Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е,
17. 02. 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, втори наказателен състав, в публично
заседание
на 30.01.2020год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N 2420
по
описа за 2019год. на Русенски районен съд
и
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.П.Ч., ЕГН **********, чрез
адв.К., срещу електронен фиш за налагане на глоба, сер.К, бланков №3017576,
издаден ОДМВР - Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДП, на основание чл189
ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 100лв.
Жалбоподателят излага съображения
за незаконосъобразност на ЕФ – счита
последния за издаден при съществени процесуални нарушения.
Наказващият орган не изпраща
представител, счита депозираната жалба за неоснователна.
РРП не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 12.09.2019г.
товарен автомобил
“Шкода Йети“, с ДК № СА0299ТМ, управляван от
жпод.Ч.,***, посока ГКПП Дунав мост, в гр. Русе, като до
бензиностанция „Еко”, бил
заснет с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол TFR1-M656, установила че превишава разрешената максимална скорост от 50км,
като се движил със 77км/ч. /при приспаднат толеранс от 3%. В съответствие с
чл.189 ал.4 от ЗДвП бил издаден електронен фиш, с който на жпод.Ч. била наложена
на основание чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП глоба от 100лв., за превишение от 27км/ч.
ЕФ бил връчен на 13.11.2019год. на
упълномощено лице Г. К.. В законоустановения 14дневен срок, на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП, не била депозирана декларация, както и глобата не бил заплатена. Била
депозирана жалба срещу ЕФ, съдържаща доводи за допуснати процесуални нарушения.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства - жалба, електронен фиш, клип на
хартиен носител, протокол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗДвП "когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон (ЗДвП)
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство".
В конкретния случай от приложената справка, направена в централната база на
КАТ, се установява, че товарен автомобил “Шкода Йети“, с ДК № СА0299ТМ
е собственост на „ОПТИКС” АД, чиито законен представител – жпод.Ч. е
санкциониран.
Не се спори по делото, че обжалвания ЕФ е бил връчен на К.К.,
явяващ се упълномощено лице на жалбоподателя на 13.11.2019год., съгласно
приложената по делото разписка. В тази връзка съдът отбелязва, че съгласно
чл. 189, ал.
5, изр. първо от ЗДвП, „електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.” Цитираната
разпоредба на ЗДвП е специална по отношение на чл. 178, ал.
1 и ал. 2 от НПК,
вр. с чл. 84 от ЗАНН, и самостоятелно определя компетентност на посочените в нея
лица да връчват електронни фишове. Приложената разписка, няма белезите на
„обратна разписка”, съгласно Закона за пощенските услуги, което
сочи че ЕФ е връчен чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол.
Съдът счита, че електронният фиш е редовно връчен на жпод.Ч. на
дата 13.11.2019 г., съгласно отбелязаното в разписката. Вярно е, че последната
е връчена на упълномощено лице, без приложено пълномощно, но допуснатото не е съществено нарушение на процедурата по
връчване, а само нарушение, тъй като
не е довело до ограничаване правата на жпод.Ч.. Съдът отбелязва, че дори да
бъде възприета тезата на процесуалния представител на жпод.Ч., че ЕФ не му е
редовно връчен /и с това са му ограничени правата да подаде декларация или
заплати в намален размер глобата/, то този въпрос би могъл да има отношение единствено
към допустимостта на подадената от него жалба, а не към законосъобразността на
самия електронен фиш. В конкретния случай, подадената от жпод.Ч. жалба е от
дата 26.11.2019 г., т.е. преди изтичане на срока по чл. 189, ал. 8 от ЗдвП,
изчислен от отбелязаната в разписката дата. Съобразно това не може да се
приеме, че са налице някакви ограничения на процесуални права на жпод.Ч. в
административната фаза на производството, вкл. и възможността му да подаде
съответната декларация по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП. Срокът за деклариране на обстоятелствата по последно
цитираната разпоредба е еднакъв с този за съдебно обжалване. След като е съумял
да извърши такова обжалване, изискващо по голям разход на време /да се свърже с
адвокат, който следва да изготви жалба/ преди крайната дата на този срок, за жпод.Ч.
не е съществувала пречка да подаде и съответната декларация, която не изисква
правна помощ, преди неговото изтичане или да заплати намаления размер на
глобата. Същият не е сторил това, което презумира, че не оспорва авторство и не
желае да плати предварително в намален размер санкцията, а депозирал жалба
срещу ЕФ, с която неоснователно се позовал на процесуални нарушения при
връчването му. С оглед изложеното не може да се приеме наличието на визирания
от адв.К. порок в процедурата по връчване на ЕФ за съществен, поради което не е
основание за отмяна на ЕФ.
ОДМВР - гр.Русе издала срещу
жалбоподателя Ч. електронен фиш за налагане на глоба на
основание чл. 189, ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.1, т.3
от Закона за движението по пътищата в размер на 100 лева, с оглед
виновно извършено административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В издадения ЕФ констатираното административно нарушение е
описано, в съотвествие с предвидените реквизити в чл.189 ал.4 от ЗДвП.
Безспорно е установено
по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил бил засечен с дигитална стационарна
радарна установка за видеоконтрол TFR1M-655 - техническо средство,
която е одобрен тип, съгласно наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Срокът на валидност е 24.02.2020 година. Към издадения електронен фиш е
приложена и снимкова разпечатка от клип, като съгласно чл. 189, ал. 15 от
Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
При изложените правни съображения
обжалвания електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш, , сер.К, бланков №3017576, издаден ОДМВР -
Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182
ал. 1, т.3 от ЗДвП на И.П.Ч., ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му до страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………