РЕШЕНИЕ
№ 1592
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № K-0051321 от 28
.06.2021г. издадено от Т. Д. Д. на длъжност ***, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на Комисия за
защита на потребителите с което на "Амин 90“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Стамболийски, ул."Кочо Честименски "
№5 А, с представлявано от А. Н. К. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и чл. 53 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ в размер на 500 лева за нарушение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
като неправилно, недоказано и необосновано. Излагат се съображения по
същество на искането.Претендират се и разноски по делото.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява –адв.К. ,която
поддържа жалбата и излага доводи по същество на спора.
1
За Административно наказващия орган в съдебно заседание не се
явява представител-макар и редовно призовани.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 20.04.2021 г. е извършена проверка в търговски обект-ритуална
зала офис на траурна агенция „Амин“ извършена за времето от 16.31ч до
17.35ч. по повод писмо на ОД на МВР-Пловдив .По време на проверката в
обекта на ул.Клокотница №1 в гр.Стамболийски е присъствал и управителя
А. К. .От последния е поискан регистър за предявяване на рекламации от
потребителите.Същият не представил такъв ,като заявил,че поддържа такъв
,но в момента се намира в счетоводството на дружествотои може да го
представи на по-късен етап.Поканен бил да се яви в КЗП-Пловдив ,където на
22.04.2021г.представил регистър на предявените рекламации започнат на
01.01.2012г.Копие от първата страница на същи бил приобщен към АНП.
Констатациите от проверката били отразени в констативен протокол
№ 2689375 от 20.04.2021г.г., ,а АУАН 0051321 от дата 20.05.2021г. бил
съставен против дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 127, ал.2 от
ЗЗП, който бил връчен на представляващия дружеството –К., а именно негов
***. Актът е подписан от посочените в него лица, като *** саморъчно е
вписал, че е запознат със съдържанието му и с правото да подаде писмени
възражения в 3 дневен срок.Няма постъпило впоследствие писмено
възражение.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на
„Амнин 90“ЕООД на основание чл. 222 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на актосъставителя- Й.Ц. , чиито показания съдът
кредитира като обективни, последователни и логични, подкрепени от
приетите и приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
2
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция
на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на
извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос
за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието
и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може
да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ/. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
"неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
3
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има
извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като
не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може
да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с
тежестта на нарушението /само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви
граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд,
достигна до следните правни изводи:
След преценка на събраните доказателства съдът счита, че не е
допуснат съществен порок на административно наказателния процес,
обосноваващ незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. В издаденото наказателно постановление и в съставения
АУАН осъщественото административно нарушение е описано пълно, точно и
ясно, в съответствие с установения ред и без да са допуснати процесуални
нарушения. Същите актове са съставени от оправомощени да издават такива
длъжностни лица. Съдебният състав счита, че обстоятелствата по проверката
правилно и законосъобразно са установили извършеното административно
нарушение, неговия автор и дружеството жалбоподател като юридическо
4
лице, което следва да носи административно наказателна отговорност.
По делото категорично е доказано ,че регистър за предявяване на
рекламации от потребителите се поддържа от дружеството –в подкрепа на
този факт ,са както гласните доказателства- а именно съдържащи се в разпита
на актосъставителя – Й.Ц. ,така и видно от приобщената към преписката
заверено копие от първа страница на същия започнат на 01.01.2012г.
Разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП, въвежда задължение за
търговеца да поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации. Безспорно в настоящия случай
санкционираното дружество е търговец по смисъла на §13, т.2 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП не
предвижда конкретно местонахождение за съхраняване на регистъра за
рекламации. Отговор на този въпрос дава последващата разпоредба на чл.
127, ал.4 от ЗЗП, според която приемането на рекламации се извършва през
цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е
поръчана услугата или на адреса на управление на търговеца, освен ако в
договора или в документа за гаранция е определено друго. Т.е. безусловно е
задължението на търговеца не само да създаде такъв регистър, но и да държи
последния в търговския обект, за който е създаден, по всяко време от
извършване на търговската дейност на обекта. Другата възможност е,
регистърът да се държи по адреса на управление на дружеството,
От доказателствата по делото може да се приеме за доказано, че
санкционираното дружество е поддържало изискуемия от закона регистър за
рекламации,като обаче не го е съхранявало в обекта на самата проверка.
От материалите по делото се доказва, че в хода на
административното производство такъв е бил представен непосредствено
след поканата на управителя на дружеството в КЗП-Пловдив, От всичко
изложено дотук съдът счита, че не може да се направи категоричен извод за
допуснато нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.Това е така,тъй като
законодателят изисква търговеца да поддържа регистър за предявяване на
рекламациите от търговците.Което е установено по делото ,че е
направено.Самото съхранение на този регистър ,обаче не задължително да е в
обекта на проверката,поради което и изписаното изпълнително деяние според
5
АУАН и НП – не е установено наличие на регистър за предявяване на
рекламациите от търговците не се явява съставомерно поведение по
закон.И това е така към датата на самото нарушение -20.04.2021 и
действащата към този момент законова уредба в Закона за защита на
потребителите.Тъй като в последващата уредба в сила от 01.01.2021г. ал.2
препраща към ал.4 от чл.127 от ЗЗП и там ясно се посочва,че „ Търговецът е
длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата,
посочени в ал. 4.“Ето ,защо настоящия съд възприема като основателни
доводите на пълномощника адв.К. ,както в жалбата ,така и в съдебно
заседание за отмяна на наказателното постановление.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно наказващият орган, а това е Комисия за
защита на потребителите.
Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от
жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по
делото в размер на 300 лева, като са на лице доказателства, че действително е
платена сумата. Съгласно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45
от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. ) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен
6
интерес възнагражденията са следните:1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28
от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. ) при интерес до 1000 лв. – 300 лв.; Ето
защо и следва да бъде уважено в пълния претендиран размер.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № K-0051321 от 28 .06.2021г.
издадено от Т. Д. Д. на длъжност **** със седалище Пловдив на Комисия за
защита на потребителите с което на "Амин 90“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Стамболийски, ул."Кочо Честименски "
№5 А, с представлявано от А.Н. К. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и чл. 53 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ в размер на 500 лева за нарушение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „ Амин
90“ ЕООД с ЕИК ********* ,представлявано от А. И. К.сумата от 300/триста
/ лева, представляващи разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7