РЕШЕНИЕ
№ 21237
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110147064 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
500, ал.1, т.1 и ал. 2 от КЗ за сумата от 5459,72 лева, представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение, претендирано от виновния, застрахован при
ищеца водач, управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС и с
концентрация на алкохол над допустимата по закона, с включени 15 лева
ликвидационни разноски и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 943,31 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 09.12.2020 г. до 22.08.2022 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът-ЗД „БИ” АД твърди, че на 19.12.2018 год. в района на гр. Пловдив, на
моста „Адата“ е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Форд“, модел
„Фиеста“, с рег. /////, собственост на А.В.Ц и управляван от И. Р. Р., МПС „Мицубиши
Спейс стар“, МПС „Форд Фиеста“, МПС „Ситроен Берлинго“ с рег. №///// и МПС
„Рено Меган“. Поддържа, че съгласно Констативен протокол за ПТП с постР.ли лица
№907/19.12.2018 год. виновен за настъпване на произшествието е водачът на лек
автомобил „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № //////., който не е осигурил достатъчна
дистанция и удря, движищия се пред него автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, който
отскача и удря лек автомобил „Форд Фиеста“, който удря МПС „Ситроен Берлинго“ и
който от своя страна удря лек автомобил „Рено Меган“. Сочи, че лек автомобил
1
„Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № ////// е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗД „БИ“ със застрахователна полица
№BG/02/118002822611, валидна към момента на настъпване на събитието. Твърди, че
ответникът към момента на реализиране на ПТП е бил неправоспособен водач и с
концентрация на алкохол в кръвта 1,86 промила. Твърди, че във връзка с
произшествието е платил на ЗАД „АБ“ застрахователно обезщетение в размер на
5444,72 лева относно причинените вреди на МПС „Ситроен Берлинго“ с рег. №/////.
Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му
плати сумата от 5459,72 лева, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение с вкл. 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на сумата и сумата от 943,31 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 09.12.2020 год. до 22.08.2022 год. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-И. Р. Р. чрез назначения му особен представител, е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва, че е извършен ремонт на увредения автомобил, както и че ответникът е
получил покана за доброволно изпълнение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство, а
съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи платеното
обезщетение от лицето, чиято отговорност е застрахована по застраховка “Гражданска
отговорност”, когато е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. В първата хипотеза предпоставки за възникване на правото на
застрахователя да предяви иск срещу причинителя на вредата са: сключен между
застрахователя и застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, липсата на свидетелство за правоуправление, плащане от страна на
застрахователя на застрахователно обезщетение, а във втората сключен между
застрахователя и застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
2
събитие, липсата на свидетелство за правоуправление, плащане от страна на
застрахователя на застрахователно обезщетение и установена по съответния ред
концентрация на алкохол, наркотично вещество или негов аналог над допустимото.
От страна на ответника не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между ищеца и собственика на лекия автомобил “Форд Фиеста” с рег.
№ ////// е сключен валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Не се оспорва и че ответникът е управлявал застрахования при ищеца автомобил
без свидетелство за управление и концентрация на алкохол в кръвта – 1,86 промила,
което е над допустимия размер, предвиден в чл. 174, ал.1 от ЗДвП. Изложеното се
установява и от приетия като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП с
постР.ли лица от 19.12.2018 год. В тежест на ответника е било да установи наличието
на свидетелство за управление, поради което липсата на доказателства в тази насока
установява твърдения от ищеца отрицателен факт.
Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл.
500, ал.1, т.1 и ал. 2 от КЗ е поставена в зависимост и от това дали в патримониума на
увреденото лице са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е
налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди,
както и причинната връзка между тях. Относно тези обстоятелства е ангажирана
съдебно авто-техническа експертиза, от която се установява, че размерът на вредите по
пазарни цени е 4316,04 лева. Установява се, че установените вреди са в резултат на
настъпилото ПТП.
От своя страна ответникът не е ангажирал доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината му за настъпване на процесното ПТП.
Не е спорно, а и от платежно нареждане от 21.08.2020 год. е видно, че на ЗАД
„/////“-застраховател по застраховка „Пълно Каско“ за МПС „Ситроен Берлинго“ е
платена сумата от 4534,20 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен, а
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЗД “БИ” АД общо сумата от 4331,05
лева, от които 4316,04 лева /съгласно заключението по автотехническата експертиза/
представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение и 15 лева
ликвидационни разноски, като иска за разликата до пълния предявен размер от 5459,72
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обещетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД когато
3
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /чл.84 , ал.1 от ЗЗД/. За да бъде основателен иска по чл. 86 ЗЗД, трябва
да е налице изискуемо парично задължение, неизпълнение и изтекъл срок. В
настоящия случай е налице е парично задължение, възникнало в полза на ищеца срещу
ответника от датата на встъпване на застрахователя в правата на застрахования, което
встъпване се е осъществило с плащането на застрахователното обезщетение на
21.08.2020 год.. Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Тъй като застрахователят встъпва
във всички права на застрахования срещу причинителя на вредата, на ищецът в
качеството му на кредитор следва да му се присъди обезщетение за забава върху
главницата. Предвид на това съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което предявеният от ищеца иск за заплащане на обезщетение за забава върху главница
следва да бъде уважен. По отношение на размера на исковата претенция съдът на
основание чл. 162 от ГПК приема, че размерът на лихвата за забава за процесния
период /така както се претендира от ищеца/ 09.12.2020 год. до 22.08.2022 год. върху
главница от 4331,05 лева е в размер на 748,31 лева, до който иска следва да се уважи и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 943,31 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК и с оглед направеното
искане от ищеца ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените по
делото разноски съразмерно с уважената част на иска в размер на 1276,13 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Р. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, /////, чрез
адв. Л.-особен представител да заплати на ЗД “БИ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. “Джеймс Баучер” № 87, на основание чл. 500,
ал.1, т.1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД, сумата от
4331,05 лева (четири хиляди триста тридесет и един лева и пет стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение заплатеното от ищеца на ЗАД „/////“
относно претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано виновно от ответника, на
19.12.2018 год., при управление без свидетелство за правоуправление и след употреба
на алкохол, на лек автомобил “Форд Фиеста” с рег. № //////, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 год., като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 5459,72 лева, като
неоснователен, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 748,31 лева (седемстотин
четиридесет и осем лева и тридесет и една стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 09.12.2020 год. до 22.08.2022 год., като отхвърля иска за разликата
4
до пълния предявен размер от 943,31 лева, като неоснователен, както и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК да заплати сумата от 1276,13 лева (хиляда двеста
седемдесет и шест лева и тринадесет стотинки), представляваща сторените по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5