Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3124 22.07.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 18264 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правната квалификация по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Р.К.Г., с ЕГН **********, с
адрес *** чрез адвокат М.Б., с адрес ***, офис * е предявил против АВТОТРАНС - 2000 ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Източен № 48, ет. 6,
представлявано от И. А. Ч. и К. Т. Ч. заедно и поотделно за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева, представляващи претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане.
В исковата молба се твърди, че на
30.08.2018г. около 13 часа на автобусна спирка на градския транспорт на гара *****
в гр. Пловдив, ищцата очаквала автобус № **, който да я закара до вкъщи. На
спирката имало още трима човека – две ***** граждански и И. М.. Автобус № **,
peг. № ****** пристигнал на спирката и отворил само предната врата на автобуса
от където чакащите на спирката, включително и ищцата започнали да влизат в
автобуса. ******гледал през прозореца, а не към качващите се пътници в
автобуса. След като ****** граждански се качили в автобуса, ищцата също почти
била влезнала в същия, като левия й крак и двете й ръце, заедно с багажа й били
вътре в автобуса. Непосредствено зад ищцата се намирал И. М.. ******на автобуса
не съобразил обстоятелството, че ищцата се качвала в автобуса затворил вратите.
Ищцата свалила крака си, но ръцете й с багажа останали вътре в автобуса и били
притиснати от вратите. Ищцата изпищяла от болката, която изпитала вследствие на
затискането на ръцете й от вратите на автобуса. ******чул писъка, но вместо да
отвори вратите започнал да натиска копчето за затваряне на вратите, което
довело до по-силен и продължителен натиск за ищцата. И. М. се опитал да помогне
като задържи вратите, но не успял.
Болката, която изпитала ищцата била много голяма и силна, а ръцете й
веднага се подули и посинили. След случилото се ищцата и И. М. се качили в
автобуса. Ищцата попитала шофьора на автобуса за името му, но вместо да се
извини за случилото се той започнал да я заплашва и обижда, като ищцата
започвала да изпитва страх. Видимото състояние на шофьора било неадекватно.
Ищцата се обадила на телефонен номер 112, за да сигнализира за случилото се и
да изиска да проверят шофьора за употреба на алкохол. След това потърсила лекарска помощ в спешно
отделение в УМБАЛ Св. Георги гр. Пловдив ЕАД. Престоят там продължил с часове,
тъй като имало много чакащи пациента. Впоследствие ищцата била прегледана от
д-р ******, като били установени множество повърхностни травми на раменния пояс
и мишниците.
На следващия ден на ищцата било
издадено и съдебномедицинско удостоверение, с което било установено, че е
налице контузия на двете мишници, кръвонасядания и оток по двете мишници на
ищцата, като травматичните увреждания било възможно да възникнат по начина,
който съобщава ищцата, а именно при качването й в автобус на градския транспорт
да е била затисната от вратите му. След инцидента освен силна болка в ръцете,
която продължавала и до настоящия момент ищцата започнала да изпитвала безсъние
и страх, вследствие на което се наложило да отиде на психиатър. На 11.09.2018г.
се провел преглед от д-р ******, на който се установило, че обективното
състояние на ищцата било с чести пристъпи на тревожност и страх. На ищцата били
изписани лекарства за сън и успокоителни, които приемала повече от два месеца.
Вследствие на случилото се ищцата вдигнала високо кръвно налягане и пулсът й се
ускорил. След инцидента ищцата
продължила да има здравословни проблеми и посетила д-р ****** на 04.10.2018г.
Докторът установил, че ищцата страда от посттравматичното стресово разстройство
и хипертоничното сърце. По отношение на размера на претендираното обезщетение
ищцата счита сумата в размер на 4 000 лева за справедлива. Ищцата счита, че
билетът за пътуването бил издаден от Автотранс 2000 ООД., като ******на
автобуса е действал по възлагане от страна на последното дружество, поради
което били налице предпоставките за ангажирането на отговорността на
работодателя по чл. 49 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който се взема становище за неоснователност
на предявения иск. Ответникът възразява, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата над 70%. Ищцата не се била съобразила
с разпоредбите на чл. 18, т. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за пътуване
с обществения градски транспорт на територията на община Пловдив, съгласно
които на пътниците се забранява да се качват или слизат от превозното средство
преди отварянето на вратите напълно или след подаването на звуков сигнал, както
ида пречат на затварянето или отварянето на вратите. Ответникът твърди, че
поведението на ищцата съставлявало груба небрежност. Следвало да се има предвид
възрастта на ищцата, както и обстоятелството, че същата страдала от ******.
Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото увреждане на двете
мишници и кръвонасядания и описаните в искова молба неимуществени вреди. Твърди, че размерът на иска е завишен предвид
характера и продължителността на увреждането.
С определение от 11.01.2019г. в
настоящото производство са конституирани ОЗК – Застраховане АД и Дженерали
Застраховане АД, в качеството им на трети лица- помагачи на страната на
ответника.
В предоставения срок за становище,
такова е постъпило от „Дженерали Застраховане“ АД, с което оспорва предявения
иск по основание и размер. Твърди, че по делото не били представени
доказателства, че е нанесено увреждане на ищеца вследствие на действията на
водач на автобус от обществения транспорт, както и автобусът да е бил
собственост на ответното дружество, както и противоправността на деянието на ******на
автобуса. При условията на евентуалност възразява, че с поведението си ищцата е
допринесла за негативните последици от инцидента. Освен това по делото липсвали
данни за причинени на ищцата сериозни увреждания, както и за настъпили
усложнения в процеса на възстановяване. Освен това исковата претенция не била
съобразена по размер със съдебната практика и икономическата обстановка в
страната.
Третото лице- помагач „ОЗК
Застраховане“ АД също е депозирало становище, с което оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва вината на ******на автобус с рег. № ******. Оспорва
твърдението, че в резултат на процесното събитие за ищцата са възникнали всички
описани в исковата молба вреди. Твърди, че възрастта на ищцата и придружаващите
й заболявания са допринесли както за получените травми, така и за удължаване на
периода за възстановяването им. Въвежда възражение за съпричиняване от страна
на ищцата, която била предприела качване в превозното средство след подаване на
звуков сигнал, предупреждаващ за затваряне на вратите и потегляне. Счита, че
предявеният иск е в завишен размер, противоречащ с принципа за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Представено е в заверен препис
Съдебно-медицинско удостоверение №******г.
в което д-р ****** констатирала, че при прегледа на Р.К.Г. и от представената
медицинска документация са установени: контузия на двете мишници; кръвонаядания
и оток на двете мишници. Описаните от ищцата травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са възникнали така както съобщава ищцата.
По делото са приети като писмени
доказателства билети за пътуване издадени от ответното дружество, лист за
преглед на пациент от 30,08,2018 г., амбулаторни листове.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че ******, който е управлявал автобус № ** на 30.08.2018 г.,
се е намира в трудови правоотношение с ответното дружество.
От заключението на съдебно- медицинска
експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно, компетентно
дадено и не оспорено от страните, се установява, че на ищцата са били причинени
контузии на двете й ръце, изразяващи се в отоци, кръвонасядания и болки. Тези увреждания са причинени по начин описан
от ищцата в исковата молба. Уврежданията следва да преминат за около 15-20
дни.Всички придружаващи заболявания на ищцата не са оказали влияние както към
момента на инцидента, така и за продължителността на оздравителния процес.
По делото са разпитани свидетелите Н.
П. М., И. Н. М. и Р. К. К.
От показанията на свидетеля И. М. се
установява, че на 30,08,2018 г. на първата спирка на гара *****свидетелят и
ищцата са се качили на автобус № **. Рейсът е бил празен. Когато Р. се е
качвала в автобуса вратите на последният са се затворили, и са я притиснали.
Вратите са притиснали ръцете й. ******не е гледал рейса, а гледал през
прозореца. След това ищцата се е развикала, а свидетелят е стъпил на степенката
на вратата с двата си крака, да се засили с ръце и рамене, за да не се затвори
вратата. Станало е скандал, ищцата се е разкрещяла. И двете й ръцете са били
затиснати от вратата. Двете ръце на Р. откъм мишниците са били затиснати.
Единият й крак е бил на спетепнката, а другият отвън, ръцете с багажа вътре.
Това се е случило на първата врата - шофьорската. ******на автобуса е заплашил Р.
да не се занимава с него, защото може да скочи и да стане белята. След това Р. е
охкала, не е могла да си носи багажа,
затова свидетелят и я изпратил до тях. Р. е треперила, не е можела да каже две
думи. Свидетелката М. твърди, че знае за инцидента от ищцата. Била е
притеснена. Било е в края на август. Ходили са до болницата. Р. е треперила,
била е синя и са отишли до спешния кабинет. Там са чакали около два - три часа
и след това са се прибрали. Преди инцидента Р. е нямала оплаквания, ходела си
е, била е здрава. Тя е имала синини по лявата ръката, около лакътя, горе. Била
е много изплашена. Психически се е тормозила. Притеснявала се е да не се случи
нещо, тъй като е била заплашвана от шофьора. Тя не е можела да се придвижи, за
да отиде до болницата, затова свидетелката е
отишла с нея. Не спирали болките
на Р.. Не можела да спи вечер. Тормозила се. Притеснявала се. Това продължава
от инцидента до сега. Психическа и физическа болка имала Р.. Болките й и психическото
й състояние се дължали на този инцидент. Във връзка с този случай Р. е лежала в
болница, защото имала страхова невроза, просто изпитвала страх. На лявата ръка
имала наранявания. Продължава да има болка в ръката.
Според
показанията на свидетеля Р. К., който е управлявал автобусът, където е станал инцидента, няма спомен за настъпил
инцидент на 30,08,2018 г.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на Н. П. М., И. Н. М. и Р. К. К., като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
За да бъде ангажирана отговорността по
чл. 49 ЗЗД, е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са
причинени вреди от лице, на което е възложена работа. При тази отговорност
възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива
на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна
отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона
е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи
изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа. За да носи
възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е
вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази
отговорност е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия /В този смисъл Постановление N 7 от
30.XII.1959 г. и Постановление N 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС/.
Фактическият състав на отговорността
по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно
на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.
49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод
изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има
вина за причинените вреди.
Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от
негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този
работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е
необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или ******на
работодателя. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите правила за
извършване на възложената работа – от значение е, че е действал при или по
повод възложената работа, има вина на работника, а вина на възложителя не се
изисква.
В
конкретния случай ищцата е предявила иска за вреди настъпили при извършване на
превоз на пътници, като ****** на автобуса ****** на ответното дружество, е
затворил врата преди да се качи ищцата в автобуса, без да съобрази и осигури
безопасност преди потегляне на превозваните пътници – чл.132 т.2 от ЗДвП, при
което на ищцата са причинени контузии на двете ръце.
Непосредственото задължение на ****** на
превозното дружество, е било да се изчака всички пътници да се качат в
преводното средство и след това да затваря вратите на автобуса.
Безспорно
от събраните по делото доказателства- гласни показания на свидетеля – И. М.,
който съдът кредитира изцяло като логични и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал и писмени се установява, че на ищцата с и били
причинени контузии на двете й ръце в
резултат на това, че ******на автобус № ** е затворил вратите на превозното
средство преди пътникът –Р.Г. да се е качила напълно в автобуса.
Нарушението
или неизпълнението на задълженията на длъжностното лице от превозното дружество
за осигуряване на необходимите условия за безопасно пътуване на пътника, е това
противоправно действие, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
С
оглед всички събрани писмени и гласни доказателства,
съдът намира че е доказано наличието на противоправно поведение на ****** на ответното дружество да осигури
безопасността на пътниците, виновно поведение изразяващо се в затваряне на
вратите на автобуса преди да се качат всички пътници в него, настъпила
вреда по отношение на ищцата и причинна
връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
За причинените на ищцата болки и
страдания са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетелката М. се установява, че
болките на Р. не спират и към настоящия момент. Не можела да спи вечер.
Тормозила се. Притеснявала се.
Размерът на
неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.
П..
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за
възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
Това
предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
В
случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 4 000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл.
52 ЗЗД и адекватно репарира причинения от травмата емоционален и психически
дискомфорт и неудобства от друг характер, като се отчита икономическата обстановка в страната към момента на
злополуката през 2018 г., в т.ч. стандарта на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности на населението и това, че на
ищца са причинени контизии на двете и ръце, което е повлия
и на психиката й, бил е нарушен сънят й.
Досежно възражението на ответника за
съприничяване на вредоносния резултат от страна на ищцата, съдът счита, че не са налице предпоставките на
чл.51 ал.2 от ЗЗД - за намаляване на размера на обезщетението, тъй като не се
установи по делото, ищцата да е допринесла за настъпването на вредите.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ПдРС разноски в размер на 160 лева за държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ възлиза на 510
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА АВТОТРАНС - 2000 ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Източен № 48, ет. 6,
представлявано от И. А. Ч. и К. Т. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Г., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 4000 лева /четири
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, настъпили на 30,08,2018 г.
ОСЪЖДА
АВТОТРАНС - 2000 ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Източен №
48, ет. 6, представлявано от И. А. Ч. и К. Т. Ч. заедно да заплати на адвокат М.Б.
***, сумата от 510 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА
АВТОТРАНС - 2000 ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Източен №
48, ет. 6, представлявано от И. А. Ч. и К. Т. Ч. заедно, да заплати по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 160 лева представляваща държавна такса по
делото.
Решението е постановено при участието
на ОЗК – Застраховане АД, ЕИК ********* и Дженерали Застраховане АД, ЕИК
********* - трети лица помагачи на
АВТОТРАНС - 2000 ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п./Н.С.
Вярно
с оригинала.
К.К.