Р Е Ш Е Н И Е
№ 916
гр.Пловдив, 16.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 8172/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Д.А.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-1030-010148
от 10.12.2019 г.,
издадено Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 175а
ал.1 предл. трето от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 3000 лева, и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 104б
т.2 ЗДвП, и на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл. първо ЗДвП, му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 10 лева.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва, че описаното в АУАН и НП не
отговаря на действителното фактическо положение. Възразява се за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, в частност, че АУАН е подписан единствено
от един свидетел, който не е свидетел при установяване или извършване на
нарушението. Досежно другото вменено на жалбоподателя нарушение се излагат
съображения за маловажност. Поради изложеното от съда се иска отмяна на
обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. С., с пълномощно по
делото. По същество излага съображения, идентични с изложеното в депозираната
жалба.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
28.11.2019 г. около 23:50 часа в гр. Пловдив, по бул. „Шести септември“
в посока кръстовището с бул. „Свобода“, жалбоподателя управлявал лек автомобил
марка и модел „ БМВ 320и“, с рег. № .... На предна дясна седалка до
жалбоподателя се возел свидетелят Д.И.. По същото време от сградата, в която се
помещава група „Сигма“ към сектор „СПС“ при ОДМВР Пловдив, находяща се на бул.
„Шести септември“ № 2а посока кръстовището с бул. „Свобода“ се предвижвал
полицейски автомобил, в който се намирал свидетелят М.К., заемащ длъжността „...“.
При приближаване кръстовището между бул. „Шести септември“ и бул. „Свобода“,
свидетелят К. възприел, че в самото кръстовище лекият автомобил, управляван от
жалбоподателя, започнал да се върти. Автомобилът се завъртял веднъж, след това
се завъртял втори път, след което спукал гума и спрял. Полицейският автомобил
се приближил до автомобила на жалбоподателя и спрял. От жалбоподателят били
изисквани документи, за да му бъде извършена проверка, като същият не
представил контролен талон към СУМПС. Свидетелят К. се обадил на друг
автомобилен патрул, който пристигнал на място. Свидетелят М.С. от втория
пристигнал патрул на място съставил на жалбоподателя АУАН бл. №
216121/28.11.2019 г., с който му вменил нарушения по чл. 104б т.2 ЗДвП и чл.
100 ал. 1 т.1 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М.К., М.С. и Д.И.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите К. и С. в цялост, доколкото същите са обективни,
последователни, взаимно се допълват и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал. Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на
свидетеля Д.И. само доколкото изложеното от него съответства на останалите
доказателства. Това са показанията в частта, в която посочва, че е присъствал
на датата и мястото на деянието, както и че се е намирал в лекия автомобил на
жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта, в която
същият заявява, че не са направени два кръга с лекия автомобил, а единствено
същият е завил посока бул. „Свобода“, доколкото посоченото от него на първо
място противоречи на изложеното от свидетеля К.. На следващо място, изложеното
от свидетеля И. не съответства и от описаното от самия жалбоподател в
депозираната жалба. Така жалбоподателят посочва, че е спукал гума, заедно със
свидетеля И. за започнали работа по нейната подмяна, в който момент са дошли
полицейските служители. Свидетелят И. обаче посочва, че полицейските служители
са дошли незабавно след осъществения завой. Касае се за съществено разминаване
между изложеното от двете лица, което дискредитира и показанията на свидетеля И..
Не на последно място, неговите показания следва да бъда преценяни през призмата
на обстоятелството, че същият се намира в близки отношения с жалбоподателя и с
оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. Само по себе си
посоченото обстоятелство не би могло да изключи показанията на свидетеля И.,
ако същите се подкрепяха от останалите събрани по делото доказателства. В
противоположна насока са обаче показанията на свидетелите К. и С., които както
беше посочено, съдът кредитира. Настоящият съдебен състав не намира основание
да се съмнява в безпристрастността на полицейските служите, доколкото към
момента на установяване на нарушението същите са осъществявали функции по
опазване на обществения ред и проверка за спазване правилата за движението по
пътищата. Не на последно място, изложеното от свидетелите К. и С. се подкрепя и
от приобщения по делото АУАН бл. № 216121/28.11.2019 г., който
съобразно нормата на чл. 189 ал.2 ЗДвП разполага с презумптивна доказателствена
сила.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
От
правна страна съдът намира следното:
По
нарушението по чл. 104б т.2 ЗДвП:
На жалбоподателя е вменено нарушение по
чл. 104б т.2 ЗДвП. Съгласно посочения текст, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Нарушението
по чл.104б, административно-наказателната санкция по чл. 175а и заповед за
налагане на ПАМ по чл. 171, т.2 б."м" от ЗДвП са
текстове, въведени в една и съща редакция - нови. Съответно на застрашаващото
поведение на водачите на МПС и на това на поведението на собственицити на МПС
/когато са различни субекти/ е предвиденото в закона ограничение, а срокът на
ограничителното въздействие на НП и/или ПАМ е съразмерно с действителната
опасност и неприемливите последици от oрганизиране или участие в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
съответно допускане или съзнателно улеснение орагнизирането на такива или
използването на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, т.
нар. „дрифт“. Съдържанието на цитираните норми разкрива завишено, но не
прекомерно административно наказание спрямо водача на МПС /чл.175а ЗДвП/ -
така Решение № 2502 от 26.11.2018 г. по
адм. д. № 2715/2018 г. на Административен съд Пловдив.
В настоящия случай, от приетата по делото
фактическа обстановка, се установи, че жалбоподателят П., чрез управляваното от
него МПС е направил един кръг на процесното кръстовище, след това втори и
поради непредвидено обстоятелство – спукването на гумата, същият е преустановил
дейността си по извършване на „дрифт“. Касае се поведение, което се
характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото единствено
липсата на други лица или МПС в непосредствена близост е предотвратило
настъпването на вредоносен резултат. Поради изложеното, според настоящия
съдебен състав несъмнено се установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което правилно е санкциониран съобразно нормата на чл. 175а ЗДвП.
По
отношение нарушението по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба водачът
на МПС е длъжен да носи СУМПС и контролен талон към него. От събраните в хода
на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установи, че
жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС, респ. несъмнено
същият е извършил вмененото му нарушение.
По приложението
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
/в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се
касае за формални нарушения, поради което факторът липса на вредни последици не
може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самите деяния
не разкриват и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Обстоятелството, че талонът към СУМПС е забравен „неволно“ не
се явява извинителна причина, оправдаваща извършването на нарушението по чл.
100 ал. 1 т.1 ЗДвП.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото
му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-010148 от 10.12.2019 г., издадено Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна Полиция“, с което на Д.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 175а ал.1 предл. трето от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/,
му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 3000 лева, и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
разпоредбата на чл. 104б т.2 ЗДвП, и на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл. първо ЗДвП, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК