РЕШЕНИЕ
№ 11985
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110166481 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул.*** № *, срещу „***“ ЕАД ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. ш. № *, бл. Б. Ц. общ. Ст.,
обл. С. , за признаване за установено, че не дължи на ответника сума от
1 505.95 лв. (хиляда петстотин и пет лева и 95 стотинки), поради това, че не е
консумирал ел. енергия в такъв размер за обект в гр. С., ул. „***“ №*, но е
заплатил исковата сума, с оглед възможността за прекъсване на ел.
захранването за обекта. Процесната сума е начислена с фактура №
**********/30.08.2021 г., за периода 07.04.2021 г. – 21.05.2021 г.
В исковата молба и уточненията по исковата молба са налице
твърдения, че ответникът „****“ ЕАД е издал на ищеца ЕТ ''***“ фактура с №
***/30.08.2021 г. на обща стойност 1 505.95 лева по Констативен протокол
(КП) № 793/26.06.2021 г., която ищецът е заплатил, тъй като ответникът щял
да прекъсне ел. захранването за обекта, като ищецът твърди, че не дължи сума
по процесната фактура.
Ответникът „***“ ЕАД /„ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД/, чрез юрисконсулт В. - Л.,
е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131,
1
ал.1 от ГПК, в който заявява, че искът е процесуално недопустим, тъй като
ищецът има правен интерес от предявяване на осъдителен иск, с оглед
твърденията за плащане на исковата сума, но не и от отрицателен
установителен иск. Заявява, че по същество оспорва иска по основание и
размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на
страните, с оглед на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
суми по фактура с № **********/30.08.2021 г., издадена на основание
Констативен протокол № 793/26.06.2021 г. и „Справка за преизчислени
количества електрическа енергия“.
Отрицателните установителни искове за вземания имат за предмет
несъществуването на субективно притезателно право и служат за признаване
за установено, че не съществуват вземания за сума/в размер на сума. При
уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет,
се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните
състезания негови основания. Тази особеност на силата на пресъдено нещо
при тези искове се дължи на ирелевантността на основанието като
индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове. При
предявен отрицателен установителен иск за вземане, съдът е длъжен да
установи съществува ли или не съществува вземане за процесната сума (към
датата на устните състезания – арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК), без да се
ограничава само до обсъждане на наведените от ищеца по тези искове
„основания“ на тяхното несъществуване, когато има интерес от такова
установяване. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността
на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и
отричано от ищеца вземане.
По конкретното дело безспорно се установява, че процесната фактура
№ ***/30.08.2021 г. на стойност 1 505.95 лева /хиляда петстотин и пет лева и
2
95 стотинки/ е платена на 4.10.2021 г. – разписка № ***/лист 5/.
На следващо място съдът следи служебно за наличието на правен
интерес за водене на делото от ищеца. При липса на правен интерес
производството се прекратява /ТР № 8/2013 г. на ВКС/. Отрицателен
установителен иск за вземания, които вече са погасени чрез плащане е
недопустим, тъй като „длъжникът може да се брани срещу липсата на
материално-правно основание за това плащане с осъдителен иск /не с
установителен иск/ срещу кредитора за връщане на даденото, независимо от
това с какви фактически твърдения ще обоснове липсата на основание за
плащането“ - решение от 10.03.2017 г. по гр. д. № 106/2016 г. по описа на
СГС.
Следва да се има предвид и че в случая би се достигнало до това, че ако
се постанови съдебно решение, с което отрицателния установителен иск
бъде уважен, впоследствие ищецът ще бъде принуден да заведе друго
гражданско дело с осъдителен иск за връщане на същата процесна сума,
като недължимо платена. В тази насока следва да се има предвид, че съдът е
длъжен да следи служебно за наличието на правен интерес при предявяване
на установителен иск и този правен интерес следва да е налице от завеждане
на делото до приключване на устните състезания. Въпреки разпредЕ.та с
доклада по делото доказателствена тежест на ищеца същия не доказа правния
си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск вместо
осъдителен иск, респ. до приключване на съдебното дирене не премина от
установителен към осъдителен иск каквато процесуално право му дава чл.
214, ал. 1 от ГПК. В тази насока както изрично разяснява т.2 от ТР № 8/2013г.
на ОСГТК на ВКС делото се прекратява, като аргументация е налице и в
мотивите на горецитираното вече Решение № 1019/10.05.1996г. на ВКС
– IV г.о. по гр.д.№ 519/1995г. Константна е и съдебната практика, че липсва
правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се
предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят
необходимите факти, които са от значение за спора. В тази насока – Решение
№ 35/01.09.2015г. по т.д.№ 407/2014г. на ВКС – II т.о., Решение №
127/29.10.2010г. по т.д.№ 20/2010г., на ВКС – I т.о., Решение №
11/19.01.1979г. на ВКС – III г.о. по гр.д.№ 782/1978г., Решение №
1019/10.05.1996г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 519/1995г., Решение №
1812/01.11.1995г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 2134/1994г., Решение №
3
409/15.04.1971г. на ВКС – III г.о. по гр.д.№ 173/1971г., Решение №
1881/10.10.1967г. по гр.д.№ 1007/1967г. на ВКС – I г.о.
Предвид гореизложеното по отношение на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същия за недопустим и производството подлежи на
прекратяване, поради липса на правен интерес на ищеца.
С оглед изхода на делото, направеното от ответника искане за
присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК, се явява основателно
за сума в размер на 330 лв., представляващи депозити за вещо лице и
свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ отрицателния установителен иск по
чл. 124 от ГПК на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.*** № *, срещу „***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Ц. ш. № ***, бл. Б. Б. Ц. общ. С., обл. С., за признаване за
установено, че не дължи на ответника сума от 1 505.95 лв. (хиляда петстотин
и пет лева и 95 стотинки), поради това, че не е консумирал ел. енергия в такъв
размер за обект в гр. София, ул. „Сини вир“ №7, но е заплатил исковата сума,
с оглед възможността за прекъсване на ел. захранването за обекта, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 66481 по описа за 2022 г. на
СРС.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.*** № *, да заплати на „****“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Ц. ш.№ *, бл. Б. Б. Ц. общ. С., обл. С., сума в размер на
330 лв., представляващи разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4