Р Е Ш Е Н И Е :
№
260358/30.11.2021 година, гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд граждански състав
На 03.11.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
Секретар СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА прокурор…………………………………….………………
като
разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 39 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по чл.422 от
ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.
В исковата молба ищецът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон Бългърия със седалище и адрес на управление: гр. София, жк Младост 4,Бизнес Парк София ,сграда 14, чрез юрк. С. против ответника Р. А. Н. ***, твърди, че на 31.07.2019 година между страните по делото е сключен Договор за ревулвиращ потребителски кредит –издаване и ползване на кредитна карта № CARD 1717901 ,по силата на който ищцовото дружество ,в качеството му на кредитор е приело да предостави на ответника в качество на длъжник в заем сума в общ размер на 535 лева ,от които сумата от 462.20 лева-главница ;сумата от 57,20 лева- възнаградителна лихва,за периода от 01.12.2019 година до 11.06.2020 година ;сумата от 15.60 лева- мораторна лихва начислена върху главницата ,за периода от 11.05.2020 година до 16.09.2020 година ,ведно със законната лихва ,върху главницата.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора кредиторът издавал на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард,представляваща електронен платежен инструмент (персонализирана пластмасова карта,върху която е записана електронна информация.)Съгласно§1,т.5 от ДР на Наредба № 3 на БНБ чрез картата се извършвала идентификация на кредитополучателя и се осъществявал отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит.Кредитният лимит представлявал одобрената от издателя сума ,с която се захранвала картата и до която клиентът имал достъп.Максималният лимит се определял индивидуално за всеки клиент съобразно предварително зададени рискови правила ,като в процесния случай минималният кредитен лимит бил в размер на 1000 лева.Използваният кредитен лимит е сумата ,която кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит.Разполагаемият кредитен лимит представлявала сумата ,която оставала на разположение по револвиращия кредит ,след като картодържателят е усвоил суми по кредита.Минималната месечна погасителна вноска представлявала минималната месечна сума ,която картодържателят следвало да направи до падежа ,за да започне да възстановява кредитния лимит.Според уговорките по договора кредитополучателят бил длъжен да внася всеки месец минимална месечна погасителна вноска ,за да не изпада в просорчие и ,за да не бъде блокирана картата от кредитора.Ревовлиращата функционалност предоставяла възможност на кредитополучателя да заема многократно средства от определения кредитен лимит посредством предоставената карта,като изплатените суми по усвоения кредит са отново на разположение след погасяването им.Кредитополучателят разполагал с възможност да погасява усвоения кредитен лимит посредством минимални месечни вноски ,а не изцяло.Твърди се още ,че съгласно клаузите на договора кредитополучателят дължал лихва ,която се начислявала върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.В договора била предвидена и възможност кредитополучателят да ползва и услугите:“Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“.Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15 число на месеца.След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът ,в който картодържателят имал задължение да направи погашения по кредита.При ползване на услугата „покупка на изплащане“ в мрежата от търговски партньори кредитополучателят изплащал избраната от него стока или услуга посредством усвояване на кредитен лимит на револвиращата карта чрез предоставената му карта ,без да чака за одобрение,когато имал разполагаем лимит по кредитната карта.Твърди се още ,че на 31.07.2019 година ответницата се е възползвала от възможността предвидена в договора й ,а именно „ закупуване на стоки и услуги на изплащане “ за срок от три месеца като съгласно клаузите е следвало да изплати чрез три броя равни месечни вноски ,всяка в размер на 259.10 лева.За ползване на тази услуга били договорени ГЛП и ГПР посочени изрично в договора .Сочи се още ,че ответницата е преустановила редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.12.2019 година към която дата било последното плащане по заема.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора при просрочие на две или повече месечни вноски ,считано от падежа на втората непогасена вноска ,вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия размер ,включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава,с оглед на което на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение на 21.05.2020 година ,с която кредитът бил обувен за изискуем. Депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК , въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1053/2020 година по описа на ПщРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за главница в размер на 462.20 лева ;възнаградителна лихва в размер на 57,20 лева ,за периода от 01.12.2019 година до 11.05.2020 година;за мораторна лихва в размер на 15,60 лева ,за периода от 11.05.2020 година до 16.09.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане,която била издадена от съда ,но в указания срок длъжникът депозирал възражение ,което мотивирало правният им интерес да установят вземането си.Молят да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответника ,че в полза на ищеца съществува вземане по договор № CARD 1717901 в размер на главница в размер на 462.20 лева ;възнаградителна лихва в размер на 57,20 лева ,за периода от 01.12.2019 година до 11.05.2020 година;за мораторна лихва в размер на 15,60 лева ,за периода от 11.05.2020 година до 16.09.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане на ответницата за заплащане на вземането по кредита.
Претендирани са разноските в заповедното производство и в настоящото производство.Ангажирани са доказателства.
В указания от съда срок ответницата не е депозирала писмен отговор и не е
ангажирала доказателства.От определения й особен представител адв.Т. е постъпил
писмен отговор,в който се твърди ,че ищецът следва да докаже наличие на
договорни отношения ,по силата на които
е предоставил в заем определена сума пари на заемателя срещу задължение на последния да я върне.В случая
следвало да се представят доказателства за реално усвоена сума в размер на
462.20 лева от ответницата.Сочи се още ,че
следвало да се представят доказателства
за реално връчване на посочената кредитна карта на ответницата (пластика
и ПИН-код към нея)Направено е и възражение за недействителност на кредитното правоотношение на
основание чл.22 вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Сочи се още ,че не са представени доказателства за надлежно обявена предсрочна изискуемост и това обявяване да е достигнало до знанието на
ответника.Оспорена е и осъдителната претенция.Ангажирани са доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор да кредит за покупка на стоки или услуги от 31.07.2019 година; месечно извлечение;обратна разписка; последна покана;
потвърждение и известие за доставяне ,от
които се установява ,че на 31.07.2019 година е
сключен писмен договор за покупка
на стоки или услуги на
изплащане по револвиращ
кредит CARD № 17179101 между
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС „ЕАД
гр.София от една страна в качеството й на кредитор и Р.А. Н. от
друга страна в качеството й на
кредитополучател ,по силата на който кредиторът се задължил да предостави
на кредитополучателя револвиращ
кредит за покупка на стоки при следните параметри:общата цена на стоката
е в размер на 1018 лева при първоначална вноска от 300 лева при договорен размер на
кредита от 750.31 лева.Уговорено е издължаване на кредита чрез три месечни погасителни вноски ,всяка в размер на
259.10 лева или общо стойността на плащанията в размер на 1077.30
лева.Страните са договорили Годишен
процент на разходите в размер на 23.70% и
лихвен процент от 21.45 %.Уговорено е било издаване и на кредитна карта и лимити за теглене на пари в брой до 1000
лева.Видно от договора е отразена покупка на две стоки:вградени уреди:котлона плоча „Electrolux“ на
стойност 449 лева и пералня Beko на
стойност 569 лева.Видно от представеното
месечно извлечение до Р. А. Н.
е било изпратено месечно извлечение за просрочена сума от 300 лева по кредитна карта с номер
без пълно изписване на такъв за периода 14.03.2020 година до 15.04.2020
година с
минимална месечна вноска от 60 лева.Установява се още ,че на ответницата е била изпратена писмена покана
,в която същата е уведомена ,че на 01.12.2019 година е преустановила плащанията
по договор ,поради което вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А
Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А клон България е
обявено за предсрочно изискуемо,поради просрочване на две или повече месечни вноски.Ответницата е уведомена още
,че има задължение както следва : главница в размер на 462.20 лева; договорена
лихва в размер на 57,20 лева ; обезщетение за забава в размер на 0.39 лева или
общо задължение в размер на 519.79 лева.
Като доказателство по делото е приложено ч.
гр. дело № 1053/2020
година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е
образувано по заявление на
„БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС „С.А. Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България по реда
на чл.410 от ГПК срещу Р.А. Н. *** за
издаване на заповед за изпълнение за
следните суми : главница в размер на 462.20 лева;възнаградителна лихва в
размер на 57,20лева ,за периода от 01.12.2019 година до 11.05.2020 година ;мораторна
лихва в размер на 15,60 лева ,за периода от 11.05.2020 година до 16.09.2020
година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на
заявлението до окончателното изплащане.Претендирани са и направените по делото
разноски.
Въз
основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 260014
от 29.09.2020 година ,постановена по ч.гр.дело №1053/2020 година по описа на ПщРС ,с което е разпоредено
длъжникът Р.А. Н. да заплати на заявителя следните суми: главница
в размер на 462.20 лева;възнаградителна
лихва в размер на 57,20лева ,за периода от 01.12.2019 година до 11.05.2020
година ;мораторна лихва в размер на 15,60 лева ,за периода от 11.05.2020 година
до 16.09.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
28.09.2020 година до окончателното й изплащане
и съдебни разноски в размер на д.т. в размер на 25 лева и възнаграждение
на юрисконсулт в размер на 50 лева. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 21.12.2020 година съдът е
указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в
месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.Видно от печата положен
на исковата молба същата е изпратена по
пощата на 15.01.2021 година.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-
икономическа експертиза като вещото лице
Л.Ц. в заключението си сочи ,че при извършената от него проверка установил,че
на 31.07.2019 година страните са сключили писмен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит –издаване и използване на кредитна карта „МастърКард“ с предоставяне на кредитен лимит в размер на 1000 лева.Съгласно
чл.4 от договора кредитополучателят можел да използва услугата покупка на стока на изплащане
в мрежата от търговски партньори ,като за ползване на тази услуга
се подписвало приложение към
договора съдържащо конкретни параметри.Вещото лице констатирало ,че ответницата
в настоящото производство се е възползвала
от тази услуга „покупка на изплащане“,която била усвоена при следните условия:били закупени две
стоки на обща стойност 1018 лева.От общо
дължимата сума се приспаднала
първоначално внесената сума от 300 лева
и оставало за погасяване сумата от
718 лева.Към тази сума следвало да се прибави и застраховка в размер на 32,31 лева или кредита ставал в размер на 750.31
лева.Съгласно договорения погасителен план
кредита следвало да бъде върнат
на 3 вноски по 259.10 лева и
включвал главница и лихва.Вещото лице сочи още ,че съгласно предоставените му извлечения от ищцовото дружество на 01.08.2019 година ответницата била извършила две покупки за 718 лева
и за 300 лева .Вещото лице е констатирало ,че според съставените месечни
извлечения от ищеца дължимите суми за периода 15.08.2019 година до 15.04.2020
година са както следва: дължими три
вноски по 259.10 лева или 777.30 лева; договорена лихва за периода в размер на 33.20 лева и такси в размер на 28 лева. За
същия период от време платената сума е в размер на 319 лева ,с която е погасена
изцяло първата вноска от 259.10 лева ;месечна такса от 4.00 лева и част
от втората вноска в размер на 56 лева
.Според вещото лице оставало непогасено задължение в размер на 462.20 лева(втората вноска в
размер на 203,10 лева и третата вноска в размер на 259.10 лева) договорената
лихва в размер на 33,20 лева и остатъка
от месечната такса в размер на 24 лева.
Дължимата
законна лихва за периода от 11.05.2020
година до 16.09.2020 година е в размер на 16.56 лева.Разпитано в с.з. вещото
лице сочи ,че от банката ищец му представили
от Технополис“ фактура от
31.07.2019 година на стойност 718 лева и 300 лева –една фактура.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае
се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК за уважаването ,на който следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и, че
претендираното от ищеца вземане съществува
в размера ,който е посочен в
исковата молба.
Безспорно
се установява по делото ,че са налице положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за изпълнение; /връчване при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК/ и спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на
който следва да бъде предявен установителния иск.
В
производството по иск за
установяване съществуване на вземане
,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на ищеца е да докаже качеството си
на кредитор-факта , от който произтича
вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен договор за заем,както й че е
изпълнил всички свои задължения по договор за заем;че е налице виновно неизпълнение
на задължението от страна на ответника
и забава на длъжника.При оспорване на
иска-ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост,респективно
частична недължимост.
По делото
няма спор,че процесният договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Съгласно легалното определение в чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно §
4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че
договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия договор.
Договорът за
кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за
сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени
правила за сключването и действителността му.
В производството по иска за
връщане на предоставената на заем сума, респективно по установителния иск по
чл.422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД елементите ,които следва да
бъдат доказани в производството са: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума
със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото
той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя.
С оглед реалния характер на договора за заем,
предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора,
поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за
нейното връщане е въпрос на доказване. За доказването на факта на предоставяне на паричната сума
важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са всички
доказателствени средства.
На първо място
ищецът твърди ,че на 31.07.2019 година между ищцовото дружество и ответницата Н. е
бил сключен писмен договор за издаване
и ползване на кредитна карта
„Мастър Кард“ с разполагаем месечен лимит от 1000 лева(електронен
платежен инструмент) и
представляващ персонализираща пластмасова карта, върху която е записана електронна информация ,което обстоятелство е оспорено от ответника
с твърдения ,че няма доказателства за реално предаване на персонализирана пластмасова кредитна карта „МастърКард“ с имена Р. А.Н. и за предаване на ПИН код за ползване на същата на ответницата в настоящото производство -
нито лично срещу подпис в писмен документ ,нито изпратени по пощата.С
оглед на липсата на такива доказателства настоящият състав приема ,че е недоказано твърдението на ищеца за
реално предаване на
кредитна карта от револвиращ тип на ответницата
Н. .В случая единствено е налице
сключване на договор за
закупуване на стоки на изплащане, като отново липсват доказателства ,че сумата по договора е усвоена именно от
ответницата по настоящото дело или ,че посочените стоки са
реално предадени именно на ответницата
Р.Н..Единствено на вещото лице Ц.
при изготвяне на експертизата е била представена от ищеца една фактура издадена
от „Технополис“ за две покупки 730 лева и за 300 лева,която не е представена по делото ,нито пък такива
са описани в исковата молба ,а и
липсват такива твърдения изобщо.
При липсата на
писмени доказателства и на гласни такива
за реално предаване на заемната сума или вещта съдът следва да приема за не доказано сключването на реален договор
какъвто е именно договорът по ЗПК тъй като предоставената сума представлява
съществен елемент на договора, следователно искът за връщане от ответницата на
непредадена сума по несъществуващ в правния мир договор за заем е неоснователен.Голословно
и недоказано е твърдението на ищеца ,че
ответницата е върнала първата
вноска от 259.10 лева и оставала да върне още главница в размер на
462,20 лева
С оглед неоснователността на главния иск неоснователни са
и исковете за възнаградителна лихва в
размер на 57,20 лева ,за периода от
01.12.2019 година до 11.05.2020 година и мораторна лихва в размер на 15.60 лева ,за периода от 11.05.2020
година до 16.09.2020 година.
По същите съображения като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен и осъдителния иск тъй като не се доказа сключването на реален договор по ЗПК
Ето защо
предявените искове като недоказани следва да бъдат отхвърлени .
Водим от горните съображения ,Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“С.А. Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България
със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк Младост 4,Бизнес Парк София ,сграда 14, чрез юрк. С. иск против Р. А. Н. с
ЕГН-********** *** , за
признаване за установено по
отношение на Р. А.Н. ,че „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А. Франция
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк Младост 4,Бизнес Парк София ,сграда 14, чрез юрк. С. има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер на главница от 462,20 лева,ведно със законната
лихва върху нея,считано от 28.09.2020 година до окончателното й изплащане; възнаградителна лихва в размер на 57,20 лева ,за периода от 01.12.2019 година до
11.05.2020 година и мораторна лихва в
размер на 15.60 лева ,за периода от 11.05.2020 година до 16.09.2020 година и
разноски по по ч.гр.дело № 1053/2020 година по описа на ПщРС в размер на 75
лева ,като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А. Франция
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк Младост 4,Бизнес Парк София ,сграда 14, чрез юрк. С. за осъждане на Р.А.Н. да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А.
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк Младост 4,Бизнес Парк София ,сграда 14, чрез юрк. С. главница от 462,20 лева,ведно със законната
лихва върху нея,считано от 28.09.2020 година до окончателното й изплащане; възнаградителна лихва в размер на 57,20 лева ,за периода от 01.12.2019 година до
11.05.2020 година и мораторна лихва в
размер на 15.60 лева ,за периода от 11.05.2020 година до 16.09.2020 година
Решението
може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: