Определение по дело №822/2022 на Административен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                      №                                      2022 година,   гр.Варна

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

          ХVІ-ти състав , в закрито заседание на  13.09.2022 г.,

          като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

          адм.д. №  822 / 2022 г. по описа на съда,за да се произнесе

          взе предвид следното :

 

 

          С разпореждане № 11595/10.08.2022 г.  на председателя на Пето отделение на ВАС е изпратена на АС-Варна частната жалба на М.Д. за произнасяне по исканията за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ.

          Въпросните искания се съдържат в самата частна жалба срещу определение № 1346/28.04.2022 г. , като във връзка с  тях съдът е изискал с разпореждане № 8107/20.06.2022 г. удостоверяване на обстоятелствата по чл. 83, ал.2 от ГПК, за което е предоставил на Д. 7-дневен срок. Разпореждането е връчено на 27.06.2022 г. , съответно предоставеният  срок  е изтекъл на  4.07.2022 г., но въпросните обстоятелства не са удостоверени. Мотивацията относно последните се съдържа в подадената от Д. молба с.д. 9562/17.06.2022 г. , към която е приложено само едно доказателство – служебна бележка от Агенция по заетостта изход. № 60-03-13-14638/10.06.2022 год. По този начин единствено е удостоверено обстоятелството по чл. 83, ал.2, т.5 от ГПК – трудова заетост, като за останалите посочени в нормата няма налични доказателства, дори не е подадена декларацията по т.2.  При следващата от  това необоснованост на изложените в молбата твърдения, съдът намира че  релевантните според чл. 83, ал.2 от ГПК обстоятелства за освобождаване от заплащането на държавна такса  не са доказани. Доказателствената тежест  за установяване на същите обстоятелства е за молителката, с която тя  очевидно не се е справила, поради което е правно невъзможен изводът, че Д. не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. По тези съображения, съдът намира тази молба за неоснователна.

          Доколкото обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК са напълно идентични с релевантните за представянето на правна помощ обстоятелства по чл. 23, ал.3 от ЗПП, то правно невъзможен е и извода, че Д. не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което и тази молба се явява неоснователна.

          Предвид гореизложеното, съдът

                                      

О П Р Е Д Е Л И  :

 

НЕ УВАЖАВА  молбите на М.Г.Д. за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената от нея частна жалба и за предоставянето на правна помощ по същата жалба.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на   Д..

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :