Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 18.10.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 07 октомври
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2173, по описа за 2019 година.
Производството е
по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с
правно основание чл.150 от СК.
Ищцата Д.Ф.Г.,
като майка и законен представител на малолетното дете Р.К.К., твърди в исковата
си молба, че във
връзка с влязла в сила съдебна спогодба по гр. дело № 2110/2017г., по описа на
PC- гр. Стара Загора, ответникът К.К. се
е съгласил да заплаща на малолетното им дете Р.К.К., ежемесечна издръжка в
размер на 135 лева, до 25-то число на текущия месец, считано от 18.04.2017 г.
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Сочи,
че към настоящия момент на детето предстои навършване на 14 годишна възраст.
Освен издръжката, ответникът до момента не се е ангажирал с нищо друго във
връзка с отглеждането на дъщеря им. Не плащал дължимата издръжка регулярно,
като се случвало същия няколко поредни месеца да не заплати нито лев, за
отглеждането на малолетното им дете. От момента на определянето на издръжката,
до подаването на исковата молба, са изминали две години. Дъщеря им Р.К.К., е
ученичка в седми клас при Шесто основно училище „Свети Никола", гр. Стара
Загора. Твърди, че необходимите разходи за пълноценно отглеждане на детето се
увеличили през изминалите години – разходи, свързани с осигуряването на прехрана, дрехи,
консумативи, лекарства, образователни потребности, закупуване на учебници,
тетрадки и други канцеларски материали, транспортни разходи (минимум 2 лева на
ден предвид, че живеят в единия край на града, а училището се намира в другия),
както и осигуряването и посещаването на извънкласни дейности и уроци, свързани
с нормалните образователни потребности на детето им и предстоящите матури след
седми клас.
Ищцата твърди,
че не разполага с други доходи, освен
заплатата си за работа в хранителен магазин. Ответникът няма друго семейство и
друго дете, за което да плаща издръжка. Същият работи по трудово правоотношение
с немски работодател като международен шофьор на ТИР, за което получава
високо възнаграждение.
От
последното увеличаване на размера на дължимата издръжка, която ответникът бил
осъден да заплаща на детето са изминали повече от две години. През този период
от време размерът на минималната работна заплата се е увеличил, възрастта на
детето също се е увеличала, а оттук нараствали и потребностите му, свързани с
нарастването на възрастта му, което по своята правна същност представлява и
изменение на обстоятелствата спрямо момента, когато същата е била определяна.Ето
защо, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да измени размера на
издръжката, определен по гр. дело № 2110/2017г. по описа на PC-гр. Стара Загора
като осъди ответника К.Г.К., да заплаща до 10 число на всеки месец ежемесечна
издръжка, в размер на 200.00 лева, вместо досега заплащаната издръжка в размер
на 135,00 лв. на малолетното им дете Р.К.К., чрез нея, като негова майка и
законен представител, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства
за изменение или прекратяване на същата. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
На ответника К.Г.К. е
назначен особен представител, който в законоопределения срок е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Същият взема становище по допустимостта и
основателността на претенцията, като с оглед представените доказателства, счита
предявеният иск за процесуално допустим. Не оспорва основателността по иска за
изменение на издръжка за детето в претендирания размер. Детето Р. е на 14 годишна
възраст, посещава редовна форма на обучение, майката не получава други доходи,
освен тези от трудовото й възнаграждение, изцяло е поела грижите за детето, а
бащата от своя страна е работоспособен и нямало данни да има друго семейство и
деца, които също следва да издържа. От изложеното се установявало, че детето
има потребности, които следвало да бъдат задоволявани както от майката, така и
от бащата.
В открито съдебно
заседание ищцата се представлява от пълномощника си, който поддържа изцяло
предявения иск.
Ответникът се
представлява от назначеният му особен представител, който не оспорва иска по
основание и размер.
Д “СП” – гр.Стара Загора, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по иска. Представят социален доклад относно
детето Р.К..
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното по делото удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 876 от 08.06.2005г. на
Община Стара Загора, родители на детето Р.К.К., родено на ***г., са Д.Г. и К.К..
С влязло в законна сила на 23.06.2010г. решение, постановено по гр.д. № 1187/2010г.,
по описа на СтРС, упражняването на родителските права върху детето е
предоставено на майката, а бащата К.К. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето, в размер на 60 лв., считано от 23.02.2010г. С
одобрена по гр.д. № 2110/2017г. по описа на СтРС съдебна спогодба, размерът на
ежемесечната издръжка за детето е увеличен на 135 лв., считано от
18.04.2017г.
Детето Р.
за учебната 2018/2019г. е било ученичка в седми клас на Шесто основно училище
«Св. Никола» гр. Стара Загора – видно от удостоверение № 483/22.03.2019г. на
Директора на училището. Понастоящем детето е ученичка в осми клас и е навършило
14 годишна възраст/непълнолетно/.
Майката на детето работи по трудов договор в „Ясмин”
ЕООД гр. Стара Загора, срещу ежемесечно брутно трудово възнаграждение от 548.60
лв., за което е представено удостоверение № 51/06.03.2019г., издадено от
работодателя.С декларация за семейно, материално и имотно състояние от
19.04.2019г., Д.Г. посочва, че не получава други доходи, като не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства.
От представения от Д”СП” гр. Стара Загора
социален доклад се установява, че основни грижи по отглеждането на детето
полага майката, като връзката му с бащата не е нарушена. Двамата осъществяват
регулярни срещи, съобразно възможността на бащата, предвид естеството на
работата му. Детето споделило, че баща му работи в Германия и си идва
периодично в страната. По думите на детето, бащата не му купува дрехи, не му
подарява подаръци, не му помага финансово.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Св. Неделина Грозева заявява, че основно
майката полага грижи по отглеждането и издръжката на детето. Бащата не
подпомага финансово дъщеря си, като за последните 1-2 години й е дал 10 лв.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
с доверие, като дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на спора.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Основание за изменяване на издръжката
е изменение на обстоятелствата по см. чл.150 от СК, въз основа на които
е била присъдена, т.е нужда от
издръжка и възможност за
доставяне на издръжка. Не е
необходимо кумулативно да са се
изменили всички обстоятелства, които са взети предвид при определяне на
издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от
значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК. (В
този смисъл Р 1046/ 1976г. на ІІ г.о.). Възможно е да е настъпило изменение
само досежно нуждите на този който търси издръжка, или само изменение досежно
възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по
чл.150 от СК.
Основното
задължение на родителите е визирано в чл.125 ал.1 от СК, а именно – родителите
са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално
развитие на детето си, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за детето е и даването на
издръжка. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
императивната разпоредба на чл.143 ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Те дължат такава издръжка и когато детето е настанено извън семейството,
съгласно разпоредбата на чл.143,ал.3 от СК. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата /140
лв./. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
предпоставката „ненавършило пълнолетие дете”. Закрепеният в чл. 142, ал. 2 СК
законодателен подход е насочен към определяне на една минимална сума за
издръжката на всяко дете, чието осигуряване е безусловно задължение на
родителя, независимо дали това ще е за сметка на неговата собствена издръжка.
В
конкретния случай, от момента на определяне последният размер на издръжката до предявяване
на настоящата искова молба са изминали повече
от 2 години, за който период от време
обстоятелствата са се изменили. Детето е пораснало, като към момента
вече е непълнолетно и е ученичка в осми клас. Нуждите му от храна, облекло,
учебни пособия и други ежедневно необходими разходи значително са се увеличили.
За този период от време е налице и промяна в размера на минималната работна
заплата за страната – към момента е в размер на 560 лв. С оглед на тези
обстоятелства, съдът счита, че е налице основание за изменение на определената
по-рано издръжка.
Майката
на детето получава средномесечен доход в размер под минималния за страната.
Въпреки че за бащата липсват данни относно получавани от него доходи, то това
обстоятелство не го освобождава от задължението да осигурява месечна
издръжка за Р., като това задължение е парично и следва да се престира ежемесечно, съобр. разп. на чл. 146, ал.1 от СК. Лична преценка на всеки родител е как да подпомага детето си и какви
средства да му осигурява извън дължимата издръжка, която преценка е обусловена
от моралните му задължения да осигурява нормален живот и възможности за
развитие на своето непълнолетно дете.
С оглед на изложеното, съдът намира, че бащата
следва да заплаща ежемесечно издръжка за
детето си Р. в размер на 200 лв., а останалата част от сумата следва да се
поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитаването на детето.
Искът с правно осн. чл. 150 от СК се явява изцяло основателен в претендирания
размер. Така определеният размер следва да се присъди считано от датата на
предявяване на иска – 19.04.2019г. до настъпване на основания за изменяне или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
На осн. чл. чл.78, ал.1 от ГПК, следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски – 300
лв., за заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1,
т.2 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса, по
сметка на СтРС, върху увеличения размер
на издръжката, в размер на 93.60 лв., както и сумата от 300 лв. за
възнаграждение за особен представител.
На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът следва
да постанови предварително изпълнение на решението.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на издръжката,
определена по гр.д.№ 2110/2017 г. по описа на СтРС, като:
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********
***, да заплаща за непълнолетното си дете Р.К.К., ЕГН **********, със
съгласието на неговата майка и законен представител Д.Ф.Г., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, до 10-то
число на текущия месец, считано от 19.04.2019 г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и сумата 300 лева,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Старозагорския
районен съд държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 93.60 лв., както и сумата от
300 лв. за възнаграждение за особен представител.
ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на
решение.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора, в двуседмичен срок от 28.10.2019г., датата посочена от съда за обявяване на решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: