РЕШЕНИЕ
№ 1210
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330118082 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от ********** С.И.Г.,
чрез пълномощник юрисконсулт Г.И., е предявил против Б. Л. Ч., ЕГН: **********, от
************************ иск за признаване на установено, че ответникът му дължи част
от присъдените по частно гр. дело № 14802/ 2022 г. на ПРС, I гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7224/ 17.10.2022 г., парични суми,
както следва: сумата от общо 700 лева- главница по договор за кредит № ********** от
01.03.2022 г. и договорна лихва от общо 49 лева за периода 15.04.2022 г.- 15.08.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 17.10.2022 г., до
окончателното плащане.
В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за кредит №
********** от 01.03.2022 г., за сумата от 1 064 лева, платима на 5 равни вноски, всяка от по
212, 80 лева, включваща главница, договорна лихва, такса за експресно обслужване и
месечна вноска за доброволен пакет „Бързо разглеждане“. Кредитът обаче не бил погасен и
за събиране на дължимите суми по него било образувано заповедно производство, по което
се издала заповед за изпълнение само за главницата от общо 700 лева и договорната лихва от
общо 49 лева за периода 15.04.2022 г.- 15.08.2022 г. Длъжникът обаче възразил срещу
1
заповедта, поради което се предявявал и настоящият установителен иск. В този смисъл моли
за уважаване на иска, претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява,
не се представлява и не взема становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че нямало доказателства за получено съгласие от
потребителя за сключване на договора, а писмените доказателства към исковата молба били
бланкетни и неподписани от ответника. Оспорва се между страните да има сключен договор
за кредит, а ако се приемело, че такъв имало- то той бил нищожен според ЗПК. На първо
място, нарушена била нормата на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- не били посочени условията за
прилагане на лихвения процент. На второ място, не била спазена и нормата на чл. 11 ал. 1 т.
10 от ЗПК- не било ясно какви точно разходи се включвали в ГПР, а така потребителят не
можел да разбере какъв е процентът на оскъпяване на кредита. На трето място, нарушено
било изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, защото погасителният план нямал
задължителната информация по ЗПК. Основе това се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от
ЗПК, защото допълнителните услуги с цена от 315 лева не били включени в ГПР, а те
представлявали разходи по кредита. Така ГПР не съответствал на действително прилагания
от кредитора и потребителя не можел да прецени реалните икономически последици от
сключване на договора. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно
заседание страната също не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема
писмено становище, с което поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7224/ 17.10.2022 г. по чл. 410
от ГПК, издадена по частно гр. дело № 14802/ 2022 г. на ПРС, I гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 700 лева- главница по
договор за кредит № ********** от 01.03.2022 г. и договорна лихва от общо 49 лева за
периода 15.04.2022 г.- 15.08.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
заявлението- 17.10.2022 г., до окончателното плащане, както и разноските в заповедното
производство в общ размер на 48 лева, по съразмерност.
Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът чрез пълномощника си е
подал възражение в срок, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
Като писмени доказателства ищецът е представил копия на договора за кредит и
общите условия към него, ведно със стандартния европейски формуляр предоставяне на
информация.
От представения договор за кредит № ********** от 01.03.2022 г. е видно, че той е
сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
2
потребителския кредит и Закона за електронния документ и електронния подпис, като
кредитодателят е поел задължение да предостави на потребителя сумата от 700 лева, срещу
насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата в общ размер от 749 лева, на
5 месечни вноски, всяка в размер от по 149, 80 лева, при ГЛП- 27, 58 % и ГПР- 26, 46 %.
Заемната сума се предоставя или в брой на каса на ИзиПей, или по банков път, веднага след
подписване на договора по сметка на лицето.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Няма спор за това, че процесният договор е такъв по предоставяне на финансови
услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила,
установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези,
съдържащи се в ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕУУ и ЗПК.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1
от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние- едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на
договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца- доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът
за електронния документ и електронния подпис- сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕП в редакцията му действала към момента на
сключване на твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.)
електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в
случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за
действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен
документ.
В случая в производството по делото не се установи между страните да е възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние, тъй
като не се установи такъв договор да е сключен надлежно, при спазване на посочените
изисквания. По делото е представен единствено договора за кредит, който обаче не носи
подписа на потребителя. Не е представена попълнена от ответника в качеството му на
3
длъжник заявка, в която да е обективирана волята му за сключване на такъв договор, не се
установи и обстоятелството, че така представеният договор е сключен при условията на
ЗЕДЕП. В процеса не са ангажирани доказателства, че изявлението в електронна форма за
сключване на договор за кредит е направено от ответната страна, поради което не са
ангажирани доказателства, при изрично разпределена от съда доказателствена тежест да е
налице изявление от ответника, съобразно специалните законови изисквания, с което
последният да е обвързан от договора с твърдяното съдържание. Всички тези възражения
ответникът е направил с отговора на исковата молба, като ги поддържа и в допълнителното
си писмено становище.
На следващо място следва да се посочи, че дори и да се приеме, че между страните е
възникнало действително подобно облигационно правоотношение по договор за кредит,
ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че е предоставил заемната сума на
кредитополучателя, за да възникне насрещното му задължение за връщане на последната. В
производството по делото не са представени доказателства, че кредиторът- ищец е изпълнил
задължението си за предаване на заемната сума на кредитополучателя по един от начините,
установени в разпоредбата на чл. 4 ал. 2 от договора- в брой, на каса на ИзиПей или по
банков път по банкова сметка на кредитополучателя.
При това положение, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда останалите
възражения за недействителност на договора на специалните основания на ЗПК, въведени от
ответника, защото те биха били относими при наличие на сключен договор за
потребителски кредит, какъвто обаче в случая не се доказва да има подписан между
страните.
Доколкото не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на заявителя,
следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена неправилно, защото
предявената претенция е неоснователна и като такава тя следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски, като такива се претендират още с отговора. Ответникът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото обаче той не е заплатил хонорар, а
същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата. В представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че
страната се представлява безплатно от адвокат М. М., поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването
му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което следва да
бъде съобразено с цената на иска и нормата на чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и принципно възлиза на сумата от
400 лева. Сумата за хонорар обаче следва да се присъди директно в полза на адвоката,
доколкото това не представляват направени от ответника разноски, а определени от съда
такива на адвоката му по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК, с оглед изхода на делото.
4
Според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство следва да се произнесе и по въпроса за направените в заповедното
производство разноски, като с оглед изхода от спора, такива се дължат на длъжника, който
надлежно ги е претендирал с изрична молба пред заповедния съд. И в приключилото
производството длъжникът е представляван безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА,
като размерът на адвокатското възнаграждение също следва да се определи на сумата от 400
лева. В тази връзка разноските на длъжника за подаденото възражение против заповедта за
изпълнение следва също да му се присъди с изричен осъдителен диспозитив, който да се
отрази в настоящото решение.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от
********** С.И.Г., против Б. Л. Ч., ЕГН: **********, от ************************ иск за
признаване на установено, че ответникът дължи част от присъдените по частно гр. дело №
14802/ 2022 г. на ПРС, I гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 7224/ 17.10.2022 г., парични суми, както следва: сумата от общо 700
(седемстотин) лева- главница по договор за кредит № ********** от 01.03.2022 г. и
договорна лихва от общо 49 (четиридесет и девет) лева за периода 15.04.2022 г.- 15.08.2022
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 17.10.2022 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от ********** С.И.Г.,
да заплати на адвокат М. В. М., със съдебен адрес: ************************, адвокатско
възнаграждение за осъществено на длъжника Б. Л. Ч., ЕГН: **********, в заповедното
производство в размер на 400 (четиристотин) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата, както и адвокатско възнаграждение за осъществено на
ответника Б. Л. Ч., ЕГН: **********, в настоящото производство, също в размер на 400
(четиристотин) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5