№ 183
гр. С., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500172 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Н. – пълномощник на
Й. Д. Й., ЕГН **********, гр.С., кв. „ Д. ** против решение №
154/07.03.2022г. по гр.д. № 4998/2021г. на С.ския районен съд, с което е бил
отхвърлен предявения от въззивника против „ Обединена българска банка „
АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „ В. ** иск по чл. 439 от
ГПК за недължимост на сумите по изп.лист от 14.02.2012г. издаден по ч.гр.д.
№ 676/2012г. на СлРС, а именно сумата от 433.68лв. представляваща
непогасени вноски по Договор за кредитна карта от 27.05.2008г., ведно със
законната лихва върху нея считано от 13.02.2012г. до окончателното и
изплащане, 88.75 лв. – договорна лихва, 16.40лв. – наказателна лихва и
205.00лв. – разноски. Решението е обжалвано и в частта на присъдените
разноски в размер на 100.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно,
1
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуален закон. Неправилно съдът бил приел, че не е изтекла погасителна
давност по отношение на процесните суми предвид действието на
Постановление № 3/18.11.1980г. по гр.д. 3/1980г. на Пленума на ВС, според
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес. По
делото били налице доказателства, че двете изпълнителни дела 297/2012г. на
ЧСИ Минкова и 1302/2016г. на ЧСИ Грозева са били прекратени на
основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция, което
означавало, че всички извършени по тях изпълнителни действия са били
обезсилени по право – включително тези, които са били годни да прекъснат
погасителната давност. Погасителната давност е била прекъсната за последно
на датата на издаване на изп.л. – 14.02.2012г. и е изтекла на 15.02.2017г. в
случая задължителни били мотивите по т. 10 от ТР № 2 / 26.06.2015г. по т.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК, според които каквито и да са били основанията за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изп.действия се обезсилват по право. Прекратяването на изп.производство
имало за последица заличаването на ефекта на прекъсване на давността.
Страната твърди, че погасителната давност е изтекла в нейна полза. Моли се
обжалваното решение да бъде отменено и да се уважат предявените искове.
Претендират се разноски за двете инстанции. Страната не е направила
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от юриск. К., пълномощник на „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, цесионер на
процесното вземане и пълномощник на „ Обединена българска банка „ АД, с
който въззивната жалба, е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е
неоснователна. Излагат се съображения за това, че изпълнителните дела за
събиране на процесното вземане са били образувани и прекратявани на
основание чл. 433, ал.1 , т. 8 от ГПК преди приемане на ТР № 2 / 26.06.2015г.
по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, поради което възприетото в това ТР не следва
да се прилага в настоящия случай. Страната счита, че следва да се приложи
възприетото в Постановление № 3/18.11.1980г. по гр.д. 3/1980г. на Пленума
на ВС. По новото изп.дело от 2016г. е бил наложен запор на МПС, което
действие отново е прекъснало давността. На 22.03.2021г. е бил наложен запор
на трудовото възнаграждение на длъжника. Изп.д. 1302/2016г. отново е било
2
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, но настъпилата перемпция
била без правно значение за прекъсването на давността. Въззиваемата страна
счита, че обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС. Моли се
то да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В с.з. въззивната страна не се явява е не се представлява.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Делото е образувано във връзка с депозирана искова молба на ищеца, с
която е било поискано съдът да признае за установено, че негово задължение,
по което е било образувано изп.дело е погасено по давност и не е дължимо.
По въпроса за настъпване на погасителна давност в изпълнителното
производство, във времето съдът се е съобразявал с постановките на
Постановление на Пленума на ВС ( ППВС) №3/18.11.1980г., а по – късно със
задължителната съдебна практика обективирана в ТР №2/26.06.2015г. по
тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че
следва да съобрази практиката си с ТР №2/26.06.2015г. За отбелязване е, че
ППВС не е нормативен акт, а само тълкувателен такъв, поради което той не
следва да се разглежда като нормативен акт с произтичащите от това
действия във времето. Макар изп.дело в конкретния случай да е образувано
преди постановяване на ТР №2/26.06.2015г., съдът ще съобрази евентуалното
настъпване на погасителна давност с възприетото в тълкувателното решение.
Самия ВКС все още не се е произнесъл по този въпрос макар да е било
образувано т.д. № 3 /2020 г. на ОСГТК ( наср.за 06.10.2022г.) по въпроса: От
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
3
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му?
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
е посочено, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ….
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н .
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От данните по делото е видно, че по издаденият на 14.02.2012г.
изпълнителен лист за задължението на въззивника са били образувани две
изпълнителни дела – и.д. № 297/2012г. по описа на ЧСИ Минкова, което е
било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и и.д. № 1302/2016г. по
описа на ЧСИ Грозева.
По изп.д. № 297/2012г. е било извършено едно, единствено действие,
което прекъсва давността, а именно на 28.05.2012г. е бил наложен запор на
лек автомобил.
По изп.д. № 1302/2016г. са били извършени три действия, които биха
могли да прекъсват давността, а именно на 15.09.2016г. е бил присъединен
взискател – НАП, на 25.07.2019г. е бил наложен запор на пенсия, а на
22.04.2021г. е бил наложен запор на трудово възнаграждение.
4
Следва да се отбележи, че настъпването на перемпция и настъпването
на погасителна давност са две различни неща.
Действително в т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение, предприетите изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на тези действия, от които трети лица са
придобили права. Това означава, че предприетите изпълнителни действия
загубват обичайното си изпълнително действие (налагането на запор или
възбрана вече не се считат наложени, присъединяването на кредитора се
счита, че не е осъществено и т.н.). Но ефекта, който тези изпълнителни
действия са имали по отношение на погасителната давност не изчезва. Със
самия акт на извършването им те вече са породили ефект на прекъсване на
давността. В същата точка на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В
настоящия случай налагането на запор на лек автомобил на 28.05.2012г. е
действие, което е прекъснало давността. Започнал е да тече нов пет годишен
давностен срок и той е щял да изтече на 28.05.2017г. Преди изтичането му
обаче, на 15.09.2016г. по второто изп.дело е бил присъединен нов взискател –
НАП. По този начин давността е била прекъсната и е започнал да тече нов
давностен срок. Към момента този срок е прекъснат от извършването на две
нови изпълнителни действия – от 25.07.2019г.- наложен запор на пенсия и от
22.04.2021г., когато е бил наложен запор на трудово възнаграждение. Към
момента задължението на въззивника не е погасено по давност и подлежи на
изпълнение, а предявените искове се явяват неоснователни.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 ( триста ) лева
юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/07.03.2022г. по гр.д. № 4998/2021г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Й. Д. Й., ЕГН **********, гр.С., кв. „ Д. ** да заплати на „
Обединена българска банка „ АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „ В. ** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 (
триста ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6