Р
Е Ш Е Н И Е
№
191
гр. Разград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена Михайлова
и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 200
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна
жалба от Т. С. Г. от с. К., общ. И., против Решение № 40 от 10.09.2021 г. постановено по
АНД № 20213330200126 по описа на Районен съд – Исперих, с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-0275-000230 от 11.05.2021 г., издадено от началник група в
РУ – Исперих при ОД на МВР – Разград. С посоченото наказателно постановление на
жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.
1 от същия закон е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде
отменено и наказателното постановление.
Ответникът не
ангажира становище по касационната жалба.
Разградската
окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното
решение следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба
е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа
страна е установено, че на 03.05.2021 г. около 23:36 ч. жалбоподателят
управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** по ул. „Хан Аспарух“ в гр. Исперих. Водачът приплъзвал
задните колела на автомобила от дясното в лявото платно. Действията му били
забелязани от полицейските служители свидетелите А. Ю. и Х. О., които го
спрели за проверка. Попитали го дали разбира защо е спрян и той отговорил, че е
защото върти гуми и поднася колата.
На жалбоподателя е
съставен Акт серия GA, № 356483 за установяване на
административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП – за това, че не използва пътя
по предназначение. Последвало издаването на обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, с което на основание чл. 175а, ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Фактическите констатации
по АУАН са потвърдени от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
които изясняват, че нарушителят карал бавно, внезапно ускорявал скоростта на автомобила
именно с цел приплъзване на задните колела – т.нар. „дрифт“. Въззивният съд е
кредитирал техните показания като обективни, последователни и кореспондиращи с
писмените доказателства. Приел е за недостоверни и нелогични твърденията на
свидетелите, посочени от жалбоподателя, според които той бързал, не обяснил
какво налага бързите му действия, натиснал рязко газта и после рязко спрял,
понеже се сетил, че на пътя имало „легнал полицай“.
С оспореното по
касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление
по съображения, че АУАН и НП са издадени от оправомощени органи съобразно
тяхната териториална и материална компетентност, имат изискуемата форма и
съдържание, и при постановяването им не са нарушени процесуалните правила.
Съдът е преценил, че наказателното постановление е и материално
законосъобразно, тъй като жалбоподателят е осъществил състава по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на
основание чл. 175а, ал. 1 ЗДвП.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 104б, т. 2 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Жалбоподателят е нарушил тази забрана - управлявал е автомобила, като е
ускорявал скоростта на движение и внезапно е преминавал от едната в другата
лента за движение, приплъзвайки задните колела. Действията му сочат на
използване на пътното платно не по предвиденото предназначение за превоз на
хора или товари, поради което обоснован е изводът на въззивния съд за
виновно нарушаване на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач, който ползва пътищата за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
Наказанията са наложени в предвидените абсолютни размери и не подлежат на
намаляване или изменяване съгласно чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН.
Като е съобразил горното и е потвърдил наказателното постановление,
въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Касационната инстанция не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения. Процесуалната дейност на въззивния съд не страда от пороци нито при
събирането, нито при оценката на доказателствата. Фактическата обстановка е
правилно изяснена, доказателствата са подложени на внимателна проверка, обсъдени
са противоречията в свидетелските показания и са дадени аргументирани отговори
на направените от жалбоподателя възражения. Правните изводи на районния съд са
обосновани и се споделят от касационната инстанция.
Предвид горното не са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК
и решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от
10.09.2021 г. постановено по АНД № 20213330200126 по описа на Районен съд –
Исперих.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/