№ 12151
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110165768 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу Ж. Т. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
по реда на чл. 422 ГПК и сл. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите както следва: 68,17 лв. мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. –
22.04.2023 г. върху платена главница за топлинна енергия ; 4,70 лв. – мораторна лихва
за периода от 16.10.2020 г. до 22.04.2023 г. върху платена главницата за услуга дялово
разпределение за периода м.08.2020 г. до м.05.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 52621/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“
Е. съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника, в която се сочи,
че претендираните с исковата молба суми са заплатени, като е приложено и платежно
нареждане. Прави се искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
1
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени искови
претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че: ответникът
е собственик на процесния имот, че между страните е сключен договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се намира топлоснабденият
имот с абонатен № 25186 е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
процесният недвижим имот, а именно апартамент № ап. 18, находящ се в /адрес/, е бил
топлофициран, че ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия, че е
извършена услуга дялово разпределение, че сумите за ТЕ и услуга дялово
разпределение са заплатени след падежа, респ. че ответникът е бил в забава, като
размерът на мораторната лихва за периода 15.11.2020 г. – 22.04.2023 г. върху платената
главница за ТЕ е 68,17 лв., а размерът на мораторната лихва за периода 16.10.2020 г. до
22.04.2023 г. върху платената главница за услуга дялово разпределение е 4,70 лв.
С молба от 07.05.2024г. /л. 63 по делото/ ищцовото дружество сочи, че в хода на
процеса ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 197.87лв., с която са
погасени сумите предмет на настоящото производство, като се претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал
повод за завеждане на делото, доколкото плащането на сумите е извършено в хода на
процеса, поради което на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на
ищеца сумата от 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в минимален размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу Ж. Т. В., ЕГН
**********, искови претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите както следва: 68,17 лв. мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. – 22.04.2023
г. върху платена главница за топлинна енергия, доставена до обект с абонатен №
25186, представляващ ап. 18, находящ се в /адрес/, 4,70 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 22.04.2023 г. върху платена главницата за услуга дялово
разпределение за периода м.08.2020 г. до м.05.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 52621/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Ж. Т. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
2
на ищеца „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3