МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №107/19.01.2022 Г. ПО НЧХД № 305/2021
Г. ПО ОПИСА НА В.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-В., с който е
повдигнато обвинение против подсъдимата Ц.П.С. -
родена на *** г. в гр. В., живуща ***, българка, български гражданин, с
висше образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН **********, в това, че на
06.11.2019г. на общо събрание на етажната собственост на блок “П.“, на публично място в присъствието
на много хора казала нещо унизително за честта и достойнството на М.С.В., а
именно заявила „Точно ти ли, която си откраднала пари от входа“, което по
същността си представлява обида – престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с
чл. 146, ал.1 от НК.
Частният тъжител и граждански ищец
лично и чрез процесуалния си представител заяви в с.з., че поддържа обвинението
така, както е повдигнато с частната тъжба и моли съдът да уважи предявения
граждански иск по основание и размер така, както е предявен пред съда като
основателен и доказан.
Подсъдимата лично и чрез защитника си заяви в с.з., че не се признава за виновна по
така повдигнатото обвинение с частната тъжба и моли да бъде оправдана.
Съдът,
като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:
На 06.11.2019г. се провело общо
събрание на етажната собственост на бл. „П.“ в гр. В.. Съгласно дневния ред
подсъдимата Ц.С. била избрана за домоуправител. Между тъжителя М.В. възникнало
пререкание.
Свидетелите л.н., С.Н. и П.И.. твърдят,
че В. казала на С. че е селянка и че няма право да се изказва. С. отвърнала на В.,
като я попитала като е взела 500 лв. от общите пари на входа и то без решение
на общото събрание, кога щяла да ги върне.С. била възпитан човек и не била
скандална. Пререканието между тъжителката и подсъдимата възникнал по повод
сумата от 500 лв., които били приход на етажната собственост от поставени
антени на блок „П.“. Според тези свидетели С. не била казала, че В. е
откраднала парите.
Свидетелите Т.Д. и В.Н. –
домоуправител, твърдят, че на проведеното общо събрание Ц.С. казала на М.В., че
е откраднала парите на блока. СвидетелятН. твърди, че като домоуправител е дал
от общия бюджет на входа без знанието на собствениците на апартаменти сумата от
500 лв. на В., от които тя била върнала 250 лв.
Подсъдимата в обясненията си твърди,
че никога не е обиждала тъжителката. В. я била нарекла селянка и и казала да се
върне на село. Когато подсъдимата С.
била избрана за домоуправител същата разбрала, че тъжителката В. е взела пари под
формата на заем от общите средства на блока от домоуправителя – свидетеляН.. С.
поискала от В. да върне парите, на което В. ***, нарекла я селянка и и казала
да се върне на село.
От обективна страна обидата е престъпление, засягащо чувството на лично
достойнство на гражданите. За да е налице обида, то следва подсъдимият да е
казал в присъствието на тъжителя думи, които са годни да накърнят достойнството
му. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. В чл. 146 НК се изисква обидният
израз да се изрече в присъствието на потърпевшия, като деецът може да намери
различни форми и начини на казване на обидната фраза. Важното е фразата да е
обидна и да е казана в присъствието на лицето, за което се отнася.
Съдът счита, че в настоящия случай
изреченото от подсъдимия, на първо място не се доказва безспорно и категорично
от събраните гласни доказателства. Трима свидетели очевидци, както и
подсъдимата, твърдят, че подсъдимата С.
те е изрекла посочените в тъжбата думи и не е обидила В., а напротив, при
избора и на домоуправител е поискала от В. да върне парите, които е получила от
бившия домоуправител от общия бюджет на етажната собственост. Същото по
отношение на сумата от 500 лв. се потвърждава и от свидетелите, посочени от
тъжителя – бившия домоуправителН. и свидетеля Д.. Последните двама свидетели
твърдят, че С. е казала на В., че е откраднала парите, като се касаело за
предоставяне на заем от предишния домоуправител от общите пари на блока, чийто принципал е етажната собственост
и сделки на разпореждане с такова имущество могат да бъдат сключвани само по
решение на общото събрание. Съдът приема за недоказан факта на на изричане на
такива думи от С., не само поради количествения превес на показанията на
повечето свидетели и обясненията неа пъодсъдиманта, които кореспондират с тях. Казаното,
каквото и да е то. по своята същност не е и имало за цел да се произнесе нещо унизително
за честта и достойнството на тъжителя и да съдържа обиден смисъл, негативна
оценка за тъжителя и преценено спрямо моралните норми на човешкото общуване да има
унизителен характер, т.е. с изричането на тези думи спрямо тъжителя, подсъдимата
да е изразила отрицателна оценка за неговото личното достойнство, а напротив – С.
е поискала В. да върне сумата, което е взела от общия бюджет на етажната
собственост, което елиминира умисъла и специалната цел.
Съдът счита, че с демонстрираното
поведение подсъдимата С. не е осъществила субективните признаци на
престъплението по чл.148, ал.1, т. 1,
във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. При
така събраните по делото доказателства съдът в изпълнение на задължението си по
чл.304 от НПК прие, че всички процесуални средства за доказване на обвинението са изчерпани,като
в хода на съдебното дирене не се установи по безспорен начин да е извършено
предупреждение относно изпълнение на съдебно решение, т.е. че подсъдимата е
осъществила престъпния състав на чл.148,
ал.1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, водим от което съдът я
призна за невинна и я оправда изцяло.
Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1 и
ал.2 от НК наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само
на лице, извършило предвидено в закона престъпление. В настоящият казус, от
всички писмени и гласни доказателства, не се установи по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимата С. е казала нещо унизително за честта и достойнството на
частния тъжител В..
Извършеното престъпление и участието на
подсъдимата С. в него не се доказва по безспорен и категоричен начин от гласните
и писмени доказателства по делото. Поради липса на каквито и да било безспорни доказателства
за съставомерните признаци на престъплението по чл.148, ал.1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК,
съдът приема, че не е налице каквато и да е доказателствена съвкупност, годна
да доведе до извод за извършено престъпление от подсъдимата С. .
Съгласно чл. 303, ал.1 от НПК присъдата
не може да почива на предположения, а съгласно ал. 2 съдът признава подсъдимия
за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като всяко
съмнение се тълкува в полза на подсъдимия. В настоящия случай наказателната
отговорност на подсъдимата С. не би могла да бъде ангажирана законосъобразно
при наличието на недоказано обвинение, в съответствие с предписанията на
разпоредбата на чл. 303 от НПК.
Съдът, съобразявайки горното, следва да
се признае подсъдимата Ц.П.С. - родена
на *** г. в гр. В., живуща ***, българка, български гражданин, с висше
образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН ********** за невинна в това, че на
06.11.2019г. на на общо събрание
на етажната собственост на блок “П.“, на публично място в присъствието на много
хора казала нещо унизително за честта и достойнството на М.С.В., а именно
заявила „Точно ти ли, която си откраднала пари от входа“, което по същността си
представлява обида – престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.
304, във вр. с чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК я оправдава по повдигнатото с
частната тъжба обвинение.
С оглед изхода на делото съдът
отхвърля изцяло предявения от частния тъжител и граждански ищец М.С.В. граждански иск против подсъдимата Ц.П.С.
за сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане.
На частния тъжител и граждански
ищец М.С.В. следва да се възложат
разноските в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Съдът постанови
присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :