Решение по дело №923/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2272
Дата: 18 декември 2017 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20177050700923
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2017г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на двадесет и втори ноември 2017г.,

в състав:

                                                     Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                           

            при секретаря Деница Кръстева

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 923 по описа на съда за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на И.Б.И. против Ревизионен актРА 03002716003283-091-001/20.12.2016г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 47/27.03.2017г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на Националната агенция за приходите, с който са му установени допълнителни задължения по чл.19, ал.1 от ДОПК за несъбрани задължения на „Спринт 15“ЕООД по ЗДДС установени с РА № Р-03002715000565-091-001/02.11.2015г. за м.08.2014г., 09/2014г., 10/2014г., 11/2014г., 12/2014г. в общ размер на главницата 80 334.40лв. и на лихвите 17 200.51лв.

Жалбоподателят в жалбата, чрез процесуален представител в публично съдебно заседание и в писмени бележки оспорва РА. Моли РА да бъде отменен.

     Ответната страна, Директора на ДирекцияОбжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр.Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

            След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ревизионния акт е издаден в предписаната от закона форма от компетентен орган в срок при спазване на процесуалните правила и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Ревизионното производство е за установяване отговорността на ревизираното лице по чл.19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на „Спринт 15“ЕООД. Констатирано  е, че дружеството има непогасени задължения за данък върху добавената стойност за периода 25.07.2014г.-31.12.2014г., установени с РА, влязъл в сила.

Констатирано е, че И.Б.И. е бил едноличен собственик на капитала, представляващ и съдружник в девет дружества, т.е. същият е свързано с тях лице по см. § 1, т.3, б.д от ДР на ДОПК. Констатирано е, че едно от тези девет дружества е „Спринт 15“ЕООД, както и, че за ревизирания период И.Б.И. е бил едноличен собственик на капитала и управител.

В хода на установителното производство на ревизираното лице е връчено искане, с което са изискани документи и обяснения. Представено е писмено обяснение, съгласно което ревизираното лице сочи, че не държи документи свързани с дейността на „Спринт 15“ЕООД за периода от 25.07.2014г. – 31.12.2014г., т.к. същите са предадени на новият собственик и управител на 24.02.2015г. с приемо- предавателен протокол.

Органът по приходите е изпратил искания за предоставяне на информация и доказателства до трети лица и други контролни органи.

След анализ на релевантните за чл.19, ал.1 от ДОПК факти е прието, че са налице четирите изискуеми предпоставки на разпоредбата за реализиране на отговорността на И.Б.И..

Констатирано е след справка в ТР по отношение на първата предпоставка, съгласно която лицето, субект на отговорността следва да има качество управител или член на орган на управление към момента, към който са установени публичните задължения, че за периода 25.07.2014г. – 31.12.2014г. ревизираното лице е имало качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „Спринт 15“ЕООД и е направен извод, че е задължено лице по чл. 14, т.1 и т.2 от ДОПК. Изведен е извод, че може да бъде ангажирана отговорността по чл.19 от ДОПК на И.Б.И. за установените задължения на „Спринт 15“ЕООД по ЗДДС с влязъл в сила РА.

Констатирано е, че И.Б.И. е имал качеството едноличен собственик на капитала и управител на „Спринт 15“ЕООД и към момента на изтичане на срока за подаване на СД по ЗДДС за последния ревизиран данъчен период м.12/2014г..

Констатирано е, че промяната в собствеността на капитала и управлението на „Спринт 15“ЕООД е вписана в ТР на 04.03.2015г., като дружествените дялове на „Спринт 15“ЕООД са прехвърлени на А.Б. Б..

От съдържанието на договор за управление от 24.06.2014г. подписан между „Спринт 15“ЕООД и И.Б.И. е констатирано, че И. е поел задължение да управлява дружеството за неопределен срок. Според клаузите в договора И. следва да разработи бизнес програма на дружеството, както и вътрешна, производствена и управленска структура на дружеството и има право да сключва, изменя и прекратява трудовите договори, да налага дисциплинарни наказания и да командирова работниците и служителите, да сключва договори за осъществяване текущата дейност на дружеството. Изпълнителят ползва средства за представителни нужди в размер, определен от възложителя и има право на свободен достъп до всички работни места на дружеството.

Видно от съдържанието на учредителния акт на „Спринт 15“ЕООД от 24.06.2014г. органи на дружеството са: едноличния собственик на капитала и управителя. Направен е извод, че И.Б.И. като управител и като едноличен собственик на капитала е отговорен за оперативната дейност на дружеството и за контрола върху дейността на дружеството.

Втората предпоставка съгласно чл.19, ал.1 от ДОПК предполага поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което са укрити факти и обстоятелства, необявени пред органа по приходите или публичния изпълнител. По данни от данъчно-осигурителната сметка на „Спринт 15“ЕООД, в информационния масив на НАП, е установено, че дружеството е подало СД за ДДС за данъчни периоди м.м. 07.2014г.,08.2014г., 09.2014г., 10.2014г., 11.2014г., 12.2014г., като е посочило за всеки от данъчните периоди в СД размера на ДДС за внасяне и този размер на ДДС е внесен. При съпоставка с декларираните стойности по посочените СД и констатациите в РА № Р-03002715000565-091-001/02.11.2015г., издаден на „Спринт 15“ЕООД и е направен извод, че декларираните резултати по данъчни периоди са коригирани в резултат на допълнителни задължения по ЗДДС по данъчни периоди и в размер както следва: 08.2014г., 09.2014г., 10.2014г., 11.2014г. и 12.2014г. в общ размер на 80 334.40лв. и лихви в размер на 7 954.54лв.

Органът по приходите е направил анализ на доказателствата и установените факти и обстоятелства с РА, издаден на дружеството и е установил, че в хода на ревизията дружеството е представило част от исканите документи и не е представило никаква счетоводна отчетност, поради което данъчната основа за облагане у установена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК; органът по приходите е доначислил дължим ДДС в размер на 1725.04лв. по извършена доставка, за която дружеството не е начислило данък и не е представило доказателства, че не следва да начислява данък; органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 78 609.36лв. по всички доставки, по които „Спринт 15“ЕООД е получател поради непредставяне на данъчни документи при ревизията, в т.ч. не е признато право на данъчен кредит по фактури издадени от „Веда 2012“ЕООД, „Комус“ЕООД, „Месита 2014“ЕООД, „ПМТ 66 Консулт“ЕООД, „Сити Консулт“ЕООД, „Технополис“ЕООД, „Дани Стил 1“ЕООД /свързано лице/, поради липса на реални доставки по см. на ЗДДС; „Спринт 15“ЕООД не е предоставило достъп на органите по приходите до цялата оригинална счетоводна документация, нито е представило писмени обяснения, като по този начин е възпрепятствало извършването на обективна преценка и анализ на фактите и обстоятелствата от органите по приходите; от РА е констатирано, че са укрити факти и обстоятелства свързани с доставките, отразени в дневници за покупките и продажбите по ЗДДС, които водят до намаляване на размера на дължимия ДДС и до неначисляване на ДДС.

По информация, получена от ТД на НАП София /след промяна в адреса на управление е извършена пререгистрация на дружеството от ТД на НАП Варна в ТД на НАП София/ е констатирано, че СД за ДДС за изследваните данъчни периоди са подадени по електронен път, с квалифициран електронен подпис на упълномощено лице В.В.Е., счетоводител. Констатирано е, че от „Спринт 15“ЕООД са декларирани четири лица с право да подават документи по електронен път и между тях са И.Б.И. и В.В.Е.. От тези констатации е изведен извод, че И.Б.И. съзнателно и умишлено е извършил действия с цел неправомерно намаляване на размера на дължимия ДДС за внасяне и е укрил факти и обстоятелства относно действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС. В подкрепа на този извод органа по приходите е приел факта, че управителя на дружеството не е водил счетоводни регистри, липсата на счетоводна отчетност, липсата на реален стоков поток и деклариране на доставки, които не са доказани, което влечало извод за умисъл и допускане на последиците по чл.19, ал.1 от ДОПК.

Органът по приходите от даденото от И.Б.И. писмено обяснение е констатирал, че И. сочи, че лицата осъществявали контакт с доставчици и клиенти на „Спринт 15“ЕООД са служителите, работещи в дружеството. В обяснението е посочено и, че разплащанията са осъществени по банков път, но не са представени доказателства. Органът по приходите е констатирал, че спесимен и пълномощно по двете банкови сметки на „Спринт 15“ЕООД в ЦКБ АД има И.Б.И.. Установено е, че липсват данни други лица освен И. да е извършвал и контролирал дейността на дружеството.

Органът по приходите е установил наличието на третата предпоставка причинно- следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и осигурителни вноски. Констатирано е, че на 24.02.2015г. И.Б.И. е продал всички дялове от капитала на „Спринт 15“ЕООД на Асен Б. Б. и това е станало 15 дни след връчване на заповедта за възлагане на ревизия на „Спринт 15“ЕООД на И.. Органът по приходите е констатирал, че И.Б.И. е предприел бързо действия за продажба на капитала и промяна на управителя на „Спринт 15“ЕООД, не е съдействал и не е представил изисканите за извършване на ревизия документи, когато управител е бил той и тези констатации са довели до извод, че с действията си ревизираното лице в хода на ревизията на управляваното от него дружество е възпрепятствало установяването и събирането на задълженията на „Спринт 15“ЕООД за ревизирания период.

Укриването на факти и обстоятелства свързани с данъчното законодателство, генерирането на задължения към бюджета на държавата и умишленото избягване и възпрепятстване на събирането на същите е определено като постоянно и трайно поведение, т.к. И.Б.И. е постъпвал по идентичен начин, в качеството му на управител и представляващ на други дружества, регистрирани и осъществявали дейност преди „Спринт 15“ЕООД, а също така и на осъществяващото дейност към момента на ревизията на Б. дружество „Макс Фешън“ЕООД. Органът по приходите е посочил, че тези дружества са „Спринт Стил1“ ЕООД и „Дани Стил“ЕООД.

Първото от дружествата е регистрирано данъчно на 19.03.2012г., регистрирано по ЗДДС на 21.05.2012г. по инициатива на задълженото лице, дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите на 19.08.2014г. на основание чл.176 от ЗДДС. На 10.12.2013г. И.Б.И. продава всички дялове от капитала на дружеството на А.Б. Б., като при продажбата са променени седалището и адреса на управление на дружеството. По данни в информационния масив на НАП е установено, че към 04.10.2016г. „Спринт Стил1“ ЕООД има задължения в общ размер на 351283.08лв. за данъци и задължителни осигурителни вноски за периода м.08.13г. – м.07.2014г., в част от който период управител  и едноличен собственик на капитала на дружеството е бил И.Б.И..

Дани Стил“ЕООД е данъчно регистрирано на 03.10.2013г., регистрирано по ЗДДС на 06.11.2013г. по инициатива на задълженото лице; дерегистрирано по ЗДДС на 20.02.2015г. по инициатива на орган по приходите. С РА на дружеството са установени задължения в общ размер на 258870.24лв. На 21.08.2014г. И. продава капитала на дружеството на Б.Л.П., като са променени седалището и адреса на управление. Част от установените на дружеството задължения са в период, в който управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е И..

Констатиран е идентичен предмет на дейност – производство на облекло. По отношение на цитираните по горе установени задължения са образувани изпълнителни производства.

Органът по приходите е констатирал умисъл в поредността на учредяване на „Спринт 15“ЕООД и „Макс Фешън“ЕООД. „Макс Фешън“ЕООД е учредено на 10.02.2015г. и дяловете в капитала на „Спринт 15“ЕООД са продадени на 24.02.2015г..

„Макс Фешън“ЕООД не е регистрирано по ЗДДС, но е констатирано по данни в информационния масив на НАП, че към момента на ревизията на И.Б.И. е имало непогасени задължения в размер на 12124.25лв. /главница и лихва/ и задължения по изпълнително дело на публичен изпълнител в размер на 121882.98лв. /главница и лихва/, като задълженията са за данъци и задължителни осигурителни вноски за периода м.март 2015г. до м.юли 2016г., период в който управител и едноличен собственик на капитала е И.Б.И..

Органът по приходите при проследяване на дейността на учредените и управлявани от И. дружества е направил извод, че в периода 2012г. 2016г. се установява повтарящ се 4 пъти модел на регистрация на търговско дружество, натрупване на данъчни задължения, продажба на търговското дружество, като след продажбата следва възпрепятстване на установяването и събирането на публичните задължения. Органът по приходите е посочил, че този извод се подкрепя и от обстоятелството, че при прехвърляне на дружествените дялове от капитала на  „Спринт Стил1“ ЕООД на А.Б. Б., вече /два месеца по- рано/ е регистрирано „Дани Стил 1 “ЕООД с предмет на дейност идентичен с този на „Спринт Стил1“ ЕООД, като са сключени трудови договори с лица назначени преди това в „Спринт Стил1“ ЕООД.

Установеният модел е следван и при отчуждаване на активите на дружествата чрез сделки, сключвани между свързани лица и преместване на кадровия актив от едното дружество в новообразуваното. Така е констатирано, че „Дани Стил 1 “ЕООД продава на „Спринт 15“ЕООД товарен Ситроен Джъмпър, освободеният от „Дани Стил 1 “ЕООД персонал е назначен в „Спринт 15“ЕООД, като в момента на покупко- продажбата на МПС управител и представляващ и на двете дружества е И.Б.И.. При продажбата на „Спринт 15“ЕООД на А.Б. Б. освободените от това дружество лица са преназначени в „Макс Фешън“ЕООД, регистрирано със същата икономическа дейност като „Спринт 15“ЕООД и преди него „Дани Стил 1 “ЕООД.

Товарният Ситроен е продаден на 13.02.2015г. от „Спринт 15“ЕООД на „Макс Фешън“ЕООД, като управител и представляващ в този момент на двете дружества е бил И.Б.И..

Органът по приходите е констатирал, че с ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015г. „Макс Фешън“ЕООД декларира данъчна печалба 21230.84лв., дължим корпоративен данък 2123.08лв., който не е платен.

С ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г. „Спринт 15“ЕООД декларира общо приходи 452114.50лв., общо разходи 452033.10лв., счетоводна и данъчна печалба -81.40лв., дължим корпоративен данък – 8.41лв., т.е. дружеството извършва дейност и отчита приходи от нея, има наети по трудови правоотношения лица, т.е. има кадрова обезпеченост за осъществяване на стопанска дейност. Установяването на обстоятелството, че подадените СД по ЗДДС за д.п. от м.08.2014г. до м.12.2014г. с декларирани задължения в значително по-нисък размер от действителния е станало възможно единствено в хода на ревизионното производство. Органът по приходите е посочил, че само дружество с възможност да осъществява търговската си дейност може да е работещо и с активите си да обезпечи дължимите публични задължения. Установената несъбираемост на дължимите публични задължения от съответното дружество след издаване на ревизионните актове според органа по приходите е последица от укритите преди това действителни данни в подаваните СД по ЗДДС. Изведен е извод за съзнателно намерение у И.Б.И. да не заплаща задължения за данъци и осигурителни вноски дължими от представляваните от него дружества.

С оглед горните констатации и изводи органът по приходите е приел, че е установено недобросъвестно и съзнателно поведение на И., усилията на което е с цел осуетяване на заплащането на установените данъчни задължения на дружеството.

Относно четвъртата предпоставка органът по приходите е посочил, че по данни на информационния масив на НАП е констатирано, че задълженията по РА издавен на „Спринт 15“ЕООД не са погасени и същите са в размер на 80334.40лв. и лихва в размер на 6572.90лв. Направен е извод, че е изпълнен фактическият състав на чл.19, ал.1 от ДОПК по отношение на И.Б.И., поради това, че като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството в периода 30.06.2014г. – 04.03.2015г. И. е взимал решенията еднолично, то той е солидарно отговорен за установените задължения с РА на дружеството.

Органът по приходите е констатирал, че за събиране на установените на „Спринт 15“ЕООД задължения с РА 03002715000565-091-001/02.11.2015г. е образувано изпълнително дело от публичен изпълнител, но въпреки предприетите за събирането на задължението действия на публичния изпълнител същите не са погасени поради липса на активи на „Спринт 15“ЕООД, както и поради липса на средства в запорираните му банкови сметки.

 

            Жалбоподателят не е съгласен със задълженията установени му с РА, намира, че  издаденият на „Спринт 15“ЕООД РА 03002715000565-091-001/02.11.2015г. му е непротивопоставим. Намира, че задължение на приходната администрация е доказването на наличието на предпоставките на чл.19 от ДОПК по отношение на задълженията по цитирания РА.

            За доказване на доводите си е искал назначаване на ССчЕ, с която да се установи реалност на доставките, по които са установени на „Спринт 15“ЕООД задължения с РА 03002715000565-091-001/02.11.2015г.. Представил е доказателства относно осъществяването на тези доставки.

 

            Настоящата инстанция за разрешаване на повдигнатия пред нея спор съобрази Решение № 13882 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2017 г., VIII о., докладчик председателят М.М., Решение № 13049 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2017 г., I о., докладчик съдията Ф.Н., Решение № 12484 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2016 г., VIII о., докладчик председателят Т.Н., Решение № 12465 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14077/2016 г., I о., докладчик съдията М.П., Решение № 3181 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2016 г., I о., докладчик съдията М.С., Решение № 10744 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9849/2014 г., VIII о., докладчик съдията В.Ш.и Решение № 12287 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2014 г., VIII о., докладчик съдията Д.П., както и разпоредбата на чл.19 от ДОПК, в редакцията към момента, в който И.Б.И. е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Спринт 15“ЕООД и в редакцията към момента на провеждането на ревизионното производство срещу И..

            Редакцията на чл.19 от ДОПК към момента, в който И.Б.И. е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Спринт 15“ЕООД, гласи следното – ал.1, когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение.  Редакцията на чл.19 от ДОПК към момента, в който е провеждана ревизията на И.Б.И., гласи следното – ал.1, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. 

            Алинея 2 на чл.19 от ДОПК и в двата периода е със следната формулировка - управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл.14, ал.1 или т.2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по – ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

            Анализът на цитираните редакции на чл.19, ал.1 от ДОПК води до извод, че при втората редакция /в сила към момента на извършване на ревизионното производство на И./ е разширен обхвата на разпоредбата по отношение на лицата, чиято отговорност за задълженията на дружеството може да бъде ангажирана.

            И.Б.И. е имал качеството орган на управление на дружеството и управител на „Спринт 15“ЕООД изискуемо и от двете редакции на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК и към момента на подаване на СД по ЗДДС от името на „Спринт 15“ЕООД и към момента на започване на ревизията на „Спринт 15“ЕООД. Т.е. изпълнена е първата предпоставка за реализиране на отговорността му съгласно чл.19, ал.1 от ДОПК.

С разпоредбата на  чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи субекти, задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по  чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са: 1) лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4) невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.

Приходните органи е да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността по  чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Установено по делото е, че РЛ е било управител на „Спринт 15“ЕООД през процесните периоди, за които са установени задължения за ДДС, ведно със съответните лихви за забава.

Спорно е дали управителят е отговорен за тези задължения, на основание  чл. 19, ал. 1 ДОПК, относно наличието на предпоставките по т. 2, 3 и 4, посочени по-горе в настоящото решение. Според приходният орган И.Б.И. в качеството си на управител на дружеството и на едноличен собственик на капитала на същото е изпълнил съзнателно и умишлено чрез подаването на СД по ЗДДС с неточна информация, елементът от фактическия състав на  чл. 19, ал. 1 от ДОПК, с оглед невнасянето на дължим данък по ЗДДС.

Лицето е можело да предвиди последиците от действието си и съответно да ги предотврати. Цитираното в случая подаване на декларации с информация водеща до по- малък резултат за ДДС за внасяне за периодите е квалифицирано от приходния орган като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на  чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Това "укриване" предполага умишлени действия от страна на управителя на дружеството.

Страните не спорят, че с влязъл в сила РА 03002715000565-091-001/02.11.2015г. са установени на „Спринт 15“ЕООД задължения за плащане на данък по ЗДДС. При ревизията на „Спринт 15“ЕООД е констатирано, че дружеството не е представило доказателства относно осъществяването на доставките, по които е ползвало данъчен кредит, както и, че не е начислило ДДС по една от доставките, които то е направило.

Влезлият в сила ревизионен акт се ползва с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията.

Настоящият състав преценява като доказана и втората предпоставка за реализиране отговорността на лицето. Подаването на СД и ДП по ЗДДС с неточна информация относно дължимият ДДС за периода от И.Б.И., в качеството му на управител на дружеството, съставлява в процесния поведение от вида на действие на РЛ като орган на управление на дружество по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Чрез него са укрити факти и обстоятелства от приходните органи, по смисъла, употребен в разпоредбата на  чл. 19, ал. 1 ДОПК. С подаването на декларациите с некоректно посочени в тях ДДС резултат за внасяне е възпрепятствано събиране на вземанията. Подаването на декларации е едно от най-съществените и важни задължения на задължените физически и юридически лица. Подаване на декларации е регламентирано във всички данъчни закони, както и в законодателството, свързано със задължителното обществено осигуряване. Същността на декларирането се състои в посочване на предвидените в съответните образци на декларации, факти и обстоятелства, свързани с данъчното облагане, съответно със задължителното обществено осигуряване. В процесния случай на подадени с некоректни данни декларации, елементът от фактическия състав на  чл. 19, ал. 1 от ДОПК, свързан с необявяването на факти и обстоятелства, е налице.

Субект на укриването е управителят на дружеството, който съгласно текста на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица. Настоящата инстанция счита за доказано по делото, че РЛ в качеството му на управител на от „Спринт 15“ЕООД, е знаело че при подаване на СД и ДП по ЗДДС с некоректно посочен ДДС за внасяне/респ. за възстановяване по неосъществени сделки ще доведе до ощетяване на бюджета, респ. до бъдещо определяне на задължения на дружеството за данъци и осигуровки. Установена е също така и причинно-следствената връзка между това поведение на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с горецитирания РА задължения за плащане на данък по ЗДДС. Обстоятелството, че е подадена декларация с некоректен резултат, препятства в случая приходната администрация да установи съответните задължения за данъци и осигурителни вноски, доколкото администрацията не е разполагала с изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК.

Настоящият състав съобрази обстоятелството, установено по делото, че на 04.03.2015г. е вписана в ТР продажбата от 24.02.2015г. от  И.Б.И. на дружествените си дялове от „Спринт 15“ЕООД на А.Б. Б., както и че тази продажба е извършена 15 дни след връчването на Заповед за възлагане на ревизия на „Спринт 15“ЕООД на представляващия го към момента на връчване на заповедта И.Б.И..

Публичните задължения на „Спринт 15“ЕООД са в размер на 80 334.40 лв.. За  събирането им публичният изпълнител след констатацията, че дружеството няма активи е наложил запор на банковите сметки на дружеството в ТБ „ЦКБ“, за които от банката е посочено, че са без авоар. Констатирано е, че И.Б.И. е отчуждил МПС собствено на „Спринт 15“ЕООД към момента на връчване на ЗВР и го е продал да новорегистрирано дружество, чийто собственик на капитала и управител е той. Доказана е и четвъртата предпоставка - невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ.

При така установените по делото факти и обстоятелства, настоящият състав преценява като налични всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на РЛ по реда на  чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Отговорността по  чл. 19, ал. 1 е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата трябва да се тълкува стриктно. В нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и за лихвите върху тях. Не е предвидено изрично, че отговорността по  чл. 19, ал. 1 обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци, поради което отговорност на ревизираното лице за лихви е незаконосъобразно установена. В следствие на изложеното, РА в частта, в която са начислени лихви върху задължението по РА 0300**********-020-001/13.05.2016г. следва да бъде отменен, като издаден в противоречие със разпоредбата на чл.19 от ДОПК.

Обратно на поддържаното в жалбата, законосъобразно органът по приходите е приел, че отговорността по  чл. 19 ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружество лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като задължено лице. Поради това, съдебната проверка за законосъобразност на ревизионния акт, с който се установяват задължения на това основание, обхваща не повторна проверка на законосъобразността на вече установените с влязъл в сила ревизионен акт по основание, размер и данъчен период задължения на дружеството, а за наличие на предпоставките за възникване на отговорността на третите лица в различните хипотези на тази разпоредба. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя и искането му за събирането на доказателства относно неправилност на РА 03002715000565-091-001/02.11.2015г., с който са установени на „Спринт 15“ЕООД задължения. Неоснователни са и доводите му, че не е бил страна в ревизионното производство и поради това РА 03002715000565-091-001/02.11.2015г. за установени на „Спринт 15“ЕООД задължения му е непротивопоставим. В случая не е било спорно и обстоятелството, че дяловете си в капитала на „Спринт 15“ЕООД И.Б.И. е продал след започване на ревизионното производство на дружеството, като И. сам е решил да не участва в това ревизионно производство.

Предвид горното настоящата инстанция не обсъжда представените относно твърдяната реалност на доставките оспорени от приходната администрация с РА 03002715000565-091-001/02.11.2015г. доказателства, като неотносими към настоящия спор.

Така мотивиран съдът намира жалбата за основателна в частта на установените с РА лихви и неоснователна в останалата част.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, представил е списък на разноските с посочен в него размер на адвокатски хонорар, за който липсва договор и доказателства за заплащането му, поради което искането за присъждане на разноски по отношение на възнаграждението на адвоката е неоснователно, а с оглед частичната отмяна на РА е частично основателно за заплатените държавни такси в размер на 2.50лв.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такива.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на И.Б.И. Ревизионен актРА 03002716003283-091-001/20.12.2016г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 47/27.03.2017г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, в която са му установени лихви по допълнителни задължения по чл.19, ал.1 от ДОПК за несъбрани задължения на „Спринт 15“ЕООД по ЗДДС установени с РА № Р-03002715000565-091-001/02.11.2015г. за м.08.2014г., 09/2014г., 10/2014г., 11/2014г., 12/2014г. с общ размер на главницата 80 334.40лв.

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на И.Б.И. против Ревизионен актРА 03002716003283-091-001/20.12.2016г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 47/27.03.2017г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на Националната агенция за приходите, в останалата част.

ОСЪЖДА Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на И.Б.И. 2.50лв. /два лева и петдесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

Съдия: