Р Е Ш Е Н И Е
№ 260082
гр.
Русе, 03.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 106 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 179 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Д.П.К. в която твърди, че за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2019г. е бил назначен като служител на МВР на длъжността „инспектор“,
като изпълнявал служебните си задължения в РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. Русе по утвърдени протоколи и графици, при сумарно изчисляване
на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3 ЗМВР. За посочения
период ищецът отработил 1914 часа нощен
труд – между 22,00 часа и 06,00 часа.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, компенсиране на извънредния труд, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивка на държавните служители се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период действала Наредба №***от 29.07.2016г.,
като в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, каквато била уредена в предходните две наредби. Поради това и в съответствие с чл. 9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при
сумарно изчисляване на работното време нощни часове следвало да се превръщат в
дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. За процесния период, ищецът
твърди, че положеният нощен труд общо 1914 часа, който следва да се
преобразуван по реда на чл. 9, ал.2 НСОРЗ с коефициент 1,143 и получените след
това преобразуване 273,68 часа представляват положен от него извънреден труд,
който не му е заплатен. Съобразно получаваната заплата, за тези часове
извънреден труд му били дължими 2427,94 лв., както и обезщетение за забава от
датите на които отделните трудови възнаграждения ставали изискуеми до датата на
предявяване на иска в размер на 291,81лв.(след изменение на иска по реда на чл.
214 ГПК). Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати посочените суми, както и направените по делото
разноски.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва се приложението на НСОРЗ към дейността на ищеца, тъй като за същата
имало специална правна уредба, съдържаща се в ЗМВР и приетите подзаконови
нормативни актове въз основа на него, която уредба не предвиждала подобно
преизчисляване на нощния труд. В случая ищецът работел нощни смени, които не
надвишавали установеното за него работно време, поради което той не е полагал извънреден труд. Също така положеният
от него нощен труд му бил заплатен, включително с допълнително възнаграждение,
определено нормативно. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на които
ищецът се основавал, било недопустимо преизчислението на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От представените по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните, се установява, че за
процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. ищецът
е работил в системата на МВР - в РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. Русе на длъжност „инспектор“, със статут на държавен служител,
като е изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени, включително и
през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч. За този период нощният труд на ищеца е бил с
продължителност 1754 часа (справка от стр. 21 на делото), като работодателят е
заплатил за всеки от тях по 0,25лв. в брутен размер съгласно Заповед №***/05.02.2020г.
на министъра на вътрешните работи.
В счетоводството на
ответника не е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане
от работодателя на сумарно работно време съобразно правилото на чл. 9, ал.2
НСОРЗ. В случай на такова преобразуване (при коефициент 1,143 или 8:7),
получените допълнително часове са в размер на 250,822. Според представената от
ответника справка (изрично призната и от ищцовата страна, изменила и исковата
си претенция съобразно нея), възнаграждението за допълнително получените часове
труд, изчислено по часова ставка на база основно месечно възнаграждение с
увеличение за извънреден труд от 50% съгл. чл. 187, ал.6 ЗМВР е в размер на 2427,94лв.
бруто. В представената справка е изчислено и дължимото обезщетение за забава
върху тази сума -291,81лв.
Няма спор по
делото, че на ищеца не са му изплащани суми за трудово възнаграждение за
получените допълнителни часове труд при преобразуване на нощните му смени по
правилото на чл. 9, ал.2 НСОРЗ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители в МВР извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на
МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
За периода от
19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015
г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа
Наредба № ***от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.,
отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две наредби -
Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., приложима към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143. В противен случай
би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ,
както и до нарушаване на основен правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
Относно размера на
дължимото плащане на преизчисления нощен труд, настоящият съдебен състав намира
следното: Съобразявайки изложените твърдения в исковата молба, ищецът
претендира заплащане на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен
нощен труд след преобразуване на нощните часове труд в дневни, като счита, че
получените допълнителни часове след преизчислението по реда на чл. 9, ал.2
НСОРЗ следва да му се заплатят като извънреден труд, с увеличение от 50%, тъй
като надвишават нормата на работни часове за процесния период.
Съобразявайки
естеството на претенцията и установеното по делото, настоящият съдебен състав
счита, че на ищеца се дължи не допълнително възнаграждение за извънреден труд
по смисъла на чл. 143 КТ, а допълнително възнаграждение за положен нощен труд
(чл. 179 ЗМВР), който не е бил адекватно заплатен поради това, че не е бил
преобразуван в дневен с прилагане на коефициента 1,143, чието приложение следва
от нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ във вр. с чл.
140, ал. 1 КТ. По правилото на чл. 261 КТ нощният труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет, т. е. с НСОРЗ. С увеличение означава повече
от заплащането на дневния труд. За това в НСОРЗ – чл. 9, ал. 2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл. 262 КТ извънредният труд също се заплаща с увеличение, чиито
минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез
коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд
като извънреден и е поискал за него плащане с увеличение по двата начина – и
чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена с 50 % часова
ставка. За часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за
часове дневен труд /т. е. основно възнаграждение/. Преизчислението чрез коефициента
по чл. 9, ал. 2 НОСРЗ се прави, за да се определи база за заплащане на
допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това се налага,
защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за
това нощният труд се превръща в дневен и разликата между преизчислените дневни
и действителните нощни часове, която всъщност се явява увеличение, се
възмездява чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50
%/, ще се получи второ увеличение, за каквото няма основание в закона. В този
смисъл Решение №114/12.02.2020г. по в.гр.д.№90/2020г., Решение
№260 105/23.11.2020г. по в.гр.д.№589/2020г. по описа на ОС – Русе и др.
По изложените
съображения, в полза на ищеца следва да се присъди допълнително възнаграждение
за положен нощен труд в размер без увеличение от 50% като извънреден труд. Приложената
по делото справка въпреки, че не съдържа изчисление на нощния труд без
увеличени с 50 %, няма пречка да бъде извършено изчислението му, за което не са
необходими специални знания. След като безспорно е установено между страните,
че с увеличение от 50% дължимия на ищеца нощен труд за процесния период е в
размер на 2427,94лв., то без увеличение (при нормална часова ставка по колона 7
от справката), то дължимата на ищеца сума е в размер на 1618,63лв. (2427,94/1,5).
Дължимото обезщетение за забава върху тази сума е съответно 194,54лв.
По изложените
съображения предявеният главен иск следва да бъде уважен за сумата от
1618,63лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 2427,94лв. Искът за
обезщетение за забава следва да бъде уважен за сумата от 194,54лв. и отхвърлен
до пълния предявен размер от 291,81лв.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се
дължат разноски пропорционално на уважената част от исковите претенции.
Претендиран е адвокатски хонорар в размер на 500лв., срещу който размер
ответникът е възразил за прекомерност. С оглед цената на исковата претенция,
минималното адвокатско възнаграждение за нея по чл. 7, ал.2 от Наредба
№1/2004г. на ВАС е в размер на 421лв. В случая е претендирана по-висока сума,
но не значително (с почти 19% повече). Съобразявайки обаче броя на исковете,
продължителността на съдебното производство, проведените по него повече от едно
съдебни заседания, отлагането му поради епидемичната обстановка в страната,
правната и фактическа сложност на делото и пр., настоящият съдебен състав
намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е съответно на делото и не
следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Предвид уважената част
от исковата претенция, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 333,34лв.
На основание чл.
78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски пропорционално
на отхвърлената част от исковете, или от претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. следва да се присъдят 33,34лв.
В тежест на
ответника на осн. 78, ал. 6 вр.
чл. 83, , ал.1 т.1 ГПК следва да се възложи и държавната такса по дело в размер
на 114,75лв.
Мотивиран така,
Районен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР – София, представлявана от директора Николай Николов, със съдебен
адрес ***, ст. юрисконсулт С.Н. да заплати на Д.П.К. ЕГН********** с адрес
*** сумите: 1618,63лв.,
представляващи брутен размер на неизплатено възнаграждение за положен нощен
труд за периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г., ведно със
законната лихва върху него считано от 11.01.2020г. до окончателното му
изплащане, както и 194,54лв. обезщетение за забава върху неплатеното възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.05.2017г. до 10.01.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.К.
ЕГН********** против Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – София искове за
заплащане на сумата над 1618,63лв.
до пълния предявен размер от 2427,94.
дължими за положен нощен труд и за сумата над 194,54лв. до пълния предявен размер от 291,81лв. обезщетение за забава като неоснователни.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – София да
заплати на Д.П.К. ЕГН********** сумата
от 333,34лв. разноски по делото
ОСЪЖДА Д.П.К. ЕГН********** да заплати на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР – София 33,34лв. разноски по
делото
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – София,
представлявана от директора Николай Николов
да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 114,75лв. държавна
такса по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: