Р Е Ш Е Н И Е
№ 40 13.02.2019
г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 19.12.2018 г., IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа
докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 658
по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба от адв. М.К. ***, в качеството й на особен представител на ответника В.С.Б.
против решение № 966 от 17.10.2018 г. по гр.д. № 1223 по описа на Районен съд
Перник за 2018 г., с което са уважени исковете, предявени от „Банка ДСК“ ЕАД срещу
В.С.Б., с което е признато за установено, че последната дължи
на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата 3656.90 лв., от
която: главница 1795.67
лв. по договор за кредит за текущо потребление сключен с
починалия наследодател на ответницата на ***, сумата 120 лв. заемни такси,
сумата 1256.54 лв. договорна лихва за периода от 02.04.2013 г. до 07.12.2017
г., сумата 484.69 лв. (234.77 лв. санкционираща лихва и 249.92 лв. наказателна
лихвена надбавка за забава) за периода от 28.03.2015 г. до 07.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 1795.67 лв. считано от 08.12.2017 г. –
датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. № 08452 по описа на РС Перник за
2017 г. до изплащане на задължението. С Решението ответницата е
осъдена да заплати направените от ищцовото дружество разноски в заповедното и
исково производства.
Конкретните
и обосновани оплаквания в жалбата са за неправилност на обжалваното решение,
поради неправилно прилагане на материалния закон (съдът неправилно е приел, че
задължението на ответника не е погасено по давност), че не е доказано
ответницата да е приела наследството на своя баща и кредитополучател С.Н.,
както и че не е доказано ищцовото дружество да е уведомило Б. за настъпилата
изискуемост. Иска се отмяна на решенето, като въззивният съд постанови друго, с
което исковете бъдат изцяло отхвърлени.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който
излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Окръжен
съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено
следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът счита, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за
правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, очертани във
въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Със заявление от 08.12.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД гр.
София е поискало издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против В.С.Б.
за сумата от 3656.90 лв. от която: главница 1795.67 лв. по
договор за кредит за текущо потребление сключен с починалия
наследодател на ответницата на ***, сумата 120 лв. заемни такси, сумата 1256.54
лв. договорна лихва за периода от 02.04.2013 г. до 07.12.2017 г., сумата 484.69
лв. (234.77 лв. санкционираща лихва и 249.92 лв. наказателна лихвена надбавка
за забава) за периода от 28.03.2015 г. до 07.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1795.67 лв. считано от 08.12.2017 г. – датата на
подаване на заявлението, както и за направените в заповедното производство
разноски.
Образувано е ч. гр.
дело № 8452 по описа на РС Перник
за 2017 г., който е счел искането за основателно и е издал Заповед за изпълнение на
парично вземане № 6918
от 11.12.2017 г. за цялата претендирана сума, за законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2017 г. до окончателното й изплащане, и за направените в заповедното производство разноски
от общо 123.14 лв. за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление. Затова с разпореждане от 15.01.2018 г. съставът на РС Перник е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си.
Последвала е исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 01223 по описа на РС Перник
за 2018 г., в обстоятелствената част на която ищецът отново е
посочил,
че с наследодателя на ответницата са били в договорни отношения, възникнали след
подписването на договор за потребителски кредит, подписан на *** По силата на договора ищецът е предоставил сумата от 3000 лв. на С.И.Н., а той е поел задължението да го върне
с лихва в размер на 14.95 % на 84 равни месечни вноски платими до 17.07.2016 г. Кредитът е
обслужван до месец март 2013 г. На 11.06.2013 г. В. С. С. депозира в
банката препис – извлечение от Акт за смърт на С.И.Н., от който се установява,
че последният е починал на ***. Към препис – извлечението е приложено и
Удостоверение за наследници, съгласно което наследници на Н. са двете му дъщери
– В. С. С. и В.С.Б.. Видно от приложеното по първоинстанционното дело копие на
Удостоверение № *** на РС Перник В. С. С. е направила отказ от наследството на
починалия си баща. Към датата на подаване на заявлението всички неплатени
вноски с общ размер 1795.67 лв. са
падежирали.
Отделно от това, ответникът дължи и лихва за забава
за периода 02.04.2013 г. до 07.12.2017 г. в размер на 1256.54 лв.
С исковата молба са представени
във вид на заверени фотокопия договор за кредит за текущо потребление и общи условия към същия, подписани от наследодателя на ответника. В нея е инкорпорирана и справка за размера на незаплатените главница и
лихва за забавено плащане.
Тъй като ответницата е призована по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК (чрез залепване на уведомление), с Определение от
26.04.2018 г. Районният съд е назначил особен представител на В.С.Б.. Исковата молба и приложенията са връчени на определения особен
представител – адв. К. ***, която в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор. В него изрично се е
позовала на изтекла в полза на ответника погасителна давност, като е посочила,
че наследодателя на ответницата е починал на ***, а
исковата молба е депозирана на 22.02.2018 г.,
поради което счита вземанията по договора за погасени по давност по поради изтичане
на 5 годишния давностен срок. Оспорила е
всички приложени към исковата молба документи – Пълномощното на процесуалния
представител на ищцовото дружество не е в оригинал; Договора за кредит е
сключен от лице без представителна власт и в нарушение на Общите условия, като е сключен с двама кредитополучатели, а е усвоен
от единия от тях, като титуляр на разплащателната сметка; оспорва извлечението
от счетоводните сметки.
След постъпване на отговора с определение по реда на чл. 140 от ГПК
съдията-докладчик е приел и приложил представените с исковата молба писмени
доказателства, приложил е
ч.гр.дело № 8452 по описа на РС Перник за 2017 г.,
насрочил е делото за разглеждане в открито с.з., като е разпоредил препис от отговора да се връчи на
ищеца.
От приетата в първата инстанция
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че
периода от *** до 19.07.2018 г. кредитополучателят е платил общо 2563.70 лв. –
1204.33 лв. главница, 1357.92 лв. редовна лихва и 1.45 лв. лихва по просрочена
главница, като последното плащане е от дата 08.04.2013 г. В заключението е
посочено, че към 08.12.2017 г. общата дължима сума е 3656.90 лв., от които
1795.67 лв. главница, 1256.54 лв. договорна лихва, 234.77 лв. санкционна
лихвена надбавка, 249.92 лв. наказателна лихва за забава и 120 лв. такса
изискуемост по кредит.
С обжалваното решение № 966 от 17.10.2018 г.,
РС Перник е уважил предявения установителен иск, като е приел в мотивите си, че всички възражения на особения представител на
ответника са неоснователни. При така
изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Обжалваното решение е валидно.
Решението е и допустимо, като постановено по допустим иск, разгледан на
заявеното основание.
Въззивната инстанция приема за
частично основателно възражението на ответника за погасяване на част от
задълженията поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013 г., в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал.
1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В настоящият казус Банката ищец е имала възможността да го обяви за
предсрочно изискуем към датата на смъртта на кредитополучателя – наследодател
на ответницата през 2013 г., но е предпочела правната възможност да го обяви за
изискуем на краен падеж. Крайният падеж е изтичане на срока на кредита на 17.07.2016 г., след която дата кредитът е
станал изискуем на краен падеж.
Според задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия и
Търговска колегия, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„В“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Безспорно вземанията на банки по договор за кредит също съдържат
изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В посоченото ТР също
е прието, че задълженията на потребителите (кредитополучатели) са за изпълнение
на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определени, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер. Предвид изложеното и процесиите
вземания са периодични, поради което и за тези вземания съобразно чл. 111,
буква „В“ от ЗЗД погасителната давност е тригодишна. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните), давността тече
от деня на падежа. Следователно задълженията на ответника за заплащане на
погасителни вноски са възникнали като срочни, както вече бе отбелязано според
договора и погасителния план към него са били дължими на 8-мо число всеки
месец. Подаването на Заявление по реда на чл. 410 от ГПК спира течението на
давността. Заявлението е подадено на 08.12.2017 г., поради което погасени по
давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече
от три години назад от 08.12.2017 г., а такива са задълженията за заплащане
месечни вноски за периода от 08.05.2013 г. до 08.11.2014 г. включително. Извън
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след
08.12.2014 г., а такива са задълженията от 08.12.2014 г. до 08.12.2017 г.
Размера на главницата за този период е 992.94 лв., видно от заключението на
приетата и неоспорена ССчЕ, като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 1795.67 лв. искът е погасен по давност.
Относно
искът с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
На основание чл. 119 от ЗЗД поради погасяване на
главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла давност и
вземанията за законната лихва върху главниците за периода от 08.05.2013 г. до
08.11.2014 г. включително. Съответно ответникът дължи законната лихва върху
незаплатената главница за периода от 08.12.2014 г. до 08.12.2017 г., която
изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК възлиза на 454.11 лв., като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 1256.54 лв. искът е погасен по
давност. Пак въз основа на изложеното санкционната лихва за периода от
08.12.2014 г. до 08.12.2017 г., изчислена от вещото лице е 178.36 лв., лихвената
надбавка за забава е в размер на 138.20 лв. като за разликите над тези суми до
пълния предявен размер от 234.77 лв. и 249.92 лв. искът е погасен по давност.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по разноските,
направени в заповедното, в първоинстанционното исково и във въззивното
производство.
Въззиваемият – ищец претендира и доказва разноски
общо в размер на 1076.28 лв., от които 73.14 лв. – държавна такса по заповедното
производство, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
73.14 лв. – държавна такса по исковата молба, 200 лв. – депозит за експертиза в
първата инстанция, 380 лв. – заплатено възнаграждение за особен представител на
ответника в първоинстанционното производство и 300 лв. – заплатено възнаграждение
за особен представител на ответника във въззивното производство (съгласно
представените доказателства), които му се дължат в съотношение 1883.61/3656.90
(уважената част и целия претендиран размер), т.е. дължимите на въззиваемия –
ищец разноски възлизат на сумата 554.28 лв.
Жалбоподателят – ответник не претендира разноски.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 966 от 17.10.2018 г. по гр.д. № 1223
по описа на Районен съд Перник за 2018 г., в частта, с която са уважени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: ********* срещу В.С.Б., с
ЕГН: ********** искове за заплащане на сумата от 3656.90 лв., от
която: главница 1795.67
лв. по договор за кредит за текущо потребление сключен с
починалия наследодател на ответницата на ***, сумата 1256.54 лв. договорна
лихва за периода от 02.04.2013 г. до 07.12.2017 г., сумата 484.69 лв. (234.77
лв. санкционираща лихва и 249.92 лв. наказателна лихвена надбавка за забава) за
периода от 28.03.2015 г. до 07.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1795.67 лв. считано от 08.12.2017 г. – датата на подаване на
заявлението по ч.гр. д. № 08452 по описа на РС Перник за 2017 г. до
изплащане на задължението, както и в частта за разноските, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
В.С.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с
ЕИК: *********, съдебен адрес:***, представлявана от В.М.С. и Д.Н. Н., сумата
от 1883.61 лева от която: главница 992.94 лв. по
договор за кредит за текущо потребление сключен с починалия
наследодател на ответницата на ***, сумата 454.11 лв. договорна лихва за
периода от 08.12.2014
г. до 08.12.2017 г., сумата 316.56 лв. (178.36 лв.
санкционираща лихва и 138.20 лв. наказателна лихвена надбавка за забава) за
периода от 28.03.2015 г. до 07.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 992.94 лв., считано от 08.12.2017 г. – датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 08452 по описа на РС Перник за 2017 г. до
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им претендирани
размери, като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 966 от 17.10.2018 г. по гр.д. № 1223 по
описа на Районен съд Перник за 2018 г.,
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
В.С.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с
ЕИК: *********, съдебен адрес:***, представлявана от В.М.С. и Д.Н. Н., сумата 554.28
лв. – разноски в заповедното производство и в производството пред Районен съд -
Перник и пред Окръжен съд - Перник.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.