Р Е Ш Е Н И Е
№………… 14.10.2015 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ШЕСТНАДЕСЕТИ
СЕПТЕМВРИ две хиляди и петнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл. съдия КАЛИНА ФИЛИПОВА
Секретар: Л.Д.
Прокурор: ………………………
като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В. ГР. ДЕЛО №
312 по
описа за 2015 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение
№ 1999/30.12.2014 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 1750/2013 г. по
описа на същия съд е отхвърлил предявения от К.Д.Х. ЕГН **********,***, против
А.Т.Д., ЕГН ********** ***, Й.Т.Т. ЕГН ********** *** 28-10-1-1, Р.Б.Х. ЕГН **********
***, Я.Б.Х. ЕГН **********,***, В.И.Х. ЕГН **********, от гр. Бургас, МС «******»
008, И.Х.Х. ЕГН **********,***«******» № 006 01 08, М.Х.И. ЕГН ********** *** и
Т.И.Х. ЕГН ********** *** 01 001 иск с
правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗС
с петитум да се признаване
за установено, че ищецът е собственик по придобивна давност на 1/2 ид.ч. от следните земеделски земи - Нива от 13,901 дка., трета категория, местност Среден
соват, имот с №004020 по плана за земеразделяне, при съседи – имот №004021 –
нива на наследниците на Х. Н.Т., имот №000119 – път ІV кл.
на ДПФ, имот №004019 – нива на В.И. В., имот №000133 – полски път на Общината,
с ограничения при ползването на имота – главна водопроводна мрежа, над
водопровода и на три метра от двете му страни се забранява разполагане на
трайни и временни постройки и трайни насаждения; Нива от 10,066 дка трета категория, местност Ялията, имот с № 016008 по плана за земеразделяне, при
съседи – имот №016001 – нива на наследниците на Б.П.Б., имот №016009 – нива на
наследниците на Д. С. В., имот №000152 – полски път на Общината, имот №016007 –
нива на наследниците на Н.В.И.; 3/нива от 9,303 дка., пета категория, местност Янчала и Пенчовото, имот с
№032002 по плана за земеразделяне, при съседи – имот №032003 – нива на
наследниците на И. С. Б., имот №000228 – полски път на Общината, имот №032001 –
нива на Б. Н. Ч., имот №032009 – нива на наследниците на Н. П. Ч., имот №032008
– нива на Х. Д. Д. като неоснователен и недоказан.
Постъпила е въззивна
жалба от К.Д.Х. *** против горепосоченото решение на ПлРС,
като в жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност
на решението.
В хода на въззивното
производство е починал въззивника К.Д.Х., съгласно
представено удостоверение за смърт и наследници на същия на 22.03.2015 г.,
издадено въз основа на Акт за смърт на К.Д.Х.. Пред въззивната
инстанция е заличен с надлежно определение като въззивник
К.Д.Х. ***, поради смърт и на основание чл.227 от ГПК като въззивници
са конституирани неговите законни наследници: Ч.К.Х. и Л.К.Х.. На същите е
изпратено съобщение по надлежния ред, като с молба, подадена в канцеларията на
ПОС от 03.06.2015 г. Л.К.Д. е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба от неговия баща К.Д.Х.. Въззивникът
Ч.К.Х. не е взел становище.
По подадената въззивна
жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.Т.Д.
***, в който се посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено
решението на ПОС като правилно. Излагат се доводи, че претенцията на
първоначалния ищец К.Х., че същият е собственик на ½ ид.
част по силата на давностно владение и изтекла в
негова полза придобивна давност по отношение на
недвижими имоти – земеделски земи, подробно описани в исковата молба, находящи се в землището на с. ******, общ. Долни Дъбник е
изцяло неоснователна и недоказана.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата М.Х.И. чрез особения представител адв. М.К., в който се излагат доводи, че жалбата е изцяло
неоснователна. Не са налице предпоставките за придобиване по давност на
собствеността върху процесните земеделски земи, като
½ ид. част. Не е налице доказано
необезпокоявано владение от страна на ищеца и наследодател на въззивниците и манифестирано намерение да владее лично за
себе си съответната идеална част от имотите от страна на К.Д.Х., като по
отношение на останалата ½ ид. част от същите
имоти, ищецът е собственик по наследство. Моли съда, да потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно.
Останалите въззиваеми
не са взели становище по подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание, въззивниците не са се явили и не са взели становище.
Пред въззивната
инстанция не са посочени нови доказателства и не са направени доказателствени
искания по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.
Следва да се отбележи, че
атакуваното решение на ПЛРС е постановено след обезсилване на първоначално
постановеното решение по делото от 31.07.2013 г. по реда на чл.270 ал.3 от ГПК
с решение на ПОС № 205/23.04.2014 г. по в.гр.д. № 1017/2013 г. по описа на
същия съд. Делото е върнато на друг състав на ПлРС за
произнасяне по предявения установителен иск за
собственост, след конституирането на всички страни по делото в качеството им на
необходими другари – наследниците на Т. И.Х. – б.ж. на гр. Бургас, починала на ****.2003
г., съпруга на Т. Д.Х., син на общия наследодател Д.Х. И., починал на ***.1981
г.
При новото разглеждане на
делото, РС е изпълнил указанията, дадени от въззивната
инстанция, като е конституирал наследниците на починалата Т. И.Х..
Не се спори по делото, че с
влязло в сила решение на Поземлена комисия – гр. Долни Дъбник от 12.08.1994 г.
е възстановено правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне в землището на с. ******, общ. Долни Дъбник на наследниците на Д.Х.
И., починал на ***.1981 г., а именно: нива от 13,901 дка в местността „Среден
соват“ имот № 004020 по плана за земеразделяне при описани съседи; нива от
10,066 дка в местността „Ялията“ имот № 016008 по
плана за земеразделяне; овощна ****** от 1,444 дка в местността „Анковото“ имот
№ 020177 по плана за земеразделяне, при описани съседи и нива от 9,303 дка в
местността „Янчала“ и „Пенчовото“
имот № 032002 по плана за земеразделяне. Съгласно представения протокол за въвод във владение на имоти в землището на с. ****** № 205Г
от 13.10.1997 г., К.Д.Х. е въведен във владение на имотите, описани в
горепосоченото решение на Поземлената комисия – гр. Долни Дъбник.
Не се спори, също така, по
делото, че ищецът пред РС К.Д.Х. е син на общия наследодател Д.Х. И., а ответниците по исковата молба са законни наследници на Т. Д.Х.
– починал на ***.2000 г. и неговата съпруга Т. И.Х. – починала на ****.2003 г.
Още в исковата си молба,
ищецът твърди, че е собственик на ½ ид. част
от описаните в исковата молба три имота /горепосочените ниви, с изключение на
овощната ******/ в качеството му на законен наследник на общия наследодател Д.Х.
И.. По отношение на останалата ½ ид. част от
същите имоти, ищецът твърди пред РС, че е станал собственик по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди, че
от 1997 г. до смъртта на Т. Д.Х. на ***.2000 г. е владял необезпокоявано и
категорично само за себе си останалата ½ ид.
част от земеделските земи, полагащи се по наследство на неговия брат и син на
общия наследодател - Т. Д.Х.. Счита, че отношението му и намерението му да
владее тези земи като свои собствени намира израз в това, че е предоставил
цялата земя под аренда на трето лице и е получавал добивите от същата. Твърди,
че давността по отношение на него не е прекъсната, като до настоящия момент не
е предявяван иск за собственост по отношение на него или негаторен
иск.
В хода на съдебното дирене
пред РС са представени като писмени доказателства Договор за аренда на
земеделска земя от 01.10.2003 г., сключен между К.Д.Х., от една страна и от
друга, ЕТ „********“ – гр. Плевен по отношение на процесните
земеделски земи, скици, удостоверения за данъчна оценка, решения на Поземлена
комисия – гр. Долни Дъбник и Протокол за въвод във
владение на имоти от 13.10.1997 г., удостоверение за наследници.
Като свидетел пред РС е
разпитана С.М.Б., която посочва, че познава лично ищеца и процесните
земеделски земи са останали от неговия баща Д.Х. И.. Посочва, че той се е
снабдил със скици за имотите, както и че в началото на 1998 г. е внесъл имотите
в Кооперация „Възраждане“ – с. ******, а през 2003 г. е подписал Договор за
аренда. От 1997 г. ищецът Х. ползва земите лично, както и плаща данъци за тях,
получавал е и рентата по силата на сключения договор за аренда. Свидетелката
посочва, също така, че ищеца и неговия брат нямат делба на имотите, като и
двамата са знаели, че имат наследствена земеделска земя. Ищецът К.Х. не е ходил
на погребението на брат си, тъй като са били във влошени отношения.
При така събраните писмени и
гласни доказателства са правилни изводите на РС, че предявения установителен иск за собственост с правно осн. чл.124 ал.1 от ГПК не е доказан. Не е установено по
категоричен начин, ищецът да е манифестирал намерението си да владее процесните земеделски земи досежно
½ ид. част от същите само за себе си. Следва
да се има предвид, че се касае за ½ ид. част,
която по силата на законовите правила за наследяване е собственост на Т. Д.Х. –
починал на ***.2000 г., съответно на неговите наследници по закон, брат на
ищеца К.Д.Х.. Обстоятелството, че само ищеца е въведен във владение през 1997
г. и факта на едноличното ползване на земеделските имоти, не е достатъчно за
доказване на възражението за придобивна давност,
изтекла в полза на ищеца. Точно обратното, още при първоначалното разглеждане
на делото пред ПлРС е депозирана жалба от А.Т.Д. –
син на Т. Д.Х. /брат на ищеца/ и внук на общия наследодател Д.Х. И. /на стр.43
от делото пред РС/, в която се посочва, че неговия чичо К.Д.Х. иска да присвои
всичко от наследствената земеделска земя на неговия баща. Изрично посочва, че
на чичо му се полага само ½ ид. част, като
останалата е собственост на неговия баща – Т. Д.Х.. Представена е и жалба от
2013 г. вх. № 3747 до РП – гр. Плевен от А.Т.Д., в която се посочва, че
представените по настоящото дело с исковата молба писмени доказателства –
удостоверение за наследници и данъчна оценка са неистински документи, като в
тях не са вписани всички наследници, както и погрешно в удостоверението е за
данъчна оценка е посочено, че собственик на имотите е само К.Д.Х., което
обстоятелство не отговаря на истината.
Ирелевантно за настоящия спор е и
обстоятелството, че ищеца е сключил договор за аренда с трето лице по силата на
Закона за арендата в земеделието, тъй като това действие представлява действие
на обикновено управление по отношение на съсобствената
земеделска земя и не може да обоснове манифестиране на владение и намерение,
ищецът да владее изцяло за себе си и ид. част от процесните имоти, придобити по наследство от наследодателя
на ответниците и въззиваеми в настоящия процес.
Не се налице предпоставките
за придобиване на правото на собственост по давност досежно
½ ид. част от процесните
земеделски земи, съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС.
Пред въззивната
инстанция новоконституираните страни не са взели
допълнително становище във връзка с подадената въззивна
жалба, както и не са представили нови доказателства, които да водят до промяна
на правните изводи от РС.
Предвид изложеното, следва
да бъде потвърдено решението на ПлРС, като правилно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 1999/30.12.2014 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр. дело № 1750/2013 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: