Р Е Ш Е Н И Е
№ 1647
град
Пловдив, 12.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ Десети състав, в открито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 441 по описа за 2023 година, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалбата
на "ТРАНС ИВ 66" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от И.П. И. - Управител, чрез адвокат А.Д. срещу Решение №
2153-15-37/26.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
5104-15-296/23.12.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП
на НОИ Пловдив за приемане на злополуката със Х.Д.И. за трудова по чл. 55, ал.
1 от КСО.
В жалбата се излагат съображения, че на са
налице елементите от фактическия състав обосноваващи извод за настъпила трудова
злополука, като по същество се иска отмяна решението и разпореждането, присъждане на разноски.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател не
се представлява.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. С. намира
жалбата за неоснователна, поради което моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, представя писмени бележки
Заинтересованите страни – Е.Н.И. и Д.Х.И. /наследници на Х.Д.И./, чрез пълномощника си адв. П., намират жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на Директора на ТП
на НОИ Пловдив да бъде потвърдено, претендират се разноски в настоящото производство.
Административен
съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост
на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна, поради следното:
Преди настъпването на
процесната злополука е издадена Заповед № 356/28.07.2022 г. /л.57/ на
Управителя на "ТРАНС ИВ 66" ЕООД, с която Х.Д.И. е бил командирован
до Германия с маршрут България-Германия-България с товарен автомобил с рег. № ***
и ремарке с рег. №*** със задача "международен превоз на стоки",
считано от 28.07.2022 г.
Административното
производство се е развило по повод постъпила в ТП на НОИ Пловдив декларация за
трудова злополука с вх. № 5101-15-252 от 31.10.2022 г. /л.23/, станала на
01.08.2022 г. с Х.Д.И., на длъжност "международен шофьор" в „ТРАНС ИВ
66" ЕООД, като декларацията е подадена от Х.Д.И. - пострадало лице.
След проведено
разследване по повод декларираната злополука, в изпълнение разпоредбите на чл.
58 и чл. 59 от КСО е съставен протокол №5103-15-44/19.12.2022 г. /л.28/ подписан
от всички членове на комисията, като от страна на „ТРАНС ИВ 66" ЕООД било
приложено и особено мнение, чрез упълномощен адв. А.Д., относно начина на
провежданото разследване и констатациите на комисията.
В хода на
разследването е установено, че Х.Д.И. е назначен на работа в "ТРАНС ИВ
66" ЕООД, гр. Пловдив с трудов договор № 317/14.03.2022 г. /л.41/, на
основание чл.67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, на
длъжност "шофьор, товарен автомобил (международни превози)", с код по
НКПД: 83322006, при условията на пълно работно време - 8 часа дневно и със
задължения, утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика, неразделна
част от договора. Трудовият договор е регистриран в ТД на НАП - Пловдив.
Съгласно
представената длъжностна характеристика /л.39/ за длъжността "шофьор на
товарен автомобил над 20 тона", код по НКПД: 83322006. Видно от същата
основните служебни задължения на И. са били
следните:
Преди излизане на път
да извършва преглед на МПС, да проверява горивото, охладителната течност,
маслото, гумите, състоянието и работата на двигателя, скоростната кутия,
кормилното управление, осветлението, спирачките, предния и заден мост, работата
на арматурното табло, действието на контролните уреди, наличността и
състоянието на инструментите и принадлежностите, закрепването на товара; да
получи пътен лист и разписание от управителя на фирмата; по време на път да
следи за нормалната работа на двигателя, механизмите на трансмисията и спазва
безопасността на движението; по време на престоите да проверява изправността и
закрепването на ресорите, щангите и съединенията на кормилната уредба; да
описва в пътния лист данните за извършения курс; да проверява периодично
температурата на главините на колелата, барабаните, скоростната кутия и задния
мост и налягането на гумите; при продължителни пътувания да проверява
състоянието на автомобила и товара, при поява на неизправности или повреда
взема мерки за тяхното отстраняване; след приключване на курса да представя
автомобила на управителя на фирмата; да изпълнява и други конкретно възложени
задачи, свързани с изпълняваната длъжност. Основните отговорности, присъщи за
длъжността са: отговорност за правилната експлоатация на автомобила и
опазването на товарите; отговорност за настъпили вреди от виновно причинени
автопроизшествия или неспазване на товарите.
С декларацията за
трудова злополука (вх. № 5101-15-252/31.10.2022 г.) е приложена и Епикриза,
преведена от заклет преводач "АТИ БГ" ЕООД - гр. Пловдив, от немски
на български език /л.86/ за хоспитализиция на Х.Д.И. в Клиника "Свети
Георги", Делицшер щрасе, Лайпциг под № 13112156, като в същата е отразено,
че Х.И. е постъпил за лечение в Клиника "Свети Георги", Клиника по
пластична хирургия и хирургия на ръката, център за тежки изгаряния за периода
от 02.08.2022 г. до 20.08.2022 г. с диагноза изгаряне на голяма повърхност от
2-ра до 3-ра степен - 32% изгорена телесна повърхност на двата горни крайника,
включително и на дланите, торса, двете бедра и подбедрица.
В реквизита
"Анамнеза" от епикризата е отразено:…. „газова бутилка на шофьора на
ТИР експлодирала, докато подготвял вечерята си. Вследствие на това пациентът
претърпял сериозни травми от изгаряне на голяма телесна повърхност.“
В процеса на
разследване на злополуката са представени писмени обяснения от пострадалия
служител в "ТРАНС ИВ 66" ЕООД - Х.Д.И. (вх.№ 5101-15-252#3 от
17.11.2022 г.). /л.79/
От обясненията се
потвърждават релевантите за спора факти, а именно, че в изпълнение на
задълженията си по безсрочен трудов договор,
И. е изпълнявал курс за превоз на стоки/товари с дестинация
РБългария-Германия-РБългария с предоставено МПС-ТИР от работодател, като на
връщане от Германия към България на 01.08.2022 г. е спрял на специално обособен
паркинг на границата между Германия и Чехия, от страната на първата държава за
задължителна почивка и консумиране на храна - вечеря. За да консумира храната, Х.И.
е следвало да приготви предварително закупената такава, като за целта е
използвал еднократна туристическа бутилка - котлон. След като паркирал МПС на
паркинга, преди да слезе от купето е взел газовата бутилка - котлон и я сглобил
за да провери дали работи правилно. В момента, в който Х.И. е започнал действия
по проверка изправността на бутилката, същата се е самозапалила и е започнала
да гори силно с голям пламък. Вследствие на самозапалилата се газова бутилка,
пострадалият е получил изгаряния по тялото.
В съответствие с
установено е и заявеното от Управителят на "ТРАНС ИВ 66" ЕООД /л.32/,
който посочва, че на 01.08.2022 г. Х. И.
се е свързал с него и го е уведомил за инцидент, случил се на територията на
Ферална Република Германия по време на ползване на междудневната си почивка.
Причина за инцидента е била експлозия на газова бутилка в каросерията на
камиона, при който инцидент е увреден товарния автомобил.
Безспорно е
установено по делото, че в изпълнение на служебните си задължения като
"шофьор на товарен автомобил, международни превози" Х.И. е изпълнявал
международен курс - превоз на стоки/товари с маршрут РБългария - Германия -
РБългария. На 01.08.2022 г. към 20:25 ч. местно време за Германия, на връщане
обратно от Германия към България, шофьорът на тежкотоварния автомобил Х.И. е
спрял за почивка на специално обособен паркинг в Германия на границата с Чехия,
като общо за деня е изминал 808 км, съгласно представен от осигурителя отчет с
данни за пътувания с САNBUS /л.45/.
В момента на
злополуката, съгласно писмените обяснения на пострадалия, същият се е намирал в
кабината на тежкотоварния автомобил и е ползвал задължителната междудневна
почивка във връзка с изпълнявания международен курс, когато при възникнала
експлозия на туристическа газова бутилка, използвана от Х.Д.И. за приготвяне на
храна, е причинено внезапно травматично увреждане на здравето му, състоящо се в
изгаряне на голяма повърхност от 2-ра до 3-та степен на двата горни крайника,
включително и на дланите, торса, двете бедра и подбедрица.
Съгласно чл.2, ал.1
от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, командировка
в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в
чужбина по нареждане на съответния командироващ орган, а съгласно чл.8 от
Регламент (ЕО) №561/2006 г. на Европейския парламент и на съвета от 15.03.2006
г. водачът ползва дневни и седмични почивки, като по желание на водача дневните
почивки и намалените седмични почивки извън базата могат да бъдат ползвани в
превозното средство, доколкото то разполага с подходящи условия за спане за
всеки водач и превозното средство е неподвижно. В чл.4, б. "ж" от Регламента
е дадено определение на понятието „дневна почивка": дневен период от
време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който
включва „нормална дневна почивка" и „намалена дневна почивка".
По делото, без
оспорвания и искания по чл.201 от ГПК се
прие експертно заключение - Протокол № 357 от 23.06.2023 г. по назначената
съдебно-почеркова експертиза с вещо лице К.П.С.. Вещото лице е категорично, че
подписите срещу името на Х.И. в графата „Подпис на инструктирания“ на ред №
1783/02.06.2022 г., ред № 1805/14.06.2022 г., ред № 1822/23.06.2022 г., ред №
1844/08.07.2022 г., ред № 1859/19.07.2022 г. и ред № 1870 от 28.07.2022 г. в Книгата
за инструктаж по безопасност и здраве при работа, не са изпълнени от Х.Д.И..
Това обстоятелство води до извод за нарушение на задълженията от страна на
дружеството – жалбоподател, но не и за съпричиняване. По делото не са
налични никакви данни и доказателства пострадалият умишлено да е увредил
здравето си, както и това да е сторено от действия или бездействия на друго
лице, за да може злополуката да не се квалифицира като трудова.
Настоящия състав
намира, че действията по приготвяне на храна в поверения на пострадалато лице
товарен автомобил, в рамките на задължителната междудневна почивка, по време на
служебна командировка в чужбина, съставляват действия през време и във връзка и
по повод възложените му трудови функции.
Неоснователни са
доводите и възраженията на дружеството - жалбоподател, че пострадалият И. не с
получил увреждането в изпълнение на служебните си задължения. Задължението по
договор и длъжностна характеристика на командирования зад граница
"международен шофьор" да опазва повереното му превозно средство и
превозвания товар, води до извода, че и по време на дневна или седмична
почивка, шофьора извършва работа в интерес на предприятието.
В тази насока,
съгласно разпоредбата чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка, или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
неработоспособност или смърт.
Анализирайки
разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО се стига до извода, че за да бъде възприета
дадена злополука (инцидент) като трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, следва да са налице следните елементи на фактическия състав: внезапно
увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост
между увреждането и изпълнението на трудовите функции и причинна връзка между
настъпилото увреждане и неблагоприятния резултат. Х.И. е имал качеството
осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, като е получил внезапно
увреждане с диагноза изгаряне на голяма повърхност от 2-ра до 3-ра степен - 32%
изгорена телесна повърхност на двата горни крайника, включително и на дланите,
торса, двете бедра и подбедрица.
В процесния случай, в
Разпореждане № 5104-15-296/23.12.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1
от КСО при ТП на НОИ - Пловдив са описани конкретни факти и обстоятелства,
сочещи изпълнението на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Видно от събраните в
рамките на административното и съдебно производство писмени и гласни
доказателства се установява наличието на пълния фактически състав на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 55, ал.
3 КСО не е налице трудова злополука, само ако пострадалият умишлено е увредил
здравето си. По аргумент от чл. 11, ал. 2 НК умишленото увреждане означава
пострадалият да иска или да допуска настъпването на вредоносните последици от
поведението си. Жалбоподателят не доказва, че пострадалият съзнателно е
извършил действия, които да обективират пряк или евентуален умисъл за
самоувреждане.
Без правно значение е
и обстоятелството, че злополуката е настъпила по време, когато И. е бил в
почивка и не е изпълнявал трудовите си задължения. Пострадалият е бил
командирован на работа извън страната за определен срок, при което е налице
продължително състояние, свързано с изпълнение на трудови задължения. Между
осъществяването на трудовата дейност и увреждането има функционална зависимост,
а оспореното решение съответства на целта на КСО и на Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Административният
орган е спазил принципите на законност и съразмерност, като е сторил
необходимото да изясни обективната истина, да даде правилната квалификация на
злополуката и в крайна сметка - да гарантира правата на осигуреното лице.
Съгласно разпоредбата
на чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка друга работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Тези материални характеристики на трудовата злополука в съчетание с
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО че не е налице трудова злополука когато
пострадалият умишлено е увредил здравето водят до извода, че доказателствената
тежест върху пострадалия, респективно неговите наследници и административния
орган е значително облекчена в установяването на минимален фактически състав,
предвиден в закона, за да се приеме, че една злополука е трудова.
Установяването на действията във връзка, или по повод на извършваната работа и
всяка друга работа в интерес на предприятието в конкретния случай е обусловено
от характера на отношенията между работодателя и пострадалия, който е
изпълнявал задълженията си.
Релевантната констатация
в случая е, че злополуката е станала по време и място, когато пострадалият е
бил ангажиран във връзка и по повод работа в интерес на предприятието. Тези
факти са напълно достатъчни като законово основание злополуката да бъде приета
за трудова.
В конкретния случай, при
внимателен преглед и преценка на представените по делото доказателства следва
да се приеме, че са изпълнени всички елементи от сложния фактически състав на нормата
на чл. 55, ал. 1 от КСО, след като се доказва причинно-следствена връзка между
увреждането и изпълняваните конкретни служебни задължения. Налице е функционална връзка между извършваната от
пострадалото лице работа по трудово правоотношение съгласно длъжностната му
характеристика с внезапно настъпилото
увреждане на неговото здраве.
Доказани от страна на административния орган
са релевантните за спора факти и
обстоятелства. В случая съдът счита, че са
кумулативно налични всички
признаци на трудовата злополука. В рамките на административното
производство, съдът констатира че не са допуснати съществени нарушения, които
да доведат до издаване на индивидуален административен акт, базиран на непълна
и неправилно изяснена фактическа обстановка, както се твърди, което съответно
да доведе до неговата незаконосъобразност.
Съдът намира проведеното от ТП
на НОИ Пловдив разследване на злополуката за
пълно, обосновано и правилно проведено, а извода, визиран в оспореното разпореждане и
потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, че е налице хипотезата на чл.
55, ал. 1 от КСО за правилен и
законосъобразен.
При посочения изход на спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска
защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
На Е.Н.И. с ЕГН **********,
се дължи сумата в размер на 323лв. /триста двадесет и три / депозит за вещо
лице.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 /в приложимата редакция/ от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дружеството-жалбоподател
дължи и следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на Е.Н.И. и Д.Х.И.
/наследници на Х.Д.И./, адвокат А.Д.П., с личен номер **********,
възнаграждение за процесуалното представителство по административно дело № 441
от 2023 г. на Административен съд Пловдив в размер на 1000 лв. /хиляда/ лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ТРАНС ИВ 66" ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от И.П. И. - Управител,
чрез адвокат А.Д. срещу Решение № 2153-15-37/26.01.2023 г. на Директора
на ТП на НОИ Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № 5104-15-296/23.12.2022 г. на длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за приемане на злополуката със Х.Д.И. за
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО
ОСЪЖДА "ТРАНС ИВ 66" ЕООД, с
ЕИК *********, да заплати на ТП на НОИ
град Пловдив сумата в размер на 100лв. /сто/ лева
за юрисконсултско
възнаграждение
ОСЪЖДА "ТРАНС ИВ 66" ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Е.Н.И. с ЕГН **********,
сумата в размер на 323лв. /триста двадесет и три / депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА "ТРАНС
ИВ 66" ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат А.Д.П., с личен номер
**********, сумата в размер на 1000лв. /хиляда/ лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: