РЕШЕНИЕ
гр.Ардино, 10.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ардински районен съд в публичното
заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при секретаря Неше Исмаил разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 217 по описа за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се сочи, че ищците Х.А.Б. и Х.И.Б. ***, са собственици на недвижим имот – 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот, с кадастрален № 2 по попълване на кадастралния план на с. Хромица, мах.
,.Малка ябълка" общ. Ардино, одобрено със Заповед № 1342/18.12.2019г.,
целият с площ 680 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построената сграда върху него - едноетажна масивна
жилищна страда, със застроена площ 92,00 кв.м.,
състояща се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, коридор и външно стълбище,
находящ се в урбанизираната територия на с.Хромица,
мах.Малка ябълка, общ.Ардино, обл. Кърджали при граници на имота: изток - урбанизирана територия - двор на община Ардино; запад - урбанизирана територия - улица на община Ардино: север - урбанизирана територия - двор на Шериф Хайрула Ш.: юг
- ПИ № 77847.12.57 - нива на А.Б.А.. Твърди се с
исковата молба, че до 1975г. на това място /парцел/ имало стара къща, в която към този момент живеели семейството на
ищеца и родителите му. Сочи се, че до 1974г. братята и сестрите му създали свои
семейства и живеели извън тази къща. Ищецът твърди, че през 1973 г., 1974 г.
ответникът със съпругата си заминали да работят в
мините в гр. Мадан, като се установили да живеят там за постоянно и придобили жилище, пенсионирали се в гр.
Мадан, живели там до
1992 г., а през 1992 г. се изселили в РТурция. Твърди се, че през 1975 г. старата къща на баща им се
срутила изцяло и тогава баща им и майка им казали децата да съберат парични средства и с общи усилия
да построят къщата наново, тъй като нямали средства и били на
възраст. Първоначално никое от децата не приело, но след като родителите им заявили,че новата къща и парцелът
ще останат на този, който ги построи, ищецът през 1975 г. построил нова къща на същото място, като строителите
били лица от съседни села и в тази къща заживели ищецът и семейството му. През м.декември
1988г. починал баща му, а месец по - късно - през месец януари 1989 г. починала и
майка му. В края на 1989г. ищецът и семейството му заминали да работят и живеят
преимуществено в Р. Турция, като през годините идвали в
България и отсядали в къщата и парцела, владеели, ползвали, полагали грижи за
имота, живеели в къщата, без някой да оспорва тяхното владение и да претендира
права върху имота. Ищецът твърди, че от 1989г. до 2014г. само той и семейство
му живеели, ползвали и стопанисвали тази къща. След 1975г. никой предявявал
претенции относно къщата. Ищецът твърди, че през 2014 г. първият ответник - брат му Х.А.Б.,
се разболял от сърдечна болест в Турция и лекарят го бил посъветвал част от
времето си да прекарва извън гр.Измир, където живеел, на място
с чист въздух, поради което помолил ищеца да му разреши да прекарва един - два месеца през лятото в неговата къща в с.Хромица,
мах.Малка ябълка, общ. Ардино. По време на негово пребиваване в
къщата на 13.06.2019 г. бил станал инцидент, възникнал пожар и къщата изцяло
изгоряла, след което се уговорили с ответника да
изградят наново къщата. Поради това, ищецът дал
на брат си 1500 лв. и той се върнал в
България, за да започне строежа. С общи техни пари
и със съдействието на институции и лица, оказали помощ и
съдействие със средства и строителни материали, наново построили
къщата. След като вече била построена къщата двамата братя се уговорили да се
снабдят с Нотариален акт по обстоятелствена проверка за по 1/2 ид. ч. собственост от имота за двете семейства и първоначално ответникът се съгласил и събрали необходимите документи, но пред нотариуса
ответникът се възпротивил и отказал и не бил съставен нотариален акт. Молят съда
да постанови решение, с което на основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК и чл. 79. ал. от ЗС да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и давностно
владение, двамата общо на 1/2 ид.ч. /или по 1/4 ид.ч. поотделно
за всеки ищец/ от процесния недвижим имот. Претендират разноски. В съдебно заседание лично и чрез представител по пълномощие поддържат иска
и молят съда да го уважи. Допълва, че след строежа на новата сграда през 2019г.
ответникът не го допускал в имота. Представя списък на разноските. Излага
съображения в писмени бележки.
Ответниците Х.А.Б.
и Х.М.Б. в писмения си отговор намират иска
за допустим, но неоснователен. Изцяло оспорват твърдението на
ищеца, че придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от процесния имот по давностно
владение, като го владял непрекъснато, явно и спокойно в неговия пълен обем от
смъртта на наследодателя им до момента при твърдение, че ищецът Х.Б. не е живял
в имота и не го е посещавал от 1990 г. до момента, не е владял имота и чрез
трето лице, през този период и в момента живее в РТурция. Оспорват ищецът да е
построил къщата, докато баща им бил жив. Сочи се, че къщата била много стара,
със стени от пръти, кал и каменен покрив. В периода 1990 год. до 2008 год.
никой не бил живял в нея и не ползвал имота. През 2008 год. ответниците се
завърнали от Р. Турция и заживели в имота, като живеели в него и до момента.
През този период от време никой друг не бил живял в къщата и не ползвал имота.
Твърди се от ответниците, че на 13.06.2019г. къщата изгоряла напълно и нямало
къде да живеят, а подслон им дал техен съсед. Те изградили изцяло нова къща на
мястото на старата, като помощ им оказала и община Ардино. Ищецът не участвал
по никакъв начин в изграждането на новата къща - нито с пари, нито с труд и
материали. Сочат, че са придобили правото на собственост върху къщата, чрез
изграждането и само от тях, а правото на собственост върху процесиния парцел
въз основа на давностно владение върху имота за периода 2008 год. - 2020 год. В
момента владеели имота само те и след изграждането на новата къща никой освен
тях не живял в нея. За изграждането на новата къща били похарчили над 40 000,00
лева техни пари, а ищецът не бил дал нито лев. Ищецът не бил демонстрирал
изрично, че владее 1/2 идеална част от имота за себе през
периода, който сочи в исковата си молба. Молят искът да бъде отхвърлен.
Претендират разноски. В съдебно заседание лично и чрез адвокат по пълномощие
оспорват иска. Поддържат, че след 1990г. до настоящия момент ищецът не е владял
процесния имот, идвал периодично, но не оставал да преспива и след 1990г.
същият се владее само от ответниците, като новата жилищна сграда е построена
само от тях с техни средства и от 2000г. до настоящия момент единствено те
владеят имота. Представят
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Излагат съображения и в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
От
приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява,че първият ищец
и първият ответник са братя с общи наследодатели - Алекси Бойканов Георгиев, починал на
03.12.1988г. и Ана Филипова Георгиева, починала на 04.01.1989г. и имат 5 сестри
– Фиданка Алексиева Христова, Х.А. Хасан, Неврие А. Мехмед, Нурие А. Афузахмед
и Бахрие А. Тахир.
Установява се,че имотът, от който в настоящото
производство се претендира от ищците ½ ид.ч. по наследство и изтекла
придобивна давност, представлява неурегулиран поземлен имот, с кадастрален № 2 по попълване на кадастралния план на с. Хромица, мах.
,.Малка ябълка" общ. Ардино, одобрено със Заповед № 1342/18.12.2019г.,
целият с площ 680 кв.м., ведно с построената сграда върху него - едноетажна масивна
жилищна страда, със застроена площ 92,00 кв.м.,
състояща се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, коридор и външно стълбище,
находящ се в урбанизираната територия на с.Хромица,
мах.Малка ябълка, общ.Ардино, обл. Кърджали при граници на имота: изток - урбанизирана територия - двор на община Ардино; запад - урбанизирана територия - улица на община Ардино: север - урбанизирана територия - двор на Шериф Хайрула Ш.: юг
- ПИ № 77847.12.57 - нива на А.Б.А. , същият не е актуван като общинска или държавна
собственост, намира се на административен адрес: с.Хромица, кв. „Малка ябълка“
№ 15,общ.Ардино, обл.Кърджали, имотът е записан по плана на с.Хромица на ищеца Х.А.Б. и ответника Х.А.Б. и изградената съществуващата в имота
едноетажна масивна жилищна сграда е построена преди 07.04.1987г. съгласно
нотариално заверена декларация с рег.№ 2300/25.09.2020г. и представлява търпим
строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Установява се, че на 12.06.2019г. в къщата в с.Хромица,
кв. „Малка ябълка“ № 38,общ.Ардино, обл.Кърджали е възникнало произшествие - пожар с преки материални загуби, като при
пристигане на екип на ПБЗН-Ардино било установено унищожаването на покривна
конструкция – 145 км.м., мебели – 6 бр. и бяла и черна техника – 4 бр.
По делото са приобщени доказателства за извършени разходи
от първия ищец и първия ответник и община Ардино за строителни материали след
пожара на 12.06.2019г. и извършено дарение в полза на двамата от дърводелски
цех за построяване на нова къща.
От
приложените справки при граничните власти се установява,че за периода от
01.01.2011г. до 13.10.2021г. са регистрирани множество влизания и излизания от
страна на ищеца Х. Байрамалиев с начало 14.05.2015г. и такива на ответника Х.А.Б. с начало 23.03.2011г.
ПО делото са
събрани гласни доказателства. Така от свидетелските показания на св. Еюб Мюмюн Емин – съсед на страните, живущ до процесната къща, се установява,че до 1989 г.
в нея живеел Х. със семейството си и родителите му, след което през 1990г. той заминал
за Турция, а Х. се установил в гр. Мадан, като впоследствие и той заминал за
Турция. След заминаването си за Турция, Х. идвал в къщата на празници и по
време на отпуск всяка година, а Х. дошъл в къщата през 2013г. Двамата братя и
децата на Х., а също и сестрите им идвали и оставали в къщата. След пожара
останали стените, които Х. при ремонта
съборил, както и гаража и построил нова къща. Х. имал стаи в къщата преди
1990г.
Св.Сали Шериф
Хайрула – съсед,
свидетелства, че Х. до 1989г. живеел с родителите си в къщата, друг освен него
не живял в същата къща, през 1990г. заминал за Турция, а през 1992 г. за Турция
заминал и свидетелят до 2010 г., когато той и Х. се върнали в България, като
последният оставал в процесната къща от м.март до м.ноември , след което се
връщал в Турция. През това време всяка година Х.
се връщал на гости или той, или синовете му и сестрите, които оставали в същата къща. До пожара, който от
двамата братя идвал - той поддържал къщата и двора, като Х. и синовете му идвали
по - рядко. Свидетелят заявява,че Х. не бил
оставил къщата изцяло на Х., тъй като се връщал в България, оставал в къщата.
До 1989г. той направил стълбище отвън, два
гаража и огради. При пожара изгорял само покрива, стените останали здрави и гаражът
си бил на мястото,но до стълбата срутили всички стени и оттам налели бетон и
сложили тухли. В момента в къщата живеели
Х. и съпругата му. В старата къща на горния етаж имало 4 стаи, две от които
били на Х., а другите две - на Х.. Х. от
2 години преди пожара пречел на брат си да
влезе в старата къща
Според св. Айхан Байрям Емин – живущ ***, през 2019 г. участвал в разрушаването
на старата къща от вътре, направили плоча и от старата къща останали основите и
построили къщата наново. Материалите доставяла втората ответница Х., тя дава и
парите, които синът й пращал. На свидетеля не е известно друг да е давал пари и
Х. да е живял в старата къща. Виждал,че той и сестрите му идвали, но не знае
дали са оставали да нощуват. До пожара в старата къща живеел Х., който живеел
там и сега.
Св. Исмет Исуфов Юмеров – живущ в съседното с.Ябълковец,
свидетелства, че познава Х. и жена му от 2008г. и същите живеели в къщата, която
след като
изгоряла през юни 2019г., двамата
отново построили и единствено те живеели в нея. От старата къща останали само
основите. По време на изграждането на къщата Х. живеел в една барака. Дворът го
обработвали Х. и съпругата му.
От изслушаното,
неоспореното и приетото в настоящото производство заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза, в т.ч. и устния доклад на в.л. в съдебно
заседание, се установява, че процесният имот е идентичен с установения на място
имот и че извършеното строителство на процесната къща представлява основен
ремонт на съществуващата опожарена сграда. В.л. В.Д. в съдебно заседание
пояснява,че на снимка на л.6
се виждат прозорци с дървена дограма и найлон, което помещение представлява антре и чиято подова настилка е
циментова замазка. Стълбището е останало от
старата къща и площадката и там се виждало бетонът е стар, останал от старата къща. Според вещото лице до нивото на стълбищната площадка стените не са събаряни, а е запълнено пространството между стените на първия
етаж с камъни и баластра. Според пожарникарите
приземът е първи етаж и построеното приемат за втори етаж.
Цялата къща е измазана отвън.
С оглед изложеното
дотук, съдът намира следното:
Ищците черпят правата си въз основа на наследство по отношение на
първия ищец върху поземлен имот и построената в него масивна жилищна сграда и изтекла
в полза на двамата придобивна давност върху ½ ид.ч. от имота и сградата с
начало 1989г. до предявяване на иска. Установено бе по делото, че процесният
имот е съсобствен на страните при равни части и че владението върху него,
претендиран от ищците в размер на ½ ид.ч., е получено от първия ищец от
общия наследодател през 1989г. след смъртта на последния.Установено бе и че след
напускане на страната от ищците през 1990г. първият ищец или синовете му периодично
и ежегодно са се завръщали в България и са отсядали в наследствената къща,от
която имали 2 стаи, както и че двамата братя - страни по делото, нееднократно
са пребивавали в България, в каквато връзка са данните от справките от граничните
власти и са отсядали в процесния имот по едно и също време, като до 2019г.
ответниците не са оспорвали владението на претендираната от ищците ½
ид.ч. от поземления имот и построената в него жилищна сграда и не са заявили
намерение за своене на целия имот лично за себе си. В тази връзка, установеното
по делото обстоятелство,че ответниците живеят в имота от 2008г. не може да
обоснове противен извод, доколкото не бе надлежно установено същите да се
противопоставили на владението на собствената на ищците ½ ид.ч. и явно и
категорично да са отблъснали владението им, прекъсвайки фактическата им власт
от този момент.Т.е., не бе установено, ответниците са да предприели каквито и
да са действия за упражняване на трайно владение на собствената на ищците
½ ид.ч. по смисъла на чл. 68 от ЗС. В този смисъл е ТР № 4/2012 от
17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС,съобразно което до момента, в който
предполагаемото съгласно чл.69 от ЗС намерение за своене не бъде потвърдено
чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При
наличие на позоваване – обективирано волеизявление, правните последици –
придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Или, от данните по делото бе
установено, че ищците са живеели и ползвали имота и по-конкретно процесната
½ ид.ч. от него повече от 10 години в различни периоди, с начало 1990г.,
вкл. 10 години преди предявяване на иска на 22.12.2020г., което сочи на
непрекъснато владение по аргумент от чл. 83 от ЗС, че който владее в различни
времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, освен ако не се докаже
друго. В тази връзка, постоянното владение не означава фактическата власт върху
имота да се упражнява във всеки един момент, но е достатъчно и периодично
ползване на имота, стига владението да не е прекъсвано от трети лица чрез
въздействие върху вещта, като по делото, както бе посочено, липсват данни ответниците
да са пречели на ищците да ползват имота, като смущават владението им и или прекъсват
придобивната давност.
С оглед горното,
съдът намира предявения иска за основателен, поради което същият следва да бъде
уважен.
При този изход на
делото на осн. чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответениците следва да се присъдят
направените от ищците разноски по представения списък на разноските, включващ реално
заплатена д.т. – 100,00лв., д.т. за
вписване на ИМ – 10,00лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00
лв., общо 1110,00лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.Б.,с ЕГН ********** и Х.М.Б.,
с ЕГН ********** ***, че Х.А.Б., с ЕГН ********** и Х.И.Б., с ЕГН **********
***, са собственици по наследство и давностно владение на 1/2 ид.ч. от
неурегулиран поземлен имот, с кадастрален № 2 по
попълване на кадастралния план на с. Хромица, мах. ,.Малка ябълка" общ.
Ардино, одобрено със Заповед № 1342/18.12.2019г., целият с площ 680 кв.м.,
ведно с построената в него 1/2 ид.ч. от сграда - едноетажна масивна
жилищна страда, със застроена площ 92,00 кв.м.,
състояща се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, коридор и външно стълбище,
находящ се в урбанизираната територия на с.Хромица,
мах.Малка ябълка, общ.Ардино, обл. Кърджали при граници на имота: изток - урбанизирана територия - двор на община Ардино; запад - урбанизирана територия - улица на община Ардино: север - урбанизирана територия - двор на Шериф Хайрула Ш. и юг - ПИ № 77847.12.57 - нива на
А.Б.А..
ОСЪЖДА
Х.А.Б.,с ЕГН ********** и Х.М.Б., с ЕГН ********** *** да заплатят на Х.А.Б., с ЕГН ********** и Х.И.Б., с ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в размер на 1110,00 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд - Ардино: