Решение по дело №461/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20217260700461
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№438/05.10.2021г. гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на осми юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                                                    Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова.................................................................и в присъствието на прокурор……………………...........................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №461 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.73 ал.4 от ЗУСЕСИФ вр. чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от Хасковска търговско-промишлена палата /ХТПП/– ***, представлявана от Председателя на УС Я.Я.Я., против Решение за финансова корекция №РД-02-14-381 от 21.04.2021г., издадено от Ръководителя на Националния орган /НО/ по Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счита, че при издаването му са допуснати нарушения на принципите за последователност и предвидимост по чл.13 от АПК. В тежест на административния орган било да докаже, че нарушението е в причинна връзка с нанесени вреди на общия бюджет на ЕС като се отчете неоправдан разход, а в случая такова доказване не било проведено. Не било отчетено, че не е налице нарушение, което да е довело до ограничаване на потенциалните участници или до възлагане на договора на изпълнител, различен от избрания. Касаело се за формално нарушение като липсвали доказателства за каквато и да е дори и хипотетична вреда на бюджета на ЕС. Изложените в тази връзка, макар и подробни мотиви били общи и бланкетни. Възприетото от административния орган, че допуснатото нарушение обосновава извод за недостатъчна документална проследимост /одитна пътека/ за възлагането на обществената поръчка, предвид незаконосъобразно сключения договор, представляваща нередност по смисъла на т.16, б.“а“ от Приложение №1 към чл. 2 , ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, не се потвърждавало от доказателствата по преписката. Обосноваването на нередност и налагането на финансова корекция в случая било в резултат на приетото, че е допуснато нарушение по чл.58, ал.1 от ЗОП като от участника в процедурата „Бизнес център България“ ЕООД било представено след сключване на договора удостоверение за липса на задължения по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК за обстоятелствата по чл.54, ал.1 т.3 от ЗОП. Действително, такова удостоверение било представено след подписване на договора, но видно от същото, за избраният за изпълнител не били налице обстоятелства, представляващи пречка за сключване на договор и в тази връзка нямало как да настъпят вреди за бюджета на ЕС, а още по-малко те да са в причинна връзка с твърдяните от органа нарушения. В случая конкретна финансова вреда, респ. потенциална възможност за нанасяне на такава, не била установена, нито се твърдяла от административния орган.

Жалбоподателят излага съображения, че не всяко нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки е основание за налагане на финансова корекция. В случая  не било отчетено, че визираното нарушение било извършено на етап сключване на договор,  а в Приложение №1 към Наредбата за посочване на нередности не се съдържали състави на нарушения, извършени на този етап т.е. след проведен избор на изпълнител. Така нарушението било квалифицирано по неотносими в наредбата текстове. Липсвала изрична разпоредба, позволяваща подвеждането на невизирано в Приложение №1 нарушение към регламентирано такова. Последното означавало, че не е налице нарушение на приложимото право, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ, а липсата на вреда сочела на липса на елемент от фактическия състав на нередността.

            Жалбоподателят твърди, че оспореното решение съдържа неотносими мотиви като не ставало ясно защо се прави разграничение между критериите за подбор и критериите за възлагане. Изводът , че е избран изпълнител, неотговарящ на критериите за подбор не кореспондирал нито с фактическата обстановка, нито с посочената за нарушена разпоредба. Установените в чл.54 от ЗОП задължителни основания за отстраняване не третирали критериите за подбор. Късното представяне на документ за сключване на договор не попадало в хипотезите на критериите за подбор и не водело до избор на изпълнител, неотговарящ на тези критерии. Документите за сключване на договор се представяли след извършена проверка на участниците с поставени критерии за подбор и се изисквали единствено от избрания за изпълнител т.е. от отговарящия на критериите за подбор, заложени от възложителя на процедурата. В тази връзка позоваването на текстове от ЗОП, касаещи отстраняването на участник, неотговарящ на критериите за подбор били неотносими към настоящия случай.

Жалбоподателят счита също, че неправилно твърдяното от органа нарушение е квалифицирано като такова по т.16 от Приложение №1 към Наредбата за посочване на нередности. Излага съображения, че разделът „Оценяване на предложения и избор на изпълнител“, в който се намира т.16, не включва процедурата по сключване на договор като не е изпълнен и съставът на визираното в тази разпоредба нарушение. В тази връзка твърди, че допуснатото нарушение по чл.11, ал.1, т.3 от ПМС №160/2016г. не може да се квалифицира като нередност по т.16 по аналогия, тъй като в Наредбата за посочване на нередности липсва подходящ текст/състав, по който органът да може да наложи финансова корекция. Направените в тази насока възражения от бенефициента, вкл. възраженията за липса на елемент от състава на нередността , а именно вредата, не били обсъдени от органа.

            По изложените съображения, жалбоподателят моли да бъде отменено оспореното решение. Претендира разноски.

            Ответникът - Ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020 , в придружително писмо, с което изпраща преписката по издаване на оспореното решение, чрез процесуален изразява становище за неоснователност на жалбата.  

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2018г. между Министeрство на регионалното развитие и благоустройстото, Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ /УТС/ - Национален орган по Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020 /договарящ орган/ и Хасковска търговско-промишлена палата /партньор/ , е бил сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България № РД-02-29-36/26.01.2018 г. (л. 76 и сл.), с който Договарящият орган предоставя на Партньора национално съфинансиране под формата на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Засилване на социалния предприемачески дух чрез създаване на подкрепящи иновативни структури в трансграничния регион“ с акроним SOCIAL FORSES /Социални сили/.

Според договора общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР и национално съфинансиране, е 563 589,10 евро като общият размер на допустимите разходи на Партньора е 55 679,50 евро, от които 47 327,58 евро – ЕФРР и 8 351,93 евро – национално съфинансиране. Предоставената от Договарящия орган на Партньора безвъзмездна финансова помощ е в размер на 16 334,70 лв /левова равностойност на 8 351,93 евро, съставляваща 15% от общия размер на допустимите разходи на Партньора.

От Председателя на УС на ХТПП е издадено Решение №D_SC-004/20.12.2018г. , с което на основание чл.50 - 53 от ЗУСЕСИФ и ПМС №160/01.07.2016г. е открита процедура за определяне на изпълнител на услуга с предмет „Организация на събития“ по проект с акроним SOCIAL FORSES с №2023 , както и по проект с акроним DIONYSOS с №1952. Процедурата е проведена съгласно правилата по ПМС №160/01.07.2016г. С решението е определено изборът на изпълнител да се извърши чрез публична покана като са одобрени поканата и документацията за участие, разпоредено е поканата и документацията да се изпратят на УО на Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020 за публикуване в Единния информационен портал за фондовете от ЕС, определени са място и срок за подаване на офертите, както и дата на разглеждането, оценяването  и класирането им.

        Със Заповед №D_SC-005/20.12.2018г. на Председателя на УС на ХТПП са назначени оценители на оферти в откритата процедура.

За разглеждане, оценяване  и класиране на постъпилите оферти е изготвен Протокол №D_SC-PROTOKOL - 002/31.12.2018г.  Видно от приложените документи по проведената процедура, е постъпила една оферта по публичната покана.  Прието е от оценителите, че предложените от кандидата дейности за изпълнение на услугата – предмет на процедурата изцяло съответстват на изискванията на Бенефициента, приложени са изискуемите документи , описани в т.III.2 Условия за участие от Публичната покана, като ценовото предложение е в размер по офертата 34 836,00 лв без ДДС. Единствената подадена оферта е предложена за класирана на първо място.

Въз основа на предложеното в протокола на оценителите, е издадено от Председателя на УС на ХТПП Решение №D_SC-006/31.12.2018г. , с което единственият кандидат в процедурата „БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ ЕООД е класиран на първо място и съответно е определен  за  изпълнител. До определеното за изпълнител на услугата дружество е изпратена покана изх. № D_SC-003-L/02.01.2019г.  за сключване на договор.   В поканата е указан 14-дневен срок от получаването й за представяне на конкретно изброени документи и на гаранция за добро изпълнение. Поканата е получена на 04.01.2019г. от управителя на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ ЕООД .

На 11.01.2019г. между ХТПП /Възложител/ и „БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ ЕООД /Изпълнител/ е сключен договор, по силата на който Възложителят възлага, а  Изпълнителят се задължава срещу възнаграждение  да предостави услуги, предмет на процедура по избор на изпълнител с публична покана „Организация на събития“ по проект с акроним DIONYSOS с №1952 и проект с акроним SOCIAL FORSES с №2023 , финансирани по Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020.

На 22.02.2020г. е извършена проверка на документацията по проведената процедура за определяне на изпълнител чрез избор с публична покана, за което е съставен контролен лист.  Видно от констатациите по проверката, при сключване на договора е установено нарушение на чл.11, ал.1, т.2 и т.3 от ПМС №160/2016г., тъй като изпълнителят не е представил всички изискуеми документи. Удостоверението за наличие/липса на задължения, издадено от община Хасково е с по-късна дата от тази на подписване на договора. Изпълнителят е представил декларация, в която е посочил, че Удостоверение за наличие/липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК ще бъде представено в срок от 90 дни от получаване на поканата за подписване на договор. Прието е , че по този начин не се санира нарушението по чл.11, ал.1, т.3 от ПМС №160/2016г. Посочено е , че Удостоверение за наличие/липса на задължения по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК не е представено от изпълнителя към момента на извършения контрол. След позоваване на т.III.2.2, т.5 “б“ от Публичната покана е прието, че липсата на задължителни документи, издадени от компетентен орган , които трябва да бъдат представени при подписване на договора и доказват декларираните от кандидата обстоятелства/на етап участие в процедурата/, по-конкретно липсата на Удостоверение относно задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, представлява нарушение, което може да бъде квалифицирано като нередност по т.13 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за налагане на финансови корекции.

На основание констатациите от проверката, от контролиращите лица до Ръководителя на Националния орган е изготвено уведомление за съмнение за нередност. В уведомлението е посочено, че е установено нарушение  на чл.11, ал.1, т.2 и т.3 от ПМС №160/2016г., което има финансов ефект, като е предложена финансова корекция от 10%. Посочено е, че неправомерно платената сума, която трябва да бъде възстановена на равнището на целия договор е в размер на 814.00 лв без ДДС или 10% от стойността на отчетените средства по проект 2023 SOCIAL FORSES. Посочено е също, че по проекта са отчетени 4 733,93 лв без ДДС, представляващи 30% авансово плащане по договора от 11.01.2019г., както и че пропорционалният дял на финансовата корекция спрямо декларираните в отчетния период разходи е 10% от 5860,72 лв с ДДС. В уведомлението е дадено описание на нередността като е посочено, че констатираното нарушение може да бъде квалифицирано като нередност по т.14 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за налагане на финансови корекции.

С писмо вх.№99-00-3-102/28.05.2020г. Уведомлението за съмнение за нередност, ведно с документацията по възлагане на обществената поръчка и други документи е изпратено на Ръководителя на Националния орган  - Директора на Дирекция УТС в МРРБ.

С писмо изх.№ 99-00-3-102/15.02.2021г. ХТПП е уведомена за постъпилия сигнал за нередност. В писмото е отразено становището на НО, изцяло потвърждаващо констатациите по Уведомлението за съмнение за нередност. Направено е заключение, че в проведената процедура са допуснати нарушения на чл.11, ал.1, т.3 и чл.11, ал.3 от ПМС №160/2016г. и е прието, че е налице недостатъчна документална проследимост /одитна пътека/ за възлагането на обществената поръчка, което представлява нередност по т.16, б.“а“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Посочено е, че са налице всички елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на чл. 2 т.36 от Регламент № 1303/2013.  Определен е размерът на финансовата корекция – 10 450,8 лв с ДДС, представляващи 10% от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ /41 803,20 лв без ДДС/ по Договор за услуга SERV-D_SF-002/11.01.2019г. , сключен с „БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ ЕООД. На бенефициента е дадена възможност в двуседмичен срок от уведомлението да представи възражение срещу налагането на финансова корекция или нейния размер. Писмото е получено от адресата си, но в приложената обратна разписка липсва отразена дата на получаването му.

На 18.02.2021г., поради допусната техническа грешка при изписване процентния показател на финансовата корекция е изпратено ново писмо до ХТПП относно уведомлението за нередност. След преповтаряне на всички констатации, становища и изводи в предходното писмо, е посочено, че определеният размер на финансовата корекция – 10 450,8 лв с ДДС, представлява 25% от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ /41 803,20 лв с ДДС/ по Договор за услуга SERV-D_SF-002/11.01.2019г. На бенефициента е дадена възможност в двуседмичен срок от уведомлението да представи възражение срещу налагането на финансова корекция или нейния размер. Писмото е получено от адресата си, но в приложената обратна разписка липсва отразена дата на получаването му.

С писмо изх.№17/04.03.2021г., постъпило в МРРБ с вх.№ 99-00-3-102/3/ от 08.03.2021г. от ХТПП е подадено възражение относно уведомлението за съмнение за нередност.

На 21.04.2021г. от Ръководителят на НО е издадено оспореното решение, с което на ХТПП е наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по Договор за услуга SERV-D_SF-002/11.01.2019г. , сключен с „БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ ЕООД.

С административния акт на първо място е коментирано възражението на ХТПП. В тази връзка е посочено, че е налице разлика между „критерии за подбор“ и „критерии за възлагане“ . При позоваване на чл.107, т.1 и чл.112, ал.2, т.3 от ЗОП е посочено, че разпоредбите не предвиждат условие за доказване на обстоятелства след сключване на договор и е направен извод, че писмени документи със заявление за последващо представяне на съответен документ нямат доказателствена тежест и не следва да бъдат възприемани като такива, съдържащи факти, относими към предмета на договора. По отношение на визираните във възражението „критерии за възлагане“ е прието, че понятието е неотносимо към установеното нарушение. Отхвърлени са и доводите за липса на вреда като елемент от дефиницията за нередност, респ. за необходимостта от доказването на вреда.  

НО е потвърдил констатациите, подробно изложени в писмо изх.№ 99-00-3-102/15.02.2021г. и писмо изх.№ 99-00-3-102/18.02.2021г., и е квалифицирал нередността по т. 16, б.“а“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Отчитайки разпоредбата на §8 от ПР на ПМС №35/04.03.2020г. , с което се изменя и допълва Наредбата за посочване на нередности, е определил финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по Договор за услуга SERV-D_SF-002/11.01.2019г. , сключен с „БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ ЕООД.

Издаденото от Ръководител на НО Решение е получено от ХТТП на 26.04.2021г., видно от приложеното известие за доставяне.

Жалбата срещу оспореното решение е подадена на 10.05.2021г. директно в Административен съд-Хасково, където е заведена с вх. № 3012 от същата дата.

При така установената фактическа обстановка се налагат  следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на акта, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган - ръководителят на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020. На основание пар. 5 от ДР на ЗУСЕСИФ доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество по отношение на категориите нередности и съответните финансови корекции. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Регламент /ЕС/ № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел "Европейско териториално сътрудничество" в програмата за сътрудничество се определят органа или органите, определени да изпълняват контролни функции, както и се определят общо описание на механизмите за управление и контрол. Съгласно т. 5. 3. b от Програма Интеррег V – А Гърция – България, институцията, определена да подпомага дейността на Управляващия орган, т. е. да изпълнява функциите на Национален орган по Програмата на територията на РБългария, е МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Устройствен правилник на МРРБ /ДВ бр. 68/22.08.2017г./, Дирекция Управление на териториалното сътрудничество изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество. Според чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. На основание раздел I, т. 1, б. Б и т. 3 от Заповед №РД-02-14-191/26.02.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 - 2 от Закона за финансовото управление в публичния сектор, Директорът на Дирекция УТС е оправомощен да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програма Интеррег V – А Гърция – България, включително да издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ. В този смисъл на основание действащата нормативна уредба, то изцяло в правомощията на националния орган са както установяването и регистрирането на нередности, така и налагането на финансови корекции.

Оспореното решение е обективирано в предвидената в чл. 59 от АПК форма като съдържа фактически и правни основания, обуславящи разпоредения краен резултат. Наличието на материалноправните предпоставки за налагане на финансовата корекция е обосновано с подробно изложени констатации, които са достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на решението.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта, а преди издаване на решението, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства - чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ. На основание чл. 73, ал.3 от ЗУСЕСИФ решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения.

От данните по делото е видно, че ХТПП е уведомена своевременно от НО за резултата от осъществения контрол, като е извършен правен анализ на установените факти. На бенефициента е определен срок от 14 календарни дни за представяне на писмено възражение по основателността и размера на предвидената финансова корекция и за представяне на писмени доказателства. Обжалваното решение е издадено след изтичане на срока, предоставен на последния за възражение, а депозираното такова от 08.03.2021 г. е разгледано подробно от административния орган.

При преценка относно съответствието на оспореното решение с материалния закон, съдът намира следното:

Основанията за определяне на финансова корекция са установени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава Четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.

Дефиницията за нередност се съдържа в чл. 2 т.36 от Регламент № 1303/2013, съгласно която "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно при определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност" следва да са налице следните три предпоставки: 1. действие или бездействие на икономически оператор, 2. което води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане, и 3. има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото е безспорно, че ХТПП има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 т.37 от Регламент № 1303/2013, тъй като участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което е налице  първият елемент от фактическия състав на нередността. Не е спорно, че ХТПП не е възложител по смисъла на ЗОП и на основание чл. 49, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ следва при определяне на външен изпълнител да прилага именно реда по чл. 50 и сл. от ЗУСЕСИФ и по ПМС № 160/2016 г.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т.3 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове,  не се сключва договор с кандидат, спечелил процедура за избор на изпълнител, който при подписване на договора не представи някой от документите по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС № 160/2016 г. Последната посочена разпоредба указва, че липсата на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 2 от Постановлението се доказва от кандидатите при подписване на договора за възлагане и с документи, издадени от компетентен орган, като тези обстоятелства са такива, които при наличието им са основание за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки. Съответно, съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗОП за доказване на липсата на основания за отстраняване участникът, избран за изпълнител, представя: 1. / за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 – свидетелство за съдимост; 2. / за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 3 – удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника; 3. / за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. 1, т. 4 – удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"; 4. / за обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 – удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията.

удостоверил липсата на обстоятелствата с документи, издадени от съответните компетентни органи, и това е така, защото целта на закона е да бъде сключен договор само с кандидат, който освен че е бил класиран за изпълнител на съответната поръчка/обособена позиция, безспорно е установил, че по отношение на него действително липсват основания за отстраняване от процедурата, както и че предложението му съответства с поставените критерии за подбор.

 

В настоящия случай е безспорно, че при подписването на договора на 11.01.2019г., от „БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ ЕООД не са представени удостоверения за наличие/липса на задължения към Столична община , съотв. към Община Хасково. Непредставянето им при подписването на договора се установява и от изявлението на изпълнителя в декларацията от 10.01.2019г. относно поето задължение те да бъдат представени допълнително – в рамките на 90 дни след връчената му покана. Поканата за сключване на договор е връчена на 04.01.2019 г., а договорът е бил сключен на 11.01.2019 г.  Тези удостоверения са били представени в рамките на посочения в декларацията 90-дневен срок, но значително след датата на сключване на договора.

Предвид горното, правилно административният орган е приел, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПМС № 160/2016 г. във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ПМС № 160/2016 във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП, съотв. налице е и вторият елемент от фактическия състав на нередността.

Допуснатото нарушение не се оспорва от жалбоподателя, но се твърди от последния, че същото не води до нанасяне на вреди на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза т.е., че не е налице третият фактически елемент на нередността като наличието му не се и доказва от административния орган.

Това твърдение съдът намира за неоснователно. Поддържаната от жалбоподателя теза, че според представените, макар и след сключване на договора удостоверения по чл.87, ал.6 от ДОПК, не се установявало за избрания за изпълнител да са били налице обстоятелства, представляващи пречка за сключване на договор за изпълнение, поради което и не са могли да настъпят вреди за бюджета на ЕС, не може да бъде споделена. Следва да се има предвид, че липсата на задължения на избрания за изпълнител може да се приеме за надлежно установена към датата на издаване на удостоверенията за това т.е. към 21.03.2019г., когато е издадено удостоверението от Община Хасково, съотв. към 02.04.2019г., когато е било издадено удостверението от Столична община, които дати значително следват във времето момента на сключване на договора за изпълнение.

По смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.  нередност е налице и когато се констатира само възможност за нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, а в случая такава възможност е била налице. Както се посочи по-горе, наличието на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 2 от ПМС № 160/2016г. е основание за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл.54, ал.1, т.3 от ЗОП , а разпоредбата на чл.11, ал.1 т.3 от ПМС №160/201г. въвежда забрана за сключване на договор с избрания за изпълнител, ако от последния не се представят някои от документите по чл.12, ал.1 т.2, а именно за липса на обстоятелствата по чл.8, ал.3 т.2 от същото ПМС.  В случая  е безспорно, че удостоверенията за липса на задължения не са представени от „БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ ЕООД към 11.01.2019г., когато е бил сключен договорът за изпълнение. Към тази дата от избрания за изпълнител не е било доказано, че по отношение на него  липсват обстоятелствата по чл.8, ал.3 т.2 от същото ПМС и по-конкретно, че същият няма задължения по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК, поради което следва да се приеме, че за него е  било налице основанието чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП за отстраняване от участие в процедурата. Предвид последното,  ХТПП не е следвало да сключва договор с избрания изпълнител, а на основание чл. 11, ал. 3 от ПМС № 160/2016 г., поради липса на други класирани кандидати, е следвало да прекрати процедурата. В тази връзка не може да бъде изключена възможността допуснатото нарушение да се отрази върху бюджета на Съюза, тъй като е било напълно възможно при провеждане на следваща процедура, да бъде избран за изпълнител участник, който да предложи и съотв. да изпълни поръчката при по-добри условия – по-високо качество и по-ниска цена, което от своя страна би довело до по-ефикасно и ефективно разходване на средствата, отпуснати на бенефициера.

        Предвид гореизложеното, е налице и третият елемент от състава на нередността, а оплакването на жалбоподателя на липсата му, е неоснователно. 

Настоящият състав намира, че административният орган правилно е подвел процесното нарушение към т.16, б. "а" на Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващо основание за извършване на финансова корекция. Удостоверенията по чл.87, ал.6 от ДОПК представляват изискуеми документи от досието на поръчката, при липса на които не е налице достатъчна документална проследимост за възлагането обществената поръчка , респ. възлагането й  не е обосновано, а последното води до липса на прозрачност при провеждането на процедурата. Правилно е определен и процентния показател за определяне размера на финансовата корекция. Определеният процентен показател на корекцията е съобразен с приложимото като е отчетена разпоредбата на §8 от ПР на ПМС №35/04.03.2020г. , с което се изменя и допълва Наредбата за посочване на нередности,  и е в нормативно предвидения размер, като органът е изложил съответстващи мотиви за така определения размер корекция.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е издадено в надлежна форма, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона да зашити финансовите интереси на ЕС. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. четвърто от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Хасковска търговско-промишлена палата – ***, представлявана от Председателя на УС Я.Я.Я., против Решение за финансова корекция №РД-02-14-381 от 21.04.2021г., издадено от Ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

          

Съдия: