Решение по дело №899/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Постъпила е жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез ю.к.Т. Х., против решение № 338/13.03.2025 год. по НАХД № 3333/2024г. на ВРС, 15 състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2400192/12.07.2024г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Профф Интернешънъл” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 81а, ал. 1 от Закон за насърчаване на заетостта за нарушение на чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ вр. чл. 107р, ал. 7 от КТ.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на Варненския районен съд е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че както в АУАН, така и в НП, са описани както датата, така и мястото а нарушението, като датата на нарушението е именно 03.05.24г., когато предприятието осигуряващо временна работа е допуснало до работа работника, а мястото на нарушението е мястото, където е установено лицето да полага труд. Твърди, че от трудов договор № 26/22.04.2024 год. се установява, че на лицето Л. Т. е възложено да изпълнява длъжността „рецепционист“ в предприятие „И. хотелс“ЕООД и се е задължило да постъпи на работа на 01.05.2024 год. или в едноседмичен срок от получаване на екземпляр от договора, т.е. страните са уговорили два начални момента, като от приложения график и таблица за отчитане явяване/неявяване/ на работа за м.май 2024 год. е видно, че работникът е започнал да полага труд на 03.05.2024 год., и именно това е датата на извършване на нарушението. Твърди, че неправилно ВРС е визирал разпоредбата на чл.107 ал.4, че именно за това е нарушението и касае датата на сключване на трудовия договор. Независимо, че в трудовият договор е упоменато, че е до завършване на определена работа, същият е срочен- 31.10.2024 год. и напълно съответства със срока на договора за предоставяне на развлекателни услуги между двете дружества. Твърди, че същинското за определяне на едно предприятие, което предоставя временна работа, е изпращането на работници в предприятието ползвател за извършване на работа под негов контрол, а не срока на сключените договори. В писмените си обяснения от 07.06.24г. управителят на дружеството е описал, че упражняването на контрола върху работния процес се осъществява от служители на „И. хотелс“ЕООД, в който смисъл са и обясненията на Л. А. и на управителя на дружеството ползвател. Изпращането на работник или служител от едно предприятие в друго, извън хипотезите на чл.120 от КТ, се извършва само и единствено по реда на императивните норми на чл.107р и следващите от КТ. Предметът на договора между двете дружества се свързва с осигуряване на работниците и служителите, чиито регулативен режим е в изпълнението на КТ, явяващ се специален по отношение на ЗЗД. Твърди, че от съдържанието на договора се установява, че сътрудничеството между двете фирми касае единствено предоставяне на работна сила, като всички ангажименти към работниците по заплащане на заплати и осигуровки са за сметка на „Профф Интернешънъл” ЕООД. От доказателствата по делото се установява, че работничката е била наета от „Профф Интернешънъл” ЕООД, за да бъде изпратена да изпълнява трудови функции в „И. хотелс“ЕООД, поради което договорът между двете дружества попада в хипотезата на чл.107р ал.1 от КТ. Безспорно е установено, че „Профф Интернешънъл” ЕООД е наемало работници, с които е сключвало трудови договори, за да бъдат изпращани на предприятия ползватели на съответни длъжности за престиране на работна сила. Твърди, че от инструктажната книга се установява, че това не е единичен случай, а основна дейност на предприятието е да наема и изпраща работници на предприятие ползвател. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че в АУАН и НП липсва описание на трудовия договор-дата и място на сключване, тъй като дружеството е санкционирано не за липса на съществени елементи в трудовия договор, а за това, че няма регистрация в Агенция по заетостта за нарушение по чл.107р ал.7 от КТ. Вмененото на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и да може да организира защитата си, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото му на защита. Твърди, че констатираното от проверяващия орган административно нарушение е индивидуализирано, посочени са дата и място на извършване, НП съдържа описание на извършеното нарушение, посочени са конкретните законови разпоредби, които са нарушени и нормите, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Твърди и че нарушението не може да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН като маловажен случай. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - „Профф Интернешънъл” ЕООД, чрез пълномощника си адв.Л., оспорва жалбата. Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че решението на ВРС е правилно, като правилно са отразени допуснатите съществени нарушения в съставения АУАН и издаденото НП, които не подлежат на саниране. Твърди, че правото му на защита е нарушено поради непосочване дата и място на извършване на нарушението. Твърди, че правилно е прието от ВРС, че е налице непълнота в обстоятелствата, кога и за какъв срок ответникът е изпратил работника на временна работа в предприятието ползвател, не е определен безспорно предметът на административнонаказателното обвинение. Твърди, че не е доказано, че „Профф Интернешънъл” ЕООД е действало като предприятие осигуряващо временна работа на работници, а „И. хотелс“ЕООД е дружество ползвател. Твърди, че правилно ВРС е приел, че в съставения АУАН и издаденото НП са изложени бланкетни факти и липсват съществените, които касаят съществените признаци на чл.107р ал.4 от КТ. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна по изложените в нея съображения и решението на ВРС следва да се отмени, а издаденото наказателно постановление се потвърди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Профф Интернешънъл” ЕООД против наказателно постановление №03-2400192/12.07.2024 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ за нарушение на чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ вр.чл. 107р, ал. 7 от КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 15.05.2024 г. служители на дирекция „Инспекция по труда”-Варна, сред които и св.Г., при извършена проверка на работни места в хотел „Вемара Бийч”, находящ се в к.к. Златни пясъци, общ. Варна, обл., стопанисван от „И. хотелс ЕООД“ е установено, че по силата на сключен на 22.04.2024 г. срочен трудов договор между „Профф Интернешънъл” ЕООД, като работодател и лицето Л. В. А.-работник, е възникнало трудово правоотношение, съгласно което същата заема длъжността „Рецепционист хотел“, считано от 01.05.2024 год., с място на работа хотел „Вемара Бийч”, к.к.”Златни пясъци”, общ.Варна, т.е. извършва работа в полза на „И. хотелс"ЕООД. Въз основа на декларираните данни от Л. А. и събраните документи и сведения от „Профф-интернешънъл” ЕООД и „И. хостелс“ ЕООД е установено, че А. е изпратена от „Профф-интернешънъл” ЕООД – предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на Параграф 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, с кoeто дружество е в трудови правоотношения, да извършва работа в полза на „И. хотелс“ЕООД, - предприятие ползвател по смисъла на параграф 1, т. 18 от ДР на КТ, като „рецепционист хотел“ в хотел „Вемара Бийч“, находящ се в к.к. Златни пясъци, общ. Варна, обл. Варна, под ръководството и контрола на „И. хотелс“ ЕООД. При справка в публичния регистър на Агенция по заетостта било установено, че предприятието „Профф-интернешънъл“ЕООД, осигуряващо временна работа, няма регистрация в Агенцията по заетостта за осъществяване на тази дейност. Въз основа на тези констатации св. Г. съставила срещу дружество акт за установяване на административно нарушение, за това, че дружеството осъществява дейност като предприятие, което осигурява временна работа, по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ, като е изпратило Л. А. да изпълнява длъжност „рецепционист хотел“ в „И. хотелс“ ЕООД, без регистрация за такава дейност в Агенцията по заетостта, което е квалифицирано като нарушение на чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ. вр. чл. 107р, ал. 7 КТ. Актът е съставен в присъствието и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписало без възражения. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение, което е счетено от АНО за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения, относно описанието на нарушението. Въззивният съд е приел, че не са посочени правно релевантните факти относно датата и мястото на извършване на деянието, които елементи са съществени от обективната страна на нарушението и неконкретизирането им ограничава правото на защита на санкционираното лице. Съдът е счел, че отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателно постановление не са съобразени с изискванията на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, непълно са описани обстоятелствата, при които се твърди, че е извършеното нарушение, като не е посочено кога и за какъв срок дружеството-жалбоподател е изпратило работника си за временна работа в „предприятието ползвател“, като по този начин не е определен по безспорен начин предметът на повдигнатото административнонаказателно обвинение. ВРС е приел, че при тълкуване на трудовия договор с работника А. и частният договор за предоставяне на развлекателни услуги, сключен между санкционираното дружество и „И. хотелс” ЕООД, не може да се направи извод, че дружеството-жалбоподател е действало като предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ, а „И. хотелс“ ЕООД е било „предприятие ползвател“, съгласно § 1, т. 18 от ДР на КТ, тъй като в сключения между тях договор липсва съществен елемент за възникването на такова правоотношение – работата да се изпълнява под ръководството и контрола на ползвателя. В раздел V, глава V от КТ са предвидени особени правила за сключване на вид срочен трудов договор, при който трудовото правоотношение възниква между работник и предприятие, осигуряващо временна работа, а условията на труд, ръководството и контролът върху трудовата дейност се осъществяват от предприятие ползвател. Приел е, че за да се приеме, че един трудов договор е сключен по реда на чл. 107р от КТ следва да е уговорено, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в друго предприятие, а срокът на действие на договора да е определен съгласно чл. 107р, ал. 4 КТ - до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Необходимостта от осигуряването на временна заетост от предприятия, които следва да отговарят на определени в чл. 74е, ал. 2 ЗНЗ изисквания за управленска и финансова стабилност, налага въведения регистрационен режим за тази дейност в Агенция по заетостта. ВРС е счел, че от фактическа страна в АУАН и НП фигурира единствено правен извод, че А. е изпратена от „Профф-интернешънъл” ЕООД - предприятие което осигурява временна работа по смисъла на Параграф 1, т. 17 от ДР на КТ, с кoeто дружество е в трудови правоотношения, да извършва работа в полза на „И. хотелс“ ЕООД - предприятие ползвател по смисъла на Параграф 1, т. 18 от ДР на КТ, като „рецепционист хотел“ в хотел „Вемара Бийч“, под ръководството и контрола на „И. хотелс“ ЕООД, но факти, касаещи съставомерните признаци на чл.107р, ал. 4 КТ липсват. Приел е, че декларативно са посочени и датата и мястото на извършване на приетото за установено нарушение, без посочването на конкретни факти, а трудовият договор с работника А. е бил подписан на 22.04.2024г. и то в [населено място], още повече, че нормата на чл.107р, ал.7 вр.чл.104р ал.4 от КТ, последната посочена като нарушена, касае датата на сключване на трудовият договор, а не датата, на която работникът би следвало да постъпи на работа, а факти за дата и място на сключване на договора липсват както в АУАН, така и в НП. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са съществени реквизити на НП и липсата им винаги обуславя наличие на съществено процесуално нарушение, като е недопустимо факти, касаещи съставаморени признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в АУАН и НП, за да се гарантира правото на защита на нарушителя.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Неправилни са изводите на ВРС, че в АУАН и НП не са посочени дата и място на нарушението, както и че липсва описание на нарушението.

С наказателно постановление №03-2400192/12.07.2024 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“–Варна, на „Профф-интернешънъл” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ, за нарушение на чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ вр. чл. 107р, ал. 7 от КТ.

Съгласно чл.74е, ал.1 ЗНЗ дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Съгласно чл.107р, ал.7 КТ предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.

Съгласно чл.81а ал.1 ЗНЗ на предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - [рег. номер] 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение.

Неправилно ВРС е приел, че в съставения АУАН и издаденото НП не са посочени дата и място на извършване на нарушението. Видно от съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, същите изрично съдържат посочване на дата и място на нарушението, а именно: нарушението е извършено на 03.05.2024г., към който момент А. е започнала да изпълнява трудовите функции като „рецепционист хотел“ , същата е изпратена за изпълнение на временна работа от „Профф-интернешънъл” ЕООД в обект – хотел „Вемара бийч“, находящ се в к.к. Златни пясъци, обл.Варна, стопанисван от „И. хотелс“ЕООД- предприятие ползвател, към който момент санкционираното дружество няма регистрация в Агенция по заетостта за осъществяване на тази дейност. Изрично е обосновано както в АУАН, така и в НП, защо е приета посочената в тях дата за дата на нарушението. Изрично е посочено, че лицето, установено при проверката в проверения обект да полага труд е изпратено за изпълнение на временна работа, както и под чие ръководство и контрол ще бъде осъществявана трудовата дейност. Посочени са и обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение и доказателствата, които го установяват.

Нарушението, видно от АУАН и НП, е описано със съставомерните му признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които е осъществено, както и мястото, където е извършено и датата, на която е извършено. Описанието на нарушението безспорно дава възможност на нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение.

Неоснователно ВРС се е мотивирал с липсата на факти, касаещи съставомерните признаци на чл.107р, ал.4 КТ. Дружеството не е санкционирано за сключване на трудовия договор с работника в нарушение на изискванията на тази разпоредба, а за това, че е осигурило временна работа без да е регистрирано като предприятие осигуряващо временна работа в Агенция по заетостта.

В обжалваното решение липсват мотиви конкретно какво е установил ВРС относно вмененото нарушение и доказано ли е то. Не са обсъдени обстоятелствата, посочени от АНО в НП, при които е извършено вмененото нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Не са обсъдени и възраженията на жалбоподателя до ВРС.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се отмени и делото да се върне на ВРС за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието и законосъобразността на оспорения пред нея акт, и относно разноските.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 338/13.03.2025 год. по НАХД № 3333/2024г. на ВРС, 15 състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2400192/12.07.2024г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.