РЕШЕНИЕ
№.............../.........2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1614 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на глава ХІХ ДОПК. Образувано е по жалба на В.Р.М. срещу потвърдения
с решение № 80/23.05.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП ревизионен акт № Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г. на органите по
приходите при ТД на НАП – Варна, с който на жалбоподателя е установена
отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на „План Д“ ЕООД, както следва: 1/ за корпоративен данък за 2015 г. в
размер на 383, 54 лв. ведно с изтекла до издаването на ревизионния акт законна
лихва в общ размер на 114, 62 лв.; 2/
за данък върху доходите на физическите лица по чл. 24 ал. 1 ЗДДФЛ, начислен за данъчни
периоди м. февруари - м. юни 2016 г. вкл. в общ размер на 1425, 59 лв. ведно с изтекла
до издаването на ревизионния акт законна лихва в общ размер на 399, 50 лв.; 3/ за данък върху добавената стойност
за данъчни периоди м. март 2015 г., м. май – м. декември 2015 г. вкл. и м.
февруари – м. април 2016 г. вкл. в общ размер на 147 431, 40 лв. ведно с
изтекла до издаването на ревизионния акт законна лихва в общ размер на
50 735, 23 лв.; 4/ за ДОО за
осигурители по чл. 4 КСО за данъчни периоди м. февруари – м. юли 2016 г. вкл. в
общ размер на 3 803, 20 лв. ведно с изтекла до издаването на ревизионния
акт законна лихва в общ размер на 1 099, 34 лв.; 5/ за задължителни осигурителни вноски за осигурители по чл. 40 ЗЗО
за данъчни периоди м. февруари – м. юни 2016 г. вкл. в общ размер на
1 421, 39 лв. ведно с изтекла до издаването на ревизионния акт законна
лихва в общ размер на 416, 87 лв.; 6/
за универсален пенсионен фонд за осигурители по чл. 157 ДОО за данъчни периоди
м. февруари – м. юни 2016 г. вкл. в общ размер на 791, 14 лв. ведно с изтекла
до издаването на ревизионния акт законна лихва в общ размер на 232, 26 лв.
По
съображения за необоснованост на ревизионния акт и за издаването
му в нарушение на процесуалните и материално-правни норми се иска да бъде
отменен изцяло от съда. Въз основа на разпореждане № 8419/14.06.2019 г. предметът
на спора е уточнен от жалбоподателя с писмена молба с. д. № 9827/20.06.2019 г.,
с която е направено и искане при уважаване на жалбата съдът да присъди на
жалбоподателя и сторените по делото разноски.
В проведените
по делото открити съдебни заседания жалбата се подържа изцяло чрез пълномощника
на жалбоподателя адвокат В.М. и се оспорва от директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП, ответник по делото на основание чл. 159 ал. 2 ДОПК, чрез
пълномощника му юрисконсулт С., която в с. з. на 12.02.2020 г. предявява искане
при отхвърляне на жалбата в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да
се произнесе по процесуалната допустимост и основателност на оспорването, съдът
съобрази следното:
По
допустимостта на съдебното производство:
Като
родово и местно компетентен правораздавателен орган съдът е сезиран с жалба срещу
подлежащи на съдебен контрол индивидуален административен акт на основание чл.
156 ал. 1 ДОПК, предявена от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 156
ал. 1 ДОПК, поради което оспорването е процесуално допустимо.
По
основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Потвърденият
по реда на глава ХVІІІ ДОПК ревизионен акт №
Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г. на органите по приходите при ТД на НАП –
Варна финализира
ревизионно производство, образувано на основание чл. 112 ал. 1 ДОПК със
ЗВР № Р-03000318003519-020-001/18.06.2018 г. /л. 3 от преписката/, изменена със
ЗИЗВР № Р-03000318003519-020-002/25.09.2018 г. /л. 7 от преписката/, и двете
издадени на основание чл. 112 ал. 2 т. 1 ДОПК от началник сектор „Ревизии“ в
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна Васил Георгиев Христов, оправомощен да
възлага ревизии със заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП –
Варна /л. 37 от делото/. Със ЗИЗВР № Р-03000318003519-020-002/25.09.2018 г. /л.
7 от преписката/ срокът за извършване на ревизията е определен до 28.11.2018 г.
и е определен окончателно предметният обхват на ревизията, който е за установяване
на отговорността на ревизираното лице В.Р.М. за задължения на „План Д“ ЕООД по
видове и периоди, както следва: 1/ задължение
за корпоративен данък за данъчен период 2015 г.; 2/ задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 30.09.2016 г. вкл.; 3/ задължения за данък върху добавената
стойност за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 30.04.2016 г.; 01.05.2015 г. –
31.12.2015 г.; 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г.; 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г.;
01.11.2014 г. – 31.12.2014 г.; 01.02.2015 г. – 31.03.2015 г.; 01.07.2016 г. –
31.07.2016 г.; 4/ задължения за ДОО
/за осигурители/ за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 31.08.2016 г.; 5/ задължения за вноски за здравно
осигуряване /за осигурители/ за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 31.08.2016 г.; 6/ задължения за универсален пенсионен
фонд /за осигурители/ за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 31.08.2016 г. Като
ревизиращ екип съгласно първоначалната ЗВР и заповедта за изменението й са определени
служителите от ТД на НАП – Варна Й.Р.А., заемащ длъжността главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, и М.А.Б., инспектор по приходите.
Съгласно
чл. 113 ал. 2 и ал. 3 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за
изменението й са връчени на ревизираното лице, за което на л. 2 и 6 от
преписката са приложени доказателства.
В
срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК ревизиращият екип е изготвил ревизионен доклад № Р-03000318003519-092-001/10.12.2018
г., кореспондиращ по съдържание на изискванията на чл. 117 ал. 2 и 3 ДОПК /л. 272
– 255 от преписката/. В изпълнение на чл. 117 ал. 4 ДОПК ревизионният доклад е
връчен на ревизираното лице по електронен път на датата 14.01.2019 г., за което
на л. 254 от преписката е приложено доказателство. След удължаване на срока за
подаване на възражения срещу доклада съгласно електронно подадено искане за
удължаване с вх. № 1875/24.01.2019 г. /л. 275 – 274 от преписката/, по което е
издадено уведомление за продължаване на срока с изх. № Р-03000318003519-РУС-001/24.01.2019
г. /л. 277 – 276 от преписката/, срещу ревизионния доклад е постъпило
възражение от ревизираното лице с вх. № 42368-2/25.02.2019 г. /л. 281 – 278 от
преписката/.
В
срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК компетентните според същата разпоредба органи – В.Г.Х.,
възложител на ревизията, и Й.Р.А., ръководител на ревизията, са издали
обжалвания по делото ревизионен акт № Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г., с
който са установили отговорността по чл.
19 ДОПК на ревизираното лице В.Р.М. за задълженията на „План Д“ ЕООД, както
следва: 1/ за корпоративен данък за
2015 г. в размер на 383, 54 лв. ведно с изтекла до издаването на ревизионния
акт законна лихва в общ размер на 114, 62 лв.; 2/ за данък върху доходите на физическите лица по чл. 24 ал. 1 ЗДДФЛ, начислен за данъчни периоди м. февруари - м. юни 2016 г. вкл. в общ
размер на 1425,59 лв. ведно с изтекла до издаването на ревизионния акт законна
лихва в общ размер на 399, 50 лв.; 3/
за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. март 2015 г., м. май –
м. декември 2015 г. вкл. и м. февруари – м. април 2016 г. вкл. в общ размер на
147 431, 40 лв. ведно с изтекла до издаването на ревизионния акт законна
лихва в общ размер на 50 735, 23 лв.; 4/
ДОО за осигурители по чл. 4 КСО за данъчни периоди м. февруари – м. юли 2016 г.
вкл. в общ размер на 3 803, 20 лв. ведно с изтекла до издаването на
ревизионния акт законна лихва в общ размер на 1 099, 34 лв.; 5/ задължителни осигурителни вноски за
осигурители по чл. 40 ЗЗО за данъчни периоди м. февруари – м. юни 2016 г. вкл.
в общ размер на 1 421, 39 лв. ведно с изтекла до издаването на ревизионния
акт законна лихва в общ размер на 416, 87 лв.; 6/ универсален пенсионен фонд за осигурители по чл. 157 ДОО за
данъчни периоди м. февруари – м. юни 2016 г. вкл. в общ размер на 791, 14 лв.
ведно с изтекла до издаването на ревизионния акт законна лихва в общ размер на
232, 26 лв.
Формално,
ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ
задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК
ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него.
Направените
с РА установявания относно данъчните задължения на ревизираното лице изцяло
кореспондират с възложените предметни и времеви предели на ревизията.
Възприетите
констатации дават основание на съда да приеме, че при извършване на ревизията
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, че е спазена нормативно изискуемата форма на РА и че ревизията е
проведена и ревизионният акт е издаден от лица, разполагащи с компетентност за
това.
По
съответствието на ревизионния акт с приложимите материалноправни разпоредби
съдът намира следното:
В хода
на ревизионното производство въз основа на събраните по преписката доказателства
са установени следните релевантни факти, въз основа на които с ревизионния акт
са формирани крайните изводи на приходната администрация относно отговорността
на жалбоподателя по чл. 19 от ДОПК:
В.Р.М.
е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в
България.
„План
Д“ ЕООД е вписано първоначално във Фирмения регистър на Окръжен съд Добрич с
решение № 2233/2007 г. по ф. д. № 1278/2007 г. като на основание пар. 4 ПЗР ЗТР
дружеството е пререгистрирано и считано от 04.10.2010 г. е вписано в Търговския
регистър на Агенция по вписванията.
С
договор от 09.02.2015 г. за продажба на дружествени дялове В.Р.М. е закупил
всички 500 дружествени дяла от регистрирания капитал на „План Д“ ЕООД с
номинална стойност 10 лв. всеки като е станал едноличен собственик на капитала
на дружеството и същевременно негов управител и представляващ.
С
протокол на Общото събрание от м. юли 2016 г. дружеството е приело за съдружник
лицето К.Ж.К. като с договор от 08.08.2016 г. по чл. 29 ал. 2 ТЗ съдружникът В.Р.М.
е продал на К.Ж.К. всички 500 дружествени дяла с номинална стойност 10 лв.
всеки.
С подписан
на същата дата 08.08.2016 г. договор за търговско управление новият едноличен
собственик на капитала на „План Д“ ЕООД К.Ж.К. е възложил на В.Р.М. да
управлява като прокурист „План Д“ ЕООД срещу заплащане на определено месечно
възнаграждение като с протоколно решение от 01.09.2016 г. К. е прекратил действащата
прокура на В.Р.М..
Същевременно
с протокол на Общото събрание от същата дата 01.09.2016 г. като съдружник в
„План Д“ е приет М.С.М., а с договор от 19.09.2016 г. едноличният собственик на
„План Д“ К.Ж.К. е продал всички 500 дружествени дяла от капитала на дружеството
на М.С.М.. Това обстоятелство заедно с извършената промяна в седалището и в
адреса на управление на „План Д“ ЕООД са вписани по партидата на дружеството в
Търговския регистър като таксата за вписване е наредена на 19.09.2016 г. от В.Р.М..
Впоследствие
с договор от 27.04.2017 г. М.С.М. е продал 500-те дружествени дяла от капитала
на „План Д“ ЕООД на новия едноличен собственик на капитала на дружеството Ю.И.П.
като промяната в собствеността е вписана в Търговския регистър на 05.05.2017
г.
От
справката в Търговския регистър е установено, че за периода 17.02.2015 г. –
16.08.2016 г. В.Р.М. е бил вписан в Търговския регистър като управител на „План
Д“ ЕООД, а от 16.08.2016 г. до 20.09.2016 г. – като негов прокурист съгласно прекратения
на 01.09.2016 г. договор за търговско управление от 08.08.2016 г.
Наред
с това от събраните по преписката доказателства е установено, че по времето, по
което едноличен собственик на капитала на „План Д“ ЕООД е вече лицето Ю.И.П., В.Р.М.
е разполагал с дадено от П. нотариално заверено пълномощно рег. № 2597/29.06.2017
г., по силата на което като представляващ едноличния собственик и управител на „План
Д“ ЕООД Ю.И.П. е сключвал от името на дружеството търговски договори /договор от
24.07.2017 г. между „Балкам груп“ ЕООД, продавач, и „План Д“ ЕООД, купувач, по
който М. е и страна – солидарен съдлъжник с купувача, и допълнително
споразумение към този договор от 31.08.2017 г. – л. 131 и л. 129 от
преписката/.
В хода
на ревизията е установено, че макар формално в годините да са били вписани
промени в обстоятелствата относно собствеността на „План Д“ ЕООД, никой от едноличните
собственици на капитала на дружеството след В.Р.М., а именно К.Ж.К., М.С.М. и Ю.И.П.,
не е оперирал с банковите сметки на дружеството и не е извършвал сделки,
засягащи имуществото му. Единственият, който е извършвал тези дейности, е бил В.Р.М..
Според
изисканата от Банка „ДСК“ ЕАД с ИПДСПОТЛ № П-03000318014808-041-002/23.01.2018
г. и представена от банката информация с писмо вх. № 4598/16.02.2018 г. през
посочения в искането период 18.02.2015 г. – 23.01.2018 г. упълномощен да се
разпорежда със средствата по откритата в банката сметка на титуляра „План Д“
ЕООД е единствено В.Р.М. като банката е предоставила на ревизиращите искането
от 18.02.2015 г. за откриване на банкова сметка *** „План Д“ ЕООД, сключеният
на същата дата договор за разплащателна сметка и спесимен на подписа на В.Р.М.,
имащ правото да се разпорежда с парите по сметката /л. 171 – 167 от преписката/.
Според
изисканата от „Инвестбанк“ АД с ИПДСПОТЛ № П-03000318014808-041-005/23.01.2018
г. и представена от банката информация с писмо вх. № 3930/09.02.2018 г. сметката
на „План Д“ ЕООД в банката е открита на 26.11.2014 г. от лицето П.Н.Д. и е
активна към датата на уведомителното писмо 23.01.2018 г. като на 29.05.2015 г.
спесименът на подписа на П.Н.Д. е анулиран и е представен спесимен на подписа на
новия собственик В.Р.М., имащ правото да се разпорежда с парите по сметката /л.
166 – 161 от преписката/.
От събраните
при ревизията на В.Р.М. писмени доказателства се установява, че на „План Д“
ЕООД са били извършени общо две ревизии, приключили съответно с ревизионен акт
№ Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г. /л. 691 – 687 от преписката/ и с
ревизионен акт № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016 г. /л. 324 – 321 от
преписката/. Доказателствата от двете ревизии заедно с ревизионните актове и с
ревизионните доклади са приобщени към ревизионното производство на В.Р.М.
съответно с протокол № 1357440/27.11.2018 г. /л. 123 – 121 от преписката/ и с
протокол № Р-03000318003519-ППД-005/07.03.2019 г. /л. 540 от преписката/.
С издадения
въз основа на ревизионен доклад № Р-03000315009821-092-001/16.05.2016 г. /л.
714 – 695/ и влязъл в законна сила ревизионен
акт № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г. /л. 691 – 687/, финализиращ
образуваното със ЗВР № Р-03000315009821-020-001/01.12.2015 г. ревизионно производство, са установени
задължения по ЗДДС на „План Д“ ЕООД вследствие на неправомерно упражнено от
дружеството право на данъчен кредит по фактури в данъчни периоди м. март 2015 г.
– м. октомври 2015 г. без реално извършени доставки по тях към получателя „План
Д“ ЕООД. Предвид това, на „План Д“ ЕООД е отказано, на основание чл. 70 ал. 5 вр. чл. 68 ал. 1 и чл.
69 ал. 1 ЗДДС, правото на данъчен кредит по проверените при ревизията фактури с
доставчици „Тиа Инвест“ ЕООД, „М Трейд 100“ ЕООД, „Т.Билдинг“ ЕООД и
,,Топ-СВ“ЕООД, в резултат на което с ревизионния акт са му установени
задължения по ЗДДС в размер на 77 854, 43 лв. /главница/ и 7 371, 81 лв.
/лихви/. Според извършените въз основа на събраните доказателства /л. 684 – 541/
фактически установявания всички договори в ревизирания период са били подписани
от В.Р.М. като представляващ страната по тях „План Д“ ЕООД, което е и логичното
положение като се има предвид, че в обхванатия от ревизията период 01.03.2015
г. – 31.10.2015 г. М. е бил едноличен собственик на капитала на дружеството и
същевременно според записванията в Търговския регистър - негов управител. Отново
от В.Р.М. са били подписани и фактурите, по които с ревизионния акт не е
признато правото на данъчен кредит на получателя „План Д“ ЕООД поради липсата
на доказателства за реалността на фактурираните доставки, като независимо от
това по тези фактури е било извършено и разплащане към доставчиците. Ревизионен
акт № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г. е връчен на 29.06.2016 г. на упълномощеното
от представляващия „План Д“ ЕООД лице Ц. Д.Р., разполагаща за целта с безсрочно
нотариално заверено пълномощно рег. № 1333/05.02.2016 г. /л. 685/. В хода на
ревизията, приключила с издаването на ревизионен акт №
Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г., от В.Р.М., в качеството му на едноличен
собственик, управител и представляващ ревизираното търговско дружество „План Д“
ЕООД, с т. ІІІ.6 от ИПДПОЗЛ № Р-03000315009821-040-001/15.12.2015
г. е било изискано да представи справка за откритите и закрити банкови сметки
на дружеството към датата на изготвяне на справката /л. 684 - 682/, в резултат
на което със справка от 21.12.2015 г. М. е посочил, че дружеството притежава
общо две банкови сметки /и двете в лева, и двете разплащателни/: една в
„Инвестбанк“ АД и една в Банка „ДСК“ ЕАД /л. 678 от преписката/.
С
издадения въз основа на ревизионен доклад № Р-03000316003130-092-001/24.10.2016
г. /л. 342 – 328/ ревизионен акт № Р-03000316003130-091
-001/29.11.2016 г. /л. 324 – 321/ са установени задължения по ЗДДС на „План
Д“ ЕООД в размер на 69 174, 33 лв. /главница/ и 5 884, 27 лв. /лихви/
вследствие на неправомерно упражнено от дружеството право на данъчен кредит в
справки декларации по ЗДДС за данъчни периоди м. ноември 2015 г. – м. март 2016
г. по фактури с доставчик „Ино Строй Комерс БГ“ ЕООД поради липсата на
доказателства за реално извършени доставки по фактурите към получателя „План Д“
ЕООД. Производството, приключило с издаването на РА № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016
г., е образувано въз основа на ЗВР № Р-03000316003130-020-001/10.05.2016 г.,
изменена със ЗИЗВР № Р-03000316003130-020-002/10.08.2016 г., първата от които издадена
във време, в което В.Р.М. все още е бил едноличен собственик и управител на
ревизираното дружество „План Д” ЕООД, а втората - издадена два дни, след като В.Р.М.
е продал на новопостъпилия съдружник К.Ж.К. всички 500 дружествени дяла от капитала
на дружеството. В хода на ревизията, приключила с издаването на РА № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016 г.,
от В.Р.М., в качеството му на едноличен собственик, управител и представляващ
ревизираното дружество „План Д“ ЕООД, с т. ІІІ.10 от ИПДПОЗЛ №
Р-03000316003130-040-002/22.07.2016 г. е изискано да представи декларация за
банковите сметки на дружеството /л. 538 – 537/, в резултат на което М. отново е
декларирал притежаването само на две банкови сметки: една в „Инвестбанк“ АД и
една в Банка „ДСК“ ЕАД /л. 534 от преписката/. Във второто по реда си
ревизионно производство всички актове /ЗВР № Р-03000316003130-020-001/10.05.2016
г.; ЗИЗВР № Р-03000316003130-020-002/10.08.2016 г.; ИПДПОЗЛ №
Р-03000316003130-040-002/22.07.2016 г.; РД № Р-03000316003130-092-001/24.10.2016
г. и РА № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016
г./ са изпратени до ревизираното дружество на декларирания му електронен адрес plande@abv.bg като
видно от приложеното на л. 315 от преписката удостоверение, електронната
препратка към изпратеното на 05.12.2016 г. съобщение за електронно връчване на РА
№ Р-03000316003130-091-001/29.11.2016
г. е активирана на 16.12.2016 г.
Същевременно
след отправено до „Изипей“ АД ИПДСПОТЛ № П-03000318014808-041-010/11.04.2018 г.
/л. 158/ във връзка с извършвана проверка за установяване на факти и
обстоятелства за реализиране на отговорността на В.Р.М. по чл. 19 ДОПК, приключила
с протокол № П-03000318014808-073-001/14.06.2018 г., от „Изипей“ АД е получен
отговор с вх. № 10178/23.04.2018 г. с приложени справка и описание към него /л. 156 – 151/. Съгласно
предоставените от „Изипей” АД обяснения и документи, още на 26.01.2016 г., т.
е. по време на първата ревизия на „План Д” ЕООД, образувана въз основа на ЗВР №
Р-03000315009821-020-001/01.12.2015 г., в „Изипей” АД е била открита
микросметка на титуляра „План Д“ ЕООД, по която са постъпвали суми от
контрагенти на „План Д“ ЕООД във връзка с издадени от дружеството фактури и
същевременно от „План Д“ ЕООД са извършени следните парични преводи: 1/ към „Ино строй комерс БГ“ ЕООД в общ
размер на 112 717,62 лв. през периода 26.01.2016 г. - 01.04.2016 г. във връзка
с издадени на „План Д“ ЕООД фактури, за които впоследствие с РА № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016
г. е установено, че липсват доказателства за реално извършени доставки по тях към
получателя „План Д“ ЕООД; 2/ към В.Р.М.
през периода от 21.04.2016 г. до 28.07.2016 г. преводи в общ размер на 49 444,
97 лв. с основание „захранване на сметка“, а на 07.08.2017 г. превод в размер
на 12 000 лв. с основание „заем по договор“.
Във
връзка с така установените парични преводи от откритата в „Изипей” АД микросметка
на „План Д” ЕООД, при ревизията, приключила с оспорения по делото РА № Р-03000318003519-091-001/08.03.2019
г., от ревизираното лице В.Р.М. са изискани писмени обяснения с искане от
05.07.2018 г. /л. 251 – 248/, в резултат на което с входирани под №
42 368/03.08.2018 г. документи М. е представил общо 13 договора за заем,
сключени в периода 26.01.2016 г. – 07.08.2017 г. със страни: „План Д” ЕООД
/заемодател/ и В.Р.М. /заемател/ на обща стойност 56 444 лв. /л. 242 –
220/, както и квитанции към ПКО за връщане на заема по всеки от договорите /л.
238 – 220, гръб/. Ревизиращите са установили, че дванадесет от общо
тринадесетте представени договора за заем са подписани и за двете страни от В.Р.М.,
който към посочената в тях дата е бил едноличен собственик и управител на „План
Д” ЕООД, като само един от договорите /този от 07.08.2017 г./ носи за
заемодател подписа на друго лице – едноличният собственик към него момент на
капитала на „План Д” ЕООД Ю.И.П.. Същевременно е установено и несъответствие
между заемните договори и счетоводната отчетност на дружеството в периода на
сключването им и на връщането на сумите по тях съгласно представените квитанции
към ПКО, тъй като в оборотните ведомости и в главните книги на дружеството не
са намерили отражение счетоводни записвания във връзка с отпуснати и върнати
суми по договорите /л. 511 – 502/. Наред с това от представеното от третото
неучастващо в ревизията лице „ЦКБ” АД извлечение от откритата в банката
разплащателна сметка на титуляра В.Р.М. е установено, че всички получени по
сметката суми от наредителя „План Д” ЕООД са с посочено основание „захранване
на сметка” като единствено преводите от 07.08.2017 г. и от 05.09.2017 г. са с
вписано основание „заем по договор” /л. 206 – 193/. Обсъждайки съвкупно цялата
постъпила информация, ревизиращите са приели, че представените от ревизираното
лице договори за заем, които са без достоверна дата, са съставени единствено за
нуждите на ревизионното производство, поради което не са ги кредитирали при
изграждане на фактическите си констатации.
Въз
основа всичко това като краен резултат от ревизията е прието, че ревизираният
субект В.Р.М., въпреки изрично отправеното му в рамките и на двете приключили ревизии
на „План Д” ЕООД искане за предоставяне на информация за банковите сметки на
дружеството, като не е посочил изрично откритата в „Изипей” АД още в началото на
първата ревизия микросметка на дружеството, на практика я е укрил от
проверяващите органи на НАП, а с усвояването от нея в периода 21.04.2016 г. –
28.07.2016 г. и на 07.08.2017 г. на парични средства в голям размер /49 444, 97
лв. + 12 000 лв./ и с неоснователното откланяне от нея в периода 26.01.2016
г. - 01.04.2016 в полза на „Ино строй комерс БГ“ ЕООД на сума в общ размер на 112
717, 62 лв. на практика е възпрепятствал погасяването на данъчните и
осигурителните задължения на „План Д” ЕООД. Поради това с ревизионния акт е
ангажирана отговорността на М. по чл. 19 ал. 1 и ал. 2 т. 1 ДОПК.
Направените
при ревизията крайни изводи са законосъобразни.
Основателно
приходните органи не са кредитирали представените от ревизираното лице договори
за заем. Това са частни диспозитивни документи, доказателственото значение на
които следва да се преценя с оглед на всички събрани доказателства и които с
основание са приети за антидатирани и изготвени за нуждите на ревизията, след
като са без достоверна дата и същевременно по никакъв начин не кореспондират нито
на счетоводните записвания в дружеството към посочения период на съставянето
им, нито на отразените по банковата сметка на получателя В.Р.М. основания за
извършване на наредените по нея парични преводи от „План Д” ООД. Още повече, че
под дванадесет от общо тринадесетте представени договора е положен и за двете
страни /заемодател и заемател/ все подписът на В.Р.М., който към посочените в
тях дати е бил едноличен собственик и управител на „План Д” ЕООД. Не става ясно
и откъде М. е разполагал с парични средства за връщането на заетите суми, тъй
като липсва каквато и да било информация, респективно и доказателства, че към
посочените в квитанциите към ПКО дати на връщане на парите той е разполагал с
достатъчна наличност.
Ревизиращите
правилно са подвели отговорността на жалбоподателя под разпоредбите на чл. 19
ал. 1 и ал. 2 т. 1 ДОПК.
Относно
приложимостта на чл. 19 ал. 1 ДОПК /редакция от ДВ бр. 94/2015 г./ следва да се
има предвид, че по време на образуването, извършването и приключването на
първата ревизия на „План Д” ЕООД, за резултатите от която е съставен РА №
Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г., единствено М. е бил едноличен
собственик и управител на ревизираното дружество, поради което изцяло негова е
била отговорността да предостави в пълен обем поисканата му от органите на НАП
информация за банковите сметки на дружеството. Следователно, бил е длъжен да им
посочи и откритата в „Изипей” АД в хода на ревизията микросметка на „План Д”
ЕООД. Негова е била отговорността и за предоставянето на информация за тази микросметка
при втората ревизия на „План Д” ЕООД, приключила с издаването на РА № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016
г., тъй като по времето, когато информацията му е била изискана /22.07.2016 г./,
той все още е бил управител и едноличен собственик на капитала на дружеството,
а непосредствено след като е продал дяловете си – негов прокурист. След като
към момента на разкриване на сметката М. е бил едноличен собственик на капитала
на дружеството и негов управител, той при всички положения е знаел за наличието
на тази сметка, поради което обстоятелството, че въпреки официално поисканата
му информация, в две поредни ревизионни производства не я е посочил на органите
на НАП води до единствено логичния извод, че е укрил от тях факта на
съществуването й. В хода на извършената на В.М. ревизия е било установено, че
укритата от него микросметка в „Изипей” АД е била активна през цялото време,
тъй като по нея са постъпвали парични средства от съконтрахенти на „План Д”
ЕООД. При това положение безсъмнено установената липса на каквито и да било
други активи на дружеството сочи на наличието на причинна връзка между факта на
укриване на информацията за сметката и невъзможността да бъдат събрани установените
при двете ревизии публични задължения на „План Д” ЕООД. Поради това приходните
органи законосъобразно са приели, че е налице основание за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя по чл. 19 ал. 1 ДОПК за непогасените задължения
на дружеството по двата ревизионни акта.
Относно
приложимостта на чл. 19 ал. 1 т. 2 ДОПК следва да се има предвид, че преди
всичко е логически и правно неиздържана тезата на жалбоподателя, че не е знаел
за издадените на „План Д” ЕООД два ревизионни акта, с които са установени
публични задължения на дружеството. Както се посочи, по времето, по което е
издаден първият ревизионен акт /20.06.2016 г./, М. все още е бил управител и
едноличен собственик на капитала на „План Д” ЕООД. Фактът, че ревизионният акт
е бил връчен на упълномощеното от М. лице Цветанка Дечкова Румешкани не може да
аргументира извод, че той не е разбрал за установените с него задължения, защото
пълномощникът поначало действа от името и за сметка на упълномощителя. А и е
напълно нелогично собственикът на капитала на едно дружество изобщо да не се
поинтересува как е приключила ревизията му. По времето, когато е издаден
вторият ревизионен акт /29.11.2016 г./, М. вече не е бил нито управител, нито прокурист
на дружеството, но като се има предвид, че е знаел за ревизията, тъй като при
откриването й все още е бил едноличен собственик на капитала на „План Д” ЕООД и
негов управител, а впоследствие до 20.09.2016 г. – негов прокурист, като именно
той е дал и първоначално изисканата му от органите на НАП информация във връзка
с ревизионното производство, както и като се съобрази фактът, че с издаденото му
по-късно пълномощно рег. № 2597/29.06.2017 г. е упълномощен да представлява
дружеството, се налага напълно закономерният извод, че при всички положения е
нямало как да не знае за издадения ревизионен акт № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016
г. Ето защо са ирелевантни твърденията му, че при връчването на ревизионния акт
не е разполагал с достъп до електронната поща на дружеството. Още повече, че от
всички събрани по преписката доказателства се установява, че независимо от
промяната в собствеността на дружеството, единствено М. е извършвал всички
свързани с него дейности, поради което е и нелогична тезата му, че е бил лишен
от достъп до електронната поща поради смяна на паролата. Установено е, че
въпреки неколкократно извършените прехвърляния на дяловете на дружеството, през
цялото време само жалбоподателят е оперирал с банковите му сметки, от което категорично
може да се заключи, че именно той, при това все още в качеството си на негов
управител, е извършил и в периода 26.01.2016 г. – 01.04.2016 г. паричните
преводи в общ размер на 112717, 62 лв. от микросметката на „План Д” ЕООД към
сметката на „Ино строй комерс БГ“ ЕООД във връзка с фактури, по които са липсвали
реално осъществени доставки към „План Д” ЕООД. Отново той в периода, в който все
още е бил управител и едноличен собственик на „План Д” ЕООД, е захранил и личната
си сметка в ”ЦКБ” АД, прехвърляйки към нея от микросметката на „План Д” ЕООД за
времето от 21.04.2016 г. до 28.07.2016 г. сума в общ размер на 49 444, 97
лв. При това абсолютно всички изброени парични преводи са извършени след
образуване на първото ревизионно производство на „План Д” ЕООД съгласно ЗВР № Р-03000315009821-020-001/01.12.2015
г. като с тях безсъмнено е намалено имуществото на ревизираното търговско дружеството
и по този начин е избягнато плащането на публичните му задължения. Извършването
на преводите от укритата от В.Р.М. сметка в „Изипей” АД без наличието на
надеждно основание за тях и при съществуването на вече висящо ревизионно
производство срещу задълженото лице „План Д” ЕООД сочи на недобросъвестност от
страна на наредителя на плащанията В.Р.М.. Същевременно извършените по този
начин парични плащания от имуществото на задълженото лице „План Д” ЕООД с
основание могат да се определят по смисъла на пар. 1 т. 4 и 5 ДР ЗКПО като скрито
разпределение на печалба. Налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки
за възникването на отговорността по чл. 19 ал. 2 т. 1 ДОПК, поради което
законосъобразно приходната администрация е прибягнала към нея, натоварвайки
жалбоподателя с издадения ревизионен акт с абсолютно всички непогасени публични
задължения на ЮЛ „План Д” ЕООД.
Жалбата
е неоснователна, поради което съгласно чл. 160 ал. 1 предл. последно ДОПК следва
да се отхвърли.
Предвид
крайния изхода на спора и изрично заявеното искане от пълномощника на
ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 161
ал. 1 изр. последно ДОПК вр. чл. 8 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет, на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на
4 612, 54 лв. за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Р.М. срещу потвърдения с решение № 80/23.05.2019 г. на директора
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт №
Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г. на органите по приходите при ТД на НАП –
Варна, с който на жалбоподателя е установена отговорност по чл. 19 ДОПК за
задължения на „План Д“ ЕООД, както следва: 1/
за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 383, 54 лв. ведно с изтекла до
издаването на ревизионния акт законна лихва в общ размер на 114, 62 лв.; 2/ за данък върху доходите на
физическите лица по чл. 24 ал. 1 ЗДДФЛ, начислен за данъчни периоди м. февруари
- м. юни 2016 г. вкл. в общ размер на 1425, 59 лв. ведно с изтекла до
издаването на ревизионния акт законна лихва в общ размер на 399, 50 лв.; 3/ за данък върху добавената стойност
за данъчни периоди м. март 2015 г., м. май – м. декември 2015 г. вкл. и м.
февруари – м. април 2016 г. вкл. в общ размер на 147 431, 40 лв. ведно с
изтекла до издаването на ревизионния акт законна лихва в общ размер на
50 735, 23 лв.; 4/ за ДОО за
осигурители по чл. 4 КСО за данъчни периоди м. февруари – м. юли 2016 г. вкл. в
общ размер на 3 803, 20 лв. ведно с изтекла до издаването на ревизионния
акт законна лихва в общ размер на 1 099, 34 лв.; 5/ за задължителни осигурителни вноски за осигурители по чл. 40 ЗЗО
за данъчни периоди м. февруари – м. юни 2016 г. вкл. в общ размер на
1 421, 39 лв. ведно с изтекла до издаването на ревизионния акт законна
лихва в общ размер на 416, 87 лв.; 6/
за универсален пенсионен фонд за осигурители по чл. 157 ДОО за данъчни периоди
м. февруари – м. юни 2016 г. вкл. в общ размер на 791, 14 лв. ведно с изтекла
до издаването на ревизионния акт законна лихва в общ размер на 232, 26 лв.
ОСЪЖДА
В.Р.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4 612, 54 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: