Р Е Ш Е Н И Е
№…............/15.12.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
административно дело № 14799 по описа на съда за 2020
година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на § 4к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба
№ РД-20-7706-167(4)/03.11.2020 г., подадена от В.А.М., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу Заповед №
РД-20-7706-167/07.10.2020г. на Областния управител на област с
административен център гр. Варна за
одобряване на план на новообразуваните имоти на различни местности на
територията на община Варна, в частта ѝ относно новообразувани имоти №№ 1068 и 6042 по ПНИ на местност „Горна Трака“, землище кв. „Виница“,
община Варна, обл. Варна.
Жалбоподателят обосновава правния си интерес от
оспорването на административния акт с твърдения да е наследник по закон на П.Ж.М.,
в чието наследство била включена сграда № 4, намираща се в НИ № 1068, която
сграда била законно изградена съгласно разрешение за строеж № 91/12.04.1990 г.
С обжалваната заповед сградата не попадала в имота с № 1068, записан на името
на наследодателката му, и с това било
нарушено правото му на собственост. Отделно образуваните НИ с № 6041 и 6042
водели до промени в НИ № 1068, с които се нарушавали изискванията на ЗУТ за
площ и лице, както и за отстояние от сградите до
границите на имота. При съществуващо лице от 30 м за имот № 1068 чрез образуването на № 6042 същото се
намалявало до 3 м, което било недопустимо, като отделно не било съобразено и
наличието на сградата в имота. По КП № 1956 г. имот № 11189 с площ от 5970
кв.м. бил установен и записан като „храсти – държавно“, т.е имотът бил държавна
собственост. Това рефлектирало върху законността и валидността на постановените
от ПК /ОСЗГ/ Варна решения, които били административни актове и съдът следвало
да упражни косвен съдебен контрол за тяхната законосъобразност. С обжалваната
заповед не били защитени обществения интерес и държавната собственост. В
регистъра на имотите към ПНИ за имот № 1068 била вписана П.М.с други, без да се
посочат тези други собственици със съответните имена и документи. Отново в
регистъра към ПНИ не била посочена и площта на имот № 6042. Жалбоподателят
оспорва също идентичността между местност „Коджа
тепе“ и местност „Армут тарла“.
По изложените съображения жалбоподателят счита, че
процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени
правила и противоречие с материалния закон, поради което моли същата да бъде
обявена за нищожна, евентуално - да бъде отменена и спорът да бъде решен по
същество, при наличие на предпоставките за това, или преписката на бъде върната
на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването
и прилагането на закона.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му представител адв.
К.С., поддържа депозираната жалба и претендира разноски по делото, съобразно
представен списък. В депозирана писмена защита излага подробни правни
аргументи.
Ответникът Областния управител на област Варна излага становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваната заповед е постановена в
изпълнение на задължителни съдебни указания по прилагане на закона, дадени с
влезли в законна сила на 28.05.2011 г. решение № 144/27.10.2010 г. по адм.д. № 1532/2006 г. на Окръжен съд – Варна и решение №
7131/28.06.2011 г. по адм.д. № 809/2011 г. на ВАС.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Гергана Дикова, поддържа становището.
Заинтересованата страна Община Варна депозира отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че предвиденият път, представляващ поземлен
имот № 6042 - общинска собственост, е необходим за спазване императивните
изисквания на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, поради което заповедта на Областния
управител за одобряване на ПНИ с предвидената такава улица е законосъобразна.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на Община Варна юрк. С.Ц. поддържа отговора.
Останалите конституирани заинтересовани
лица С.А.К., С.С.К., Я.С.Я. и М.ХлК.,
не изразяват становище по жалбата. В съдебно
заседание, редовно призовани, не се явяват лично и не се представляват.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 933/24.06.2003 г. на ОСЗГ гр. Варна е
признато правото на собственост на наследници на Я.С. М. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива от 11.044 дка, находяща се в терен по пар. 4 на Виница в местността „Армут
тарла“ без посочени при граници, който имот
представлява пл. №№ 3355 и 3356 по КП „Горна Трака“ (л. 17).
Видно от приложените удостоверения за наследници (л. 14 –
16), Я.С. М. е починал през 1970 г. и наследен от преживяла съпруга С.П.М.и две
деца – А. Я.С. и С.Я. М.. Наследници на С.П.М., починала през 1992 г., са сина
й С.Я. М. и внуците й С.А.К. и Кирчо А.С., които са деца на починалия преди нея
през 1988 г. неин втори син А. Я.С.. С.Я. М. е починал през 2001 г. и оставил
за законни наследници две деца С.С.К. и Я.С.Я.. През
същата 2001 г. е починал и Кирчо А.С., като същият е наследен от сестра му С.А.К.
(л. 148).
От приложения оценителен протокол № 1412/23.09.1993 г.
(л. 32), удостоверение от Кмество „Чайка“ – гр. Варна (л. 37) и вноски бележки от
23.09.1994 г. (л. 35-36) се установява, че с Удостоверение № 2597/20.06.1979 г.
на П.Ж.М. е предоставено право на ползване върху земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с
площ 800 кв.м., находяща се в м-ст „Коджа тепе“, в която е изградена сграда с площ 20 кв.м.
съгласно строително разрешение № 71/13.02.1979 г. и РЗП 43.20 кв.м., като на
23.09.1994 г., като ползвателят е заплатил на собственика чрез Община Варна
стойността на 600 кв.м. от земята в размер на 35775 лв. в законоустановения
срок от влизането в сила на оценката.
П.Ж.М. е починала през 2014 г. и наследена от нейния син В.А.М.
(л. 121).
С решение № 144/27.10.2010 г. по адм.д.
№ 1532/2006 г. на ВОС (л. 155-161), постановено по жалба на С.С.К. срещу Заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006 г. на Областния
управител на Варненска област, с която е одобрен ПНИ за земеделски земи,
предоставени на граждани за ползване на основание актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
селищно образувание местност „Горна Трака“, землище кв. Виница, в частта
относно имоти №№***, е отменена заповедта относно имоти №№ 1062 и 1063 и е
върната преписката на административния орган за произнасяне по същество според
указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението, и
жалбата е отхвърлена в останалата част. Според дадените задължителни указания от
разликите над признатите права на ползвателите, които са по 600 кв.м., за които
са отредени имоти №№ 1062 и 1063 с по-голяма площ, следва да се образува нов
имот за бившия собственик, който да е с площ, не по-малка от 250 кв.м., съобр. пар. 4з, ал. 2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ.
С окончателно решение № 7371/28.06.2011 г. по адм.д. № 809/2011 г. на ВАС (л. 162-168) решението по адм.д. № 1532/2006 г. на ВОС е отменено в частта, с която е
отхвърлено оспорването на заповедта на областния управител по отношение на
предвиденото отреждане за имоти № 1065, № 1066, № 1067 и №1068 и вместо него
заповедта е отменена в посочената част и преписката е върната за ново
произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и
прилагането на закона. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение е оставено в сила. Според дадените задължителни указания на ВАС при
новото произнасяне по преписката административният орган следва да съобрази по
отношение на имот № 1066, че ПНИ и разписният лист да отразят действително
доказани права на собственост. Според мотивите на решението по отношение на имоти №№ 1065, 1067 и
1068 е установено, че бившите ползватели владеят терен, по-голям от признатите
им права, които са до 600 кв.м., както и че тези разлики са под 250 кв.м., но същевременно
са гранични с други имоти, възстановени на наследници на Янко Георгиев Янков.
Поради това според указанията на ВАС е допустимо тези разлики да се присъединят
към възстановените имоти, съобразно правилото на чл. чл.28, ал.7, изр.2 от
ППЗСПЗЗ, и по този начин да бъде изпълнено изискването на специалния закон за
минималния размер от 250 кв.м., до който могат да се образуват имоти за бившите
собственици (като отреденият за бившия собственик нов имот се образува от
повече съседни разлики, които му се възстановяват).
В изпълнение на съдебните решения на
ВОС и ВАС е приет проект за промяна на ПНИ в частта относно имот № 1067 с площ
783 кв.м., записан на М.Х.Г. Ин Кало, и имот № 1068 с
площ 842 кв.м., записан на П.Ж.М., според който всеки от тези два имота с №№
1067 и 1068 остава със същия номер и записан собственик, но площта им се
намалява до 600 кв.м., а с разликите от двата имота се образуват следните три
нови имота: имот № 6040 с площ 327 кв.м., който се отрежда за наследниците на Я.С.
М., имот № 6041 с площ 43 кв.м. – улица на Община Варна, осигуряващ достъп до
имот № 1067, и имот № 6042 с площ 55 кв.м. – също улица, осигуряваща достъп до
имот № 1068 (л. 40 и сл.).
Видно от приложената скица на НИ № 6040
(л. 43), южната граница на имота преминава през сграда № 4, разположена в имот
№ 1068, като северната част на сградата остава в имот № 6040, а южната попада в
НИ № 6042 (улица). Според обяснителната записка към проекта за изменение на ПНИ
тази постройка, попадаща между път с проектен № 2623.6042 и проектен ПИ
2623.6041 е незаконна и при одобряване на проекта следва да бъде премахната (л.
41).
С обжалваната Заповед № РД-20-7706-167/07.10.2020г. на Областния управител на област с
административен център гр.Варна е възприет така описания проект, като е одобрен
ПНИ на с.о. м-ст „Горна Трака“ в частта относно
посочени НИ и регистри към тях, вкл. като се образува нов имот № 6040 с площ
327,42 кв.м за наследниците на Я. Стонов М. с решение
№ 933/24.06.2003 г. на ОСЗГ гр. Варна; имот № 1067 става с площ 600.05 кв.м и в
регистъра като собственик се вписва М.Х.Г. Ин Кало с
посочени 2 бр. н.а.; образува се нов имот № 6041 с НТП-улица и собственик
Община Варна, която улица осигурява лице и достъп на имот № 1067; имот № 1068
става с площ 600 кв.м. и в регистъра се вписва П.Ж.М. с „други №
1412/27.06.1994 г.“; образува се имот № 6042 с НТП-улица и собственик Община
Варна, която улица осигурява лице и достъп на имот № 1068 (л. 90-91).
Представени са и доказателства за
обнародването на заповедта в "Държавен вестник", разгласяването й
чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни
ежедневника, и обявяването й на подходящи места с публичен достъп в сградите на
общината и кметството.
От приобщената административна преписка
във връзка с изградената сграда в имот № 1068 (л. 269 и сл.) се установява, че
същата представлява стопанска постройка, изградена въз основа на разрешение за
строеж № 91/12.04.1990 г., издадено от ОНС гр. Варна, Кметство „Чайка“ в полза
на Пенка Желева Маринова по одобрен архитектурен проект.
От приетото заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. В.А., се
установява, че постройката под № 4, попадаща между имот № 6040 и № 6042 по
одобрения ПНИ, е изградена въз основа на издадени строителни книжа (разрешение
за строеж № 91/12.04.1990 г.) и е изпълнена според тях. Според заключението
новообразуваният имот 6040 не може да се обособи по друг начин, тъй като ако
достъпът до имот № 1068 се прокара на друго място (без да засяга постройката),
то имот № 6040 би се разделил на две части, всяка от които би имала площ,
по-малка от 250 кв.м., което в е противоречие с чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ.
Съгласно експертизата при новообразуване на имот №
6042 са спазени изискванията на 28, ал. 5 от ПП ЗСПЗЗ, тъй като този имот
представлява задънена улица с ширина 3.50 м, която осигурява достъпът до имот №
1068.
Заключението е оспорено от
жалбоподателя, поради което и по негово искане е допуснато провеждането на
повторна тройна съдебно-техническа експертиза. От приетото повторно заключение,
изготвено от вещите лица инж. С.К., инж. Ш.Х. и инж. Р.П. (л. 280 и сл.), се
потвърждава първоначалното заключение, според което стопанската постройка в
имот № 1068 е изградена според издадените за нея строителни книжа. Установява
се, че има възможност да се обособи новообразуван имот от разликите на имот №
1067 и № 1068 над 600 кв.м, така, че да не се засяга стопанската постройка и
всички имоти да отговарят на изискванията за площ, достъп до улица и т.н. Според
предложения вариант, онагледен на изготвената скица-приложение към
експертизата, тази възможност може да се осъществи, като се образува нов имот №
6040 – път с площ 43 кв.м, преминаващ по северната граница на имот №1067 и
осигуряващ достъп до него, имоти с № 1067 и № 1068 остават с площ от по 600
кв.м. и от разликите се новообразува имот № 6041 с
площ от 382 кв.м., който се отрежда за наследниците на Я.С. Миников.
Съгласно повторното заключение новообразуван имот № 6042 по ПНИ представлява път с ширина 3.5 м и осигурява
достъп до НИ № 1068, поради което формално отговаря на изискванията на чл. 28,
ал. 5 ПП ЗСПЗЗ, но така новопроектираният път преминава през изградени
постройки в имот № 1068, което е технически недопустимо.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена пред родово и местно компетентен съд, срещу подлежащ на
съдебен контрол административен акт – заповед по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
в преклузивния 14-дневен срок от обнародването й в
„Държавен вестник“.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят В.А.М. е наследник по закон (син) на П.Ж.М.,
която от своя страна е бивш ползвател на земя по § 4 от от ПЗР на ЗСПЗЗ, трансформирал правото на ползване в право на
собственост, респ. се легитимира като собственик на имот № 1068 и построената в
него стопанска постройка, през която преминава новообразуваният имот № 6042.
Следователно жалбоподателят притежава надлежната процесуална легитимация и при наличие на останалите процесуални предпоставки, производството е допустимо.
Според чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146.
След извършената служебната проверка настоящият съдебен
състав констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените
правила и в изискуемата от закона форма, вкл. съдържа минимално необходимите
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, поради което не е налице процесуално
основание по смисъла на чл. 146, т. 1-3 от АПК за отмяна на административния
акт.
По отношение на неговото съответствие с материалноправни
разпоредби (чл. 146, т. 4 от АПК), съдът намира следното:
С оспорваната Заповед № РД-20-7706-167/07.10.2020г. на Областния управител
на Варненска област се одобрява план на новообразуваните имоти на местност
„Горна Трака“, землище кв. „Виница“, община Варна, обл.
Варна, в частта ѝ относно новообразувани имоти с № 1068 и № 6042.
Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите,
предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и
съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е
подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на
имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които
правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Според § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно
§ 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв.м, а тези по § 4б,
ал. 1 - до 1000 кв.м. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че разликата над
600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на
собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м при
условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Според чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ с плана
на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а
и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява
със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите
запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв.м,
съответно 1000 кв.м, и имат осигурен достъп до улица или път.
Според чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ разликата
над 600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на
бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250
кв.м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се
възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се
образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя.
Съгласно правилото на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ
за всеки нов имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между
границите на имотите - 5 м, като се допуска проектиране на задънени улици или
пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните
имоти, с широчина най-малко 3,5 м.
От събраните по делото доказателства се
установява, че в случая заповедта в обжалваната й част е издадена в изпълнение на
дадени на административния орган задължителни указания по прилагането на закона
съгласно окончателно решение № 7371/28.06.2011 г. по адм.д. № 809/2011 г. на ВАС, според които от разликите на
имоти с № 1067 и № 1068 над притежаваните от бившите ползватели 600 кв.м.
следва да се обособи нов имот с площ над 250 кв.м, който да се отреди за бившия собственик.
С издадената заповед тези изисквания
формално са изпълнени, като след измененията на ПНИ имот № 1067 и № 1068 са с
намалена площ до полагащата се на ползвателите 600 кв.м. и е образуван нов имот
№ 6040 с площ 327 кв.м., отреден за наследниците на бившия собственик. При новообразуването на последния имот обаче не са спазени
изискванията на материалния закон, тъй като имотът преминава през цялата
източна граница на имот № 1068, лишавайки го от съществуващия достъп до улица №
9519, и се проектира нов имот № 6042 – улица, която да осигури изискванията за
лице и достъп на имот № 1068. От друга страна, според заключението на
повторната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като
компетентно изготвено, правилно и обосновано, е налице друга техническа
възможност за обособяване на новообразуван имот от разликите на имот № 1067 и №
1068 над 600 кв.м, без да се проектира втора задънена улица (нов имот № 6042).
При това положение оспорената заповед противоречи на разпоредбата на чл. 28,
ал. 5 от ППЗСПЗЗ, според която проектирането на задънени улици или пътища е
допустимо само по изключение - когато няма друга възможност за осигуряване на
достъп до съответните имоти.
Отделно от горното, новообразуваният
имот № 1068 с площ 600 кв.м е обособен в разрез с нормата на чл. 28, ал. 6 от
ППЗСПЗЗ, според която местоположението на определения имот за правоимащия ползвател по § 4а и 4б следва да бъде
съобразено със съществуващите в имота сгради и съоръжения. Това не е сторено в
случая, доколкото от имотът е отнета разлика, върху чиято площ е налице законно
изградена стопанска постройка, при наличието на възможност за включването на
тази постройка в полагащата се на ползвателя площ (съобразно повторното
експертно заключение).
В регистъра към ПНИ имот № 1068 е
записан като собствен на П.Ж.М., а отразяването „с други“, което оспорва
жалбоподателят, очевидно касае акта за собственост - че е „друг вид“, а именно
оценителен протокол с посочения № 1412/27.06.1994 г., а не че имотът е
съсобствен с други (неиндивидуализирани) лица. С цел избягване на всякакво съмнение относно данните
за собствеността по чл. 28, ал. 4, изр. трето от ППЗСПЗЗ, които следва да се
съдържат в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана, това
записване следва да бъде коригирано, като се отрази еднозначно титула за
собственост на посоченото лице.
Не на последно място следва да бъде
отчетено, че новопроектираната задънена улица № 6042 преминава през съществуващата
на място стопанска постройка в имот № 1068, респ. изпълнението на плана
предвижда премахването на тази постройка, което е недопустимо.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че подадената жалба е основателна
и заповедта в обжалваната й част, имаща
за предмет имоти с № 1068 и № 6042, следва да бъде отменена. На основание чл.
173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне, при което да бъде съобразено
местоположението на съществуващата в имот № 1068 законно изградена стопанска
постройка и да бъдат спазени изискванията на чл. 28, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, както
и в регистъра на имотите към ПНИ да се отразят еднозначно данните за
собствеността на имот № 1068.
По разноските:
На основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъди разноски по делото. Такива се претендират
за внесен депозит за вещи лица в размер на 1000 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв., като са представени и доказателства за
реалното заплащане на посочената сума – договори за правна защита и съдействие
от 29.12.2021 г., 04.08.2022 г. и 20.10.2022 г.
Срещу размера
на възнаграждението ответната страна е релевирала
своевременно възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, минималния размер на възнаграждението от 500 лв., определен
по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, ред. изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.,
действаща към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие,
броя на проведените открити съдебни заседания по делото и конкретно извършените
от процесуалния представител на жалбоподателя процесуални действия, релевантни
за определяне цената за предоставената адвокатска услуга, съдът намира, че
заплатеното възнаграждение в размер на 1600 лв. следва да бъде редуцирано по
реда на чл. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК
до сумата от 800 лв. След прибавяне към тази сума на заплатения депозит за вещи
лица в размер на 1000 лв. в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 1800 лв.
Разноски на останалите страни не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-20-7706-167/07.10.2020 г. на Областния управител на област с административен център гр.Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно
образувание по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Горна Трака“, землище кв.
„Виница“, община Варна, обл. Варна, В ЧАСТТА относно новообразувани имоти с № 1068 и № 6042, и ИЗПРАЩА делото като преписка на
Областния управител на област с административен център гр. Варна за произнасяне
по същество, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Областния управител на област с административен център гр. Варна да заплати на В.А.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1800 лв. (хиляда и
осемстотин лева), представляваща сторени по делото разноски, на основание
чл.143, ал.1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр. Варна в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: