Р Е Ш Е Н И Е
№ III-196, 20.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на тридесети юни две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Елеонора Кралева
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия
Красен Вълев в.гр.д.№ 669 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №3651 от 17.12.2019 г. по гр.д. №5425/2016 г. на Районен съд
–Бургас са отхвърлени предявените от З.Д.С., ЕГН – **********, против Главна
дирекция „Гранична полиция” към МВР искове, както следва: да се приеме за
установено по отношение на ответника, че в периода й на работа при него от
10.07.1995 г. до 28.12.2014 г. на различни длъжности, свързани с извършване на
граничен контрол, чрез неизпълнение на задължения по повишаване на
квалификацията й, чрез неизпълнение на задължение за предоставяне на
здравословни и безопасни условия на труд, чрез неизпълнение на задължение за
осигуряване условия за изпълнение на възложената работа – работно облекло и
разходите за него, лично оръжие, разходи за храна и транспорт, чрез неизпълнение
на задължение за предоставяне на документация, свързана с развитието и
прекратяването на служебното правоотношение, и чрез осъществяване на психически
тормоз С. е подложена на пряка и непряка дискриминация, основана на половата й
принадлежност като жена, на семейното й положение на самотна майка и на
служебно положение, и по тези признаци е била по-неблагоприятно третирана и
поставяна в по-неблагоприятно положение; да бъде осъден ответникът да й заплати
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от дискриминационно отношение, в периода
26.09.2011 г. до 26.09.2016 г., изразяващи се в мъка, емоционално и физическо
страдание и болка, неудобство и срам, притеснение и стрес, нарушено психическо
спокойствие и равновесие, ведно със законната лихва от предявяване на иска на
26.09.2016 г. до заплащането на сумата.
С решението З.Д.С., ЕГН – ********** е осъдена да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция” към МВР сумата от 300 (триста) лева разноски по
делото.
Постъпила е въззивна
жалба от З.Д.С. чрез адв. Стефан Костов Лазов, с която се обжалва Решение №3651
от 17.12.2019 г. по гр.д. №5425/2016 г. на Районен съд –Бургас като неправилно
и необосновано. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Твърди се, че е
налице дискриминационно отношение спрямо З.Д.С., тъй като не ѝ е
проведено ежегодно обучение съгласно Наредба 8121з-346/25.07.2014 г. Сочи се,
че такива обучения са провеждани в други териториални поделения на ГД
„Гранична полиция“. Направено е
позоваване на показанията на свидетеля А. и на приложено решение на
РС-Свиленград. Посочени са противоречия в мотивите на първоинстанционният съд
относно изводите му за провеждането на физическа и стрелкова подготовка.
На следващо място се
твърди и неравностойно третиране по отношение на дължимото обезщетение по чл.
234, ал. 1 от ЗМВР с оглед забавеното му изплащане по отношение на
ищцата-жалбоподател.
Оспорва се извода на
РС-Бургас, че неизпълнението на задължението на работодателя за оформяне на
документи във връзка с прекратяване на служебното правоотношение, непопълване
на трудовата книжка и неиздаване на „документ, удостоверяващ работа с рентген“,
само по себе си не може да се квалифицира като дискриминационно. Излагат се
съображения, че предоставянето на документи, за послужване пред НОИ не
заместват данните , които следва да се попълнят в трудовата или служебната
книжка. Твърди се, че поради това ищцата С. е третирана по-неблагоприятно от
всеки друг служител на ГДГП.
Определя се като
неправилен извода на съда за липса на дискриминационно отношение спрямо ищцата
във връзка с нейни дежурства като оперативен дежурен за периода 03.11.2011 г. –
17.11.2011 г. и от 17.12.2011 г. до 25.12.2011 г. Твърди се, че не е установено
други колеги на ищцата да са замествали оперативния дежурен и че не е възможно
обучение от 12 часа да се приравни на обучение от 20 дни и 6 месеца стаж.
На следващо място се
твърди различно третиране и дискриминационно отношение спрямо всички служители
в „Гранична полиция“ извън тези работещи в гр. София, в т.ч. и дискриминация
спрямо ищцата, тъй като само на служителите в гр. София са осигурени ежегодни
медицински прегледи.
Твърди се и
дискриминационно отношение във връзка с непроведено обучение за работа с
рентген, като е направено позоваване на показанията на свидетеля А..
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В срока по чл.263
ал.1 от е постъпил отговор от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР. С
отговора се оспорва изцяло въззивната жалба на З.Д.С. като неоснователна и се
иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и обосновано.
Изложени са
съображения, че претенцията на ищцата е неоснователна и недоказана, като се
сочи особеността на работата в МВР, като осъществяване на специфична държавна
дейност.
Сочи се, че е
недоказано твърдението за неизпълнение на задължение за повишаване на
професионалната квалификация, като са цитирани подзаконови нормативни актове,
уреждащи тази дейност. Твърди се, че на ищцата-въззивница са провеждани
дължимите обучения, като тя самата не спори, че е имала обучения по физическа
подготовка, лична полицейска защита, занятия по ЛПЗ и по стрелба, но същите
били недостатъчни.
Относно закъснялото
заплащане на обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР се сочи, че в периода е
имало недостиг на финансови средства и са били налице множество съдебни
претенции срещу ГДГП от бивши служители, като всички дължими суми са заплатени,
заедно с лихвите за забава и разноски.
По твърденията за
неблагоприятно третиране на С. във връзка с трудовите ѝ документи се
сочи, че са издадени удостоверение за класиране и пенсия образец В, както и
удостоверение УП-2, а трудовата ѝ книжка не е попълвана, защото С. не е
работила по трудово правоотношение по КТ.
Определят се като
недоказани твърденията за неизпълнение на задълженията за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд. Сочи се, че не са осигурявани
медицински прегледи за всички служители, а не конкретно за С., което е признато
от самата нея, като тя самата твърди, че посочената ѝ причина за това е
„липсата на средства“, а не лично отношение.
Сочи се и липса на дискриминационно отношение
при положените от С. дежурства в ОДЧ, като са изложени съображения за
разпределението на доказателствената тежест.
По твърдението за
дискриминация поради липсата на обучение за работа с рентген се твърди, че тази
претенция не е посочена в исковата молба
и за първи път се въвежда с писмената защита. Сочи се, че няма ѝ
доказателства за неблагоприятно третиране по признак пол, семейно или служебно
положение в тази насока.
Като недоказано се
определя и твърдението за психически тормоз на работа, като от събраните
доказателства не се установява поведение на органа по назначаването, имащи за
последица неблагоприятно третиране по признак пол, семейно или служебно
положение.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
въззивницата не се явява, представлява се от адв. Лазов, който подържа жалбата.
Пледира за отмяна на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени
исковете, а именно да се приеме за установено по отношение на ответника, че в
периода на работа при него от 10.07.1995 г. до 28.12.2014 г. ищцата е подложена
на пряка и непряка дискриминация, извършена чрез описаните в иска действия. Иска
се да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за посочения период. Претендират се разноски.
В съдебно заседание,
ответната дирекция изпраща представител- юрисконсулт Иванова, която моли за
отхвърляна не въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на
първоинстанционния акт като правилен и обоснован. Претендира юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет
на въззивно обжалване е Решение №3651 от 17.12.2019 г. по гр.д. №5425/2016 г. на
Районен съд –Бургас.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
Решението
е и правилно. Аргументите за това са следните:
Пред
Районен съд-Бургас са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1 и
чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация от З.Д.С., ЕГН – **********,
против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР.
Твърди
се дискриминация въз основа на следните, посочени в чл. 4 от Закона за защита
от дискриминация признаци: пол/жена/, семейно положение / самотна майка/ и
служебно положение.
Чл.
9 от Закона за защита от дискриминация въвежда особено разпределение на
доказателствената тежест в съдебното производство за защита от дискриминация. Страната,
която твърди, че е дискриминирана следва да изложи фактите, въз основа на които
може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна
трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
След
направените уточнения на исковата молба са посочени твърдени групи от действия
на работодателя-ответник, определени от ищцата като дискриминационни:
-неизпълнение
на задължения на работодателя по
повишаване на квалификацията на работниците;
-неизпълнение
на задължение за предоставяне на здравословни и безопасни условия на труд;
-неизпълнение
на задължение за осигуряване условия за изпълнение на възложената работа –
работно облекло и разходите за него, лично оръжие, разходи за храна и
транспорт;
-неизпълнение
на задължение за предоставяне на документация, свързана с развитието и
прекратяването на служебното правоотношение;
-осъществяване
на психически тормоз.
Районният
съд е приел, че не е налице дискриминация по отношение на ищцата по изложените
от нея факти и по посочените от нея дискриминационни признаци.
От
значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим
правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр.
форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяване на тази дейност са спазени съответни нормативни изисквания.
ЗЗДискр.
цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение
според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна.
Това
по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било
е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства,
поради което оплаквания, произтичащи от приложението на разпоредби, предвидени
в специални закони, по същество са неотносими към предмета на спора по ЗЗДискр./
Решение № 153 от 14.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Д./.
За
да се констатира, че е налице дискриминация е необходимо е да е налице случай
на сравнение - лице намиращо се в сходни обстоятелства, при което основната
разлика между двете лица е признакът, предмет на защита.
В
процесния случай при констатиране на твърдени неизпълнение на задължения на
ответника – работодател, те биха били дискриминационни само ако се базират на
посочените от ищцата дискриминационни признаци.
Ищцата
може да бъде дискриминирана по полов признак, ако се установи, че именно защото
е жена е получила по-неблагоприятно третиране спрямо служители на
работодателя-мъже.
Ищцата
може да бъде дискриминирана по признак семейно положение, ако е получила
неравно третиране спрямо служители на работодателя, които не са самотни майки,
а са примерно лица в граждански брак, лица, които нямат деца или имат друг
семеен статус различен от самотна майка.
Дискриминация
на признак служебно положение от страна на работодателя не може да има, поради
това, че ответницата е служителка на ГД „Гранична полиция“ и в рамките на
трудовото ѝ правоотношение с ответника не се проявява някакъв отличаващ
признак спрямо всички други служители на
ответника, които имат същото служебно положение. Тя хипотетично може да
получи неблагоприятно третиране поради това, че е служител на ГД „Гранична
полиция, но в отношенията си с трети лица извън ответника.
В
рамките на отношенията с ответника признака служебно положение може да доведе
до дискриминационно отношение, само в аспекта на конкретната длъжност- граничен
полицай, в сравнение с лица, полагащи труд не като гранични полицаи, а например
счетоводители, системни администратори, шофьори, технически сътрудници и др.
Оплаквания за такова по-неблагоприятно третиране не е направено и не са посочени
факти за дискриминационно отношение по този признак нито в исковата молба, нито
в уточняващите молби пред РС-Бургас.
След
тези направени принципни уточнения следва да се отговори на възраженията,
направени от ищцата във въззивната жалба.
По възраженията в т. 1 и т. 6 от въззивната
жалба във връзка с непровеждането на ежегодно обучение съгласно Наредба
8121з-346/25.07.2014 г., обучението по физическа и стрелкова подготовка, както
и непроведено обучение за работа с рентген: Съобразно разпоредбата на чл. 15,
ал. 1 от ЗЗДискр работодателят предоставя на работниците и служителите равни
възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и
повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за
професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви
критерии при оценка на дейността им. Липсата на провеждане на ежегодно обучение
по подзаконов нормативен акт, вътрешен за системата на МВР представлява
неизпълнение от страна на работодателя на задължение по по трудовото или
служебното правоотношение. Доколкото обаче това неизпълнение не е спрямо
конкретен работник или служител и то във връзка със защитен признак, не може да
е налице нито пряка, нито непряка дискриминация. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че няма доказателства ищцата да се е „молила“ да бъде изпратена на
различни курсове за допълнителна подготовка, но да й е било отказано. Същите
изводи са еднакво валидни и за потенциално обучение за работа с рентген.
По
възраженията в т.2 от въззивната жалба във връзка с дискриминационно отношение
по повод забавеното изплащане на дължимо обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че забавеното плащане е поради недостиг
на бюджетни средства за МВР за 2015 г. Действително не се спори от ответника,
че е налице забавяне. За това забавяне обаче ищцата е репарирана като дължимите
ѝ вземания са заплатени ведно със законната лихва. Фактът, че друг
служител, осъдил ответната дирекция е получил по-бързо претендираните суми не
води до дискриминация на признак пол, семейно положение или служебно положение.
Изпълнението срещу държавни учреждения е законово уредено в ГПК като е
посочено, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените
за това средства по бюджета им, а ако няма такива средства, съответният
първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се
предвидят най-късно в следващия бюджет. Предвидената законова регламентация отчита
особения планов характер на държавния бюджет и предвижда възможно забавяне при
изплащането на дължими от държавни учреждение плащания. Твърдяната забава е в
следствие на обективни обстоятелства- липсата на финансови средства и не
представлява дискриминация.
По
възраженията в т.3 от въззивната жалба във връзка с неизпълнението на
работодателя за оформяне на документи във връзка с прекратяване на служебното
правоотношение, непопълване на трудовата книжка и неиздаване на „документ,
удостоверяващ работа с рентген: Отново е налице неизпълнение на задължение на
работодател, което не е в следствие на субективно отношение по някой от
твърдените дискриминационни признаци. В Решение №3991 от 25.03.2010 г. на ВАС
по адм. д. № 13362 / 2009.г е прието, че невръчването на длъжностна характеристика
на работника или служителя е нарушение на задължението на работодателя по
трудовото правоотношение. То няма отношение към задължението за равно третиране
и не може да обоснове дискриминация спрямо работника или служителя, на който не
е била връчена длъжностна характеристика. Неизготвянето на аналогични документи
от страна на работодателя обуславя идентичен извод за липса на по-неблагоприятно
третиране.
По
възраженията в т.4 от въззивната жалба относно дежурства като оперативен дежурен за периода
03.11.2011 г. – 17.11.2011 г. и от 17.12.2011 г. до 25.12.2011 г.: За да е
налице проява на дискриминация следва да е осъществено неравно третиране по
смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Във всички случаи преследваното
доказване на неблагоприятното третиране следва да е в причинна връзка с
признака, на който е носител обектът на дискриминация. В процесния случай първоинстанционният съд
правилно е приел, че ищцата е трябвало
да дава такива дежурства, като това е разпоредено и на „други колеги“, включително
и жени, като за това е проведено обучение, макар и само за „12 часа“. В този
смисъл по отношение на тези действия на работодателя липсва каквото и да е
дискриминационно отношение на база посочените признаци от ищцата.
По
възраженията в т.5 от въззивната жалба относно липсата на осигурени медицински
прегледи: Отново е налице неизпълнение на задължение на работодател, което не е
в следствие на субективно отношение по някой от твърдените дискриминационни
признаци. Неизпълнението на това задължение отново има обективен характер, а
именно липса на финансови средства.
Следва
да се посочи, че в чл. 13, ал. 1 законодателят изрично е посочил, че работодателят осигурява еднакви условия на
труд без оглед на признаците по чл. 4, ал.1. Наличието на конфликти на
работното място между работодателя и работник/работници обаче не във всички
случаи съставлява форма на дискриминация. За да е съставомерно деянието по чл.
4 ЗЗДискр, неравното третиране или тормозът следва да са обусловени от защитен
от закона признак. В този смисъл освен различно третиране е необходимо да се
докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, посочени в чл. 4
ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва
да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Необходимо е да
съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица,
които не са носители на защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да
може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравното
третиране. Не всяко неравно третиране, а само това, което е основано на защитен
признак, е дискриминация. Само на него законодателят е дал засилената законова
защита.
По
тези съображения възраженията във въззивна жалба от този състав се намират за
неоснователни и тя следва да се остави без уважение, а като взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция крайни фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският
окръжен съд намира, че то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде уважено искането на ответника по
въззивната жалба против Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” към МВР и
ѝ бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 300 лева- юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 271, изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3651 от
17.12.2019 г. по гр.д. №5425/2016 г. на Районен съд –Бургас.
ОСЪЖДА З.Д.С., ЕГН **********, да
заплати на Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” към МВР, направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на
300/ триста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.