Р Е Ш Е Н И Е

№

град Плевен, 16.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, Трети наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

 

при секретаря  Анелия Добрева  като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА НАХ дело № 1557 по описа за 2018 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 309433-F361362/03.11.2017 г.  на Директор на ТД на НАП гр.Плевен, с което  ЕТ „К.– М.И.“ с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Я.И., с ЕГН ********** , е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700.00 (седемстотин)  лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с   чл. 118, ал. 4,  чл 185, ал. 2, вр ал. 1 от ЗДДС..

 

Жалбоподателят  ЕТ „К.– М.И.“  редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и със защитник адв.***от Адвокатска колегия - Плевен. С жалбата моли да се отмени НП по изложените в същата съображения, като в условията на евентуалност считат, че са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

За въззиваемата страна ТД на НАП гр. Плевен, редовно призовани, се явява юрк. ***, с приложено по делото пълномощно и моли НП да се потвърди.

СЪДЪТ, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество.

 

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изяснява се, че при извършена проверка на 21.10.2017 г. в търговски обект представляващ  - магазин за козметични продукти,  находящ се в гр. *** и стопанисван и експлоатиран от  ЕТ „К.– М.И.“ с БУЛСТАТ ***, се установява, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите  на продажбиа не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми в касата. От фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 14.00 лв,а фактическата наличност ,съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 196.60 лв.Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 182.60 лв,които не са отразени чрез фискалното устройство,като „служебно въведени” в касата суми. 

ПРОВЕРКАТА е документирана с ПИП№ 0295437/21.10.2017 г.

Така установеното е било квалифицирано от страна на наказващия орган като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр с  чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като на дружеството е бил съставен на 03.11.2017 г. АУАН, надлежно връчен на лицето, представляващо дружеството.

Разпитаният в с.з. в качеството на свидетел актосъставител П.Д.Д. заявява, че поддържа съставения АУАН. Актосъствителят лично установил нарушението. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството. Свидетелства, че проверявания обект бил магазини и при закупуване на 1 бр. парфюм  на стойност 14.00 лв им бил издаден касов бон, но при засичане на касата  -  касовата наличност, установили, че фискалната наличност на паричните средства  е в размер на 196.60 лв, т.е. установена е разлика ,която не е служебно въведена или изведена. Заявява че управителя на фирмата е дал обяснения, че тази разлика в касовата наличност са нейни лични пари , които са заделени за плащания.

В законовия тридневен срок, по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от страна на жалбоподателя  не били подадени възражения срещу него. Същата моли съда  тъй като няма предходни нарушения по ЗДДС, допуснатото от нея нарушение да бъде преценено като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

СЪДЪТ кредитира показанията на разпитания свидетел -актосътавител П.Д. като обективни, логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. В тази насока са и писмените доказателства от административната преписка - АУАН, протокол за извършена проверка, приложени фискални бонове, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, заповед. В тази насока са и показанията на свидетелките С.И. и М. ***.

СЪДЪТ намира за безспорно установено, че е реализиран състава на нарушението по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр с чл. 118, ал. 4,  от ЗДДС, защото в книгата за дневните финансови отчети не  е била отбелязвана всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), в момента на извършването й с точност до минута, което е следвало да се прави тъй като фискалното устройство  е притежавало функциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Следователно осъщественото нарушение правилно е било квалифицирано от административно наказващия орган.

Това е така, защото с нормата на чл. 33, ал.1 от Наредбата е уредено, че извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Чл. 33, ал.2 от Наредбата изисква, когато фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. След като в проверявания обект е намерена касова наличност в размер на 196.60 лв., която не е отразена в книгата за финансови отчети, то се стига до извода, че нарушението е безспорно установено.

В тази връзка правилно административно – наказаващият орган е подвел извършеното нарушение под квалификацията на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.20006 г. на МФ вр.  чл. 118, ал.4, от ЗДДС. Правилно е приложена и санкционната разпоредба, като именно чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, предвиждаща налагане на имуществена санкция в размер от  500 до 2000 лева за нарушение на чл. 118 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. .

СЪДЪТ констатира че и АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от приложеното заверено копие на Заповед № ЗЦУ – 1582 от 23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП.

В конкретния случай обаче, настоящата съдебна инстанция приема, че случаят е маловажен и атакуваното НП следва да се отмени.

В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н.д. № 1/2005 г., административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39, ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че действително установеното нарушение е констатирано за първи път, касае се за изключително малка сума, констатирана като положителна разлика на паричните средства – 182.60 лв. и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото, съдът намира, че настоящето нарушение не може да се приеме като такова със значителни вредни последици. В резултат на деянието не са настъпили вредни последици, не е ощетен фиска като в самото наказателно постановление е записано че нарушението не води до неотразяване на приходи. Ето защо, същото е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл. чл. 33, ал. 1 вр с чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Следва да се вземе предвид и трудната житейска ситуация в която се намира нарушителката. Видно и от жалбата и от нейните твърдения в хода на съдебното следствие, че е пенсионерка, получаваща пенсия в минимален размер.  . Разбираемо е емоционалното състояние в което се намира същата и трудностите които се налага да преодолява. Поради всичко изложено и съдът намира, че в случая неправилно и наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 309433-F361362/28.12.2017г. на Директор на ТД на НАП гр.Плевен, с което  ЕТ К.– М.И. с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Я.И., с ЕГН ********** , е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700.00 (седемстотин)  лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с   чл. 118, ал. 4,  чл 185, ал. 2, вр ал. 1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ