Р Е
Ш Е Н
И Е
№
377
Добрич, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година,
І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 118/ 2021
год.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.
26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност
на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по жалба от Х.М.М., ЕГН **********,***, чрез
адв. М.Г., срещу Разпореждане № 4505 – 40 – 137/ 04.02.2021 г. на Директора на
фонд „ГВРС“.
Според жалбоподателя Разпореждането е незаконосъобразно.
Твърди, че са допуснати нарушения в процедурата по издаването му. Оспорва
определения в Разпореждането размер за изплащане и настоява, че не е ясно как
са определени сумите за месеците септември и октомври 2018 г. и дали е
достигнат максималният месечен размер на гарантираните вземания, определен със
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. в размер на
1525 лв. Възразява срещу невключването в Разпореждането на неизплатеното
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда КТ). Прави оплакване, че не
е спазена процедурата по Наредбата за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя (Наредбата), тъй като не му е връчена
справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, съгласно изискването на чл. 4, ал. 2 от
същата Наредба, поради което не е бил в състояние да оспори съдържанието й.
Допълва, че административният орган не се е съобразил с влязлото в сила съдебно
решение, с което са определени дължимите неизплатени на работника суми от
работодателя. Иска отмяна на Разпореждането и връщане на преписката за ново
произнасяне. Претендира съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. М.Г., редовно упълномощена, която поддържа
жалбата, прави доказателствени искания за установяване доводите в жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита
жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Х.М.М. е бил в трудовоправни отношения с "***"
ЕАД, ЕИК ****, с. Църква, общ. Балчик, от 20.04.2007 г. на длъжност „подземен
миньор“, като трудовият му договор е прекратен на 18.09.2018 г. Спор по тези
факти няма.
Публично известно е, че с решение № 29 от 11.03.2020 г.
по т.д. № 15/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, поправено с решение № 39
от 18.05.2020 г., е открито производство по несъстоятелност на дружеството -
работодател, като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност и
е прекратена дейността му на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Решението е
публикувано в ТР на 13.03.2020 г., а решението за неговата поправка - на
19.05.2020 г. По тези факти също не се спори.
Със заявление - декларация с вх. № Ц4502-24-73 от 30.04.2020
г. на ТП на НОИ - Добрич (л. 5) Х.М. **** е поискал отпускане на гарантирано
вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Към заявлението е декларирано, че
заявителят е работил при конкретния работодател и има да получава 4 заплати.
Във връзка с подаденото заявление до Х.М. е изпратено
писмо изх. № Ц4502-24/ 2424.08.2020 г. от ТП на НОИ – Добрич, с което е изискано
от него да представи Справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата или съдебно решение
за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и изпълнителен лист.(л. 10)
В отговор Х.М. е представил решение по гр. дело № 392/
2019 г. на РС – Балчик (л. 7 – 9) и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 136/ 2019 г.
на БРС.(л. 12 – 13)
С изх. № 57/ 4.12.2020 г. е изпратена от „***“ ЕАД до
Директора на ТП на НОИ – Добрич с копие до Х.М. Справка за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове (л. 15 – 16), в
която е отразено, че Х.М.М., ЕГН **********, на длъжност „подземен миньор“,
първа категория труд, с дата на постъпване на работа – 20.04.2007 г. и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 18.09.2018 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ има начислени за м. май 2018 г. 1000.14 лв. трудови
възнаграждения, от които са останали неизплатени 534.48 лв.; за месец юни 2018
г. начислени 999.25 лв. и останали неизплатени 534.02 лв.; за месец юли 2018 г.
начислени 996.60 лв. , останали изцяло неизплатени; за месец август начислени и
неизплатени 996.62 лв. и за месец септември 2018 г. начислени и неизплатени
553.68 лв. Отразени са и неизплатените обезщетения, както следва: по чл. 222,
ал. 1 КТ за месец септември 2018 г. 330.16 лв. и за месец октомври 536.51 лв.;
по чл. 220 КТ 866.63 лв. и по чл. 224 КТ – 380.67 лв. (л. 15) Няма доказателства по делото тази Справка да е
получена от жалбоподателя.
В изготвена от началник сектор КП към ТП на НОИ - Добрич Работна
справка за определяне на размера на гарантираното вземане по чл. 22, ал. 1 от
ЗГВРСНР и дължимите осигурителни вноски (л. 16), която обхваща периода от
м.05.2018 г. до м.10.2018 г., е отразено, че начислените, но неизплатени
заплати на жалбоподателя са в общ размер на 3 615.40 лв. лева за периода месец
месец май 2018 г. до месец септември 2018 г., като по месеци сумите отговарят
на тези от Справката на работодателя. По отношение начислените, но неизплатени
обезщетения в общ размер е посочена за месец септември 2018 г. сумата от
1577.46 лв. и за месец октомври сумата от 536.51 лв. или общо сума в размер на
2 113.97 лв. Осигурителните вноски за негова сметка на основание чл. 24 от
ЗГВРСНР върху размера на гарантираното вземане възлизат общо на 574.30 лв. за
всички месеци, от които за ДОО – 360.00 лв., за ДЗПО – 98.61 лв. и за НЗОК – 115.69
лв.
На 04.02.2021 г. е издадено оспореното Разпореждане №
4505-40-137 на Директора на Фонд "ГВРС" при НОИ, с което на основание
чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 4 и чл. 22 от ЗГВРСНР в полза на жалбоподателя
е отпуснато гарантирано вземане за начислени, но неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода 01.05.2018 г. - 17.09.2018 г. в общ размер на 5223.23
лв., като след направени удръжки за задължителни осигурителни вноски и данък
върху дохода му е определена сума за изплащане в размер на 4184.04 лв.
Съгласно приетото като доказателство по делото съдебно
решение № 27/ 20.02.2020 г. по гр. дело № 392/ 2019 г. за процесния период е
прието за установено, че работодателят дължи на Х.М. 2868.64 лв. нетно трудово
възнаграждение; 1107.40 лв. обезщетение за неспазено предизвестие, като е
отхвърлен искът до размер на 1279.54 лв. Признато е за установено и че
работодателят дължи сума в размер на 1107.40 лв. за обезщетение по чл. 222 от КТ за оставане без работа, като е отхвърлен искът до размер на 1279.54 лв.
Признато е за установено, че работодателят дължи сума в размер на 823.27 лв. за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В мотивите към съдебното решение е прието, че според
изслушаната съдебно – икономическа експертиза, позоваваща се на данни от Персоналния
регистър на осигурените лица, нетното трудово възнаграждение за процесния период е 3 508.26 лв., а претенцията
по делото е за 2868.64 лв. и в такъв размер следва да се уважи. Прието е в
съдебното решение също така, че страните не спорят, че трудовото правоотношение
между тях е прекратено, както и че на ищеца се дължат обезщетения по чл. 220,
222 и чл. 224 от КТ.
Представени са от ответника фишове за заплати (наречени
ведомости) с отразени удръжки от лицето за осигурителни вноски по месеци за
процесния период (л. 46 – 51), както и Справка от Персоналния регистър на НОИ
(л. 52).
По делото е назначена по искане на жалбоподателя съдебно
– икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице общо дължимата
сума е в размер на 4281.20 лв. Налице е различие с отразените в Работната
справка на НОИ, а оттам и като резултат в оспореното Разпореждане, суми за месец
септември и месец октомври, като според заключението сумите са 1353.66 лв. за
септември и 551.70 лв. за октомври. С по една стотинка е налице различие в
сумите за юли и август, но там разликата е от закръгляне нагоре. В съдебно
заседание при обсъждане на заключението от страна на процесуалния представител
на ответника вещото лице направи искане да преизчисли сумите, съобразно
процента, посочен от ответника, 6.58 % за удръжки от работника, тъй като е
изчислявало при процент от 8.38. От същото вещо лице в тази връзка е
представено допълнително заключение, при което сумите за месец септември 2018
г. и месец октомври 2018 г., полагащи се на жалбоподателя, са определени като
1360.50 лв. и 562.81 лв., а общо дължимата сума на 4299.14 лв.(л. 66) По искане
на ответника беше поставена допълнителна задача на вещото лице да установи към
приключване на съдебното производство какви са неизплатените трудови
възнаграждения и обезщетения на работника, като извърши проверка в
счетоводството на работодателя. Заключенията са приобщени към доказателствения
материал по делото, като според съда размерите са въпрос на изчисления според
приложимия размер на осигурителните вноски за съответната година.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, адресат на обжалваното разпореждане, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26, ал. 2 от
ЗГВРСНР и в законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани
вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени
трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори
(т. 1), както и начислени и неизплатени парични обезщетения, дължими от
работодателя по силата на нормативен акт (т. 2), като правото на гарантирано
вземане възниква при кумулативното проявление на предпоставките по чл. 4 и чл.
6 от Закона.
По делото не е спорно, че Х.М.М. има право на гарантирано
вземане по ЗГВРСНР, което е упражнил в законоустановения срок по чл. 25 от
ЗГВРСНР. Спорен е единствено въпросът относно размера на гарантираното вземане
за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на
жалбоподателя.
Редът и условията за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания са подробно регламентирани в Наредбата за реда и начина
за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
(Наредбата), като спазването им е гаранция за правилното определяне на
дължимите суми по чл. 3 от ЗГВРСНР.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в срок до 21 дни от
вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в Търговския регистър
работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно
приложение № 1, а съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата справката се изготвя в 3
екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя. Екземплярът за работника
или служителя се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор
с обратна разписка.
В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че в
едномесечен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в Търговския
регистър контролните органи на НОИ извършват проверка по реда на Инструкция № 1
от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт при
работодателя по изготвените справки и съставят Констативен протокол в 3
екземпляра - един за работодателя и два за ТП на НОИ. Към Констативния протокол
се прилагат изготвените от работодателя справки за ТП на НОИ, копие от
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и
документи, удостоверяващи упражняването на дейност най - малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата работниците и
служителите могат да оспорят данните в справката по чл. 4, като подадат
възражение пред работодателя в срока по чл. 5, ал. 1. Работодателят информира
контролните органи на НОИ за получените възражения и дава становище по тях в
хода на проверката. Той преценява основателността на възраженията и издава или
отказва да издаде нова справка до приключване на проверката по чл. 5, ал. 1 от
Наредбата, като контролните органи на НОИ са длъжни да оказват съдействие на
работниците и служителите за правилното изготвяне и оформяне на справките.
Необходимите документи за установяване на фактите,
пораждащи правото на гарантирано вземане, са регламентирани в чл. 8, ал. 1 от
Наредбата, като едни от основните от тях е Справката по чл. 4 от Наредбата и
възражението по чл. 6, ако има такова. Съгласно, ал. 3 при прието заявление - декларация
с нередовни или липсващи документи ТП на НОИ уведомява лицето в 3 - дневен срок
и му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите, като
ако не бъдат отстранени в 7 – дневен срок от уведомяването, ТП на НОИ прави
съответната преценка въз основа на наличните документи.
Както беше посочено по – горе, към заявлението на
жалбоподателя не е била приложена Справка по чл. 4 от Наредбата. ТП на НОИ –
Добрич е дало указания на заявителя да представи Справка или съдебно решение. С
молба, на която няма входящ номер, е представено съдебно решение и изпълнителен
лист от страна на Х.М..
От приложената по делото Справка се установява, че същата
е изготвена едва през месец декември 2020 г., а заявлението е от 30.04.2020 г. Липсват
доказателства жалбоподателят да е получил екземпляр от Справката, както е
разписано в Наредбата, за да може да подаде възражения пред работодателя.
Липсват доказателства и за това контролните органи на НОИ да са оказали
съдействие за правилното изготвяне и оформяне на справката, както и да са
изискали доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 1 - 3 от
Наредбата. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника казва:
„…А по отношение на това, че справката не е била изпратена от синдика на
работника, не бяхме установили това, разбрахме впоследствие, след като беше
подадена жалбата…“
От изявленията на страните и доказателствата по делото се
установява, че не е извършвана и задължителната проверка по изготвената Справка
съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Липсва съставен Констативен протокол
относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на
лицето. Вярно е, че по делото е приета Работна справка от началник сектор КП,
но тя не може да замести нормативноизискуемата проверка при работодателя.
Не са представени доказателства въз основа на какви
документи е изведена информацията от контролните органи и дали те са проверили
всички ведомости за заплати за относимия период съгласно чл. 22 от ЗГВРСНР. Работната
справка обхваща само периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г., което сочи, че
административният орган не е извършвал проверка при работодателя за останалите
месеци до датата на прекратяване на трудовия договор на жалбоподателя. Съобразно
разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Наредбата гарантираните вземания на работниците и
служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но
неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през
последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл. 6, поради което контролните органи на НОИ са били длъжни да
изследват цялата счетоводна документация на работодателя за този период, за да
установят какъв е действителният размер на гарантираните вземания на правоимащото
лице и за кой период се отнасят те. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата
е предвидено, че териториалното поделение на НОИ разглежда подаденото заявление
- декларация и приложените към него документи, като ги съпоставя с данните от Констативния
протокол, какъвто в случая липсва, от Регистъра на осигурените лица и от
Регистър "Трудови договори". По делото липсват данни за извършени
проверки в тези регистри и за съпоставка на резултатите по тях с подадените
документи от жалбоподателя.
В приложената към заявлението справка от Персоналния
регистър са представени данни за осигурителен доход на лицето за период от
м.1.2018 г. до м.12.2018 г. (л. 52), докато Справката по чл. 4, ал. 1 от
Наредбата и Работната справка от НОИ удостоверяват наличието на начислени, но
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за петмесечен период от м.05.2018
г. до м.10.2018 г. В оспореното Разпореждане липсва указание на каква база е
изготвено. Липсва, каквото и да е изложение, за това взето ли е предвид
влязлото в сила съдебно решение с установеното в него и по какъв начин сумите в
съдебното решение са относими към тези, отразени в Разпореждането. Липсва и
указание, взети ли са предвид и за кой период ведомостите за заплати на
работодателя в съответствие с изискванията на чл. 3 от ЗГВРСНР. Както беше
посочено, не е представен Констативен протокол, нито извлечения от счетоводната
документация на дружеството в несъстоятелност, от които да е видно, че е
извършвана проверка и е установено по безспорен и категоричен начин, че не са
налице начислени и неизплатени парични обезщетения в полза на жалбоподателя
съгласно чл. 3, т. 2 от ЗГВРСНР, а единствените начислени и неизплатени месечни
трудови възнаграждения в негово лице съгласно чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР са само
тези, посочени в обжалваното Разпореждане.
Изложеното налага извода, че не е спазена задължителната
процедура по Наредбата, което е довело до издаване на административен акт в
противоречие с изискването на чл. 35 от АПК. В резултат административният орган
е допуснал неизпълнение на задълженията си по чл. 9 и чл. 36 от АПК, които му
вменяват задължение да събере и оцени служебно всички необходими и относими
доказателства за правилното установяване на вида и размера на гарантираното
вземане на правоимащото лице. Аргумент в подкрепа на този извод е представената
справка от Персоналния регистър и приетото като доказателство съдебно решение
на БРС, което по силата на чл. 297 от ГПК е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България, но не е обсъдено въобще от административния
орган. Неизпълнението на нормативни задължения от страна на ответника наложи в
съдебно заседание процесуалният му представител да се опитва да обясни как са
изчислявани сумите, какво е отношението им към съдебното решение, какви проценти
за осигурителни вноски са прилагани, което е недопустимо. Липсата на изпълнена
процедура и конкретно изложени мотиви е довело до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя и това обстоятелство не може да бъде санирано с обяснения в
съдебно заседание от страна на пълномощника на ответника.
Видно от представеното съдебно решение, от Работната
справка и оспореното Разпореждане, налице е противоречие в определените
размери. За да не е налице нарушено право на защита на заявителя, следва тези
противоречия да са изяснени преди постановяване на акта от страна на
административния орган, да е ясно отразено на каква база е определен размерът
на гарантираното вземане и при какви доказателства е сторено това. Неяснотите и
противоречията наложиха няколкократно вещото лице да изготвя допълнителни
заключения, което обаче при изначална липса на яснота, няма как да санира
пороците на акта.
Видно от Работната справка и сумите в нея, за същите е
използвана Справката по чл. 4 от Наредбата, сумите са идентични. Според последното
заключение на вещото лице, неоспорено от страните, изготвено при проверка и на
индивидуалните фишове за заплати на Х.М., за м.май 2018 г. неизплатеното нетно
възнаграждение е 310.44 лв., а не 414.75 лв., както е по Работната справка. За
м.юни неизплатеното нетно възнаграждение е 333.29 лв. след получено плащане на
18.11.2018 г., а не 414.39 лв., както е по Работната справка. Значителна е
разликата за м. септември 2018 г., където според вещото лице начислените и
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения са в общ нетен размер на
1823.27 лв., а според Работната справка – 1367.75 лв.(л. 77 – 78)
С оглед изложеното, като е отпуснал гарантирано вземане
на Х.М. в общ размер на 4 184.04 лв., съобразявайки само информацията от Справката
по чл. 4, ал. 1 от Наредбата и Работната справка, без да установи
действителните факти по случая съгласно изискването на чл. 7 от АПК, ответникът
е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон и е основание за отмяна на оспореното Разпореждане.
Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне по заявлението на Х.М.М. при съобразяване с мотивите към настоящото
решение.
При новото разглеждане на преписката административният
орган следва да извърши изискуемите проверки по чл. 5 и чл. 9 от Наредбата
(включително в масивите на НАП/НОИ и в счетоводството на работодателя) и едва,
след като събере всички необходими доказателства по случая и ги съпостави, отчете
и влязлото в сила съдебно решение на БРС, да направи своите изводи относно вида
и размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения на правоимащото лице и периодите, за които се отнасят те, в
съответствие със законовите ограничения по чл. 3 и чл. 22, ал. 1 и чл. 22, ал.
2 от ЗГВРСНР, но при изричното указание за кой месец, на какво основание, какви
ограничения са направени и да определи дължимата сума за изплащане при отчитане
на наличните плащания за осигурителни вноски и данък върху дохода от страна на
работодателя - осигурител съгласно чл. 10, ал. 3, т. 4 от Наредбата.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока
искане, съобразно и представените по делото доказателства, на основание чл.
143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в размер на 200 лв. за съдебно – икономическа експертиза и 10 лв. за
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка
с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.М.М., ЕГН **********,***
Разпореждане № 4505 – 40 – 137/ 04.02.2021 г. на Директора на фонд „ГВРС“.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на Фонд
"ГВРС" при НОИ за ново произнасяне по заявление - декларация на Х.М.М.,
ЕГН **********, с вх. № Ц4502-24-73 от 30.04.2020 г. на ТП на НОИ - Добрич при
спазване на указанията на съда, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - София да
заплати на Х.М.М., ЕГН **********,***, сумата от 210 лв. (двеста и десет лева),
съставляващи разноски за първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: