РЕШЕНИЕ
№ 1726
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.ова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110113882 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от *** срещу Д. К. К., с която са предявени искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД за следните суми 1200,00 лв.- представляваща
платена от**** ЕАД главница, във връзка с договор за потребителски кредит
2705722/12.01.2023 г., сключен между Д. К. К. / кредитополучател/ и „***“ ЕАД / кредитор/,
който е обезпечен с договор за поръчителство, сключен между Д. К. К. и ***, по който
последния е изпълнил вместо длъжника, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението – 28.06.2024г. до окончателното изплащане на главницата 102,77 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2023г.-20.05.2023 г. , и 206,55 лв.- обезщетение за
забава за периода от 21.02.2023г.-27.06.2024г. във връзка с договор за потребителски кредит
2705722/12.01.2023 г., сключен между Д. К. К. / кредитополучател/ и „****“ ЕАД /
кредитор/, който е обезпечен с договор за поръчителство, сключен между Д. К. К. /и ***, по
който последния е изпълнил вместо длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК 3708/05.07.2024 г. по гр.д. 8048/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът поддържа, че ответникът е сключил в качеството на кредитополучател
договор за кредит 2705722/12.01.2023г. с „****“ ЕАД. Сочи се, че ответникът сам избрал да
обезпечи задължението си с договор за поръчителство с***. По силата на договора за кредит
ответникът получил 1200лв., срещу което се съгласил да върне 4 бр. вноски в срок до
20.05.2023г., при фиксиран лихвен процент-40% и ГПР- 48,21%. Ответникът се съгласил и че
дължи при забава на плащания лихва в размер на законната лихва ведно с разноски за
извънсъдебно събиране на сумата. В уточнителната молба от 12.11.2024 г. се сочи, че
ответникът не е правил плащания по договора за кредит.
Между Д. К. и „***бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във
връзка с договора за кредит. Бил сключен и договор за поръчителство между *** и „***“
ЕАД, по силата на който първия се задължил да отговаря солидарно с Д. К. по договора за
кредит 2705722/12.01.2023г. Поради неизпълнение на задълженията по кредита от страна на
ответницата *** изпълнило нейното задължение по отношение на „***“ ЕАД.
Излага се, че с договор за цесия от 14.11.2023 г. между ****вземането към ответника
било прехвърлено на ищеца. Сочи се, че ответникът бил уведомен за цесията с
1
уведомително писно, който начин, ако не се възприеме за редовен от съда, ищецът иска
ответникът да се счита уведомен за цесията, с получаване на книжата по делото, към които е
приложено и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. При изложеното се иска уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл.414 ГПК в хода на заповедното производство ответницата е подала
възражение, в която сочи, че размера на задължението й не съответства на размера на
претенцията.
В откритите съдебни заседания, проведени по делото ответницата се явява лично. Не
оспорва, че е получила 1200 лв. по кредита. Иска разсрочване на задължението, тъй като е
безработна.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.86 ЗЗД
2. Разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) че
сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия
кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил; 4) наличие на
валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил
претендираното вземане; 7) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1) че ответникът е поел задължение за плащане на
възнаградителна лихва в твърдения размер; 2) че падежът на задължението за плащане на
възнаградителната лихва е настъпил; 3) наличие на валиден договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да
е надлежно уведомен за извършената цесия.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1)
изпадането на ответника в забава, 2) размера на лихвата за забава
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
Няма спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между „***‘ АД и Д. К. К. е сключен Договор за потребителски кредит №
2705722/12.01.2023 г. от разС.ие. Видно от договора е уговорено предоставянето на сумата
от 1200 лв.-главница, при лихвен процент 40%, ГПР-48,21%, общ размер на плащанията –
1302,77 лв. / от което се съи, че размер на договорната лихва е 102,77лв./, платими на 4
месечни вноски.В чл. 4 от договора се сочи, че ако потребителя е посочил в заявлението, че
ще предостави обезпечение на кредита същия следва да предостави 1. Банкова гаранция или
2. да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „***“ юридическо
лице /поръчител/ в срок до 48 часа.
Усвояването на заемната сума се признава от ответника, с оглед изявлението пред
съда, че е получил 1200 лв.
Ответникът не е оспорил сключването и на договор за поръчителство с дружеството
*** По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2023г.,
сключен между „*** ЕООД /поръчител/ и Д. К. /потребител/, с който поръчителя се съгласил
да сключи договор с „Кредисимо“ по силата на който да отговаря пред последния за
изпълнение на всички задължения на потребителя. За поемането на това задължение от
поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, което видно от
приложение 1 към договора е платимо всеки месец за срока на договора за кредит /4 месеца/
и е в общ размер от 495,99лв.
Представен е договор за поръчителство от 12.01.2023г. Между „***“ АД и **** /
поръчител/, с който поръчителя се задължил да отговаря за задълженията на Д. К. по
договора му за кредит с „***“
Съдът намира, че „*** е прехвърлило вземанията си от Д. К. на ищеца „***с договор
за цесия от 01.02.2022 г. вкл. приложение 1 към договора, в който са индивидуализирани
2
прехвърлените вземания. Ответникът е уведомен за цесията в хода на настоящото
производство- с получаване на исковата молба, съобразно възприетото в редица решения на
ВКС /напр., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014
г. по т. д. № 2352/2013 г.; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. и др./. При
изложеното, ищецът се легитимира като кредитор на ответника за вземания по договора за
кредит, ако се установят непогасени такива.
От приетата по делото ССчЕ, на която съдът дава вяра като компетентно дадена се
установява, че няма плащания по договора за кредит, както и по договора за поръчителство.
С оглед предмета на спора – дължимост на суми по договора за потребителски кредит
и свързан с него договор за поръчителство, съдът следва да формира извод дали договорите
за кредит и поръчителство за действителни, за което съдът след служебно, тъй като се касае
за потребителски спор. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. На основание чл. 23 когато договорът е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Съдът намира договора за кредит за нищожен, поради следното:
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21%.
Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно
възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от потребителя с ответника "***
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. По силата
на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на
гаранта/поръчител е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора
за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция / чл.8, ал.5 от договора/. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства.
Съдът счита, че сключването на договора за поръчителство не зависи от волята на
кредитополучателя, защото, за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо
лице - гарант или да предостави банкова гаранция. Видно от Общите условия, "банковата
гаранция" представлява безусловно и неотменимо изявление на банка да заплати на
***всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ***за
заплащане на тези задължения. На практика такава възможност кредитополучателят няма
как да има, тъй като в случай, че има такава банка, той би получил кредит от нея и не би се
наложило да я ползва като гарант. Затова и за да получи кредита в кратък срок,
кредитополучателят е бил принуден да сключи договор за поръчителство.
Отделно от това обезпечението на кредита с банкова гаранция или договор за
поръчителство цели да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът
му би надхвърлил законоустановения.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е
посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
3
ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата
на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази
методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; налице е невярна информация относно общите разходи по
кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 6 § 1 Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да
го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съдът намира договора за поръчителство за нищожен, поради следното:
При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитана на дружеството-поръчител “*** ЕООД е именно кредиторът на
ищцата - „***“ ЕАД. Предвид това, с поемането от страна на длъжника на задължението по
договора за предоставяне на поръчителство да заплати в полза на гаранта възнаграждение,
реално облагодетелстван се явява единствено кредиторът на потребителя, доколкото на
практика първият обезпечава задължението сам пред себе си.
Посоченото съдът намира, че води до извод за категорична нееквивалентност на
престациите по договора за поръчителство, доколкото е налице неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се
обогатява без реално да предоставя нещо в замяна. При изложените съображения, съдът
приема, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство по същество накърнява
добрите нрави, предвид очевидната нееквивалентност на престациите.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорите за кредит и поръчителство,
сключени с ответника са недействителни по смисъла на ЗПК. На осн. чл.23 ЗПК
кредитополучателя дължи да върне само чистата получена сума в случая 1200 лв. –
главница, за която сума иска следва да се уважи.
За сумите 102,77 лв.- възнаградителна лихва за периода от 20.02.2023г.-20.05.2023 г.
и 206,55 лв.- обезщетение за забава за периода от 21.02.2023г.-27.06.2024г. във връзка с
договор за потребителски кредит 2705722/12.01.2023 г., сключен между Д. К. К. /
кредитополучател/ и „***“ ЕАД / кредитор/, който е обезпечен с договор за поръчителство,
сключен между Д. К. К. /и „*** исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страните, съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете.
Ответникът нито в заповедното, нито в исковото производство е доказал да е сторил
разноски, поради което и не му се присъждат.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на 119,81 лв.- държавна
такса, 400 лв.- депозит за експертиза, а съдът му определя 100 лв,.- юрисконсулстско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. Съразмерно с
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца –492,79
лв. – разноски в исковото производство.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Ищецът е сторил разноски в размер на 30,19 лв.-
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно в уважената
част от исковете, следва да се присъди сумата от 63,85 лв.- разноски в заповедното
производство.
По искането на ищеца за разсрочване на задълженията:
Ответникът е направил искане за разсрочване на задължението, което с оглед извода
на съда за основателност на главницата от 1200 лв. и присъдените разноски /556,64 лв. за
исковото и заповедното производство общо/ възлиза на сумата от 1756,64 лв. ведно със
4
законната лихва върху 1200 лв. от датата на издаване на заповед по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, която не може да се определи точно. Съдът намира, че следва да
уважи искането за разсрочено заплащане на задълженията. За този извод съдът съобразява,
че ответникът е ангажирал доказателства, че е безработен. С оглед интереса на ищеца от
получаване на сумата, настоящият състав приема, че ответникът следва да заплати сумата на
три месечни вноски от по 585,55 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 1200 лв..
Месечните вноски следва да бъдат внасяни до пето число на всеки месец, считано от месеца,
следващ месеца на датата на влизането на решението в сила.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. *** дължи
на „***, със седалище и адрес на управление: гр. *** по реда на чл. 422 ГПК и правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК
1200,00 лв.- представляваща платена от ***главница, във връзка с договор за
потребителски кредит 2705722/12.01.2023 г., сключен между Д. К. К. / кредитополучател/ и
„***“ ЕАД / кредитор/, който е обезпечен с договор за поръчителство, сключен между Д. К.
К. и „*** по който последния е изпълнил вместо длъжника, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението – 28.06.2024г. до окончателното изплащане на
главницата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК номер
3708/05.07.2024 г. по гр.д. 8048/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете както следва: за 102,77 лв.- възнаградителна лихва за
периода от 20.02.2023г.-20.05.2023 г. и 206,55 лв.- обезщетение за забава за периода от
21.02.2023г.-27.06.2024г. във връзка с договор за потребителски кредит 2705722/12.01.2023 г.,
сключен между Д. К. К. / кредитополучател/ и „***“ ЕАД / кредитор/, който е обезпечен с
договор за поръчителство, сключен между Д. К. К. и *** по който последния е изпълнил
вместо длъжника.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Д. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. *** да
заплати на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 492,79 лв. – разноски в исковото производство и сумата 63,85лв.- разноски в
заповедното производство
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА решението
като постановява Д. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. *** да заплати на на „***, със
седалище и адрес на управление: гр.***следните месечни вноски:
1. в размер на 585,55 лв. / в която се включва присъдена главница 400 лв. и присъдени
разноски 185,55 лв./ до пето число месеца, следващ месеца на датата на влизането на
решението, ведно със законната лихва върху платената част от главницата, считано от
28.06.2024г. до плащането.
2. в размер на 585,55 лв. / в която се включва присъдена главница 400 лв. и присъдени
разноски 185,55 лв./ до пето число на втория месец, следващ месеца на датата на влизането
на решението, ведно със законната лихва върху платената част от главницата, считано от
28.06.2024г. до плащането
3. в размер на 585,54 лв. / в която се включва присъдена главница 400 лв. и присъдени
разноски 185,54 лв./ до пето число на третия месец, следващ месеца на датата на влизането
на решението, ведно със законната лихва върху платената част от главницата, считано от
28.06.2024г. до плащането.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5