответника „такса ангажимент“ в размер на 95лв., както и платените „разноски за
събиране“ в размер на 24лв., каквито
претенции обаче не са предявени от ищеца.
С оглед твърденията на ответника и
на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът приема за безспорно, че ответникът е
получил от ищеца заемната сума в размера на 3800лв. по сметка и 1021,44лв. за
закупуване на застраховка.
По исковете с материалноправна
квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на облигационно лихвоносно задължение за ответника,
произтичащо от договор за заем, изискуемостта на задължението и неговия размер,
като указва, че за размера не е посочил доказателства.
По иска по чл.86 от ЗЗД ищецът
следва да установи наличието на олихвяем главен дълг и изпадането на длъжника в
забава.
При
доказването на горното от ищеца, в тежест на ответника е да установи
положителния факт на погасяване на задължението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: