Решение по дело №1792/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1495
Дата: 12 ноември 2022 г.
Съдия: Албена Славова
Дело: 20223110201792
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1495
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110201792 по описа за 2022 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „ БУЛСТОУН” ООД , с управител и
представляващ Х.С. против НП № 03-2100189/17.11.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството
е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
3000 /три хиляди/ лева , за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от
КТ.
В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че неправилно е възприета
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди се, че между дружеството-
жалбоподател и посоченото в НП физическо лице не са били налице трудови
правоотношения, а е бил налице договор, имащ белезите на такъв за изработка по чл.
258 и сл. от ЗЗД, при който правата и задълженията на страните, както и останалите
елементи на правоотношението, обективно се отличават от типично присъщите такива
на трудово-правната връзка. Навеждат се доводи, че липсват мотиви за налагане на
административна санкция над минималния размер. Излагат се твърдения, че е налице
маловажен случай, с оглед на което се иска прилагане на нормата на чл. 63 ал.4 от
ЗАНН. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано, а при условията на евентуалност, да се намал размерът на
1
административната санкция до минималния такъв. Иска се на основание чл. 63д от
ЗАНН, на дружеството-жалбоподател да бъдат присъдени направените разноски в хода
на съдебното производство.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Г.
от ВАК, която в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи като бъдат
присъдени сторените от въззивника разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк О., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага становище, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се доказва безспорно, че лицето П.Г. е
престирало труд за дружеството-жалбоподател при условията на трудово
правоотношение, като същият е декларирал всички елементи на такова отношение.
Оспорва се валидността на датата на сключване на представения граждански договор с
П.Г., като се твърди, че същият е съставен с оглед процесното производство, както
предвид съдържанието на попълнената от последния декларация пред контролните
органи на ДИТ, така и предвид фактът, че лицето е положило подпис в платежната
ведомост, водена от дружеството за мес.септември 2021, г., с оглед на което е
формиран изводът, че същият не е получавал възнаграждение след приемане на
работата, изработена от него, а периодично, след приключване на текущия месец. Иска
се НП да бъде потвърдено и да се присъди в полза на АНО юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят –Ж. Г. и свидетелят по акта – Л. Б., както и лицата, установени да
полагат труд в полза на дружеството-жалбоподател в хода на проверката – свид. В. Ч. и
свид.В.Г. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 21.10.2021 г. инспектори при ДИТ – Варна – свид. Б. и свид.Г. извършили
проверка н строителен обект: Жилищна сграда 1 и Жилищна сграда 2, находящи се в
УПИ XI - 475 г. , кв. 13, 26-ти м.р., на ул. Андрей Сахаров в гр. Варна. Същите
установили в Жилищна скрада 2 лицата П.Г. и В. Ч., които полагали вертикална
облицовка и забърквали материал. На място имало и други работници, извършващи
строително-монтажни работи. Лицата П.Г. попълнило декларация по чл. 402 от КТ, в
която посочил, че е ангажиран на строителния обект от два месеца, като полага труд в
полза на дружеството-жалбоподател, въз основа на сключен граждански договор с
работно време от 8ч. до 17 ч. , с дневна почивка от 1 час , срещу месечно
възнаграждение от 300 лева. В декларацията свид. Г. посочил, че трудовата функция,
2
която извършва на обекта е свързана с полагане на настилка и облицовка.
Въз основа на дадени от проверяващите указания, в ДИТ – Варна са представени
документи от представляващ дружеството-жалбоподател, въз основа на които е
установено, че с П.Г. няма сключен трудов договор, съотв. лицето присъствало в
разчетно-платежната ведомост на дружеството за мес.септември 2020 г.
При така установените факти, свид. Г. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН за извършено нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на „БУЛСТОУН“ООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление НП № 03-2100189/17.11.2021 г.е издадено от
компетентен орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, видно
от приложеното по делото заверено копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира, че в АУАН и НП са посочени съставомерните признаци на
извършеното нарушение, като е посочена и трудовата дейност, която лицето е
допуснато да изпълнява, а именно – трудовите функции , които е осъществявал
работника в полза на дружеството.
Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно бе
3
установено, че на посочената в НП дата и час дружеството-жалбоподател е допуснало
лицето П.Г. да извършва трудови функции в негова полза , свързани с полагане на
настилки и облицовки , при определено работно място, а именно – в строителен обект:
Жилищна сграда 2 , находящи се в УПИ XI -475, кв. 13, с определено работно време от
08.00 часа до 17 .00 часа и уговорено трудово възнаграждение, декларирано от лицето ,
в размер на 300 лева месечно, без да е сключен със същото трудов договор. За да
формира посоченият извод, съдът взе предвид приобщената чрез АНП декларация по
чл. 402 от КТ, попълнена от Г. я , която кореспондира с показанията на разпитаните
служители на ДИТ относно декларираното от него. По своето съдържание
декларацията на свид. Г. кореспондира и със съдържанието на декларацията,
попълнена от другия работник в същото дружество , а именно свид. Ч., което е косвено
доказателство за достоверността на изложеното от Г. в попълнения от него в хода на
проверката документ. При формиране на своите правни изводи, съдът не съобрази
представения граждански договор с Г., като взе предвид, че предмета на същия се
разминава с трудовите функции, които е установено, че са възложени за изпълнение,
както на Г., така и на Ч.. Видно от разпита на последния, който кореспондира на
попълнените декларации, двамата работници са били ангажирани да полагат облицовка
и настилка, докато предмет на гражданския договор е монтажът на стъпала.
Същевременно в показанията си, както свид. Ч., така и свид.Г. сочат, че към настоящия
момент са ангажирани въз основа на трудов договор към дружеството – жалбоподател,
да извършват строителни дейности, със същия характер, като извършваните от тях в
хода на проверката. Съдът не кредитира показанията на свид.Г. депозирани в хода на
съдебното производство в частта, в който същият твърди, че към момента на
извършваната проверка не е полагал труд в обекта, съотв. бил е ангажиран с монтаж на
стъпала и е декларирал факти, които не съответстват на обективната истина. За да
игнорира същите, съдът съобрази, че Г. е служебно зависимо лице от дружеството-
жалбоподател, съотв. твърденията са му в противоречие с останалия, събран по делото
доказателствен материал, респ. изявленията му относно причините за констатираното
разминаване между заявеното от него в разпита и декларираното пред служителите на
ДИТ се характеризират с липса на конкретика и логична издържаност, доколкото
същият сочи: „В т.7 от декларацията посочих, че ни се заплащаше „месец за месец“ и аз
не знам защо съм написал така“.
Относно периодичността на извършеното заплащане свидетелстват и
показанията на свид. Г., както и приложената по делото платежна ведомост на лицето,
видно от които възнаграждението на Г. , както и на свид. Ч. се е характеризирало с
периодичност на изплащането. С оглед на изложеното, съдът не кредитира
показанията на посочените свидетели, депозирани в съдебно заседание, че им се е
държало възнаграждение за изработен резултат. Недостоверния характер на
показанията на лицата в тази връзка следва и от липсата на конкретика в изявленията
4
им относно конкретния размер на уговореното възнаграждение според гражданския
договор, респ. начинът, по който същото е изчислявано. С оглед на изложените
съображения, съдът споделя становището на процесуалния представител на
въззивника, че гражданските договори са изготвени във връзка с образуваното
административно-наказателно производство с оглед обосноваване на защитната теза на
въззивника.
Съгласно нормата на чл. 62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма. Разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ сочи, че трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Същевременно нормата на чл. 1 ал.2 от КТ сочи, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Анализът на цитираната нормативна уредба, сочи, че в случая въззивникът е
нарушил всяка от посочените норми, като не е сключил трудов договор в писмена
форма преди постъпване на работа на съответния работник при наличие на
правоотношения, свързани с престиране на работна сила.
Поради изложеното правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника на основание чл. 414 ал.3 от КТ, доколкото конкретното
нарушение е предвидено в диспозицията на посочената правна норма.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции,
без сключен трудов договор се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите
такива.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е
завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства. По
делото са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни
за други нарушения по същия нормативен акт/ . С оглед на изложеното и предвид
фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да
бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че
административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би
изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съотв. искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско такова, съдът установи от правна страна
следното:
В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе предвид
приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от
процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди
5
заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в
хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, въззивникът е
направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
600/шестстотин/ лева. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в
случая възлиза на 440 /четиристотин и четиридесет/ лв. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът
може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Посочената разпоредба не
въвежда изискване хонорарът да бъде намален до минимално установения размер, а
вменява задължение за съда да го съобрази с конкретната правна и фактическа
сложност на делото.
В конкретния случай, съдът намира, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно такова, доколкото конкретната правна и
фактическа сложност, както и ангажираността на процесуалния представител на
въззивника за явяване в две не сочат на прекомерност на възнаграждение, надхвърлящо
несъществено минималния размерИменно заплатеното такова, съдът съобрази при
преценка на пропорционалния размер, който следва да бъде присъден съобразно
степента на уважаване на жалбата, поради което намери, че следва да присъди в полза
на въззивника заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на
въззиваемата страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. С оглед
конкретната фактическа и правна сложност и доколкото процесуалният представител
на въззивника е взел участие в проведените по делото две съдебни заседания, съдът
намира, че следва да се присъди на същия юрисконсултско възнаграждение в размер
от 120 /сто и двадесет/ лева. Посочената сума като дължима, съдът съобрази при
преценка на пропорционалния размер, който следва да бъде присъден съобразно
степента на уважаване на жалбата, поради което намери, че следва да присъди в полза
на въззиваемата страна заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 60
/шестдесет/ лева.
6
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2100189/17.11.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна, с което на „БУЛСТОУН” ООД на основание чл. 414,
ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 3000 /три хиляди/ лева , за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с
чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ. като намалява размера на санкцията до сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ БУЛСТОУН” ООД да заплати на ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ сумата от на 60 /шестдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ да заплати на
„БУЛСТОУН” ООД сумата от на 300/триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, сторени от същия по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7