РЕШЕНИЕ
№ 581
гр. Търговище, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530100823 по описа за 2022 година
Производството е за делба във фаза по допускане на делбата.
Постъпила е искова молба от П. Л. Й. с ЕГН-********** със съдебен адрес гр.Варна,
ул.*****, против М. Д. Г. с ЕГН-********** от гр.Търговище, с предявен иск за делба на
съсобствена движима вещ СИО – каравана “CHATEAU“, модел *****, с рег № ****, цвят
бял, рама *****, при равни квоти с правно основание чл.341 от ГПК. Прави искания по реда
на чл.344, ал.2 от ГПК
Ищцата твърди в исковата си молба че с ответника М. Д. Г. са съсоственици на
каравана "СНАТЕАU“, модел ****** с рег. №*****, цвят бял, рама ******.Съсобствеността
между двамата е настъпила по следния начин: На 04.11.2018 г. П. Л. Й. е придобила
караваната в режим на съпружеска имуществена общност, като тя е била закупена с фактура
№38/04.11.2018 г. от бившия й съпруг Й.Х. Й., ЕГН ********** от „Премиум Транс Ауто"
ООД -гр. Шумен. (Бракът между двамата е прекратен с развод с влязло в сила Решение
№494/02.11.2021 г. по гр.д.№584/21 г. по описа на Р.съд - Търговище.)
Преди развода, на 07.01.2021г. е бил подписан договор за покупко- продажба,
съгласно който Й. Х. Й. е прехвърлил на Х. Й. Х., ЕГН **********, собствеността върху
цялата процесна вещ, като договорът е бил регистриран в ОД МВР - Търговище. При
сключването на този договор ищцата П. Л. Й. не е участвала и не е давала своето съгласие.
Х. Й. Х. е син на П. Й. Л. и на Й. Х. Й. и е бил наясно, че тя не знае за сделката. В пр.пр.
№49/2022 г. по описа на Районна прокуратура - Търговище се съдържат сведения от Х. Й.
Х., че П. Й. по никакъв начин не е била информирана за тази покупко-продажба.
На 01.10.2021г. Х. Й. Х. в качеството на продавач е сключил с ответника М. Д. Г. в
качеството му на купувач друг договор за покупко-продажба на цялата караваната, като той
1
е бил регистриран в ОД МВР - Търговище на под №363000- 24431/12.10.2021г.
Въпреки, че и договорът от 07.01.2021 г., и договорът от 01.10.2021 г. са с предмет:
цялата собственост на каравана "СНАТЕU“, модел ***** с рег.№****, цвят бял, рама *****,
към настоящия момент П. Л. Й. притежава 1/2 идеална част от нея. На основание чл.24, ал. 5
СК, договорът за покупко-продажба от 07.01.2021г. на караваната е изцяло недействителен,
тъй като към тази дата тя е била в режим на бездялова съсобственост, сделката е без
знанието на П. Л. Й. и приобретателят Х. Й.Х. е знаел, че ищцата не е давала съгласие за
извършването й.
Що се отнася до договорът от 01.10.2021 г. , регистриран в ОД МВР - Търговище под
№363000-24431/12.10.2021г., той не е недействителен, въпреки че Х. Й. Х. не е бил
собственик. Но и той не произвел действие спрямо П. Л. Й., която не е загубвала
собствеността си върху процесната вещ.
С прекратяването на брака й с Й. Х. Й. собствеността върху караваната от бездялова
е станала дялова и за ищцата е налице правен интерес да установи собствеността си само
върху своя дял – 1/2 идеална част, като за останалата 1/2 ид.част не разполага с правна
легитимация.
Ето защо, предявява изрично възражение, че по отношение на М. Д. Г., ЕГН
**********, П. Й. Л., ЕГН **********, е собственик на 1/2 идеална част каравана
"СНАТЕU“, модел ***** рег. №*****, цвят бял, рама *****.
Моли съда да постанови решение, което да бъде допусната до делба между П. Л. Й. и
М. Д. Г. каравана "СНАТЕU“, модел „****" с рег.№*****, цвят бял, рама 9094028 при равни
квоти.
Прави искане по чл.344, ал.2 от ГПК за разпределение на ползването на каравана
"СНАТЕU“, модел ****** с рег.№*****, цвят бял, рама ******до приключване на
делбеното производство, като реалното й ползване бъде предоставено на М. Д. Г., а в полза
на ищцата бъде присъдено парично обезщетение в размер на 600 лева месечно. В съдебно
заседание процесуалният представител поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника М. Д. Г. е депозирал отговор с който счита
иска за делба за допустим, но неоснователен п оследните съображения: С договор от
07.01.2021г. ответникът е закупил караваната от Х. И. Х., която покупко-продажба е била
регистрирана в КАТ според всички изисквания на закона. Когато уговаряли покупко-
продажбата, ответникът научил от предишния собственик, че преди това караваната е била
на неговите родители, които не я ползвали и решили да му я прехвърлят на него. Х. я
ползвал почти година, но решил, че иска да си купи по-нова и по-модерна и продал старата
каравана. В разговорите, водени по повод на покупко-продажбата Х. не съобщил, че майка
му има претенции към караваната. Едва от исковата молба ответникът с изненада научил, че
ищцата има някакви възражения срещу продажбата на караваната и все още се счита за нейн
собственик.
Договорът по прехвърляне на караваната е неформален и вписаното в договора няма
отношение към неговата действителност, а само улеснява доказаването на факта на неговото
сключване.
Относно иска за разпределяне на ползването на вещта по време на делбеното
производство счита, че такова искане е преждевременно. Ако съда все пак вземе решение за
разпределение на ползването счита, че вещта е от такова естество, че би могло да се ползва
2
както от ищцата, така и от ответника, като се направи график по месеци, например, според
който и двамата да имат правото да ползват караваната. Намира, че това разпределение е
много по-справедливо от предложеното от ищцата и в максимална степен охранява
интересите на двете страни. При такове разпределение ищцата би следвало да заплати
всички такси и разноски по експлоатацията на караваната, съразмерно с дела си. Към
момента тези такси и разноски се плащат изцяло от ответника. Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседани епроцесуалният представител поддържа отговора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна: От приложените по делото писмени доказателства -
фактура № ********** от 04.11.2018г., се установява, че съпругът на ищцата Й. Х. Й. на
посочената дата е закупил от „Премиум Транс Ауто" ООД -гр. Шумен. Каравана WATAU-
380, за сумата от 300лв. Бракът между двамата е прекратен с развод с влязло в сила Решение
№494/02.11.2021 г. по гр.д.№584/21 г. по описа на РС - Търговище.
На 07.01.2021г. с договор за покупко- продажба Й. Х. Й. е прехвърлил на Х. Й. Х.
(техен син), собствеността върху цялата процесна вещ, за сумата от 700лв., като договорът е
бил регистриран в ОД МВР - Търговище. В договора е записано, че се продава ремарке за
лек автомобил, марка Шато, модел 380 с рег.№ *****.
На 01.10.2021г. с писмен договор з апокупко-продажба Х. Й. Х. е продал на
ответника М. Д. Г., процесната каравана за сумата от 300лв., като договорът е регистриран в
ОД МВР - Търговище на под №363000- 24431/12.10.2021г.
От показанията на св.Д. Й. – фактически съжител с ищцата от 2 години се установи,
че от случайни хора през декември 2021г. узнал, за продажбата на караваната и го споделил
с ищцата. Твърди, че тази вещ е СИО, тъй като е закупувана по време на брака между П. и
Й.. Продадена е от Й., без нейно знание и съгласие. Не са водили дела за делба на вещи
СИО до момента. Разговаряли с ответника М. по повод продажбата но не постигнали
никакъв резултат. Тогава П. подала жалба в РП-Търговище и от там разбрала, че вещта
първо е била прехвърлена на сина на страните, който впоследствие я е продал на М..
Св.Й. Й. заяви в показанията си, че караваната е закупена по време н абрака им с П.
през 2018г. и е регистрирана в КАТ. По документи се води покрито ремарке за лек
автомобил. Малко след раздялата си с П. – в началото на 2021г. продал караваната на сина
им Х., защото бил вложил средства в обурудването и не искал да попада в чужди ръце.
Споделя, че синът им изявил желание да я ползва и затова формално му я прехвърлил. Не
знае причините поради които Х. е продал караваната. Твърди, че П. е била съгласна с
решението му да прехвърли караваната на синът им и не е имала никакви претенции към
движими вещи СИО, с изключение на едно колело. Променила рязко отношението си, след
решението за развод, с което съдът предоставил родителските права над непълнолетната им
дъщеря на него и ищцата била осъдена да заплати издръжка за минало време и занапред.
Уговорките им били да няма дело за делба, затова и постигнали съгласие по делото за
развод, но П. променила желаето си. Твърди, че П. и Х. си контактуват редовно и тя е била
информирана както за първата продажба на караваната, така и за втората, като не е имала
никакви претенции. Когато се разделили П. му заявила, че няма никакви претеции за
имущество и той останал с впечатление, че му е дала „картбланш“ за продажба на вещи
СИО, с изключение на едно колело.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи: Производството е за делба по чл. 341 и сл. от ГПК във вр.с чл.34 от ЗС вр.
с чл.27 от СК на прекратена с развод СИО.
Член 24, ал. 5 от Семейния кодекс урежда хипотеза, при която трето лице може да
3
стане собственик на движима вещ, но без да е налице предаване на владението върху вещта.
Съгласно чл. 24, ал. 5 СК “при разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез
възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице
придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва
съгласие на другия съпруг...”. Посочената разпоредба по сходен начин урежда
възможността на трето добросъвестно лице да придобие в собственост движима вещ, която
се намира в режим на съпружеска имуществена общност, като добросъвестността се
изразява в незнанието му, че лисва съгласие на другия съпруг.
В правната теория съществуват различни мнения относно характера на придобивния
способ по чл. 24, ал. 5 СК. От една страна, се приема, че е налице правоприемство, тъй като
единият съпруг е собственик на вещта и следователно вещта не се придобива от третото
лице по първичен начин. Посочва се също, че до изтичане на придобивната давност в полза
на третото добросъвестно лице, недалият съгласието си съпруг може да ревандикира вещта.
От друга страна, е изказано мнението, че третото лице придобива собствеността
върху вещта по първичен начин, тъй като единият съпруг не притежава идеална част от
вещта (съпружеската имуществена общност е особена бездялова съсобственост, при която
съпрузите не притежават идеални части от вещите), с която да се разпореди, а реално се
разпорежда с цялата вещ. Като аргумент се изтъква и че във връзка с възмездното
разпореждане с движимата вещ от единия съпруг не е предвиден срок за оспорване по
отношение на другия съпруг, какъвто срок е предвиден в чл. 24, ал. 5, изр. второ при
безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или когато, за да породи действие
разпореждането, в закона е предвидена писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Съгласно чл. 24, ал. 3 СК разпореждането с общо имущество се извършва съвместно
от двамата съпрузи. Но нормата на чл. 24, ал. 5 СК не предвижда недействителност за
сделката, с която единият съпруг се е разпоредил възмездно с общата движима вещ, както и
срок, в който другият съпруг може да оспори акта на разпореждане. Всъщност тъкмо
обратното - законът изрично отбелязва, че третото лице, което е било добросъвестно и е
придобило по възмезден начин общата движима вещ, “придобива правото”, т.е.
собствеността върху вещта (или евентуално учредяване на вещно право на ползване върху
движимата вещ в полза на трето лице). Разпоредилият се съпруг не притежава идеална част
от вещта, той се явява едновременно и собственик и несобственик на вещта, тъй като
прехвърля изцяло вещното право върху вещта без съгласието на другия съпруг, а не само
част от него. В тази връзка трудно би могло да се говори за правоприемство, а така
създадената разпоредба на чл. 24, ал. 5 СК по-скоро урежда един специфичен способ на
първично придобиване на правото на собственост върху обща движима вещ.
В конкретния случай съдът счита, че предявеният иск за делба е неснователен,
доколкото процесната вещ е станала изключителна собственост на ответника М. Д. Г..
Договорът за покупко продажба е призвел транслативното си действие. Вещтта е предадена
на супувача, ценат апо договора е платена, караваната е регистрирана на името на новия
собственик в КАТ.
4
Във връзка с тезата на ищцата, че не е дала съгласие за продажбата на караваната е
разпитан съжителстващия с нея мъж- св.Д.Й., който безспорно е заинтересован от изхода на
делото. От показанията му обаче се установи, че първоначално П. не е имала никакви
имуществени претенции към бившия си съпруг, но той започнал да иска много работи и тя
променила намеренията си и завела дело за делба на други вещи СИО, за чията продажба се
иска писменото съгласие пред нотариус. Установи се също така, че П. не е преставала да
контактува със сина си Х. и дори го е молила да свидетелства по делото в нейна полза, но
той е отказал.
Показанията на разпитаният св. Й. Й. също потвърждават тезата, че отношенията на
страните са се влошили, след постановяване на решението за развода, както и това, че
ответницата първоначално е заявила, че няма никакви претенции за движимо имущество, с
изключение на едно колело.
От свидетелските показания би могло да се направи извод, че между двамата бивши
съпрузи е съществувала договореност, че съпругът може да се разпорежда с вещи СИО и без
нейно съгласие, като на практика тя е дала формално съгласието си за това.
Сделката на разпореждане с обща движима вещ, възмездно извършена от единия
съпруг без участието на другия, поражда действие за третото лице, когато е било
добросъвестно – арг. от чл. 24, ал. 5 изр. 1 СК. Единствено в случай на безвъзмездно
разпореждане сделката е атакуема от неучаствувалия съпруг по реда на чл. 24, ал. 3 СК. В
тези случаи е налице хипотеза на висяща недействителност по отношение на
неучаствувалия съпруг, като той следва да упражни правата си в преклузивния срок по чл.
24, ал. 3 СК – шест месеца от узнаването, но не повече от три години от сключването.
В случая сделката с караваната между Й. Й. и синът му Х. Х. е произвела
транслативния си ефект с подписване на договора за покупко продажба, като ищцата не
проведе доказване, че купувачът е бил недобросъвестен при сключването , както и че тя се
е противопоставяла на тази продажба. Последващото прехвърляне на караваната от Х. на М.
също е възмездно и за него също не се изсква съгласие от ищцата. И двата договора са били
регистрирани в КАТ, което е достатъчно при този вид сделки.
Договорът за прехвърляне на караваната не е формален и вписаното в договора няма
отношение към неговата действителност, а само улеснява доказването на факта на неговото
сключване.
Предвид това съдът счита, че не е налице съсобственост по отношение на каравана
каравана "СНАТЕU“, модел **** с рег.№*****, цвят бял, рама ***** между страните по
делото. Вещта е индивидуална собственост само на ответника М. Г., което прави
предявеният иск неоснователен.
Предвид изводите на съда и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена
д азаплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600лв., реално
изплатено адвокатско възнаграждение по договор з аправна защита и съдействие.
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Л. Й. с ЕГН-********** със съдебен адрес гр.Варна,
ул.*****, против М. Д. Г. с ЕГН-********** от гр.Търговище, иск за делба на съсобствена
движима вещ СИО – каравана “CHATEAU“, модел ****, с рег № ****, цвят бял, рама ****,
при равни квоти с правно основание чл.341 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. Л. Й. с ЕГН-********** със съдебен адрес гр.Варна, ул.****, да
заплати на М. Д. Г. с ЕГН-********** от гр.Търговище сумата от 600лв., представляваща
направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6