Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 606

15.10.2020 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА – ИВАНОВА

                                                                                2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №659 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Централно управление на НАП, подадена чрез процесуален представител – юрисконсулт В. Х. Р., против Решение №80/13.04.2020 г., постановено по АНД №1366 по описа на Хасковския районен съд за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление №470911-F489115/17.10.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Излагат се съображения за неправилност на мотивите, с които районният съд е отменил наказателното постановление. Твърди се, че от всички събрани по делото доказателства (писмени и гласни) безспорно се установявало извършеното административно нарушение от обективна страна. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Посочени били изчерпателно обстоятелствата, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, като изложената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка била намерила пълно отражение и в издаденото наказателно постановление. Нарушението било индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава. Неправилна била констатацията на съда, че при съставянето на АУАН №F489115/29.05.2019 г. са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователен бил изводът на съда за липсата на детайлно и изрично описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението, и по-конкретно липсата на данни за транспортното средство и превозвача, осъществяващ превоза на товара, както и декларирането на часа, в който стока следвало да бъде приета от получателя. Сочи се, че тези обстоятелства били описани в Протокол №180601187092_1/11.04.2019 г., изготвен от извършващите проверката органи на НАП на ГКПП Русе – Дунав мост, а съставеният АУАН имал нормативно определеното в чл.42 от ЗАНН съдържание.

Намира се за неоснователен доводът в обжалваното решение, че представителят на дружеството не владеел български език. От подадената пред районния съд жалба било видно, че лицето се е възползвало от правото си на защита в пълен обем, освен това липсвали конкретни данни и доказателства, че то не владеело български език. Приложеното в преписката заявление на български език, написано от К. Д.,  било доказателство, че същият владеел български език, поради което не били нарушени правата му и в случая не се налагало да има преводач. Видно от съдържанието на заявлението, управителят на „КАФ ГРУП“ ЕООД К. Д. бил запознат с текста и съдържанието на АУАН, който му бил предявен и връчен в изпълнение на изискванията на ЗАНН, и последният упражнил правото си на защита в пълен обем.

Навеждат се доводи, че липсата на посочване в НП на ал.1 от чл.278б от ДОПК не представлявало съществено процесуално нарушение, доколкото не се създавала неяснота коя в случая е приложимата санкционна правна норма.

Развиват се съображения, че въпреки на мястото на проверката да е присъствал  С. М., работещ по трудово правоотношение с „КАФ ГРУП“ ЕООД, то същият обаче не бил надлежно упълномощен да получи стоките, предвид характера им   на стоките с висок фискален риск, поради което не можело да се приеме за изпълнено  задължението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Не се споделяла и констатацията на въззивния съд, че не било установено изпълнението на задължение от страна на водача на МПС да уведоми получателя на стоката. Сочи се, че в случая било ирелевантно дали водачът на транспортното средство е изпълнил задължението си по чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК. Дали било извършено нарушение от страна на водача, не било обект на извършената проверка, в резултат на която бил съставен АУАН, а отношенията между превозвача на стоката и нейния получател били въпрос на вътрешна договореност.

Развиват се и доводи за неоснователност на възприетото от районния съд становище, че дори и да било налице нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, то следвало да се приложи институтът „маловажен случай“, като се излагат съображения за голямото количество на стоката с висок фискален риск – 2900 кг., и обстоятелството, че същата представлявала карантии, използвани за храна.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а Наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по представен Списък на разноски.

Ответникът, „КАФ ГРУП“ ЕООД, гр.Х., в депозиран чрез пълномощник писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество –  основателна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №470911-F489115/17.10.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „КАФ ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ***, ***, представлявано от К. Д., на основание чл.278б от Данъчно-осигурителния процесуален кодек (ДОПК) е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000.00 лева, за извършено нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

За да достигне този правен резултат, въззивният съд е констатирал процесуални нарушения от категорията на съществените при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), водещи до отмяна на наказателното постановление. Преценил е, че съставеният АУАН не отговаря формално на изискванията на чл.42 от ЗАНН, тъй като в него не били посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсвало конкретно описание на транспортното средство и превозвача, осъществяващ превоза на товара, и кога било декларирано, че следва да пристигне стоката. Всичко това било установено от органите на НАП с извършената проверка на ГКПП Русе – Дунав мост, документирана с ПИПСВФР №180601187092_1/11.04.2019 г. в 08.37 ч., и в АУАН било посочено, че е съставен такъв протокол, но текстът на АУАН не можело да препраща към даден документ и така да бъдат попълвани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочената неяснота в АУАН пък не давала възможност да се разбере в какво точно се изразявало твърдяното нарушение, както и възможност за ефективна защита на жалбоподателя.

Съдът констатирал и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на осигурен преводач на представляващия юридическото лице – чужденеца  К. Д.. Отбелязал, че с него бил свид.С. М., който превеждал нещо на лицето, но не било ясно до каква степен той владеел езика, на който превеждал и дали успял да преведе всичко точно. Представената в последствие декларация на български език от лицето била без значение, тъй като не било ясно кой превел АУАН на лицето и кой изготвил тази декларация.

Въззивният съд е възприел, че дадената правна квалификация на нарушението отговаряла на описанието на нарушението с думи, но в НП било посочено, че административната санкция е наложена на основание чл.278б от ДОПК, без обаче да е посочено по коя точно от двете алинеи на текста дружеството е било санкционирано.

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел за установено, че на посочените в АУАН дата, час и място в гр.Хасково, е била извършена проверка от свид.М. К. и свид.В. Б.. На место е бил заварен свид.С. М., служител в „КАФ ГРУП“ ЕООД, който очаквал пристигането на стоката, описана в АУАН и НП, но нямал изрично пълномощно за приемане на стоката. Съдът е възприел, че на мястото, където следвало да се приеме стоката, имало представител на дружеството – свид.С. М., общ работник в същото дружество, и макар да липсвали доказателства той да е бил надлежно упълномощен по смисъла на чл.10, ал.4 от ДОПК, доколкото стоката била предназначена за разтоварване в склада на дружеството, където чакал и М., то М. щял да приеме стоката и да я разтовари, пък макар и без пълномощно от управителя на дружеството, поради което формално било спазено изискването да е налице упълномощено лице и липсвало извършено нарушение. Съдът е развил и съображения, че не се доказало по безспорен начин дружеството да е било уведомено за това на коя дата и в колко часа процесната стока щяла да бъде доставена на мястото, описано в АУАН и НП – складово помещение, ползвано от „КАФ ГРУП“ ЕООД, за да може да осигури упълномощено лице или управител, което да се яви за получаване на стоката, което било задължение на водача на МПС по чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК. От разпитите на свидетелите съдът установил, че свид.С. М. очаквал доставка, но това било „по принцип“, а кога точно следвало да стане това той не знаел, както не знаел и че се извършвал фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. За последното не било доказано да е било наясно и санкционираното дружество, което следвало да изпълни задължението си по чл.13, ал.2, т.3 от ДОПК само ако знаело за това. Обобщено съдът приел за недоказано по делото дружеството да е извършило описаното в НП нарушение, квалифицирано по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Отделно изложил съображения, че дори да се приемело за формално осъществено нарушението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, то същото следвало да се квалифицира като маловажен случай и да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като всички факти и доказателства по делото сочели наличието на смекчаващи обстоятелства, които определяли нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Като такива е възприел обстоятелствата, че стоката била доставена на първоначално обявеното място и дата, макар и на следващият ден, и не било констатирано каквото и да е отклонение от количествата и видовете стока. От значение бил и факта, че стоката не пристигнала в заявения час, което на практика правело безсмислено и присъствието на място на жалбоподателя, или на упълномощено лице, или поне водело до по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Съдът отбелязал още, че от това закъснение по никакъв начин не били настъпили вредни последици за фиска, или за потребителите, а и нарушението било извършено за първи път.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд и няма да бъде излагана повторно.

Касационната инстанция обаче не споделя направените въз основа на фактическите констатации правни изводи на районния съд.

Неправилни са изводите на съда за допуснати в хода на административно наказателното производство съществени нарушения на административно производствените правила, годни да доведат до отмяна на Наказателното постановление.

В съставения АУАН е описано, че при пристигането на органите по приходите на 11.04.2019 г. в 13:00 часа на мястото, обявено за получаване/разтоварване, съгласно ПИПСВФР с №180601187092_1/11.04.2019 г., а именно гр.Хасково, северна индустриална зона, месокомбинат – Хасково, с час на разтоварване/получаване 13:00 часа на 11.04.2019 г., „КАФ ГРУП“ ЕООД, в качеството си на получател/купувач на стока с висок фискален риск с номенклатурен код 02061098 – „Карантии, годни за консумация, от животни от рода на едрия рогат добитък, пресни или охладени: други“, с количество 2900 кг. по цитирани заповеди на Министерство на финансите, не е изпълнил задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК – не се явило на посочените на органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката и не осигурило присъствие на управител/представляващ или упълномощен свой представител, до приключването на проверката в 13:26 часа.   

Така направеното описание на деянието от фактическа страна е достатъчно пълно и подробно, и съдържа всички съставомерни белези, квалифициращи го като административно нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. Разпоредбата е в сила от 01.01.2014 г. и според нея: „При извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, е длъжно: 2. да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител“.

С посочването в АУАН на релевантните към вмененото административно нарушение обстоятелства – че се извършва фискален контрол върху движението на стока, която е такава с висок фискален риск, че дружеството „КАФ ГРУП“ ЕООД е получател/купувач на стоката, и че същото не е изпълнило задължението си да осигури, на конкретно посочени място, дата и час, присъствието на свой управител/представляващ, или на упълномощен свой представител – е направено достатъчно пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено, по смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН. Описанието на транспортното средство, с което се превозва стоката, както и данните за нейния превозвач, не са елементи от обективния фактически състав на административното нарушение, и непосочването им в АУАН не води до непълнота в описанието на нарушението, нито до нарушаване изискването относно съдържанието на АУАН. Отделно от това тези данни могат да бъдат установени от цитирания в акта Протокол, което препращане в случая е допустимо, по изложените съображения.

Събраните по делото доказателства не водят на извода, че санкционираното дружество не е разбрало какво административно нарушение му е било вменено да е извършило, нито че правото му на защита е било накърнено.

Не представлява в конкретния случай съществено процесуално нарушение и допусната в НП непрецизност при посочване на санкционната разпоредба. Действително в НП е вписано, че имуществената санкция в размер на 3000 лв. се налага на основание чл.278б от ДОПК, без вписване на алинея от същия член, но при прегледа на нормата е очевидно, че се прилага хипотезата на ал.1, според която (редакция ДВ бр.109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Лице, което не изпълни задължение по чл.13, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.“ В ал.2 на чл.278б от ДОПК са регламентирани неотносимите в случая глоби и имуществени санкции за нарушаване разпоредбите на чл.127б – 127е, поради което настоящият съдебен състав приема, че няма осуетяване или накърняване правото на защита на санкционираното дружество. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН изисква Наказателното постановление да съдържа „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“, и в случая не е налице непълнота в съдържанието на НП, тъй като нарушената разпоредба е конкретно посочена, и съответства на описаното от фактическа страна административно нарушение. В случая не се създава неяснота и коя е приложимата санкционна правна норма, поради което липсва съществено  процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление.

На следващо място не се споделя извода на въззивния съд, че при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неосигуряването на преводач на представляващия юридическото лице чужденец К. Д., който не владеел български език.

Безспорно е обстоятелството, че АУАН е съставен срещу юридическо лице, регистрирано със седалище и адрес на управление в Р.България, в присъствието на неговия законен представител, който се е подписал в акта на датата на неговото съставяне, както и в разписката за получаване екземпляр от АУАН на същата дата.

При липса на изрично предвидени в ЗАНН правила, субсидиарно приложение следва да намери разпоредбата на чл.21 от НПК, според ал.1 на която наказателното производство се води на български език, а в ал.2 е предвидено, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език и в тези случаи се назначава преводач. Според трайната практика на настоящата инстанция, доколкото по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН разпоредбите на НПК се прилагат към производството по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, което се развива пред районния съд, то подробно регламентирания в НПК ред за назначаване на преводач не може да се приеме за приложим в производството по установяване на административното нарушение. За провежданото от АНО производство важат единствено правилата, които установява ЗАНН, а изрично писано правило как да се назначава едно лице за преводач, когато субектът на административнонаказателното производство (в случая неговият законен представител) не владее български език, не са установени. В тази връзка касационната инстанция трайно и последователно приема, че не е нормативно изискуемо назначаването на преводач да се извършва в писмена форма, а е достатъчно по един несъмнен начин да се удостовери извършването на превода.

В процесния случай, според записаните в протокола на съдебните заседания свидетелски показания на свид.М. К.– актосъставител, при явяването му на 29.05.2005 г., след отправена покана за съставяне на АУАН, представляващият дружеството „КАФ ГРУП“ ЕООД не владеел български език, но присъстващият негов служител – свид.С. М., му превел цялото съдържание на съставения акт, посредничел при разговора и превеждал. Свидетелката пояснява също, че представляващият дружеството задавал много въпроси и много разисквали във връзка със съставянето на акта. Според показанията на свид.К. Т. – свидетел на връчването на акта, лицето, на което е връчен АУАН владеело български език. Свидетелката заявява, че имало преводач, но според нея представляващият дружеството разбирал и част от нещата. Според показанията на свид.С. М., той е присъствал при съставянето на АУАН в НАП – Стара Загора и превеждал на своя шеф по време на разговора, като доколкото можал му превел и съдържанието на акта. Като част от административно-наказателната преписка по делото е налична и писмена декларация, написана саморъчно на български език, подписана от К. Д. – управител на „КАФ ГРУП“ ЕООД, с положен и печат на дружеството, в която същият декларира, че е запознат с текста и съдържанието на акта с №F489115 от дата 29.05.2019 г.

Всички тези доказателства, в своята съвкупност водят на извода, че дори да не е разбирал в достатъчна степен български език, законният представител на санкционираното дружество е разбрал съдържанието на съставения му АУАН, с помощта на своя служител, чието присъствие е осигурил при съставянето и връчването на акта. По този начин правата му в производството по никакъв начин не се накърнени от неназначаването на преводач, нито е осуетено правото на юридическото лице на защита срещу съставеното наказателно постановление.

Неправилно въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извода за липса на извършено административно нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. Извършването на това нарушение от обективна страна се установява по несъмнен начин и от писмените доказателства – Протоколи за извършени проверки на стоки с висок фискален риск, и от гласните доказателства на всички разпитани по делото свидетели. Без съмнение на датата и мястото, посочени пред органа по приходите с ПИПСВФР №180601187092_1/11.04.2019 г. като дата и място на получаване/разтоварване на стоката, при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск, дружеството „КАФ ГРУП“ ЕООД, като получател/купувач на стоката, не е осигурило присъствието нито на законния си представител, нито на упълномощен свой представител. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ДОПК, лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно. Предвиденото в чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК изискване за упълномощен представител несъмнено означава упълномощен с писмено пълномощно такъв, което в случая не е изпълнено. Изискването е предвидено неслучайно, а с оглед нормативно регламентираните ред и условия за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредба Н-2 от 30.01.2014 г. на Министъра на финансите), според които действията по фискалния контрол на такива стоки включват отстраняване на поставени технически средства за контрол и проверка, и оглед на превозваната стока в транспортното средство и на мястото на получаването/разтоварването ѝ. Освен това в чл.4, ал.3 от цитираната Наредба е предвидено за всяко действие при извършването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да се съставя протокол. Задължението на купувача/получателя на стоката по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК е формално, с оглед възможността за извършване на фискалния контрол, а не с цел приемане на стоката. Ето защо присъствието на мястото на получаване/разтоварване на стоката на общ работник на дружеството – получател, не изпълнява изискванията на закона за осигуряване на упълномощен представител. Необосновано съдът е приел, че след като свид.С. М. можел да приеме стоката и да я разтовари и без пълномощно от управителя на дружеството, то не е извършено вмененото на дружеството нарушение.

Необоснован е и изводът, че няма извършено нарушение поради недоказаност дружеството – получател на стоката да е било уведомено по реда на чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката. Задължението на всяко лице – получател на стока с висок фискален риск, да се яви или да осигури присъствието на упълномощен свой представител на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване на стоката, е самостоятелно регламентирано в нормата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, и не е обвързано с изпълнението или неизпълнението на предвиденото в чл.13, ал.1, т.4 от ДОПК задължение на водача на транспортното средство. В случая няма съмнение, че датата, мястото и часа са били посочени пред органите по приходите, а взаимоотношенията между получателя на стоката и превозвача ѝ, или водача на транспортното средство, във връзка с уведомяването за часа на пристигане, са неотносими, тъй като отговорността на дружеството – получател на стоката за неосигуряване на представител е обективна.

Несъответен на събраните доказателства е и изводът на районния съд, че установеното следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение и да се приложи чл.28 от ЗАНН. Отчетените като смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, а именно: доставянето на стоката на първоначално обявеното място на следващия ден и без констатирано отклонение от количествата и видовете стока, както и липсата на настъпили от закъснението вредни последици за фиска и потребителите – нито поотделно, нито в съвкупност са достатъчни процесният случай да се квалифицира като такъв с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид административно нарушение. Касационната инстанция намира, че не е налице основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и съответно за отмяната на НП като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение. Преценката за маловажност на случая е винаги конкретна, като настоящият съдебен състав преценява цитираната в решението съдебна практика за неприложима в случая. Процесното деяние не притежава никакви обективни белези, които да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в АУАН и НП разпоредба. Засегнатите от нарушението обществени отношения са значими, преценени в контекста на гарантираната от ДОПК цел да се осъществи фискален контрол върху движението на стоки, които са с висок фискален риск. Ето защо обстоятелството, че на мястото на проверката превозваната стока не е била пристигнала, не смекчава отговорността на получателя ѝ за неизпълнението на задължението му да осигури свой упълномощен представител там.    

Изводът на районния съд, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28, б.„а“ от ЗАНН, се явява неправилен, а обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се отмени.

Доколкото пред районния съд са събрани всички относими по делото доказателства от значение за решаването му по същество, и при наличието на доказателства за извършено административно нарушение, след отмяна на решението следва да се потвърди наказателното постановление.

Наложената на дружеството имуществена санкция е правилно определена по вид и в минималния размер на нормативно установените предели за извършеното нарушение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора, за двете съдебни инстанции, пред които същият е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за производството пред районния съд и на 80 лв. за настоящото производство, или общо 160 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №80/13.04.2020 г., постановено по АНД №1366 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №470911-F489115/17.10.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА „КАФ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК***, седалище и адрес на управление гр.Х., ***, ***, да заплати на Национална агенция за приходите, Централно управление, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, разноски по делото в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

                                                                 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                          

 

                                                                           2.