Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. Габрово, 12.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор СТОЯН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 21 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Х.Д.Х. *** против Решение № 567 от 20.12.2019 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 966 по описа за 2019 година. С обжалваното решение съдът е изменил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 05.09.2019 година на зам.-директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на Х.Д.Х. *** за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, като съдът е намалил размера на глобата на 300 /триста/ лева.
В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е издадено в условията на порочност и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целите на закона. В жалбата се развиват подробни доводи против изводите на съда, мотивирали го да приеме, че вмененото на Д. нарушение е надлежно установено и доказано от обективна и субективна страна. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено процесното НП. Претендира се присъждане на съдебните разноски за двете инстанции на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в представено писмено становище.
Ответната по жалбата страна не се представлява в открито съдебно заседание. Депозиран е отговор на касационната жалба и писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които се заявява становище за неоснователност на жалбата, а по същество се прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за основателна.
Административнонаказателната
отговорност на Х.Д.Х. е ангажирана за това, че на 10.03.2019 година не следи за
спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от посочен отдел
и подотдел в землището на с. Козирог, община Габрово – държавна горска
територия, като от сечището посочено в НП лице извършва извоз на дървесина в
посока временния склад с трактор с посочен рег. № на цели стъбла от дървесен
вид бял бор и черен бор с дължина от 12 до 23 метра – общо 25 броя, а не на
сортиментите, посочени в т. 3 от технологичния план за добив на дървесина.
Вмененото на Х. нарушение е констатирано от служители на РДГ – Велико
Търново при твърдяна случайна проверка, като констатациите са закрепени в
Констативен протокол от 11.03.2019 година, в който е посочено, че проверявано
лице е Р. М. К. от гр. Велинград, за който се установява, че работи за дружеството,
чийто представител е Х.. От К. и още едно лице, работещо за дружеството, са
снети писмени обяснения. Х. не е присъствал при извършената проверка и при
съставяне на Констативния протокол, като не са налице данни да е бил запознат с
него, а е бил извикан по-късно за съставяне на АУАН.
В представения по делото Технологичен план е посочено, че извозът от
сечището до временните складове ще се осъществява със специализирана горска
техника или животинска тяга, на къси секции или сортименти чрез влачене по
терена.
В Констативния протокол, обясненията на работниците, АУАН и издаденото
въз основа на него НП е посочено, че извозът на дървесината е ставал на цели
стъбла.
Ако понятията „секция“ и „сортимент“ има легални дефиниции /т. 23 и т.
6 на § 1а от Правилника за прилагане на
Закона за горите/, то не така стои въпросът с понятието „стъбло“, респ. „цяло
стъбло“. Справка в Тълковен речник на българския език показва, че „стъбло“
означава част от растение между корена и короната/разклоненията. Видно от
текста на Констативния протокол, АУАН и НП, както и от свидетелските показания
на актосъставителя и свидетелите по акта акцентът е върху дължината на
въпросните цели стъбла и едва при отговор на въпрос, зададен от съда, или в
отговор на въпрос на процесуалния представител дали извозените дървета са били
с връшка, двама от свидетелите дават отговори, че извозените дървета са били с
връшка.
При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че в
случая е налице неясно описание на вмененото на Х. административно нарушение. Не
става ясно какво се има предвид под „цели стъбла“ с оглед факта на липса на
легална дефиниция и обяснението на думата „стъбло“, дадено в Тълковния речник;
респ. не става ясно дали служителите на РДГ – Велико Търново и работниците,
заварени при проверката, са имали предвид едно и също нещо под словосъчетанието
„цели стъбла“. При такова неясно описание на нарушението и предвид факта, че
едва в хода на съдебното производство пред въззивния съд се въвежда
твърдението, че става въпрос за дървета,
на които не е била отделена връхната част – които факт не може да бъде проверен
към този момент, не може да се приеме за надлежно доказано, че проверяващите са
заварили определен брой дървета без отделена връхна част, а не сортименти по
смисъла на § 1а, т. 6 от ДР на ППЗГ. Тук следва да бъде посочено, че наказаното
лице е представило Анекс към Договора за добив на дървесина, съгласно който към
предмета на договора е включен допълнителен сортимент, а именно иглолистни
стълбове с дължина от 9 до 17 метра. При липса на предвидена процесуална преклузия
наказаното лице не може да търпи негативни последици по повод на момента, в
който ангажира доказателства. Вярно е, че всяко доказателство подлежи на
преценка самостоятелно и в съвкупност, но в случая доводът за неотносимост на
анекса в качеството му на писмен документ към изясняване на спора настоящият
съдебен състав намира за ненадлежно мотивиран. Предвид липсата на забрана за
ангажиране на доказателства от страните в производството, факта, че анексът е
публикуван на интернет страницата на СЦДП ДП Габрово, и това, че не е ясно с
какво съдържание е използвано понятието „цели стъбла“, като вмененото на Х.
нарушение е обвързано с дължината на въпросните стъбла, която според
проверяващите не отговаряла на БДС, то анексът се явява доказателство, което
разколебава обвинителната теза. В подкрепа на защитната теза на наказаното лице
пък се явява представеният протокол за освидетелстване на сечището, в който е
посочена задоволителна оценка за провеждане на сечта според определения в
технологичния план начин и не са посочени допуснати нарушения.
Настоящият състав намира от значение за процесния спор да отбележи и
това, че посоченото от служителите на РДГ – Велико Търново място, на което са
установили процесните „цели стъбла“ и очевидно възприето от тях като временен
склад, не е отбелязано на технологичния план като такъв склад, т.е. не е
доказано, че процесната дървесина е била транспортирана до временен склад,
респ. била е транспортирана в определен вид до склада.
Предвид гореизложеното настоящият състав на Административен съд – Габрово намира обжалваното решение на Районен
съд – Габрово за постановено в нарушение на материалния закон, което налага
отмяната му, както и отмяна на обжалваното пред Районен съд – Габрово НП с ново
решение по същество.
Искането на Х.Д.Х. за присъждане на разноски е своевременно направено и
основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143
от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като Регионална дирекция по
горите – Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати в полза на Х. сумата за
адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и
съдействие пред въззивната и касационната инстанция, по отношение на чийто
размер липсва възражение за прекомерност от насрещната страна, а и съдът
намира, че не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията преди изменението с Решение № 5419 на ВАС на РБ -
бр. 45 от 2020 година, в сила от 15.05.2020 година, която е относима по време
към момента на сключване на процесните договори и е по-благоприятна за
претендиращата разноските страна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с
чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 567 от 20.12.2019 година на Районен съд – Габрово,
постановено по АНД № 966 по описа за 2019 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 05.09.2019
година на зам.-директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с
което на Х.Д.Х. *** за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с
чл. 53, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите е
наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 257, ал. 1, т.
1 от Закона за горите.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да
заплати в полза на Х.Д.Х. *** с ЕГН ********** сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.