Решение по дело №1515/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,30.06.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на десети май  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 1515 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 10.10.2019 г. по гр.д. №52343/17 г., СРС, ГО, 158 с-в ОСЪЖДА Ц.И.Т., ЕГН **********, е адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, следните суми: сумата 811.92 лв., главница - представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.07.2014 г. - м.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. *******, с абонатен № 201357, сумата от 19.49 лв., главница - представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.07.2014 г. - м.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 31.07.2017 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 228.45 лв. за съдебни разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1934.36 лв. и за периода м.05.2013 г. - м.06.2014 г. и иска за такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 37.16 лв. и за м.06.2014 г., като погасени по давност, както и ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 472.76 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 08.08.2014 г. - 20.07.2017 г., както и иска за сумата от 9.32 лв., обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. - 20.07.2017 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ /в 30-дневен срок от датата на ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, следните суми: сумата 202.98 лв., главница - представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.07.2014 г. - м.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. *******, с абонатен № 201357, сумата от 4.87 лв., главница - представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.07.2014 г. - м.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 31.07.2017 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 48 лв. за съдебни разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 483.59 лв. и за периода м.05.2013 г. - м.06.2014 г. и иска за такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 9.29 лв. и за м.06.2014 г., като погасени по давност, както и ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 118.19 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 08.08.2014 г. - 20.07.2017 г., както и иска за сумата от 2.33 лв., обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. - 20.07.2017 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА М.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, следните суми: сумата 202.98 лв., главница - представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.07.2014 г. - м.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. *******, с абонатен № 201357, сумата от 4.87 лв., главница - представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.07.2014 г. - м.05.2015 г„ ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 31.07.2017 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 149.63 лв. за съдебни разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 483.59 лв. и за периода м.05.2013 г. - м.06.2014 г. и иска за такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 9.29 лв. и за м.06.2014 г„ като погасени по давност, както и ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 118.19 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 08.08.2014 г. - 20.07.2017 г., както и иска за сумата от 2.33 лв., обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. - 20.07.2017 г„ като неоснователни.

                   Срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби от ответниците Ц.И.Т. и С.А.П. ,към чиито жалби се е присъединила и ответницата М.А.Т. .

                    С жалбата на Ц.И.Т.  се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон,необосновано.Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът приел,че ответниците имат качеството на потребители на ТЕ,не е доставена ТЕ определена по качество и количество ,не е взето предвид ,че ответницата не живее в имота,няма доказателства за редовно водено счетоводство при ответника,договорът между ищеца и топлинния счетоводител е с изтекъл срок на действие и не е сключен с ответника.

                   Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.

        По въззивната жалба не е постъпил отговор.

        С жалбата на С.А.П. се твърди,че решението е недопустимо и неправилно.От исковата молба не ставало ясно дали наследодателят на ответниците е собственик или ползвател на процесния имот,в исковата молба не е описан недвижимия имот,за който ищецът твърди,че наследодателят е бил абонат,ответницата не е ползвала процесния имот,представените с исковата молба разпечатки не са доказателства по ГПК,нямат издател,дата,заключението на вещото лице е оспорено поради липса на реален оглед и механично прилагане на методика неотносима към случая.

Моли да се отмени решението в обжалваната част като се отхвърли изцяло иска.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби  са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, следва да бъдат разгледани по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ .

По жалбата на ответницата Ц.И.Т.  :

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена.

                       Ответниците са  потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .

                       Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

                        В представения и приет като доказателство пред първоинстанционния съд нотариален акт  от 1984  г.и удостоверение за наследници е видно,че ответниците са собственици на процесния имот.

Върху имота няма учредено право на ползване .

          Въззивниците  отговарят на легалната дефиниция на понятието „потребител"/ползвател на топлоснабден имот като собственици. Това е така,защото не се доказа да има  титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот. Потребител на топлинна енергия на процесния адрес е лицето, което е собственик.В настоящия случай,това са тримата собственици. Собственикът на топлоснабден имот се явява потребител на топлинна енергия и е в облигационни отношения с "Т.С." ЕАД по силата на закона, като е длъжен да заплаща стойността на доставеното му количество топлинна енергия. Без значение е дали същият има открита партида на свое име и сключен индивидуален писмен договор. Придобитото качество на потребител може да се загуби с отчуждаване на топлоснабдения имот или при други законоустановени факти, прекратяващи облигационни отношения.

           Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че  тримата собственици са пасивно материалноправно легитимирани да отговаря по предявените срещу гях искове.

           Налице е договор от 01.11.2007 г.,сключен между ищеца и  фирмата топлинен счетоводител за извършване на услугата дялово разпределение.Договорът е за срок от три години,с изтичането на който се е превърнал в безсрочен.

             На следващо място, въззивният съд намира, че правно обосновано СРС,  кредитирайки  заключението на приетата по делото СТЕ във връзка с чл. 182 ГПК  е приел за доказано  доставката на топлинна енергия на ответника. В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния  закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие.  При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана /чл. 182 от ГПК/.

           В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.

          Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

            По жалбата на С.А.П. :

Исковата молба не  е нередовна-описано е ясно,че наследодателят на ответниците е собственик на топлоснабдения имот,за което е представено доказателство в срок,описан е недвижимия имот,който е процесния.

Основателно е възражението на ответницата,че от извлеченията от сметки,приложени към исковата молба , не може да се направи извод за доставената и правилно начислена топлоенергия. Тези документи не представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства,тъй като представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ГПК,обективират изгодни за техния издател факти.Те имат само формална доказателствена сила за обстоятелството,че съдържат удостоверително изявление направено от субекта ,сочен като техен издател,но не и обвързваща съда материална доказателствена сила.Същите се ценят съобразно останалия доказателствен материал .

Извлеченията от сметки и съобщенията към фактурите не могат да са единствено доказателство за сключена сделка, но сключването на сделката се доказва от наличието на валидно ОУ и доказателства за реално потребена енергия в определени количество. Съобщенията съдържат прогнозни дялове и цената по тях също е прогнозна, но от друга страна се установи, че законодателството така е предвидило да става помесечното отчитане и заплащане на енергията (след като са одобрени ОУ от ДКЕВР те ставата закон в отношенията между доставчика на енергията и потребителя й - чл. 20а ЗЗД). В тази връзка след като в ОУ е предвидено заплащането на енергията да става по указания начин и на базата на съобщенията към фактурите всички възражения срещу този начин на определяне на цената са неотносими към спора.

            По възражението,че вещото лице е приложило неотносима методика:Вещото лице при изготвяне на експертизата е приложило относима към случая методика.Методиката за дялово разпределение е била действаща към процесния период, поради което следва да се вземе предвид изчислението за топлинна енерегия за сградна инсталация.Методиката е отменена с решение на ВАС от 13.04.2018 г., но тъй като решенията на ВАС имат действие занапред и предвид ,че процесният период е 2014-2015 г.,то същата Методика е действала и е приложима за този период.Възраженията в тази връзка са неоснователни.

           С въззивните жалби на двамата ответници са наведени съображения ,които не са направени пред първата инстанция,поради което въззивният съд не следва да ги обсъжда.

           Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.          

           Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

           На особения представител Д.С.Б./на въззивника М.А.Т./ се дължи възнаграждение ,определено от съда на 300 лв.,която сума следва да бъде заплатена от въззиваемата страна.

             Водим от гореизложеното, съдът

                                                    Р   Е   Ш   И :

    

                 ПОТВЪРЖДАВА  решение от 10.10.2019 г. по гр.д. №52343/17 г., СРС, ГО, 158 с-в  в обжалваните части.

              ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на адвокат  Д.С.Б.,***,оф. 150  сумата от 300 лв. за възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.