Р Е Ш Е Н И Е
№ 260120/ Варна, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на 08.06.2021 год. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
При секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия А.Братанова в.т.д.№ 55/2021 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „ЛЕНО“ АД – София против Решение № 260031/27.11.2020
год., постановено по т.д.№ 72/20 год. по описа на ОС – Добрич, с което е
отхвърлен предявения от страната против „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“ ООД – Силистра
установителен иск за съществуването на вземане в размер на 166 600 евро,
представляващо неустойка за забава за периода 06.08.2016 год. до 12.07.2017 год., присъдена със Заповед №
1536/12.08.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и издадения към нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2810/2019 год.
по описа на РС – Добрич, ведно със съответните разноски в заповедното
производство.
В
предявената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на изводите на ДОС
относно недействителността на неустоечната клауза. Претендира се отмяна на
решението и уважаването на предявения иск.
Основателността
на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.
Въззивната
жалба е редовна и надлежно администрирана.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното:
Търговско
дело № 72/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба
с дата на пощенското клеймо 08.06.2020 г. на „ЛЕНО“ АД гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 2,
ет. 5, ЕИК *********, с която срещу
„МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“ ООД гр. Силистра, ул. „Генерал Попов“ № 17,
ЕИК ********* е предявен иск за установяване съществуването на вземане на
„ЛЕНО“ АД към „МЕСНА КОМПАНИЯ
ЕЛТЕКС“ ООД в размер на сумата от
166 600.00 евро, представляваща неустойка за забава за периода 06.08.2016 г. до
12.07.2017 г., присъдена със Заповед № 1536/12.08.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения към нея
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2810/2019 г. по описа на РС – Добрич.
В производството пред АС –
Варна не се оспорва установената от ДОС фактическа обстановка, както следва:
На
12.12.2014 г. между „ЛЕНО“ АД (с предишни наименования „ЛЕННО“ АД и „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ) в
качеството му на заемодател от една страна
и „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“
ООД в качеството на заемополучател
и Г. С. Г. и Ж. Г. К. – ипотекарни и солидарни дължници, от друга страна, е бил
сключен Договор за заем - Бизнес кредит
„Сохо“ клиентски № 913/12.12.2014 г., с нотариална заверка на подписите с рег.
№ 1089 и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1090, том 1, акт № 60 на
нотариус Е.С., вписана в Нотариалната камара с рег. № 301, с район на действие
РС – Добрич.
Съгласно
чл. 2.1, б. (а) от Договора за заем, заемодателят се задължава да предостави на
заемополучателят заем в размер на 350 000.00 евро, а заемополучателят се е
задължил да върне заема, заедно с натрупаната върху него възнаградителна лихва
съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Заемът е целеви с
подробно описание за начина за усвояване на заемната сума от заемополучателя.
Не
се спори между страните по делото, че заемополучателят е извършвал периодични
месечни плащания в полза заемодателя. След плащането на 10-та вноска, с падеж
12.10.2015 г., заемополучателят е преустановил погасяването на дължимите
анюитетни вноски. Не се оспорва и фактът, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 14.01.2016 год. чрез връчване на нотариална покана на
заемополучателя.
Безспорно е още, че заемодателят е предприел
действия по принудително изпълнение, като е подал две заявления за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Заявленията са уважени изцяло, като
заемодателят се е снабдил с два броя заповеди за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и два броя изпълнителни листи за част от цялото
задължение – Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 27.01.2016 г. от РС – Силистра за сумата от 50 000.00 евро,
представляваща част от главницата и Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.04.2016 г. от РС – Добрич за сумата
от 75 742.25 евро, представляваща договорна лихва за периода 12.09.2015 г. –
13.04.2016 г.
Двете
горепосочени изпълнителни основания са стабилизирани, тъй като срещу тях не са
постъпвали възражения.
На
07.08.2019 г. заемодателят е подал до РС – Добрич заявление вх.
№16004/07.08.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за останалата част от главницата и неустойката срещу заемополучателя и
солидарните длъжници, по повод на което е образувано ч. гр. д. № 2810/2019 г.
по описа на РС – Добрич. В производството по горепосоченото дело съдът е издал Заповед № 1536/12.08.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с
които осъжда „МЕСНА КОМПАНИЯ
ЕЛТЕКС“ ООД, Г. С. Г. и Ж. Г.а К.
да заплатят солидарно на „ЛЕНО“ АД следните суми: 300 000.00 евро, изискуема и
неплатена главница до договора за заем; 166
600.00 евро – неустойка за забава по договора за заем за периода 06.08.2016 г.
– 12.07.2017 г.( 340 дни ) и разноски в заповедното производство в
размер на 18 251.81 лв. – държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На
09.03.2020 г. заемодателят е уведомен от заповедния съд, че срещу
горепосочената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжниците в
частта относно сумата от 166 600.00 евро, представляваща неустойка за забава по договора за заем за
периода 06.08.2016 г. – 12.07.2017 г. (
340 дни ), като му е указано в едномесечен сок от получаването на
съобщението да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
Съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗМДВИП /изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г. /за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението. Продължаване на
спрените по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗМДВИП срокове е регламентирано със ЗИД Закона за здравето – обн.
ДВ бр. 44/13.05.2020 г. Съгласно пар. 13, ал. 1 от ЗИД Закона за здравето,
сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на
7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Т. е. – сроковете, спрени по силата на чл. 3,
ал. 1 от ЗМДВИП, продължават да текат, считано от 21.05.2020 г.
При съвкупната
преценка на гореизложеното, разглежданият иск на кредитора е предявен в
преклузивния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Искът е допустим и е предявен при
спазване на особените процесуални изисквания, предвидени в чл. 414 и следв. ГПК.
Относно
релевантните факти – издаването на заповед за изпълнение, депозиране на
възражение от длъжника , отправянето на указания до кредитора и връчването им
по реда на чл. 415, ал.2 ГПК настоящият съд е извършил и служебна справка по
ч.гр.д.№ 2810/2019 год. по описа на РС – Добрич.
Обстоятелството,
че с Определение № 1026/11.12.2019 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 830/2019
год. ДОС е отменил Разпореждане от 12.08.2019 год. по ч.гр.д.№ 2810/2019 год.
по описа на ДРС в частта, в която е
допуснато незабавно изпълнение срещу длъжниците „Месна компания Елтекс“ ООД и Г.
Спиридонов Г. да заплатят на кредитора „Ленно“ АД солидарно сумата от
166 600 евро, съставляваща неустойка за забава, е ирелевантно за
допустимостта на настоящия иск. Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и
обезсилването на издадения изпълнителен лист не засяга самата заповед за
изпълнение. В създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика на ВКС - напр. решение №
51/18.05.2012 г. по т. д. № 427/2012 г. на I т. о., решение №
141/6.11.2014 г. по т. д. № 2706/2013 г. на I т. о., решение № 30/25.04.2013 г.
по т. д. № 245/2013 г. на II т. о., решение № 143/13.12.2013
г. по т.д. № 1132/2012 г. на I т. о. и др., е възприето
разрешението, че правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, не отпада при отмяна по реда на чл. 419 ГПК
на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и
обезсилване на изпълнителния лист.
Основният
правен въпрос пред настоящата инстанция е свързан с действителността на
уговорката за мораторна неустойка, обективирана в чл.2.3 (с) от договора.
Договорната
клауза гласи, че в случай, че заемополучателят не изплати което и да е
задължение по този договор на съответната дата на падеж, същият дължи
неустойка за забава в размер на 0,14%
върху цялата непогасена част от предоставения заем, за всеки ден, считано от
датата на падежа на дължимо плащане до момента на окончателното погасяване на
всички просрочени суми за главница, лихва и неустойка за забава по настоящия
договор. С цел избягване на съмнения неустойката по тази точка се дължи
независимо от издаване на счетоводни или други документи за изчисляването й.
На първо
място, уговорката за дължимост на мораторна неустойка съдържа неяснота досежно
начина на изчисление. В договорната разпоредба е уговорено, че неустойката се
изчислява като процент върху цялата непогасена част от предоставения заем.
Същевременно, началото на периода на начисляване се определя според „дължимото
плащане“, а крайният момент е окончателното погасяване на всички „просрочени“
суми. Редакцията на разпоредбата съдържа
неяснота за базата на изчисление – цялата непогасена част от заема или
просрочената такава. Сочената неяснота следва да бъде отстранена чрез
приложение на чл. 20 ЗЗД и при съобразяване на действителната обща воля на
страните, връзката между отделните уговорки, целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността.
Клаузата на чл.2.3 (с) регламентира
мораторна неустойка, чиято основна цел е да обезпечи изпълнението на
задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват /чл.92 ЗЗД/. Фактическият състав за пораждане на вземане за
неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или
забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. В случаите, при които дължимата
престация се заплаща на части, като
е предвиден отделен срок за заплащане на всяка част, с настъпване на срока
/падежа/ за нейното заплащане тази част става изискуема и при нейното неплащане
на падежа длъжникът изпада в забава и е в неизпълнение на своето парично
задължение. Следователно, размерът на дължимата неустойка за забава следва да
се определя на база на онази дължима престация на кредитополучателя, която е станала изискуема и не е била заплатена
на датата на падежа. Само в случай,
че задължението за заплащане на цената е станало предсрочно изискуемо, размерът на неустойката следва да се определи върху
стойността на цялото неизплатено задължение. Соченото тълкуване на чл. 2.3 (с) произтича от
целта на разпоредбата, функциите на неустойката и правилата за добросъвестност.
По въпроса кога уговорената в търговски
договор неустойка е нищожна, поради противоречието ѝ с добрите нрави е
налице задължителна практика – ТР № 1/15.06.2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на
ОСТК на ВКС. Същата е в смисъл, че сама по себе си прекомерността на
договорената неустойка не я прави а priori нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, ако не излиза извън присъщите ѝ функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, като конкретната преценка се извършва във всеки
отделен случай и то към момента на сключване на договора, а не към момента на
неизпълнението. Могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат
да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Икономическата цел на
отпуснатия кредит е придобиване на парични средства и за двете страни. В случая
за кредитополучателя, тя е покриване на текущи и инвестиционни нужди, респ. за кредитора
- да получи реализиране на целта на кредита, плюс печалба чрез получаване на
възнаградителна лихва от 30% на година. При това положение, уговарянето на
неустойка за забава досежно дължимия остатък от кредита в размер на 0,14 % на
ден или 51,1 % годишно излиза извън
присъщите ѝ функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Същата
надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва по чл. 86, ал.2 ЗЗД. При този размер на неустойката главният дълг
би се удвоил за по-малко от две години забава. Предвидената неустойка е много
над размера на предвидимите вреди от неизпълнение на парично задължение. Чрез
нея се формира размер на вземане, която
води до неоснователно разместване на парични средства извън целите на
кредитната дейност на банката. Обезщетението за неизпълнение, следва да е в
рамките на уговорените цели и да не създава нови задължения, които да правят невъзможно
погасяване на кредита. С така уговореното задължение се създава обременяване на
задълженията на длъжника, произтичащи от договора за кредит, още повече, че
съобразно уговорките между страните вземането за неустойка се погасява преди
главницата /чл.2.4 (d)/. Предвидена неустойката води до онова многократно
нарастване на дълга, при което целеното със същата стимулиране на
кредитополучателя за реално изпълнение на задължението му се обезсмисля.
Наличието на предоставени обезпечения
и възможността кредиторът да получи удовлетворение на вземанията си, също води
до извод, че предвидената неустойка е извън обезпечителната функция, следваща
от чл. 92 от ЗЗД. Вземанията на заемодателя по конкретния договор са
обезпечени с договорна ипотека,
обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 123, том 1, рег. № 1091, дело № 112/12.12.2014 г. на нотариус Е.С.,
вписана в Нотариалната камара с рег. № 301, с район на действие РС – Добрич,
вписан в Имотния регистър към Агенцията на вписванията с вх. рег. № 11486, акт
№ 171, том 2, дело № 5023/12.12.2014 г. Паричното задължение на
кредитополучателя е обезпечено и със солидарна отговорност на физически лица
/чл. 122 ЗЗД/. Предвидено е още учредяването на особен залог върху
добитък. Договорът регламентира и че
кредиторът има право да изисква нови и допълнителни обезпечения, а
неизпълнението на задължението за допълнително обезпечаване е основание за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем /чл.4.1 ( h )/, вкл. за начисляването
на нарочна мораторна неустойка за неизпълнение на непарично задължение /чл. 5.2.
б (с)/.
Не
на последно място, кредиторът
претендира мораторна неустойка върху предсрочно изискуем дълг, която при
сключване на договора е предвидено да се кумулира и с договорената лихва по чл.
2.3 (а) – така чл. 2.3 (f). От посоченото право кредиторът се е възползвал чрез
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 25.04.2016 г. на
РС – Добрич, която съобразно неразминаващите се твърдения на страните,
частично има за предмет договорни лихви, начислени след датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Съвкупната
преценка на гореизложеното обуславя извода, че процесната неустойка е в несъответствие с основните
принципи, на които е изградена правната система в страната: добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на необосновано
облагодетелстване на кредитора и пр. Тази неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции и като нарушаваща добрите нрави е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1,
изр. 3 ЗЗД. Наличието на основание за прогласяване на нищожност води
до пречка за присъждане на исканата сума. Обжалваното решение на ДОС следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разноски: Въззиваемата
страна не е направила разноски за въззивното разглеждане на спора, поради което
такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260031/27.11.2020 год.,
постановено по т.д.№ 72/20 год. по описа на ОС – Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: