МОТИВИ
към Присъда № 14 от 26.03.2018 г. по НЧХД № 265/17 г.
Частното обвинение срещу подсъдимите А.А.А. и М.Г.В. е по чл. 130, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 12.04.2016 г. в гр. К. в съучастие
помежду си като извършители са причинили на тъжителя Ж.М.Ж. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
Частното обвинение срещу подсъдимия А.А.А.
е по чл. 148, ал. 1 т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 12.04.2016 г.
до хранителен магазин в центъра на гр. К. публично е обидил тъжителя Ж.М.Ж. в
негово присъствие, като му е казал унизителните за честта и достойнството му
думи: „Ей, малоумник, пак не си си пил хапчетата!“.
Подсъдимите в с.з. не се признават
за виновни.
Защитникът им – адв. Н. Н. в с. з.
пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Предявени са два граждански иска от
тъжителя против подсъдимите за причинените му неимуществени вреди в размер на
1000 лв. за нанесената обида и в размер на 4000 лв. за нанесената телесна
повреда, които бяха приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство.
Служебният повереник адв. Г. в с.з.
подвържа обвиненията и гражданските искове.
От събраните по делото доказателства, установени с
доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Тъжителят Ж.М.Ж. страдал от личностово разстройство, тип „Органично
разстройство на личността МКБ F07.0“ с изявени
критерии на параноидна личност. Притежавал висока вербална агресивност и
склонност да използва остри думи.
На 12.04.2016 г. (вторник) тъжителят Ж.М.Ж. отишъл да
пазарува в магазините на центъра в гр. К., общ. Казанлък с л. а. „Опел Вектра“
с рег. № ****. Пред единият от магазините тъжителят Ж. видял подсъдимите А. и В.,
които яли сладолед. На влизане в магазина подс. А. казал по адрес на тъжителя
„Ей, го големия шофьор!“, а той им отвърнал пътьом „Здравейте охлюви!“ и
„Келеши!“. Подс. А. на свой ред му казал „Бат` Ж., пий си
хапчетата!“. Тъжителят излязъл от магазина, качил се на автомобила си и
потеглил към дома си на ул. „Спартак“ № 14, а подсъдимите го последвали със
скутер, управляван от подс. А.. При слизането си от колата някой от подсъдимите
ритнал вратата на колата и тя прещипала IV-ти пръст на лявата ръка на тъжителя. Това му
причинило разкъсно-контузна рана на този пръст. Подс. А. извикал на тъжителя
„Ей, лудия, пи ли си хапчетата?“. Тъжителят тръгнал към двора на дома си, но след
него тръгнал подс. М.В.. Св. М.Д., която била в двора си, опитала да препречи
пътя на подс. В. и застанала между него и тъжителя, но подсъдимият я блъснал и
тя паднала на земята. Подсъдимият В. започнал да нанася удари по главата на
тъжителя, с което му причинил отоци и кръвонасядания по клепачите на двете очи;
кръвоизлив под слизестата обвивка на лявата очница, охлузвания по лицето и
носа, кръвонасядане по брадичката на лицето; масивен оток, кръвонасядане и
разкъсно-контузни рани по лявата повърхност на лицето и лигавицата на лявата
буза, отоци по главата. От ударите тъжителят паднал. Тогава подсъдимият
започнал да го рита. От падането и ритниците тъжителят получил
разкъсно-контузна рана и охлузване по ляво коляно, и оток по долния десен
крайник. Докато подс. В. нанасял удари по тъжителя подс. А. го чакал, качен на
скутера. Тъжителят успял да се освободи от подсъдимия и за да преустанови
действията на подс. В., взел бухалка от колата си, с която нанесъл удар по
предно вътрешната повърхност на дясното му бедро, с което му причинил
двойноконтурирано масивно кръвонасядане и оток. Това действие на тъжителя принудило
подс. В. да побегне по улицата, по посока на магазина, в който работила св. Е.А.,
където в този момент бил вече подс. А. със скутера. Тъжителят тръгнал да гони
подс. В., държейки бухалка, която хвърлил по него, но не успял, да го улучи.
Подс. В. успял да се качи на скутера и с подс. А. се отдалечили от мястото на
инцидента.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите М.М.Д., Е.А.С., Г.Д.М., Т.Г.М., И.В.М., С.Х.Н., съдебномедицинско
удостоверение № 109/2016 г., постановление за отказ да се образува ДП,
съдебномедицински експертизи № 173/17 г. и № 93/18 г.; съдебнопсихиатрична и психологична експертиза № 46/17 г., комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза № 71/17 г., които отчасти кореспондират на показанията на св. Д. К.
Д., Д.П.К. и обясненията на подсъдимите А.А.А. и М.Г.В..
В хода на производството се събраха няколко групи гласни
доказателства.
В едната група гласни доказателства са обясненията на
подсъдимите, които отричат, че са нанесли побой, и че подс. А. е казал на
тъжителя „Ей, лудия, пи ли си хапчетата?“. Към тази група спадат показанията на
св. К., доколкото той се представя за очевидец и установява, че наблюдавал
инцидента от 40-50 метра; видял е идването на тъжителя и, че същият е замахнал
с нещо като цепеница и е ударил с нея единия от подсъдимите, но не е видял
някакви действия, които подсъдимите да са извършвали по отношение тъжителя,
както и показанията на св. Д.Д., която препредава думите на подсъдимите, че
тъжителят ги е нападнал, но не е видяла конкретни действия на никой от
участниците в инцидента.
В другата група гласни доказателства са показанията на св.
Д., която установява, че в нейно присъствие пред къщата им подс. А. е казал на
тъжителя „Ей, лудия, пи ли си хапчетата?“, а подс. В. е нанесъл побой на
тъжителя. В с.з. подсъдимите не отричат присъствието на св. Д., от което
следва, че тя е очевидец на инцидента. В тази група са показанията на св. М. Д.лчев,
доколкото той косвено установява факти за нанесения побой над тъжителя и
показанията на св. С., която установява, че е нямала видимост към къщата на
тъжителя, но след като е чула викове видяла само, че тъжителят е гонил с
бухалка бягащия подс. В. към скутера на подс. А., и че тъжителят е хвърлил
бухалката по подс. В.. Следователно св. С. е очевидец на края на инцидента.
В третата група са показанията на останалите свидетели – Г.М.,
С.Н., Т.М. и И.М., като последните трима косвено установяват факти от инцидента.
Наличието на противоречия в първите две групи гласни
доказателства, относими към предмета на доказване – нанасянето на телесна
повреда и обида, дава основание на съда да им направи подробен анализ.
Обстоятелството, че св. Д.Д. е братовчедка на подс. В., а свидетелите Д. са
родители на тъжителя, не е достатъчна причина техните показания предварително
да бъдат обявени като недостоверни поради наличие на заинтересованост от изхода
на делото.
В хода на производството не се установиха гласни
доказателства, според които подс. А. е причинил телесни наранявания на
тъжителя, поради което обвинението за нанасяне на телесна повреда по чл. 130,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, се явява необосновано и по него следва
да бъде оправдан.
От обясненията на подс. В. се установява, че тъжителят
пръв е нанесъл удар с бухалка в дясното бедро, но подсъдимият не му е нанасял
удари. Ударът с бухалка като механизъм се потвърждава от експертното заключение
на съдебномедицинската експертиза № 93/18 г. В този см. са и обясненията на
подс. А., което дава повод на адв. Н. да пледира за прилагане института на
неизбежната отбрана. Оспорва се и обстоятелството, че телесните наранявания,
описани в съдебномедицинско удостоверение № 109/2016 г. и съдебномедицинска
експертиза № 173/17 г. са били получени по време на инцидента.
Съдът не дава вяра на тези обяснения и не приема
възраженията на защитника по следните съображения:
1) От съдебномедицинското удостоверение № 109/2016 г. и
съдебномедицинската експертиза № 173/17 г. се установява, че описаните в тях
травматични увреждания отговарят да са получени по времето, описано в тъжбата.
В хода на производството не се събраха доказателства, че телесните наранявания
са били причинени по друго време или от трето неизвестно за съда лице, поради
което възражението цели да внесе предположение. Според Р 12-90-ВК, Р 80-07-І (последното
решение не е публикувано в “Апис”, вж. Бюлетин ВКС бр. 10/07 г. стр. 5) и чл.
303, ал. 1 от НПК предположенията са недопустими и по отношение на
оправдателните присъди;
2) Травматичните увреждания на тъжителя са безспорен факт
по делото и съгласно цитираните съдебномедицинско удостоверение № 109/2016 г. и
съдебномедицинска експертиза № 173/17 г. съответстват на механизма, посочен в
тъжбата – нанасяне на множество удари с юмруци и ритници. Съдебномедицинското
удостоверение № 109/2016 г. и съдебномедицинската експертиза № 173/17 г. имат
характер на обективни доказателства, независещи от субективните възприятия на
свидетели. Те обаче подкрепят показания на св. Д. като преките доказателствени
средства и косвените на св. Д., че подс. В. е нанесъл побой на тъжителя и
отричат като достоверни показанията на св. Д.К., който представя себе си за
очевидец, тъй като е видял пристигането на тъжителя, след като подсъдимите са
били пред къщата му, но не установява някакви техни действия;
3) В хода на съдебното производство страните „спорят“
дали пръв пред къщата си е пристигнал тъжителя, както е посочено в тъжбата или
вече на място са били подсъдимите и тъжителят ги е нападнал с бухалка.
От показанията на св. Д. се установява, че тъжителят е
извадил бухалка от колата си, за да се защити, но това е станало след
нанасянето на ударите от подс. В..
По смисъла на показанията на св. Д.К. тъжителят е
започнал пръв действия срещу подсъдимите (установява „извади цепеница“ и т.н.).
От показанията на св. С., която установява, че е нямала
видимост към къщата на тъжителя, но след като е чула викове видяла само, че
тъжителят е гонил с бухалка бягащия подс. В. към скутера на подс. А., и че
тъжителят е хвърлил бухалката по подс. В.. Тези показания подкрепят показанията
на св. Д., която също установява такова действие на тъжителя.
От показанията на св. Д.Д. се установява, че конкретни
действия на никое от лицата в инцидента не е видяла. Само от подсъдимите е
разбрала, че тъжителят ги е нападнал. Следователно св. Д. не е очевидец на
инцидента и от нейните показания не могат да се правят решаващи изводи. Тя
препредава казаното ѝ от подсъдимите.
От показанията на св. Делчев се установява, че св. Д.К.
не е бил на мястото на инцидента, а показанията на св. Д. представлявали алиби
с цел да се „обясни“ причината подсъдимите да са пред къщата на тъжителя. Според
тези показания нямало как св. Д. да е била по това време в гр. К., тъй като
била по това време студентка. Съдът отбелязва, че 12.04.2016 г. е вторник, но
това не е достатъчно да се направи решаващ извод, дали действително св. Д. е
била в града по това време.
От показанията на св. С.Н. се установява, че при
извършената полицейска проверка не е установил по време на инцидента да е присъствал
св. К., нито от дадените обяснения от подсъдимите, нито от др. лица. Ако е
имало такова лице, той е щял да го установи и разпита.
По делото обаче е безспорно, че тъжителят е пристигнал
пред дома си с л.а. „Опел Вектра“ с рег. № **** и в обвинението си сочи, че още
с пристигането си и излизането от автомобила някой от подсъдимите е ритнал
вратата и е прещипал с нея IV-ти пръст на
лявата му ръка. В с.з. от 26.03.2018 г., стр. 2, вещото лице д-р П. установява,
че е възможно нараняването на пръста да е от вратата на л.а. По делото не се
събраха доказателства, че последствие тъжителят е управлявал автомобил – св. Д.
установява, че при слизането от автомобила тъжителят е бил с окървавен пръст и
последствие св. Д. го е закарал веднага в спешния център след инцидента.
Съпоставката на доказателства по-горе дава основание на
съда да приеме, че тъжителят пръв е бил нападнат като съдът счита, че е без
съществено значение дали това е станало след преследване от подсъдимите със
скутер, както се сочи в тъжбата или след като те вече са били пред къщата му.
Ето защо съдът приема, че тъжителят е извършил действия
по самоотбрана, а не обратно – от подс. В..
Следователно подс. В. е автор на деянието. Същият е
нанесъл телесни наранявания на тъжителя.
От
показанията на св. Г.М. се установява, че е бил с подсъдимите на центъра на гр.
К., където след като тъжителят е слязъл от колата казал на подсъдимите думите
„Охлюви!“ и „Келеши!“, а подс. А. му отвърнал „Върви си пий хапчетата!“.
Подсъдимите също отричат, че на центъра на гр. К. някой от тях е обидил
тъжителя с думите „Ей, малоумник, пак не си си пил хапчетата!“. Съдът припомня, че според обстоятелствата в тъжбата
обидата е била нанесена именно на това място от подс. А., но след като това
обвинение в с.з. не се доказа, то се явява необосновано, поради което този
подсъдим следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. В с.з. съдът установи чрез показанията
на св. Д., че подс. А. е казал на тъжителя пред дома му на ул. „С.“ № *„Ей,
лудия, пи ли си хапчетата?“, който израз е обиден, но в с.з. не се направи
изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК, а и възможността за изменение
на обвинението е ограничена в разпоредбата до срока по чл. 81, ал. 3 от НПК за
подаване на тъжба, който е изтекъл.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка
съдът приема, че подс. М.В. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл. 130, ал. 1 от НК.
Престъплението е от вида на резултатните.
С нанасяне на удари по тялото на тъжителя, подс. В. е
осъществил изпълнителното деяние „причини“ от състава на престъплението.
Видно от експертното заключение на съдебномедицинска
експертиза № 173/17 г. нанесените телесни увреждания са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота по см. на чл. 130, ал. 1 от НК и
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Деянието е било извършено с пряк умисъл.
Съгласно експертното заключение на комплексната
съдебнопсихологична експертиза № 71/17 г. подс. В. е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият напълно е съзнавал, че чрез нанасяне на удари причинява телесни
увреждания на тъжителя. Имал е и мотив за това – размяната на реплики между
подсъдимите и тъжителя на центъра на гр. К..
В хода на съдебното следствие не се установи, че
телесните увреждания са били нанесени с участието на др. подсъдим, поради което
по обвинението по чл. 130, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК подс. В.
следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че подс. В.
следва да бъде признат за виновен и оправдан за извършеното престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
При определяне вида на наказанието съдът взе предвид, че
подс. В. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от
деянието няма причинени имуществени вреди, престъплението е извършено умишлено
и за него се предвижда наказание до две години лишаване от свобода и др.
по-леко наказание.
Следователно са налице условията на чл. 78а, ал. 1 от НК
за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия с налагане на
административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни и
обстоятелството, че тъжителят на центъра на гр. К. е провокирал агресивните
действия срещу него. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме,
че телесните наранявания описват признаците на повече от една телесна повреда –
пет такива (без нараняването на IV-ти пръст на
лявата ръка, тъй като за него няма конкретно обвинен подсъдим, а наказателната
отговорност е лична), но в разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от НК е възприет
принципа на поглъщането.
На подс. В. следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства като съдът счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН
ще бъдат постигнати при наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съдът обсъди възможността да приложи разпоредбата на чл.
130, ал. 3 от НК предвид последващия удар с бухалка от страна на тъжителя по
подс. В., но счете че разпоредбата е неприложима към случая и освен това има
диспозитивен характер. Съображенията на съда са следните: По-горе в мотивите
съдът посочи, че тъжителят е бил нападнат като най-напред му е бил прещипан IV-ти пръст на лявата ръка, а след това подс. В. му е
нанесъл удари с ръце и крака по тялото, т.е. налице е непосредствено и
противоправно нападение, като в настоящия анализ на разпоредбата на чл. 130,
ал. 3 от НК мотивите за това са без правно значение. Изваждането на бухалка и
нанасянето на един удар с нея, което се установява от СМЕ № 93/18 г. е в
отговор на нападението и цели да го прекрати. От това следва, че действията на
тъжителя са правомерни по см. на чл. 12, ал. 1 от НК и от тази гл. точка
ненаказуеми, тъй като липсва признака обществена опасност. Поради напускане на
мястото на инцидента от подсъдимите е безпредметно да се обсъжда дали тъжителят
е превишил пределите на неизбежната отбрана по см. на чл. 132, ал. 2 от НК, защото
не е било възможно той да ги превиши. За да се приложи разпоредбата на чл. 130,
ал. 3 от НК е необходимо и двамата участници в инцидента да подлежат на
наказание, за да могат да бъдат освободени от него, а в случая действията на
тъжителя са ненаказуеми по см. на чл. 12, ал. 1 от НК. Освен това дори по
количествени критерии на телесните наранявания чл. 130, ал. 3 от НК не следва
да се прилага.
Тъжителят е предявил два иска срещу подсъдимите, приети
за разглеждане от съда – за нанесената обида и за телесното увреждане.
Тъй като в с.з. не се установи, че тъжителят е обиден с
думите „Ей,
малоумник, пак не си си пил хапчетата“, предявеният иск в размер на 1000 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Извършеното деяние от подс. В. по
чл. 130, ал. 1 от НК осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради
което предявеният граждански иск се явява основателен.
При определяне размера му съдът взе
предвид възрастта на пострадалия, формата на вината, причинените множество
телесни увреждания описващи няколко леки телесни повреди, оздравителния процес
– около 10-15 дни и обстоятелството, че тъжителят донякъде е провокирал
действията на подсъдимия срещу него на центъра на града с думите „келеши“ и
„охлюви“ и липсата на значима промяна в психичното състояние на пострадалия
според СППЕ № 46/17 г.
Следователно по справедливост следва
да се определи възнаграждение в размер на 1200 лв., а в останалата част до 4000
лв. гражданският иск следва да се отхвърли като недоказан. Подс. В. следва да
заплати на тъжителя и направените по делото разноски за заплащане на държавна
такса за образуване на делото в размер на 12 лв. и 1,90 лв. за банкова услуга
за превод, общо 13,90 лв.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски от съда за изготвяне на 5 бр. експертизи и
явяване на вещите лица в с.з. в размер на 1524,76 лв. (АТОЕ - 137,54 лв., СМЕ №
173/17 г. - 250 лв., СППЕ № 46/17 г. - 486,34 лв., КСППЕ № 71/17 г. - 380,88
лв., СМЕ № 93/18 г. – 250 лв. и 20 лв. за явяване на вещи лица в с.з.), както и
държавна такса в размер на 50 лв. върху уважената част на гражданския иск следва
да се заплатят от подс. В. ***.
На осн. чл. 190, ал. 1 от НК
тъжителят Ж. следва да заплати на подс. А. направените по делото разноски за
адвокат в размер на 600 лв., а на РС Казанлък направените разноски за изготвяне
на КСППЕ № 70/17 г. - 380,88 лв. по отношение на подс. А..
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,