№ 599
гр. Стара Загора, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Н.М.
при участието на секретаря Е.Д.
като разгледа докладваното от Н.М. Гражданско дело № 20245530100218 по
описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.22 ЗПК във връзка с
чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен на Договор за потребителски кредит
№**********/08.02.2022г., поради противоречие със закона. При условията на евентуалност
са предявени искове с правно основания чл.26, ал. ЗЗД за обявяване за нищожни клаузите за
възнаградителна лихва (чл.9.1), ГПР (чл.10), и такси за застрахователна премия (чл.7.1) по
горепосочения договор, поради противоречие със закона и добрите нрави. При условията на
кумулативно обективно съединяване е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1
от ЗЗД.
Ищецът Г. К. Г., твърди, че на 08.02.2022г. сключил с ответника Договор за
потребителски кредит №**********, при следните условия: заемна сума 12500,00лв.,
месечна погасителна вноска от 837,76лв. и застрахователна премия в размер на 2189,98лв.,
ГПР 34,36%, ГЛП 30,39%, общо дължима сума 20106,23лв., като са били рефинансирани
предходни три договора. Твърди, че този договор е недействителен, тъй като не били
спазени изискванията чл.11, ал.1, т.7, 8, 10 и 11 от ЗПК, а именно: 1. Липсвали посочени в
договора условия за прилагане на лихвения процент от 30,39%, не ставало ясно дали е
променлив или постоянен и дали се начислявал върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница; 2. В процесния договор не бил посочен общ размер на дължимата за
срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита; 3. В
процесния договор била посочена абсолютна стойност на ГПР, без да било посочено кои
били компонентите включени в него и каква била стойността им. Липсвало каквото и да
било уточнение какви точно разходи се включвали в посочения процент. По този начин
потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на
1
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт; 4. В процесния договор липсвал
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и
разбираема информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните
компоненти от задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др. Съгласно чл.22 от
ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20,
договорът за потребителски кредит бил недействителен. Отделно от горното, при условията
на евентуалност, ищецът твърди нищожност на отделни клаузи от договора, както следва: 1.
Уговореният лихвен процент надвишавал над 3 пъти размера на най-високата законна лихва,
действала за периода на договора, предвид което възнаградителната лихва била нищожна,
тъй като противоречала на добрите нрави. 2. В договора за потребителски кредит, също
така, било уговорено заплащане на сума в размер на 2189,98лв. - застрахователна премия,
договорена да бъде платена директно на трето на спора лице „Кардиф Общо застраховане“,
като застрахователен агент на друго лице “Кардиф Животозастраховане“. Договорът за
застраховка следвало да бъде писмен и се сключвал при специалната форма на
застрахователна полица с определени реквизити, като нямало и данни дружеството да имало
регистрация като застрахователен агент. В случая това не било спазено, а дължимите суми
за застраховка били инкорпорирани в анюитетната месечна вноска, поради което тази сума
се явявала скрита такса и разпоредбата се явявала неравноправна. 3. В договора за кредит
неправилно и погрешно била посочена стойността на ГПР, като в ГПР не била включена
застрахователната премия, както изисквал § 1 от ДР на ЗПК. Позовава се на съдебна
практика на националните съдилища и на СЕС, както и на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. Застрахователната премия била
олихвявана с договорната лихва и това също не било отразено при формирането на ГПР. 4.
На следващо място, се твърди и нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК. Не се установявало
договорът да бил сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, а представеното
по делото копие е със шрифт по-малък от 12. Позовава се на чл.143-148 от ЗЗП.
Искането на ищеца до съда е прогласи нищожността на Договор за потребителски
кредит №**********/08.02.2022г. сключен между страните Г. К. Г. и „Т.” ЕАД. При условие
на евентуалност моли да бъдат обявени за нищожни клаузите за възнаградителна лихва
(чл.9.1), ГПР (чл.10), и такси за застрахователна премия (чл.7.1) по Договор за
потребителски кредит №**********/08.02.2012г. Кумулативно моли, на основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 1000,00лв.,
получена без правно основание, евентуално поради отпаднало основание, ведно със
законната лихва върху горната сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния
представител на ответното дружество „Т.” ЕАД, с който оспорва предявените искове. Не
оспорва посоченото от ответника за сключването на процесния договор за кредит, при
посочените в исковата молба условия, като уточнява, че общият размер на кредита (чл. 7 от
2
договора за кредит) бил 14929,75лв., от която сума с 12500,00лв. ищецът рефинансирал свои
стари задължения по три договора за кредит с номера: №720031105074, №720031105340 и
№**********. На 15.03.2022г. ищецът предсрочно погасил кредита, като заплатил на
Банката сумата от 15458,21лв., която сума била отнесена за погасяване на главницата и
начислената до момента на погасяването лихва. С оглед на това, счита за неоснователен иска
за връщане на сума от 1000,00лв. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за
недействителност на договора за кредита, респ. за нищожност на отделни негови клаузи.
Излага подробни съображения как е бил определен ГПР. Отделно от това, дори същият да
бил неправилно посочен, за което нямало доказателства, то на основание чл.19, ал.5 ЗПК
клаузата била нищожна, а не целият договор. Лихвеният процент също бил посочен
съобразно изискванията на закона, бил постоянна величина и се прилагал на годишна основа
към сумата на усвоения кредит. Възнаградителната лихва не противоречала на добрите
нрави, като цитира съдебна практика в тази насока. Не била нарушена и разпоредбата на
чл.10 ЗПК. По отношение на договора за застраховка, ответникът твърди, че е бил сключен
чрез неговото посредничество като агент. Застраховката била допълнителна незадължителна
услуга, която ищецът сам избрал, поради което не следвало да се включва в ГПР. Позовава се
на клаузи от договора за застраховка и ОУ. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приетото като писмено доказателство копие на Договор за потребителски
кредит №**********/08.02.2022г., сключен между страните, ответното дружество е
представило на ищеца сумата в размер на 12500,00лв., под формата на потребителски
кредит, която сума ищецът се е задължил да върне на двадесет и четири анюитетни месечни
вноски при годишен лихвен процент – 30,39% и годишен процент на разходите по кредита
34,36%. Съгласно т.7.2.3 от договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се
превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния
застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник.
От представения по делото сертификат №170532540062022/08.02.2022г. за застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „Т.“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, се установява, че
ищецът се е застраховал по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“ и се ползва по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение.
Съгласно сертификата, общата дължима сума по застрахователна програма „Защита на
кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити и допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“ се заплаща от застрахованото лице при отпускане на
3
кредита 0,730% от размера на ПРК, умножен по продължителността на кредита в месеци. В
общата дължима сума са включени: дължимата еднократна застрахователна премия в размер
на 0,676% от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на 0,004% и размерът на
еднократна такса за ползване на медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.
Застрахователната премия по застрахователна програма „Защита на сметките“ е в размер на
9,99лв. месечно, като в нея е включен данък върху застрахователната премия в размер на
0,08лв. Премията се заплаща еднократно при отпускане на кредита, като месечния й размер
се умножава по продължителността на кредита в месеци. Еднократната застрахователна
премия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, заедно с
еднократната такса „Второ медицинско мнение“ – 2415,84лв., данъкът върху еднократната
застрахователна премия се равнява на 13,91лв., като общата еднократно дължима сума е
2429,75лв.
По делото са представени сключени между страните Договор за потребителски
кредит №720031105074 и Договор за потребителски кредит №720031105340. По силата на
Договор №720031105074, на 14.12.2021г. ответното дружество е предоставило на ищеца
сумата в размер на 2220,00лв. под формата на потребителски кредит, която сума ищецът се е
задължил да върне на 24 анюитетни вноски при годишен ливхен процент 41,05% и годишен
процент на разходите – 47,84 %. Видно от Договор за потребителски кредит
№720031105340, на 25.12.2021г. ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в
размер на 8060,00лв. под формата на потребителски кредит, която сума ищецът се е
задължил да върне на 47 анюитетни вноски при годишен лихвен процент 41,12% и годишен
процент на разходите 48,70%.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключенията на вещото лице по същата се установява, че на основание
Договор за потребителски кредит №**********/08.02.2022г., на ищеца под формата на
потребителски кредит е отпусната сумата в размер на 12500,00лв. В тази връзка, ищецът е
подал заявление за рефинансиране на задължения към банката по договори за
потребителски кредити: ДПК №720051105074; ДПК №720031105340 и ДПК №**********.
От сумата 12500,00лв. 11127,91лв. са разпределени спрямо задълженията по договорите,
които се рефинансират, както следва: 2232,89лв. по Договор за кредит №720031105074;
8336,20лв. по Договор за кредит 720031105340 и 558,82лв. по Договор за кредит
№**********. По Договор за потребителски кредит №**********/08.02.2022г. са заплатени
общо 15458,21лв., както следва – на 07.03.2022г. – 0,41лв. и на 15.03.2022г. – 15458,21лв.
Във връзка с дължимата застрахователна премия, ищецът е заплатил по сметка на банката
сумата в размер на 2429,75лв. Тази сума, вещото лице сочи, че е включена в главницата и е
олихвявана с договорения лихвен процент – 30,39% или ответникът е събрал 61,53лв.,
представляващи лихва върху застрахователната премия. Вещото лице установява, че в
посочения размер на ГПР по договора – 34,39% са включени само договорната лихва и
разходите на банката за обслужването на кредита, при коректно поведение на двете страни.
Застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР. Вещото лице изчислява,
4
че уговорената клауза за застраховка и лихвата, начислена върху застрахователната премия
оскъпяват кредита с 16,274%. При условие, че дължима се явява единствено главницата по
кредита, вещото лице сочи, че по кредита е надплатена сума в размер на 2958,21лв. В
открито съдебно заседание, вещото лице допълва, че ако се приеме, че главницата е в размер
на 12500,00лв., и в ГПР освен възнаградителната лихва се включи и застрахователната
премия, размерът на ГПР би възлязъл на 90,0483%.
С оглед възраженията на ответника за начина на изчисляване на ГПР и по искане на
ищеца за изчисляване на надплатени суми по другите три договора между страните, е
назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице
по същата се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№720031105074/14.12.2021г., по който ищецът е кредитополучател. По този договор ищецът
е усвоил сума в размер на 2220,00лв. За погасяване на този кредит от ищеца са заплатени
суми на дати 26.01.2022г. и 25.02.2022г. в общ размер на 2369,79лв. От заключението на
вещото лице се установява още, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит №720031105340/25.12.2021г., по който ищецът, в качеството на кредитополучател е
усвоил сума в размер на 8060,00лв. За погасяване на този кредит, на 15.02.2022г., от страна
на ищеца е заплатена сума в общ размер на 8336,20лв. Вещото лице установява, че между
страните е сключен и Договор за потребителски кредит №**********, по силата на който,
на 05.03.2022г. ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 558,82лв. В
случай, че по тези три договора се дължи само главница, вещото лице установява, че по
Договор №720031105074 е надплатена сума в размер на 149,79лв., по Договор за кредит
№720031105340 е надплатена сума в размер на 276,20лв. и по Договор за кредит
№********** е надплатена сума в размер на 58,82лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД:
Съдът приема за установено, че ищцовата страна има качеството на потребител,
съгласно разпоредбата на §13 от ДР на ЗЗП. Ответникът от своя страна представлява
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Тези обстоятелства сочат на това, че разглежданият договор е
договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12
и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата
на което и да е от посочените законови изисквания влече най-тежката последица за договора,
а именно – неговата цялостна недействителност. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
посочва, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
5
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а предвид §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. От смисъла на цитираните разпоредби, следва да се заключи, че в
договора за потребителски кредит следва да бъде посочен начина на формиране на
годишния процент на разходите с неговите съставни компоненти, а не обикновеното
посочване на случайна цифрова стойност.
Дори и да се приеме, че от формална страна договорът отговаря на изискванията на
ЗПК, тъй като в него е посочена стойност на годишен процент на разходите, макар и само
като единична стойност в размер на 34,36%, така посочената стойност не съответства на
действителната такава, съобразно общия разход по кредита на потребителя. Съдът счита, че
разгледаната по-горе застрахователна премия следва да бъде включена в годишния процент
на разходите по кредита. Този извод следва от обстоятелството, че застрахователната премия
представлява част от месечната вноска и нейният размер е бил известен на кредитодателя
още при сключване на договора. Същата не следва да се прибавя към главницата по кредита,
защото не е част от отпуснатия на ищеца потребителски заем, а по съществото си е
възнаграждение по сключен допълнителен алеаторен договор. Вещото лице по делото
посочи, че при включване на застрахователната премия при изчисляване на приложимия
ГПР – размерът на същия по договора би възлязъл на 90,0483% - почти двукратно над
посочения по договора. В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на
разходите представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
съответно – относно цената на самия кредит. Такова посочване поставя потребителя в
невъзможност да прецени всички конкретни обстоятелства свързани с финансовата услуга,
която възнамерява да ползва и го поставя в подчертано икономически неравностойно
положение. От друга страна същото се явява и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
само формално посочване на стойността на годишния процент на разходите, която стойност
не отговаря на действителната следва да се приеме за пълно неизпълнение на задължението
по горепосочената разпоредба. По този начин съдът намира, че Договор за кредит
№**********/08.02.2022г. не отговаря на условията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и предвид
разпоредбата на чл.22 ЗПК се явява недействителен. Предявеният иск по чл.26, ал.1 ЗЗД се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
6
По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че при условие, че дължима се явява единствено главницата по кредита е
надплатена сума в размер на 2958,21лв. Ищецът е изменил размера на предявения иск, като
е увеличил същия от 1000,00лв. на 3443,02лв. Макар ищецът да не е конкретизирал как е
формирана тази сума, видно от заключението на вещото лице е, че общата стойност на
надплатените суми по четирите договора между страните възлиза на 3443,02лв. Предмет на
делото обаче е Договор за кредит №**********/08.02.2022г. Съгласно разпоредбата на
чл.214 ГПК „В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени
основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно.
Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на
съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск,
както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.“ Изменението на иска е
направено от ищеца не в първото по делото заседание, поради което той може да измени
само размера на предявения иск. Поради тази причина съдът намира, че е сезиран с иск по
чл.55, ал.1 ЗЗД само по отношение на процесния Договор за кредит
№**********/08.02.2022г., а не и по отношение на другите три договора за кредит между
страните.
Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД се явява основателен за
сумата от 2958,21лв., която сума следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, като за разликата над присъдената
сума до претендираните 3443,02лв. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1732,00лв., съразмерно с
уважената част от исковете
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответното
дружество сумата в размер на 21,00лв., представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор за потребителски кредит
№**********/08.02.2022г., сключен между Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.************* и „Т.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.
7
*************, представлявано от В.А.Г. и А.Ч Д. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД
във връзка с чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.
*************, представлявано от В.А.Г. и А.Ч Д. да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.************* сума в размер на 2958,21лв. /две хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и 21 стотинки/, представляваща недължимо платена сума от Г. К. Г. по
Договор за потребителски кредит №**********/08.02.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 12.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за размера над присъдените до претендираните 3443,02лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.
*************, представлявано от В.А.Г. и А.Ч Д. да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.*************, сумата в размер на 1732,00лв. /хиляда седемстотин
тридесет и два лева/, представляваща разноски за държавна такса, възнаграждение за вещи
лица и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.************* да заплати
на „Т.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.*************,
представлявано от В.А.Г. и А.Ч Д. сума в размер на 21,00лв. /двадесет и един лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8