Решение по дело №672/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

 

2. Образувано е по Жалба на Д. С. Д. с [ЕГН], постоянен адрес: гр. Велинград, ул. ***, с посочен съдебен адрес гр. Велинград, ул. Винчо Горанов, № 32, адв. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000087 от 22.05.2024г., издадена от Н. В. Д., на длъжност младши автоконтрольор Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Д., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца, като са отнети Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели № [рег. номер]

3. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации, описани в обстоятелствената част на заповедта.

Възразява се, че в текста на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, няма изискване за подмяна на чуждестранно с българско СУМПС.

Поддържа се, че Д. е правоспособен водач и не е извършил нарушение на закона за движението по пътищата. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмената защита по същество на спора.

Според жалбоподателя, никъде в обжалваната заповед не е посочено, на какво правно основание е издадена тя и коя хипотеза на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е нарушена.

В писмената защита се възразява, че административния орган не е изложил мотиви относно определения срок на приложение на принудителната мярка.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Ответника по жалбата, младши автоконтрольор Н. В. Д., от Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, не взема конкретно становище по жалбата

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен, процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. Според приобщения по делото Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1234344 от 22.05.2024г., съставен от Н. В. Д., на длъжност младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към ОДМВР, Пазарджик, на 22.05.2024 г. около 22:56 часа в гр. Велинград, бул. Съединение, срещу дом №83, в близост до кръстовището с ул. Криволак, в посока на движение към кв. Чепино, Д. С. Д. управлява лек автомобил „Опел Астра“, с рег. №[рег. номер], лична собственост на водача, като при извършената проверка е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено във Великобритания с номер DANСН005030DS9РТ 05, издадено на 27.05.2022г. и валидно до 26.05.2032г. След извършената справка чрез оперативната дежурна част е установено, че водача е влязъл в България последно на 03.02.2024г. в 20:41часа, през ГКПП Видин Дунав Мост и управлява МПС, с чуждестранно свидетелство за управление, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 150 от ЗДвП.

 

7. Описаните факти в акта за установяване на административно нарушение са изцяло възприети и възпроизведени от административния орган в обстоятелствената част на Заповед № 24-0367-000087 от 22.05.2024г., издадена от Н. В. Д., на длъжност младши автоконтрольор РУ Велинград към ОД на МВР, Пазарджик. Деянието отново е квалифицирано като нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 150 от ЗДвП.

При това положение, на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца.

 

8. Приобщени по делото са :

- Справка за нарушител/водач Д. С. Д., от която е видно, че от първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС на 28.02.2019 г. до момента, нему са издадени четири наказателни постановления; два електронни фиша и е наложена една принудителна административна мярка. От справката е видно, че на 01.03.2019 г., нему е издадено свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 03.03.2029 г.;

- Справка за регистрация на процесното моторно превозно средство ;

- Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник сектор „пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.

 

IV. За правото:

 

9. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение.

 

10. Посочи се, че с процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В тази насока, принципа за съразмерност, налага не само да бъде определен ясен срок на приложение на административната мярка, но изисква и излагането на конкретни съображения които го обосновават.

Според чл.172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана(курсива мой) заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Мотивирането на заповедта изисква, административния орган да изложи във възможната пълнота, релевантните по конкретния случай фактически констатации, съображенията си относно оценката на тези факти и обстоятелствата при които са проявени и правните основания за постановения с акта резултат. Това изискване на закона, без съмнение налага да се изложат и конкретни съображения относно определения от административния орган срок на действие на административната принуда. Въз основа тези именно мотиви, за Съда ще е възможно да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона по аргумент на чл. 146, т. 5 от АПК. Действително, след като законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на въпросната административна мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в случая е счел, че следва да бъде определен не друг, а точно шест месечен срок, независимо от това, че в случая той е минимално установения срок за приложение на принудата.

 

11. С оглед поддържаните от жалбоподателя възражения, следва да се констатира, че относно твърдението на административния орган, че е била извършена справка чрез оперативната дежурна част при която е установено, че Д. е влязъл в България последно на 03.02.2024г. в 20:41часа, през ГКПП Видин Дунав Мост, не се представиха каквито и да е доказателства, че този факт е бил действително проявен, така както е описан в процесната заповед.

 

V. За разноските :

 

12. Констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те, съобразно представения списък се констатираха в размер на 410,00лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400,00лв. адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като в случая, правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед резултата, постановен с Решение на Съда Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C-438/22.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000087 от 22.05.2024г., издадена от Н. В. Д., на длъжност младши автоконтрольор Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Д., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца, като са отнети Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели № [рег. номер].

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик да заплати на Д. С. Д. с [ЕГН], постоянен адрес: гр. Велинград, ул. Ч. В., № 17, сумата от 10,00(десет)лева, представляваща извършени разноски по производството.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик да заплати на адвокат Р. Н. А., ЕИК *********, вписан в Адвокатска колегия Пазарджик, сумата от 300,00(триста)лева, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.