Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. Велико
Търново, 18.4.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана
Костова
При
участието на секретар П.И. разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 819/2017г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145–178 АПК,
вр. чл.
72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Е.Е.Й. *** против Заповед за задържане на лице рег. № 352зз-89 от 5.10.2017г. издадена от М.М.Г.на длъжност младши автоконтрольор в група Охратнителна полиция при Районно управление на МВР гр. С.. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че не е било налице основания за задържането му, тъй като не е пречил на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. Х. който поддържа така подадената жалба. Счита, че оспорваната заповед не съдържа всички изискуеми от закона реквизити, липсва текст от закона, който е нарушен, причинно- следствената връзка между задържаното лице и хипотетичното нарушение, доколкото последното не е описано. Видно от теста на самата заповед, същата повече прилича на докладна записка, отколкото на заповед за задържане. Твърди, че заповедта е издадена от орган, който няма материална компетентност да издаде посочената заповед за задържане, доколкото същият е на длъжност младши автоконтрольор в КАТ и не разполага с такива правомощия. С оглед на горното от съда се иска отмяна на обжалваната заповед. Представя в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК подробни писмени бележки. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за участието на юрисконсулт в производството, поради което намира, че разноски за него не се дължат.
Ответник жалба Младши автоконтрольор в група „ Охранителна полиция „ при РУ на МВР гр. С. заема становище за неоснователност на жалбата, а издадената заповед за законосъобразна. Представя доказателства, от които еднозначно може да се направи извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, имащ качеството на полицейски такъв по смисъла на чл. 57 от ЗМВР и в това си качество съгласно приложената длъжностна характеристика е издал заповедта.Намира, че са спазени процесуалните правила при издаване на административния акт- извършвана е мащабна проверка по ЗДвП, одобрено по съответния ред, за което са представени съответни доказателства, жалбоподателят е бил уведомен за започналото производство, разяснени са правата му, удостоверено чрез неговия подпис. Налице са и материално правните предпоставки за издаване на процесната заповед, тъй като жалбоподателят е бил предупреден от полицейския орган, и въпреки това същият не се е съобразил с полицейското разпореждане и е продължил да пречи, осуетява извършваната проверка и снемането на регистрационните номера на управлявания от негов роднина автомобил. Счита, че е спазена формата – писмена, като са изложени подробно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Недостатъчната прецизност при посочване на правното основание на заповедта не се явява съществено процесуално нарушение, което да накърнява правото на защита на жалбоподателя. Намира, че е спазена и целта на закона. С оглед на горното моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Б., която претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата на страните, съдържащите се в административната преписка доказателства и тези събрани в хода на съдебното производство, от фактическа страна намира за установено следното :
На 4.10.2017г. е утвърден от Началник РУ на МВР гр. С. план за организиране и провеждане на СПО на територията, обслужвана от РУ гр. С., във връзка с изпълнение на разпореденото в окръжно писмо рег. № Я- 17691/15.6.2012г. на ВНД Директор на ОДМВР Велико Търново за провеждане на ежемесечни полицейски операции по метода за „широкообхватен контрол „ по холандски модел за времето от 10 часа до 12 часа на 5.10.2017г. стр 33-35 от адм. дело. За изпълнението на разпоредените с този план задачи за посочените часови интервал се разкрива следния пост с. Царевец, ул Първа, направление Велико Търново С., определят се автомобилите, с които ще се осъществява контрол по ЗДвП, както и лицата и тяхната длъжност, служители при РУ на МВР гр. С.. На посочената дата, видно от разпита на свидетеля Й., включен в съответната група за открития пост и докладна записка на стр.5 от делото, че С. Й. роднина на жалбоподателя е управлявал МПС л.а. ***** с рег.№ **** АР , при което е бил без предпазен колан и е спрян за проверка от страна на посочената група. Били са му поискани документи за самоличност и свидетелство за управление на МПС, при което същият е бил изключително агресивен, но въпреки това е предоставил СУМПС с изтекъл срок на валидност. Въпреки предупреждението от страна на полицейските органи същият е продължил с обидите, като е повикал на помощ негов роднина, по- млад Е.Й.. След като СУМПС е с изтекъл срок на валидност, полицейските органи са предприели фактически действия по сваляне на регистрационните табели на автомобила, при което С. Й. и Е.Й. яростно са се противопоставяли, като жалбоподателят е направил опит да потегли с лекия автомобил, тъй като е смятал , че като е негова собственост, на последния не могат да бъдат сваляни регистрационните табели. Това негово действие е наложило В. Е., който е участвал в посочената група да употреби физическа сила, за да извади жалбоподателя от колата и да му постави белезници. Тези показания на свидетеля не се опровергават от свидетелските показания на В.Ч.. и Й.М., доколкото същите са били свидетели само на момента, в който е упражнена физическа сила за изваждане на жалбоподателя от колата и за поставяне на белезниците. Същите доказват, че физическата сила е упражнена от В. Е., квартален и участник в посочената група по контрол. Представената по делото епикриза на жалбоподателя ,установява, че същият към 24.08.2017г. до 27.08.2017г. е лекуван активно в МБАЛ Авис Медика ООД за последствия в затруднено движение в резултат на фрактура. Това обстоятелство обаче не може да удостовери верността на твърдението, че същият е бил в невъзможност да окаже съпротива на органите на реда, доколкото към датата на задържането 5.10.22017г е минало достатъчно време, същият не е носил гипс, въпреки показанията на свидетелите, които в тази част съдът не кредитира, и е могъл да запали автомобила и да се опита нда потегли като по този начин осуети проверката по ЗДвП чрез сваляне на регистрационните табели на автомобила.
След това жалбоподателят, собственик на автомобила и С. Й. – водач на МПС са били отведени в сградата на полицейското управление, при което им е извършен личен обиск, , за което има съставен протокол на основание чл. 80, ал 1 т.1 от ЗМВР- стр 9 от делото, извършен е медицински преглед на жалбоподателя- и саморъчно е попълнил декларация Приложение № 1 към чл. 15 ал.2 от ЗМВР, и включваща разясняване на неговите права, декларация,че желае адвокатска защита – стр. 7 и 8 от делото, снети са му писмени обяснения стр.6 от делото и същият е заявил, че не желае адвокатска защита. При така установената фактическа обстановка спрямо жалбоподателя е издадена процесната заповед за задържане на лице рег.№ 352зз-89/5.10.2017г. на основание чл. 72, ал 1 т. 2 от ЗМВР, надлежно предявена му, която жалбоподателят е получил и съответно е бил освободен на същата дата в 18, 15 часа. Спрямо жалбоподателя е образувано бързо досъдебно производство по реда на чл. 219, ал 1 от НПК, и е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 270 , ал 1 от НК във вр. с чл. 20, ал 2 от НК и за престъпление по чл-. 325, ал 2 от НК във вр. с чл. 325, ал1 от НК и чл 20, ал.2 от НК видно от представеното по делото постановление за привличане на обвиняем и определяне мярка за неотклонение от 13.10.2017г. по ДП № 437/2017г по описа на РУ на МВР С.- стр.37 и 38 от делото. По делото е предтавен и съставения АУАН на водача С. Й. за извършеното нарушение на ЗДвП – управление на МПС без обезопасителен колан, с СУМПС с изтекъл срок на валидност и при наложена глоба с електронен фиш съответен номер, без да е заплатена доброволно в срок, предявен и подписан от С. Й.. Въз основа на него е издадена и Заповед № 17-0352-000559/6.10.2017г. за налагане на ПАМ, с която е наложено на жалбоподателя такава по чл. 171 т.2а от ЗВП- прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя, връчена на жалбоподателя на 28.10.2017г. По преписката няма данни въз основа на АУАН да е издадено наказателно постановление на водача на МПС. На жалбоподателя отговорността с посочената ПАМ е ангажирана за допустителство – като собственик на автомобила е допуснал същият да бъде управляван от лице, без валидно свидетелство за управление на МПС. м
От ответник жалба на основание чл. 190 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК са изискани длъжностна характеристика на издалия оспорваната заповед мл. Автоконтрольор стр 28 от делото ,удостоверение № 366000-28031 издадено от ОД на МВР, от 15.11.2017г, че М.Г. е заемал към 5.10.2017г длъжността младши автоконтрольор, Заповед № УРИ 366 з- 2139/27.7.2017г., № 8121з-952/20.7.2017г и Заповед № 366 з- 1321/11.05. 2017г. на Директор ОДМВР В.Търново, с която се определят лицата и тяхната длъжност, които могат да прилагат ПАМ и да налагат глоби по ЗДвП, където в т.2.1 изрично е посочено, че ПАМ по чл. 171аал.1 буква „д“ и т.2а от ЗДвП могат да се прилагат от младши автоконтрольори в сектор Пътна полиция отдел Охранителна полиция при ОД на МВР В. Търново. По делото е изпратен и приложен график стр. 32 от делото, от който е видно , че на посочената дата ответник жалба е изпълнявал възложените му полицейски функции.
Жалбата срещу заповедта за задържане е депозирана на 18.10.2017г. в ОДМВР Велико Търново.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства, приложени по преписката, които не са оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което същото има правен интерес от оспорването му и то е направено в предвидения от закона срок. С оглед на това същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът съгласно нормата на чл. 168, ал.1 от АПК след като е сезиран с жалба, следва да извърши служебно цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт. Това произтича и от принципа на служебното начало в административния процес, въведен в нормата на чл. 9 от АПК, и това на обективност.
Обжалваният административен акт, представляващ заповед за задържане по ЗМВР е издадена от полицейски орган, който има това качество съгласно представената длъжностна характеристика и удостоверение от ОД на МВР и Заповед на Директор на ОД на МВР, при спазване на всички процесуални правила за това. Понятието полицейски орган е определено легално в нормата на чл. 57, ал1 от ЗМВР, в който се посочва, че полицейски са органите на областните дирекции, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал 1 т.1 -3, 7 и 8. В конкретната хипотеза ответникът е служител в група охранителна полиция и осъществява охранителна дейност по чл. 6, ал.1 т.2 от ЗМВР, освен това негово основно задължение да работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред , което означава осъществяване на превантивна дейност по чл. 6, ал.1 т. 8 от ЗМВР , както и контролна дейност по чл. 6, ал.1 т. 7 от ЗЗМВР, поради което същият има качеството полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР и като такъв по силата на закона е оправомощен да задържа лица на основание чл. 72 от ЗМВР. В този смисъл настоящата инстанция изцяло поддържа становището на процесуалния представител на ответник жалба за материална компетентност на органа издал процесната заповед. Съответно неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на такава, а само съгласно представената длъжностна характеристика и заповед на Директор на ОД на МВР В. Търново има правомощия само по приложение на ЗДвП. Именно горепосочените дейности, които извършва служител на МВР го определят за полицейски орган по чл. 57, ал1 от ЗМВР и посоченото стеснително тълкуване, с оглед специалното оправомощаване за налагане на ПАМ по ЗМВР не може да бъде споделено. Законодателят е дал определението за полицейски орган съобразно извършваната от него дейност, осъществявани функции, поради което не може да се отрече правото на задържане на служители на длъжност автоконтрольор в Охранителна полиция само на това основание, при условие, че липсва в законовата норма , каквото и да било ограничение.
Самият жалбоподател не конкретизира в жалбата си твърдените от него нарушения на административно- процесуалните норми. Съдът служебно установява, че жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по чл. 26 от АПК, предоставена му е възможност да сочи доказателства, неговите възражения са взети предвид от административния орган при издаване на процесния акт. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, като на същия са разяснени всички негови права, съгласно представената декларация по делото, саморъчно подписана, не му е предоставена адвокатска помощ, доколкото същия е декларирал, че не желае такава. След като задържаното лице е уведомена за основанията правни и фактически за задържането му и са разяснени правата му, то е гарантиран принципа за защита от произвол, визиран в нормата на чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. ". Административният орган е издал административния акт, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, обсъдил е обясненията и възраженията на страните, съгласно нормата на чл. 35 от АПК. При събирането на доказателствата, също не са допуснати съществени процесуални нарушения- приложени е план за действие, обяснения във вид на докладна от полицейския орган и такива на задържаното лице. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона форма съгласно чл. 59 от АПК и съдържа всички необходими реквизити. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателят че липсва посочване на закона, който е нарушил същият и дал основание за прилагане на настоящата ПАМ. Достатъчно , според настоящия състав, е да бъдат конкретизирани действията – в случая опит да се запали автомобила и да се осуети изпълнение на служебно задължения сваляне на номерата на МПС, без да се посочва конкретната правна норма от НК, която е нарушена. В този смисъл е и константната практика на ВАС напр. Решение № 3845 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2016 г., Решение № 3779 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2016 и други. В самата заповед са изложени фактите, въз основа на които административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав на посочената от него материална норма за прилагане на административна принуда, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушена. От своя страна заповедта за задържане съответства на чл. 74, ал.2 ЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н.
В тази връзка не може да се сподели оплакването в жалбата за липса на мотиви в заповедта, доколкото фактическите обстоятелства дали основание за задържането са описани подробно в заповедта и в докладната записка към нея, и които са част от преписката по издаване на оспорения акт, обяснения на самия жалбоподател, поради което е административният акт е съобразен с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд посочващи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. Непълното посочване на приложимата материално- правна норма не води до съществено процесуално, а от там и материално- правно нарушение, доколкото все пак е посочен конкретния текст от закона, послужил като основание за налагане на ПАМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
При налагането на процесната ПАМ настоящият състав намира , че е спазен и принципът за съразмерност, визиран в нормата на чл. 6 от АПК. Фактът, че жалбоподателя към месец август е лекуван от последици от фрактура не се приема от настоящата инстанция като доказателство, че е налице такава несъразмерност или по точно че не е било необходимо прилагането на ПАМ. След като самият жалбоподател . не е оспорил, че по- късно се е включил в извършване от органите на реда проверка на трето лице, като самото му явяване на мястото доказва намерението му да осуети изпълнението на служебните задължения по сваляне на регистрационните табели, последвалият опит да потегли с автомобила, въпреки полицейската блокада , правилно са преценени от административният орган от една страна за достатъчни за прилагане на ПАМ , а от друга тези негови активни действия са съразмерни на приложената спрямо него физическа сила и принуда. Отвеждането в РПУ има за цел да се обективират извършените действия, да се извършат съответните проверки вкл. Медицински и след изпълнението на тази процедура същият е освободен или в момента, в който е отпаднала необходимостта е прекратено действието на ПАМ, по- малко от законово възможното 24 часово. В този смисъл извършените преценки са в съответствие с изискванията на ЕКПЧ напр. . решение "Ноймайстер срещу Австрия,Карачи срещу България.
По прилагането на материалния закон съдът намира следното: Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 72 от ЗМВР, по силата на която именно полицейски орган в това си качество е издал акта.
Настоящия състав намира за неоснователно възражението за несъответствие на заповедта с материалния закон, като в тази част оплакванията на жалбоподателя са общи, без да се посочи конкретно нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая полицейска принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява обществения ред, нито наказание за осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване самоличността на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. Както се посочва и в трайната съдебна практика на ВАС напр. Решение № 10415 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2014 Смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, оправомощаваща полицейските органи да задържат физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение, не преустановяват възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведението, има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи. В случая безспорно са налице горепосочените предпоставки, доколкото полицейският орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Чл. 6 от ЗМВР регламентира основните дейности на органите на МВР, които са оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112), информационна, контролна, превантивна, административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. Конкретните правомощия на органите на МВР са предвидени в чл. 30, ал. 1, от ЗМВР. Тълкуването на посочените в чл. 6 от ЗМВР "основни дейности на органите на МВР"не следва да бъде разширително ,както правомощието на полицейските органи по чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Конкретно посочения там вид "контролна дейност", която органите на МВР имат правото да извършват, следва задължително да се разглежда през призмата на чл. 70, ал. 1 ЗМВР. В този смисъл е Решение № 12318 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15661/2014 г., В конкретната хипотеза се касае за одобрен план за извършване на широкообхватен контрол за спазване на ЗДвП, за което е издадена заповед, приложена по делото, определени са съответните лица, които да го осъществят, както и формата изграждане на временен пост за проверка на самоличността, свидетелството за правоуправление и спазването на нормите на ЗДвП съгласно чл. 70, ал.1 т. 4 от ЗМВР. Следователно полицейският орган е извършвал контролна дейност, съобразно предоставени му изрично правомощия съгласно одобрен план и в изпълнение на функциите му, определени в ЗМВР. Жалбоподателят сам се е намесил в посочената проверка, след като негов роднина управлявал МПС, негова собственост е бил спрян, тъй като не е ползвал обезопасен колан и в последствие установено невалидно СУМПС. Жалбоподателят както се посочи по- горе чрез самото си явяване, арогантно поведение, чрез действия – и заплахи, за което му е повдигнато към настоящия момент и обвинение за хулиганство по чл. 325, ал. 2 от НК, не е изпълнил отправеното му устно предупреждение. Тези действия на оспорващия се потвърждават от приложената към преписка писмени доказателства описани по горе в мотивите на решението. Налице е и втората предпоставка, а именно полицейският орган да не може да упражни правомощията си по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 171т2а от ЗДвП чрез махане на регистрационните табели на автомобил, управляван от лице с изтекла валидност на СУМПС- опит за потегляне на автомобила .
Задържането под стража на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да бъдат преустановени действията, които пречат на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. Същата няма за цел да санкционира лицето извършващо тези действия, а представлява временна, мигновена и ситуационна мярка, неутрализираща възникналата пречка.
Нормата на чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР предполага наличието на действия, които да пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая извършването на такива действия – грубото и арогантно поведение на водача и собственика на МПС и неизпълнение на устното предупреждение е препятствало служителите на временния пост да изпълняват служебното си поведение и в съответствие с това му поведение, приложената мярка е адекватна и навременна, доколкото е преустановила поведението му и е съответства на упражненото въздействие по сила и противодействие, поради което е спазен и предвидения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Решение № 3580 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2016 г., V о.,
Настоящата инстанция намира, че надлежността на извършените многократни предупреждения е категорично доказана, извършена е законосъобразно от полицейски орган. В този смисъл Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 Решение № 11183 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2015
Контролът на съда се свежда до критериите очертани в чл. 146 от АПК – дали административният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, дали при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила или противоречия с материалноправни разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона. Процесният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за това, както и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По изложените съображения оспорвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него съответно отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията на ответник жалба за присъждане на разноски в размер определен по чл. 78, ал. 8 от ГПК във чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл.144 от АПК за юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че след като ответник жалбла е физическо лице, същото не може да бъде представлявяно от юрисконсулт, а само от адвокат по силата на чл. 32, т.1 от ГПК. В конкретната хипотеза ответник жалба не участва в личното си качество, а като издател на оспорвания по делото административен акт. Отделен аргумент в полза на това становище, че актосъставителят може в това качество да бъде представляван от юрисконсулт на учреждението е, че отговорността за разноски като вид отговорност за вреди по силата на чл. 205 от АПК е на самото юридическо лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразния акт- т.. ОД на МВР , което е ЮЛ по силата на чл. 37 от ЗМВР. .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Е.Й. *** против Заповед за задържане на лице рег. № 352зз-89 от 5.10.2017г. издадена от М.М.Г.на длъжност младши автоконтрольор в група Охранителна полиция при Районно управление на МВР гр. С. като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Е. Е.Й. *** да заплати на ОД на МВР В.Търново ул Бачо Киро 3 разноски в производството в размер на 100- сто- лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ