Р Е Ш Е Н И Е №209
гр.
Бургас, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на десети май, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1641 по
описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от З.Н.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с която е предявен срещу В.А.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск за отмяна на
направеното от ищцата в полза на ответницата дарение на
½ ид.ч. от следния недвижим имот -
апартамент, находящ се гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. *, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.607.47.1.38 по КККР на гр. Бургас, обективирано
в нотариален акт №*от 04.07.1997г. по нот.дело №**/1997г. на нотариус при БРС. Ищцата твърди, че
е в напреднала възраст и в лошо здравословно състояние, като получава минимална
пенсия в размер на 287,15 лева. Поддържа, че страда от *** и други болести, трудно подвижна е и по лекарско предписание
заболяването й изисква постоянно лечение и подходящ хигиенно-диетичен режим.
Посочва, че пенсията й е крайно недостатъчна за покриване на високите разходи
за лекарства, храна и консумативи и се нуждае от допълнителна издръжка минимум
от 300 лева на месец, каквато ответницата, която е нейна дъщеря, като по-млад и
работоспособен човек има възможност да й заплаща. Твърди, че е изпратила
нарочна покана на ответницата, връчена на 05.09.2018г. с обратна разписка, като
е получила отказ от надарената да получава издръжка. Предявява искане съдът да
отмени сключения с нотариален акт №*от 04.07.1997г. по нот.дело
№**/1997г.на нотариус при БРС договор за дарение в частта, в която дарява на
дъщеря си В.А.С. ½ ид.част от самостоятелен
обект в сграда с с идентификатор 07079.607.47.1.38 по КККР на гр. Бургас.
Ангажира доказателства. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор от ответницата, с който искът се оспорва като
неоснователен, като възразява, че както преди, така и след дарението е проявявала
грижи за майка си, с труд и издръжка. Посочва, че нейните грижи са продължили
до месец август 2018г., като са се изразявали в чести посещения в дома на
ищцата, закупуване на храна, облекло, предоставяне на средства и оказване на
помощ във връзка с жилището, в това число издръжката е осигурявана и чрез
рента, получавана от ответницата от земеделски земи, възстановени от баща й.
Изнася данни, че е предлагала на майка си да заживее с нея в дома й в гр. В.,
където С. живее постоянно, както и, че ищцата е получавала средства от наем на процесния имот. Не оспорва, че на 03.09.2018г. е получила
покана от ищцата да й заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, но твърди,
че поради здравословни причини не се е явила на срещата в кантората на адв. К.М..
Заявява, че на тази среща е изпратила дъщеря си, която изразила съгласието на
ответницата да заплаща издръжка в размер
на 300 лева до решаване на спора, въпреки, че е финансово затруднена. Оспорва
иска, като възразява, че е налице обективна невъзможност да престира
издръжка на ищцата в претендирания размер, предвид ниските доходи и
пенсионирането си. Въпреки това посочва, че считано от връчване на поканата е заплащала сумата от 300 лева, представляваща месечна
издръжка на майка си, но записите не се получават от нея. Посочва, че също има
здравословни проблеми-хипертонично сърце, операция на щитовидна жлеза,
претърпяно мозъчно сътресение, като са й необходими допълнителни средства за
лечение, с оглед налагащото се провеждане на постоянно лечение. Според
изложеното в отговора от тежки здравословни заболявания страда и съпругът на
ищцата, който е претърпял вътрешно-мозъчен кръвоизлив и му е определена
инвалидност, изискваща постоянно медикаментозно лечение и необходими
допълнителни средства за издръжка. Твърди, че месечните й доходи са ниски, на
31.07.2018г. се е пенсионирала като получава пенсия в размер на 466,20лв.,
нейният съпруг е също с ниска пенсия от 472,13 лева. В обобщение ответницата
счита, че е налице обективна невъзможност да осигурява исканата от ищцата
издръжка и ако изплаща такава би поставила себе си в по-лошо положение от това
на дарителката, тъй като ще следва да се издържа със сумата от 166,20 лева
месечно. Ангажира доказателства.
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал.1,
б“в“ от ЗЗД.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията
в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №*по
нотариално дело №**/1997 година на нотариус при БРС ищцата З.Н.А. е дарила на
дъщерите си - ответницата В.А.С. и С. А. Т.по ½ идеална част от следния
недвижим имот – апартамент, находящ се на ** жилищен етаж,
вход *, жилищен блок № *в комплекс „Л.“, застроен на 64,19 кв.м. и състоящ се
от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, ведно с прилежащото му избено
помещение и 1,23 ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж.
Не е спорно по делото, че посоченият недвижим имот - предмет на дарение е
идентичен със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.607.47.1.38 по КККР на гр. Бургас.
По делото е представена покана от
З.Н.А. до В.А.С. да се яви на 21.09.2018г. в кантората на адв. К. М. ***, с която я уведомява, че се нуждае от ежедневни грижи
и допълнителна издръжка от 300 лева месечно и неявяването й на указаната дата в
поканата ще се счита за отказ да заплаща издръжка. Поканата е връчена на
ответницата на 05.09.2018г. по пощата с обратна разписка съгласно приложеното
известие за доставяне.
Видно от разпореждане от
01.07.2018г.*** ищцата получава пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 287,15 лева месечно.
Ответницата е изпратила на ищцата
писмен отговор на писмото по пощата, в който отказва да се яви на срещата поради
влошено здравословно състояние. В отговора се сочи, че през годините майка й е
получавала наем за част от дарения апартамент, както и рента в размер на 450
лева от земеделски имоти. Ответното страна се е позовала на извършеното дарение в полза
на двете дъщери, както и на липсата на финансова възможност да осигурява
търсената издръжка от дарителката поради ниската си пенсия и високите разходи
за лечение за нея и съпруга й, който е инвалид с призната 97 процента
инвалидност. Въпреки това е предложила на ищцата да заживеят заедно в дарения
имот в гр. Б.и да й предоставя лични грижи. Заедно с писмото е направила опит
да й предостави издръжка в размер от 30
лева, като е изпратила сумата с пощенски запис.
С отговора на исковата молба от
ответницата е ангажирано писмо от Български пощи ЕАД, съгласно което паричният
превод от 30 лева в полза на ищцата е приет на 25.09.2018г.*** „Български пощи“
ЕАД-В., но пратката е върната на подателя като непотърсен
в срок.
По делото са представени системни
бонове за извършвани парични преводи чрез Български пощи ЕАД от В.С., всеки от
тях за сумата от 300 лева и с основание за плащането „издръжка“ от дати
04.10.2018г., 27.10.2018г., 03.11.2018г., 04.11.2018г., 27.12.2018г.,
30.01.2019г., 28.02.2019г., 04.04.2019г.и
30.04.2019г. Пратките са се върнали, част от тях като непотърсени, а други като
отказани от ищцата, видно от приложените справките от Български пощи ЕАД.
Съгласно разпореждане от
01.07.2018г. на ТП на НОИ-гр. В. на ответницата е определена пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 04.04.2018г.
в размер на 472,13 лева. Пенсията, която е получавала е била 449,13 лева
месечно за периода 04.04.2018г.- 01.07.2018г., като
след 01.07.2018г. е отпусната пенсия от 466,30 лева, видно от приложеното
разпореждане от 31.07.2018г. на ТП на НОИ-гр. В. на стр. 37 по делото. С
разпореждане от 01.07.2018г. на ТП на НОИ-гр. В. на съпруга на В.С. – А. С.е
отпусната пенсия в размер на 472,13 лева.
Приети са по делото четири броя
медицински експертизи на ответницата, неоспорени от ищцата, съставени на дати 06.11.2018г.,
07.01.2018г., 29.04.2019г. и 07.10.2002г., с които й е предписано
медикаментозно лечение за констатирани заболявания ***,*** ,*** ,*** , ***, ***
и ***.
Представено е експертно решение
№1646 от 06.06.2013г. на ТЕЛК, видно от което на съпруга
на ответницата А. С.след претърпян *** е определена 97
процента трайна неработоспособност. Приложена е експертиза от 16.03.2016г. на С., съгласно която му е поставена диагноза ***и оперирана ***. Със заповед на директора на Дирекция
„СП“-гр. В. на основание чл.48, ал.2 от ЗИХУ и чл.33, ал.1 от ППЗИХУ му е
отпусната месечна добавка за интеграция в размер на 33,72 лева.
По делото е прието заключението
на вещото лице П.П. по назначената съдебно-медицинската
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от настоящата съдебна
инстанция като детайлно обосновано, видно от което ищцата З.А. е трудно
подвижна, предвижва се бавно с помощни средства и с мъчителни болки.
Констатирано е от вещото лице, че З.А. страда от **,**,**, **,**,**,и непълна ***,
***и изразена ***. Според заключението ищцата е с *** , *** и
повишени стойности на холестерола като приема лекарства – ** и **, нуждае се от
чужда помощ. Посочените лекарства фигурират и в представената по делото рецептурна книжка на З.А., като за тях ползва отстъпка по
НЗОК и заплаща 18,45 лева месечно. От ангажирания опис на лекарства от аптека е
видно, че ищцата е ползвала без отстъпка по НЗОК лекарства и консумативи на
обща стойност 119,08 лева. Вещото лице е достигнало до извода, че ответницата
боледува от ***, *** , ***, ***, *** и ***, за
което провежда медикаментозно лечение с лекарствата **, **, ** и **. При
изслушване на заключението вещото лице поддържа в с.з. пред БОС, че посоченото
лечение на В.С. е постоянно.
Установява се от изпълненото
заключение по назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза на вещото
лице П., че съпругът на ответницата А. С.на 28.09.2005г. е получил тежък ***с
пробив във вентикуларите с ***, ***, намалена ***,
невъзможна самостоятелна походка, налагащо ползване на чужда помощ. През 2016
година след падане в дома е получил счупване на лява бедрена шийка и е сменена ***.
Заключението по допълнителната експертиза не е оспорено от страните, като съдът
го цени като компетентно и подробно мотивирано.
От изслушаното и кредитирано от
настоящата съдебна инстанция заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза Т.Д. съдът приема за установено по делото, че
размерът на минималната необходима издръжка за един възрастен човек в страната
за 2018 година възлиза на 321 лева. Съгласно заключението месечно ищцата се
нуждае от сумата от 460,97 лева, за да може да покрие социално-битовите си
разходи. От същата сума за месечна издръжка се нуждае и ответницата. За
лекарствата, които ползва дарителката, посочени в нарочния списък, следва да
заплаща отделно 119,08 лева месечно, а ответницата има разходи за лекарства
157,41 лева месечно.
В депозираните показания
свидетелката Т.-дъщеря на ищцата и сестра на ответницата, която е втората
надарена по процесния договор, обяснява, че положението
на майка й е много тежко от 5-6 години, трудноподвижна е и се предвижва с
помощта на бастун, патерици и други помощни средства. Не може сама да си готви,
да пазарува и да се обслужва и се нуждае от човек, който да е постоянно при
нея, за да й помага. Свидетелства, че ищцата в последните години е приемана над
6 пъти в болница, като доходите й са от пенсия и годишна рента в размер от 470
лв. до 500 лв. Пояснява, че рента в същия размер получава и ответницата. Посочва,
че много често тя плаща сметките за ток на майка си. Не й е известно нейната
сестра да е участвала финансово в издръжката на ищцата. Споделя, че страните са
искали да си уредят имуществените отношения, тъй като и двете дъщери са
надарени, но само свид. Т. гледа дарителката. В тази
връзка е имало отправено предложение до ответницата, но не се разбрали.
Безспорно се установява от
показанията на тази свидетелка, както и от показанията на свид.
П., че за ищцата се грижи лично само
другата й дъщеря, която й изпраща пари след есента на 2018 година. Отказът
на ответницата да си уредят отношенията е станал повод за отправяне на покана
до нея за заплащане на издръжка от
ищцата, както и за инициирането на настоящото производство за отмяна на
дарението по отношение на ½ идеална част от процесния
имот.
Свидетелят Д.в показанията си
пред настоящата съдебна инстанция поддържа, че често е превозвал ответницата от
гр. В., където живее постоянно до гр. Б.при майка й. При посещенията си в имота
В. е носила торби с продукти, както и пари за ищцата, като това е продължило до
месец август 2018 година, когато отношенията им се влошили. Освен това според
свидетеля ответницата е полагала лични грижи за майка си и ищцата е била
доволна от грижите й. Последна среща между страните в присъствието на свидетеля
Д. е била през август 2018 година.
Спомня си, че ищцата е била сърдита на ответницата като през цялото
време говорила апартаментът да се продаде или да се прехвърли на другата й
дъщеря. Свидетелят е бил и на срещата в кантората на адв. Митева заедно с
дъщерята на ответницата, на която по това време е бил приятел. Според свидетеля
на тази среща не се е обсъждала нуждата на
ищцата от издръжка, а сключването на предварителен договор от В.С. в
полза на свид. Т..
От показанията на свид. И.се потвърждава изнесеното от свид.
Д., че до август 2018г. отношенията между страните са били добри и ответницата
е подпомагала майка си с фактически грижи и във финансов аспект. Знае, че
съпругът на С. е много болен и е претърпял ***, като тя също
миналата година е била болна.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, които не се опровергават от останалите събрани
по делото доказателства, като счете същите за последователни и непосредствени.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът счете предявеният иск за неоснователен по следните
съображения:
Безспорно се установи по делото от заключението по назначената
съдебно-икономическа експертиза, че ответницата се нуждае минимум от сумата от 460,97 лева, за да може да покрие
месечните си социално-битовите си разходи и отделно, предвид влошеното й
здравословно състояние, има ежемесечни разходи за лекарства в размер на 157,41
лева. От ищцата бяха доказани единствено доходи, които надарената реализира от
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 472,13 лева. Не беше установено от ищцата, въпреки възложената й
доказателствена тежест с доклада на делото, че
ответницата разполага с финансова възможност за осигури нуждите от издръжка на
дарителката. Напротив получаваните
от В.С. доходи са само от пенсия в размер към екзистенциал
минимума, който не покрива и собствените й нужди, в това число за закупуване на
жизненоважни лекарства, като няма ангажирани доказателства същата да разполага
с други доходи или имущество, от което да може да реализира доходи. Тежкото е
материалното и здравословно състояние и на съпруга на ответницата, който е
претърпял *** и е
парализиран, с определена 97 процента трайна неработоспособност. Същевременно
получаваната от него пенсия в размер на 472,13 лева и месечна социална добавка
в размер на 30 лева са крайно недостатъчни като източници на средства в
семейството. При заплащане на месечна издръжка в размер на 300 лева на ищцата
ответницата и съпруга й би следвало да разполагат със сумата от 337,13 лева на
човек месечно, от която всеки от тях ще трябва да покрива и значителни разходи за лечението си.
С оглед
на това съдът приема, че ответницата не е в състояние да допълва издръжката на
ищцата с търсената от нея сума от 300 лева месечно, без да постави себе си в
положение по-лошо от това на дарителката, тъй като тя и съпругът й биха
останали с доходи в размер на 187,13 лева на
член от семейството, което ще я постави в по-неблагоприятно положение от
това на дарителката.
Съгласно ТР № 1 от 21.10.2013
г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГК, не е налице
проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя.
Предвид даденото разрешение в тълкувателното
постановление и с оглед установената по делото липса на достатъчни средства за
ответницата да осигурява на ищцата исканата издръжка, съдът счете предявеният
иск за неоснователен.
В допълнение на това съдът
приема като мотив за неоснователност на предявения иск установената по делото
забава на кредитора, който неоправдано не е приел изпълнението на ответницата
на трансформиралото се от морално задължение за признателност в парично задължение за издръжка. Установи се по делото, че след отправената от
ищцата покана ответницата, въпреки че е финансово затруднена, е заявила готовност да престира
исканата издръжка и след получаването на поканата е превеждала ежемесечно
сумите на ищцата с пощенски записи. Ответната страна е продължила да извършва
преводи на издръжката по пощата и в хода на делото до приключване на съдебното
дирене пред настоящата съдебна инстанция. От своя страна ищцата е отказвала
изрично да получи пощенските записи или пратките са оставали непотърсени и са
се връщали в пощата. Съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗЗД кредиторът е в
забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или
не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Съдът намира, че в случая ответницата не е
непризнателна и добросъвестно е направила всичко, зависещо от нея, за да изпълни своевременно и надлежно задължението
си и да удовлетвори нуждите на майка си, въпреки, че самата тя е в липса на
средства, за да води нормален живот. Ищцата
е изпаднала в забава на основание чл.95,
предл. 1 от ЗЗД и тъй като неоправдано не е приела
предложеното й изпълнение по нейна вина, няма как да се приеме, че е налице
отказ за плащането на издръжка на дарителя от страна на ответницата, което е
задължителна предпоставка за уважаване на предявения иск.
При горните мотиви съдът намира, че не е
възникнало потестативното право на ищцата на отмяна
на процесния договор за дарение на посоченото в
исковата молба основание. Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 227,
ал.1, б“в“ от ЗЗД е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Ищцата е претендирала разноски, но с оглед
изхода на делото такива не й се следват.
Ответницата чрез процесуалния си представител
е заявила, че няма да търси разноски, поради което не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.Н.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
срещу В.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, за отмяна на направеното
от ищцата в полза на ответницата дарение на ½ ид.ч. от следния недвижим имот - апартамент, находящ се гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.47.1.38 по
КККР на гр. Бургас, обективиран в нотариален акт №*от 04.07.1997г. по
нотариално дело №**/1997г. на нотариус при БРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: