О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……………./…………...12.2021 г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание проведено на двадесет и девети декември, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 721/2020 г.,
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 14376/08.06.2020 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин X“, бул. "Д-р П. Дертлиев", №
25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу „ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, представлявано от З.З.Х., в качеството му на Синдик,
със служебен адрес гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“, № 87, ет. 1, при участието
на подпомагащите го страни И.Д.Ч., ЕГН **********,***, П.Д.Д., ЕГН ********** И
С.П.Д., ЕГН **********, двамата с местожителство ***.
Въпросът
за допустимостта на производството е разрешен с Определение № 260182/14.04.2021
г., постановено по в.ч.т.д. № 493/2020 г., на ВАпС, ТО.
Съдът констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.
По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни
книжа между страните.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се
премине към разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
НАМИРА исковата
молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният иск за допустим.
НАСРОЧВА в с.з. на
16.02.2022 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото: Предявен
от ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството на
цесионер, e иск,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за
установено, че ответникът „ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, при
участието на подпомагащите го страни И.Д.Ч.,
ЕГН **********, П.Д.Д., ЕГН ********** И С.П.Д., ЕГН ********** дължи сумата
147997.00 лв., представляваща законна лихва върху просрочена главница по
силата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009 г. и Договор за банков
револвиращ кредит № 637/05.10.2009 г., за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г.,
за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., по
ч.гр.д. № 19476/2019 г., на ВРС, XL с.
Ищецът обосновава допустимостта на
производството с твърдения, че въпреки, че ответникът е дружество обявено в
несъстоятелност, доколкото вземането е обезпечено с недвижими имоти,
собственост на трети лица, то е налице изключението предвидено в разпоредбата
на чл. 637, ал. 1, т. 3 ТЗ. Сочи, че вземането предмет на издадената заповед за
незабавно изпълнение представлява неудовлетворен остатък от общия размер на
приетото в производството по несъстоятелност, вземане по посочения договор за
кредит, който остатък бил неизплатен. Видът и размерът на задължението се
установявали от представеното пред заповедния съд извлечение от Списъка на
кредиторите в несъстоятелността на „Дрийм“ ООД, към 12.11.2019 г. Договорът за
кредит бил сключен на 05.10.2009 г. между „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството
на кредитор, „Дрийм“ ООД, в качеството на кредитополучател и Д.И.Д. и С.П.Д., в
качеството на солидарни длъжници. За обезпечаване на вземанията по Договора,
била учредена ипотека, която тежала върху недвижимите имоти, описани в т. 4.1.
и 4.2. от нотариалния акт за ипотека, които имоти били собственост на
физическите лица – солидарни длъжници. След смъртта на солидарния длъжник Д.Д.
по силата на Анекс№ 1/04.08.2020 г. като солидарни длъжници в дълга били
встъпили И.Ч. и П.Д., наследници на починалия. Твърди, че към момента на
предявяване на иска учредената договорна ипотека тежи върху недвижимите имоти
описани в т. 4.1 и 4.2 от нотариалния акт, които са собственост на физическите
лица. Излага, че тъй като главницата, върху която е начислена законната лихва е
била в размер на 500000.00 лв. и същата е била погасена в хода на
производството по несъстоятелност с частична сметка за разпределение от
30.09.2013 г., то периодът на тази претенция е 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г.
По
силата на Договор за цесия от 06.11.2017 г. ищецът твърди да е придобил
вземанията на цедента „УниКредит Булбанк“ АД. Правоприемството било вписано в
имотния регистър на 21.12.2017 г. е било отбелязано към ипотеката. На
02.10.2019 г. било извършено подновяване на вписването на ипотеката.
Прехвърлянето на вземането било надлежно съобщено на длъжника, чрез
представляващия го Синдик.
В границите на срока
по чл. 367 ГПК, ответникът „Дрийм“
ООД (н), депозира писмен
отговор, в който счита предявения иск за неоснователен. Излага, че действително
вземанията на ищеца са били предявени в производството по несъстоятелност от
страна на цедента – „УниКредит Булбанк“ АД, с молба от 23.12.2010 г. и произтичат
от твърдяния договор за кредит. Сочи, че първоначално вземанията на праводателя
на ищеца са включени в Списъка на предявени вземания от 10.03.2011 г. с
поредност на удовлетворяване, както следва: - за главница и договорна лихва, общо в размер на 913327.39 лв. –
чл. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ, - за
договорна лихва за периода 15.11.2010 г. – 23.12.2010 г., в размер на 13644.57
лв. – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, -
законна лихва от 23.10.2010 г. до погасяване на задълженията – чл. 722, ал. 1
,т. 9 ТЗ. Списъкът е одобрен с Определение № 1142/23.03.2011 г., без корекции.
Излага, че впоследствие бил изготвен нов Списък на приетите вземания за
отстраняване на явна фактическа грешка във вече одобрения Списък, с който била
коригираната поредността на удовлетворяване на вземанията на кредитора „УниКредит
Булбанк“ АД, за само досежно главница и договорна лихва, както следва: - за
главница и договорна лихва, общо в размер на 913327.39 лв. – чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ (вместо
т. 11),
- за договорна лихва за периода 15.11.2010 г. – 23.12.2010 г., в размер на
13644.57 лв. – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, - законна лихва от 23.10.2010 г. до
погасяване на задълженията – чл. 722, ал. 1 ,т. 9 ТЗ. Тъй като срещу Списъка за
отстраняване на ЯФГ не постъпили възражения, същият бил одобрен без корекции с
Определение № 2797/10.07.2013 г., обявено в ТР на 11.07.2013 г.
Още излага, че след като срещу Списъка с така
предвидената поредност на удовлетворяване не са постъпвали възражения и
съответно не са били предявявани искове по чл. 694 ТЗ за промяна на реда на
удовлетворяване, то същият е бил стабилизиран. Предмет на този Списък е и
процесното вземане в размер на 147997.00 лв., представляващо законна лихва за
периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г. върху главницата по Договор за револвиращ
кредит от 05.10.2009 г., в размер на 500000.00 лв. и за него е била предвидена
поредност на удовлетворяване по т. 9 – вземания за законна или договорна лихва
върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на
производството. Въз основа на тези обстоятелства прави извод, че процесното
вземане е необезпечено, а не е такова, което да е обезпечено с имущество на
трети лица. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените
в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се
погасяват, поради което и след като от страна на кредитора не е било упражнено
правото му да възрази срещу предвидената поредност на удовлетворяване за това
вземане, то това му право е било погасено, а вземането – необезпечено.
Релевира и второ основание за необезпеченост
на процесното вземане като твърди, че въз основа на издадения по заповедното
производство изпълнителен лист е образувано изп.д. № 88/2020 г. на ЧСИ – Христо
Георгиев и по него са връчени покани за доброволно изпълнение на собствениците
на процесните имоти – И.Ч., П.Д. и С.Д.. Макар и да липсват данни на която дата
са връчени поканите, те били изведени с дата 13.02.2020 г., при което съобразно
разпоредбата на чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечавала само вземанията за лихви за
периода 13.02.2018 г. – 13.02.2020 г. Въз основа на периода на претенцията
заявена за разглеждане с предявения иск – 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г., прави
извод че претенцията е необезпечена.
В границите на срока
по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която оспорва наведените от ответника, чрез Синдика, възражения и
твърдения. От своя страна твърди, че оспорването на предвидената привилегия за
удовлетворяване на вземанията, касае имуществото на длъжника, попадащо в масата
на несъстоятелността, а не имуществото собственост на трети лица, поради което
ирелевантно било наличието или не на възраженията срещу тази поредност. Счита,
че процесното вземане попадало в кръга на обезпечените такива, което било видно
от текста на нотариалният акт, обективиращ учредяването на договорната ипотека,
тъй като в т. 4 от него изрично била посочена и законната лихва, при изброяване
на вземанията за обезпечаването, на които се учредява ипотеката. Излага
теоретични виждания по предмета на спора.
В границите на срока
по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който поддържа изложеното в отговора становище по предявения иск и
релевираните възражения.
Подпомагащите
ответника страни И.Ч., П. Д. И С.Д., в границите на предоставения срок
депозират писмено становище, в което оспорват, че процесното вземане е
обезпечено от учредената в полза на Банката ипотека, обективирана в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009 г. Твърдят, че
процесното вземане не е било придобито от ищеца по силата на твърдяния Договор
за цесия от 06.11.2017 г., тъй като не била налице идентичност между вземанията
посочени в Договора за цесия и процесното за законна лихва. Оспорват всички
твърдения на ищеца. Излагат хронология на производството по несъстоятелност на
ответното дружество. Правят извод, че след като праводателя на ищеца не е
възразявал срещу предвидената поредност на удовлетворяване за вземанията си в
производството по несъстоятелност, нито по пътя на възражения срещу изготвените
Списъци, нито по пътя на възраженията срещу изготвените и одобрени частични
сметки за разпределение на суми от една страна е лишило Банката от възможността
да събере изцяло предявените си вземания, в т.ч. и процесното вземане за
законна лихва и от друга страна е погасило ипотечното право на Банката да се
удовлетвори за това си вземане от стойността на ипотекираните в нейна полза
имоти. Твърди, че настоящото производство било опит на ищеца да поправи бездействието на своя праводател.
Присъединяват се и към възраженията направени от Синдика, които били в тяхна
полза по силата на разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ЗЗД.
В границите на
предоставения срок, ищецът депозира
писмено становище, в което оспорва твърденията и възраженията релевирани от
подпомагащите ответника страни.
Съдът указва на страните, че на доказване
подлежат следните обстоятелства:
- ищецът – че е носител на
вземане срещу ответника, на твърдяното основание и в твърдяния размер, което е
обезпечено с договорната ипотека, учредена от подпомагащите страни и техния
праводател.
-
ответникът – твърденията си, че
процесното вземане е необезпечено на посочените основания.
-
подпомагащите ответника страни –
твърденията си, че процесното вземане е необезпечено, на твърдяните основания.
Всяка
от страните следва да установи обстоятелствата, на които основава твърденията и
възраженията си и черпи изгодни правни последици.
ОБЯВЯВА на страните,
че на съда са служебно известни постановените актове по т.д. № 1749/2010 г. на
ВОС, ТО и вписаните в ТР обстоятелства по партидата на несъстоятелния ответник.
ДОПУСКА до приемане в с.з. писмените доказателства
представени от страните.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени от ищеца в исковата молба
и от подпомагащите страни в становище от 29.09.2021 г., при депозит в размер на
500.00 лв. платим, както следва: 100.00 лв. от ищеца и 400.00 лв., от
подпомагащите страни, в 1 седмичен срок от съобщаването, по сметка на ВОС, с
представяне на доказателства по делото в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице А.В., който да се уведоми след доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА
на вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК
ДА СЕ ИЗИСКАТ
заверени преписи от Решение от 21.06.2018 г., по в.гр.д. № 1202/2018 г., на
ВОС, ГО и Решение от 21.09.2018 г., по гр.д. № 447/2018 г., на ВАпС, приложено
към първото.
ЗАДЪЛЖАВА
страните да окажат съдействие на вещото лице с оглед изпълнение на задачата
като им УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение съдът ще приеме, че са
налице основанията на чл. 161 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им УКАЗВА възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не
подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от допълнителния
отговор.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: