Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 30.04.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10404/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Н.Р.С. твърди, че е пострадала от ПТП,
реализирано на 05.02.2018 г., в гр. Хасково, в следствие противоправното
поведение на водача на л.а. „Шкода”,
с рег. № ********А.Д.Ж., който при предприемане на маневра
назад с цел обръщане на посоката си на движение я е блъснал като пешеходка на
тротоара. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът З. „Л.и.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е
претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания –
травма на нервни коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб. Твърди, че първоначално лечението й е проведено в болнични
условия, след което е предписано домашно лечение с лекарства. Сочи, че в
следствие на травматичното увреждане в продължение на месеци изпитвала силни и
постоянни болки в областта на гръбначния стълб
и кръста, не можела да спи спокойно, сънувала кошмари, свързани с
инцидента. Твърди, че вследствие на инцидента, настъпили промени и в психичното
и емоционалното й състояние, станала раздразнителна, потисната, често се
разплаквала и имала чувство на тревожност и безпокойство. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
възлиза на сумата в размер от 30 000 лева. Претендира и лихва за забава от 05.02.2018
г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът З. „Л.и.” АД оспорва иска. Оспорва да е
налице противоправни поведение на застрахования при него водач, като твърди, че
липсва съприкосновение между лекия автомобил и ищцата като пешеходец, евентуално
твърди, че произшествието е настъпило поради противоправното поведение на
ищцата като пешеходец, като е нарушила правилата на чл. 113 ЗДвП и чл. 108 ЗДвП, като оспорва тя да се е
движела по тротоара. Оспорва и твърдението за настъпване в следствие на
произшествието на посочените в исковата молба телесни увреждания, техния
интензитет и размера на претендираното обезщетение. Оспорва и изпадането си в
забава към момента, от който такава се претендира. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост, при съобразяване критериите на ППВС 4/1968 г..
В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване
– поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 05.02.2018 г. е съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 11,45 ч., в гр. Хасково,
по ул. Република, до дом 47 е настъпило ПТП между участник 1 – „Шкода”, с рег.
№ ********, с водач А.Д.Ж. и пешеходката Н.Р.С., като в протокола е посочена диагноза
на пешеходката фрактура на пети кръстен ломбален
прешлен. В протокола като причини и обстоятелства за настъпване на
произшествието е посочено, че водачът на лекия автомобил се движел на ул.
Република до дом 45 спира, за да вземе клиенти и предприема маневра на заден
ход, за да обърне посоката на движение и удря преминаващата по тротоара
пешеходка Н.Р.С.,*** Брайков. В протокола за ПТП е
посочено, че на водача на лекия автомобил е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Установява се, че по отношение нарушението на водача
на лекия автомобил е образувано досъдебно производство № 158/18 на РП гр.
Хасково.
Според показанията на свидетеля А.Ж., той помни, че
е участвал в ПТП, като шофьор на таксиметров автомобил в гр. Хасково.
Свидетелят сочи, че взел клиенти от адрес по ул. Република към центъра на гр.
Хасково, и те му казали, че пътуват към адрес в обратна посока и трябвало да
обърне. Дал напред, после назад и закачил жената, която не знаел къде е била.
Свидетелят сочи, че на мястото на инцидента тротоара и платното за движение са
почти на едно ниво и е бил на тротоара при движението си назад. Сочи, че преди
да тръгне назад се огледал във всички огледала, не чул удар на жената, а когато
спрял чул някой да вика „жена“. Слязъл от колата, а тя лежала по гръб и викала
нещо на език, който свидетелят сочи, че не разбира.
Според заключението на приетата автотехническа
експертиза процесното
произшествие е настъпило при следния механизъм: водачът на процесният
таксиметров автомобил се движел по ул. Република към ул. Единство, спрял пред
дом 45 и след като клиентите се качили той потеглил на заден ход и извършвайки
завой надясно, качвайки се на тротоарната площ в дясно с цел да извърши след
това обратен завой. Автомобилът се движел назад с около 10 км.ч., като в същото
време пострадалата пешеходка се е намирала върху тротоарната площ зад
автомобила и се е реализирало ПТП, при което лекият автомобил със задната си
част е ударил пешеходката, вследствие на което тя е отхвърлена назад и се е
установила на тротоарната площ. Според експертизата, преди да потегли на заден
ход, водачът на процесния автомобил е имал възможност да вижда пострадалата
пешеходка през дясното странично огледала за обратно виждане и е имал
възможност да предотврати ПТП като не се движи назад, докато има пешеходец зад
автомобила. Вещото лице сочи, че от момента, в който автомобилът е станал
заплаха за пешеходката тя не е имала възможност да напусни динамичния му
коридор и да предотврати удара.
Според показанията на свидетелката С.С. тя е сестра на Н.С.. Свидетелката сочи, че работи като
санитар в болницата. Брат им й се е обадил да й каже, че сестра им Н. е в
спешното отделение и тя отишла там и я видяла на инвалидна количка, имала кръв
на коляното на десния крак и казвала, че я боли кръста, че я боли дясната
страна и не може да диша и че гърдите също я болят. Направили й снимка, след
което я приели в болницата при неврохирург. Свидетелката сочи, че сестра й била
в болницата няколко дни, през които й вливали болкоуспокояващи, а тя й помагала
да й прави тоалет. След изписване от болницата сестра й се прибрала в дома на
майка им, където живеели и по-голямата й сестра и брат й. Болките в плешката,
кръста, рамото и коляното в дясно продължили, сестра й не можела да става и я
придвижвали с инвалидна количка. Свидетелката сочи, че ходела да помага, тъй
като било зима, тоалетната и банята били външни, а сестра й не можела да става
и тя й слагала подлога. Според показанията на свидетелката С. и към момента
сестра й изпитвал болки в коляното, то й се подува, не може да стои права, за
лечението му прави нагревки в болницата в гр. Хасково. Сочи, че преди
произшествието сестра й работела като болногледач в Гърция, а след това спряла
да работи. Произшествието се отразило на сестра й – сънувала кошмари, не искала
да излиза, защото имала страх, че ще я блъсне кола.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза в следствие на процесното ПТП Н.С. е
получила травма на нервните коренчета на поясно-кръстния
(лумбално-сакрален) отдел на гръбначния стълб. Проведено е 3-дневно
болнично лечение – комплексно медикаментозно и инфузионно
на постелен режим и са извършени необходимите изследвания. В хода на лечение
състоянието й е се подобрило, болковият синдром е
намалял и не се откриват парези, като е изписана с подобрение с указания за
домашно медикаментозно лечение. Вещото лице сочи, че първите 15-дни болките са
били интензивни и умерени до 30-тия ден, като общият оздравителен период е 30
дни. Според експертизата на 19.06.2019 г. на ищцата е извършен личен преглед от
вещото лице, при който пострадалата съобщава, че и към момента се оплаква от
болки в гърба и десния крак – непостоянна, засилваща се вечер, за които болки
не е ходила на лекар. Вещото лице е констатирало, че ищцата е в добро общо състояние,
наднормена охраненост, при натиск има болезненост в
поясната област и в дясната гръдна половина по задна мишнична
линия. Движенията в поясния отдел на гръбначния стълб са свободни, запазена е
мускулната сила, сетивната и рефлексната дейност. Походка възможна на пръсти и
пети – двустранно. В заключението вещото лице сочи, че описаните от ищцата оплаквания при извършения
личен преглед не са потвърдени от медицински прегледи и изследвания и имат
чисто субективен характер, както и че не са налице данни за усложнения. Според
отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 05.07.2019
г., не са налице категорични данни от извършените при ищцата рентгенови
изследвания за наличие на фрактура, поради което вещото лице сочи за настъпило сигурно
увреждане травма на нервните коренчета. Вещото лице сочи, че е налице сколиоза, но настъпването й не може да се каже категорично,
че е травматично и е във връзка с произшествието.
Налице е противоречие между показанията на
свидетелката С.С. и заключението на
съдебно-медицинската експертиза в частта относно вида на настъпилите при ищцата
в следствие на произшествието увреждания, техния интензитет и продължителност.
Показанията на свидетелката С.С., че ищцата не е била
подвижна след произшествието, че не е могла да се придвижва, както и че и към
момента на депозиране на показанията все още има оплакания и болки, не се
подкрепят от събраната експертиза. При така наличното противоречие съдът
кредитира заключението на приетата експертиза, тъй като същата е обоснована и
пълна, докато свидетелката С.С. е заинтересована от
изхода на делото в полза на ищцата. С оглед заключението на приетата
експертиза, което се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства,
съдът приема, че в следствие на произшествието ищцата е претърпяла увреждания с
период на пълно оздравяване 30 дни.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на свидетеля А.Д.Ж., като водач
на л.а. „Шкода”, с рег. № ********, който е предприел маневра на заден ход,
без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението – нарушение на
чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Не се установява
противоправно поведение на ищцата, като пешеходец, в причинна връзка с
настъпване на произшествието.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Н.Р.С., болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 10 000 лв. За да определи размера съдът взема предвид характера на
увреждането и продължителността на оздравителния процес от 30 дни. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на
пострадалата към момента на произшествието,
че през оздравителния период тя е изпитвала неудобства в битов и
социален план, че самото произшествие й е причинило стрес. От друга страна
съдът взема предвид, че е налице пълно оздравяване от настъпилите от
произшествието увреждания. При определяне на обезщетението съдът взема предвид
и икономическата конюктура в страната към датата на
деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 10 000,00 лева и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 30 000,00 лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на
първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ,
освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на
специалните норми.
В настоящия случай
ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си на 23.03.2018 г. към която са представени
констативен протокол за ПТП, епикризи а банкова сметка ***, които съдът счита,
че в настоящия случай са достатъчни за установяване на деликта и настъпилия от
него вредоносен резултат. Ето защо следва да бъде присъдена лихва за забава
считано от 18.04.2018 г. до окончателното плащане. За периода 05.02.2018 г. – 17.04.2018 г. искът за лихва за забава
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.И.М. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в
размер на 572,00 лева, с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 400,00 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 116,66 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 466,66 лева –
разноски за вещи лица, свидетели и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ЕИК: ********, да заплати на Н.Р.С., ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 10
000лв. представляваща дължима застрахователно обезщетение за претърпените
от реализирано на 05.02.2018 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на А.Д.Ж., като водач на л.а. „Шкода”,
с рег. № ********, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило травма
на нервните коренчета на поясно-кръстния (лумбално-сакрален) отдел на
гръбначния стълб, ведно с лихва за забава, считано от 18.04.2018 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева, както и иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава за периода 05.02.2018 г.
– 17.04.2018 г..
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК: ********, да
заплати на адв. Р.И.М. на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 572,00
лева, с ДДС.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК:
********, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 400,00 лева
– държавна таса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 116,66 лева.
ОСЪЖДА Н.Р.С., ЕГН: ********** да заплати
на З. „Л.И.”
АД, ЕИК: ********, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 466,66
лева - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: