РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Благоевград, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500886 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „К Б“ АД, ЕИК, срещу Решение № 443 от
27.07.2022г. по гр.д. № 1867/2021г. по описа на РС -Благоевград, с което на основание чл.
357 и сл. от КТ е отменена като незаконосъобразна Заповед № 591/01.06.2021г., на
изпълнителният директор на акционерното дружество, с която на Е. И. е наложено
дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение" на основание
чл.187,ал.1,т.1,т.2,т.3,т.7 и т. 10 вр. чл. 195, ал.1 и чл.188,т.2 КТ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
решение.Решаващия съд неправилно е решил спора. Не са обсъдени всички доказателства.
Неправилни са изводите , че Е. И. не е нарушил задълженията си по длъжностна
характеристика. Не е отчетено , че действията на въззиваемия са „ грубо нарушаване на
трудовата дисциплина“ в предприятието на Работодателя и могат до доведат до загуби за „К
Б" АД в дългосрочен план. По отношение на неизпълнение на задължението за попълване и
предаване на Работодателя на декларация за липса на конфликт на интереси, задължителна
за всички служители в „Карлсберг България" АД, заемащи позиция Супервайзор,
първоинстанционният съд е приел, че нарушението е установено, но не е достатъчно тежко
за налагане на наказание „предупреждение за уволнение". Първостепенният съд е решил
неправилно спора, без да бъдат взети предвид доказателствата по делото в тяхната
1
съвкупност. В конкретния случай, Е. И. е извършил всяко от нарушенията описани в
заповедта, с което се демонстрира системно незачитане на задълженията по длъжностна
характеристика, на практиките и вътрешните актове, установени от работодателя. Иска се
атакуваното решение да бъде отменено и заповедта потвърдена. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба. Излагат се доводи за
нейната неоснователност.
В съдебно заседание пълномощниците на страните поддържат съответно жалбата и
отговора.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269,
пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред РС-Благоевград е образувано по повод предявен от Е. И. иск
срещу „Карлсберг България" АД с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ за
признаване на Заповед № 5917/01.06.2021г. на изпълнителния директор, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за незаконосъобразна.
Няма спор , че страните са обвързани от трудово правоотношение по силата на което от
17.02.2009 г. Е. И. работи на длъжността търговски представител в „К Б" АД. Договора е
в сила от 23.02.2009 г. . На същата дата е подписано допълнително споразумение №7 към
трудов договор №9817.02.2009 г. Е. И. е бил преназначен на длъжност С„Работа с
дистрибутори „ . На 05.12.2019 г. му е връчена длъжностна характеристика.
На 01.06.2021г. е била издадена Заповед № 5917г. , с която на Е. И. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание
чл.187,ал.1,т.1,т.2,т.3,т.7 и т. 10 вр. чл. 195, ал.1 и чл.188,т.2 КТ. Изложени са мотиви, че е
констатирано нарушаване на трудовата дисциплина от страна на И.. Съгласно получен на
12.03.2021 г. доклад за проверка на пазара е установено, че работника не изпълнява в пълен
обем и честота вмененото му с длъжностната характеристика/да посещава 20 обекта на
седмица, всеки по два пъти на месец/.
Посочено е в заповедта, че на 22.03.2021 г. работника е напуснал работното си място преди
края на работния ден.
Освен това е посочено , че не изпълнява законови нареждания на работодателя. Не е подавал
отчети съобразно длъжностната характеристика. Не подал Декларация за наличие или
липса на конфликт на интереси да 31.03. 2021 г., с което е нарушена нормата на чл.126, т.9
от КТ .
Първостепенният съд , след анализ на доказателствата е стигнал до извода за
незаконосъобразност на атакуваната заповед на работодател. На основание чл. 272 ГПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на решението на РС, които стават част от
правните съждения и на настоящия съдебен акт.
2
Наложеното наказание „Предупреждение за уволнение“ – чл.188, т.2 КТ , е морален укор, но
в по-висока степен. Критериите за определяне на дисциплинарно наказание са установени в
чл.189 (1) КТ. Работодателят е длъжен да прецени тежестта на нарушението . Следва да
направи цялостна конкретна преценена, на нарушението – какво задължение е нарушено,
правни последици, степен на неизпълнение. Освен това следва да бъдат отчетени
обстоятелства, при които е извършено нарушението – време, производствена обстановка
и т.н.. Следва да бъдат преценени поведението на служителя т.е. комплекс от
обстоятелства, определящи трудовата му характеристика – дали е извършил други
нарушения, осъзнава ли нарушението и др. В заповедта работодателят си служи с израза в
т.1 „не изпълнява задълженията си в изискуемия се обем и честота“. Тази неопределеност
на нарушението може да бъде приета единствено като немотивираност на заповедта. Макар
че се цитират задължения от длъжностната характеристика, то нарушението не може да
бъде индивидуализирано съобразно посочените по горе критерии. Неясно са очертани
нарушения и в следващите т.2,т.3 и т.4. По начина както е процедирал работодателя не
може да бъде направена законосъобразна преценка и квалифициране на нарушението на
трудовите задължения от работника , респективно неговата тежест. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание в случая е немотивирана по отношение на конкретните трудови
задължения, неизпълнение на които е допуснал служителя, както и на конкретните
технически и технологични правила, които не е спазил.Изложеното налага извода , че
правилно първостепенния съд е приел заповедтта за незаконосъобразна.
Решението на РС е правилно и законосъобразно и не страда от визираните в жалбата
пороци. Същото следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани разноски
пред въззивната инстанция – 1000 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 443 от 27.07.2022г. по гр.д. № 1867/2021г. по описа на РС-
Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „К" ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. И. ЕГН
**********, с адрес гр.Благоевград, местност А 6 сумата от 1000 /хиляда/
лева, представляваща съдебно деловодни разноски за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4