РЕШЕНИЕ
Номер ІV-30 09.08.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД четвърти
въззивен граждански състав
На: пети април
две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Ваня Димитрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 462 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
„Балканспед“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Княз Батегнберг“ № 5А, ет.1, представлявано управителя Валя Стойчева, подадена чрез пълномощник адв.Кокаларова,
против
решение № 98/14.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 3191/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което „Балканспед“ ЕООД е осъдено да заплати на „Мерцедес Сървис кард Гмбх и Ко Кг“,
регистрирано във Федерална Република Германия, рег.№ HRA 3663,
седалище и адрес на управление гр.Клейностойм 63801,
ул.“Мейнмарк“ № 2, представлявано от Юрген Бейн, сумата от 6 913.33 евро, представляваща неплатена цена за предоставени услуги
съгласно колективна фактура № 929200/15.06.2016 г. с падеж на плащане
на 05.07.2016 г.
и опис № 38242776/15.06.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от подаване
на исковата молба – 03.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и съдебни разноски в
размер на 1 763.62
лв.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на процесуалните
правила, при повратно и погрешно възприемане и тълкуване на фактическата
обстановка и на събраните в хода на процеса доказателства, недопускане на
доказателства и отхвърляне на насрещни възражения. Счита се, че извода на БРС
за наличие на приета услуга от ответника е неправилен и не кореспондира на
доказателствения материал по делото. Твърди се, че въззивника не е приел
услугата нито фактически, нито чрез правни действия, поради некачественото й
изпълнение и за неприемането й е предявил писмена рекламация, която е била
разгледана по същество от ищеца, издадената сборна фактура от УТА не е отразена
в счетоводството на ответното дружество и стойността на извършените услуги не е
призната за дължима, поради лошото изпълнение на услугите, довели до щети за
дружеството, но тези обстоятелства въобще не били обсъдени от районния съд. В
тази връзка, според въззивника, БРС неправилно е приел, че не е доказано наличието
на рекламация, отправена до сервизния център, писмено или по
факс съобразно
общите условия на УТА и уведомяване на сервизния партньор
за подадената рекламация, игнорирайки изцяло представените в тази връзка
доказателства, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Излагат се оплаквания
и за допуснато от БРС процесуално нарушение, касаещо отхвърляне на предявените
от ответника насрещни възражения за прихващане и отхвърляне на направените в
тази връзка искания на ответника, касаещи негодността на извършения ремонт в
Розендал, наложилия се повторен ремонт в България и пропуснатите ползи от
невъзможността да се експлоатира камиона, като се считат за неправилни
аргументите на съда за неяснота на връзката на насрещните възражения с делото.
Изразява се несъгласие и с извода БРС, че с издадената на ответника карта е
било извършено плащане от УТА на претендираната сума, което според въззивника
противоречи на доказателствата по делото за липса на извършено такова плащане. В
заключение, въззивникът счита, че като не е обсъдил в цялост събраните по
делото доказателства, игнорирал е своевременни възражения и не е допуснал
събирането на релевантни за спора доказателства, БРС не е изяснил спора от
фактическа и правна страна и е постановил порочен съдебен акт.
Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност се
иска от въззивния съд да уважи възражението за прихващане,
направено с отговора на исковата молба, за сумата от 9 923.45 лв.,
представляваща заплатени от ответника разходи на
основание чл.265 ЗЗД за ремонт на камиона в България, и за сумата от 7130.19 евро, представляваща
стойността на пропуснати ползи от невъзможността
за експлоатация на камиона за периода от 18.06.2016 г.
до 21.07.2017 г.,
когато същият е бил на ремонт в България. Претендира се присъждане на направените разноски в двете
съдебни инстанции.
Във въззивната жалба са направени
искания за събиране на гласни доказателства и назначаване на съдебно-техническа
експретиза, които са уважени от настоящия съд в съдебно заседание. В същото
заседание БОС е приел, че следва да уважи и искането на въззивника за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, но процесуалният представител на „Балканспед“
ЕООД е оттеглил това си искане по доказателствата.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна „Мерцедес Сървис кард Гмбх и Ко Кг“, подаден чрез пълномощник адв.Пелов, в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и
наведените в нея оплаквания. Споделят се изводите на районния съд за
основателност на предявения иск и за неоснователност на направените от
ответника възражения за прихващане, за което също са изложени съображения. Моли
се съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Ангажирал е гласни доказателства във въззивното
производство. Претендират се разноски по делото.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено
от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Мерцедес
Сървис кард Гмбх и Ко Кг“ против
„Балканспед” ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6913.33 евро, представляваща незаплатена цена за
предоставени услуги, съгласно колективна фактура № 929200/15.06.2016 г., с краен срок за плащане 05.07.2016
г., с номер на опис 38242776 от 15.06.2016 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното й плащане.
Изложени
са твърдения, че ищецът е натоварил Унион Танк Екщайн ГмбХ и Ко (УТА) с
издаването на „MercedesService
Card“
(СК), която е предназначена за транспортни фирми, превозващи пътници и товари в
Европа и чрез нея се извършва безкасово плащане на услуги и стоки – зареждане с
гориво, плащане на пътни такси, сервизно обслужване, обслужване при аварии и
др. Сочи се, че УТА плаща фактурите на доставчици на стоки и услуги и изготвя
колективни отчети/фактури до притежателите на СК за дължимите от тях суми,
които дължат плащане на УТА в посочения във фактурата срок. Твърди се, че по
заявление на „Балканспед“ ЕООД от 10.06.2015 г., УТА е издала на ответното
дружество „MercedesService Card“ с № 70712873451600011 по
смисъла на т.2, б.“б“ от Общите търговски
условия (ОТУ) и в периода
на действие на СК ответникът е ползвал предоставяни услуги от УТА, като две от
тези услуги не са платени в срок – ремонт на МПС. Неплатените услуги са
извършени от „Аутомоушънс МБ“ – автокъща и официален представител продажба и
обслужване на Мерцедес-Бенц гр.Розендал, Нидерландия, за които са издадени
следните фактури: Фактура от сервиз от 25.05.2016 г., за поръчка *********, за сумата от 413. 33 евро, платима с
УТА, и Фактура от сервиз
от 30.05.2016 г., за поръчка *********, за сумата от 6500 евро, платима с
УТА, в които са описани извършените ремонтни дейности и сменени части по
товарен автомобил с рег.№ *******. За така получените от ответника услуги е
издадена от УТА колективна фактура № 929200 от 15.06.2016 г. за общата сума от
6913.33 евро, с краен срок на плащане 05.07.2016 г., ведно с отчет към нея за
отделните позиции за доставка на стоките и услугите до 15.06.2016 г. с номер на
опис 38242776, но сумата не е заплатена от ответника. Твърди се, че УТА е прехвърлила вземанията си на ищцовото дружеството
чрез цесия по силата на т.18 от ОТУ, за което и ищецът бил уведомен с искане за
плащане и декларация за цесия от 28.03.2017 г.
В депозирания
писмен отговор ответникът е оспорил исковата претенция като недопустима, поради
това, че е предявена от ненадлежен ищец, тъй като по делото липсват
доказателства за плащане от страна на УТА към „Аутомоушънс МБ“ Розендал в
Холандия. Отделно се твърди, че търсената сума е недължима към сервиз
„Аутомоушънс МБ“ Розендал, поради негодно извършена работа, която ответното
дружество не само е поправило за своя сметка, но и за него са
произтекли имуществени вреди – пропуснати пропуснати ползи от невъзможността
да ползва камиона си марка „Мерцедес“ с рег.№ ******* в периода от 18.06.2016
г. до 21.07.2016 г. и да генерира печалба от това в размер на 7130.19 евро. В тази връзка
се сочи, че ответникът е упражнил правото си на
рекламация към доставчика на услугата веднага след като е констатиран
недостатъка, както и пред УТА, но
рекламацията не била приета. Със същите
доводи ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна, за което е изложил подробни съображения в
писмения отговор относно извършения ремонт в Розендал, като сочи, че в случая се касае до хипотеза по
неприемане на работата по договора за изработка и надлежно упражнено в
тази връзка право на рекламация, поради което и търсените суми не са дължими.
С писмения
отговор, ответникът е направил възражение за прихващане на исковите суми със
свое вземане в размер на 9923.45 лв. за извършен в България ремонт на товарния
автомобил след завръщането му от Нидерландия, както и възражение за прихващане със
свое вземане в раззмер на 7130.19 лв. за пропуснати ползи от невъзможността да
се експлоатира камиона за времето, през което същият е бил на ремонт в България
в периода от 18.06.2016 г. до 21.07.2016 г. Тези възражения за прихващане не са
приети за разглеждане от районния съд в настоящия процес.
Фактите по делото са следните:
Между страните е безспорно, че
със заявление от 10.06.2015 г. ответното дружество е заявило искането си за
издаване на „MercedesService Card“ (СК) и
такава карта му е била издадена с № 70712873451600011. В заявлението е посочено, че ищцовото
дружество „MercedesService Card GmbH & Co.KG“ е предприятие от концерна Даймлер и е центъра
за обслужване на заявителя, а Union Tank Eckstein GmbH & Co.KG (УТА) е
издадетел на картата и договорен партньор на заявителя, като в отношенията
между страните важат приложените общи условия на УТА. В представените Общи
търговски условия (ОТУ) е уговорено следното: т.4, б.“а“ – доставките и
услугите се извършват от името и за сметка на УТА въз основа на съответните
договори със сервизните партньори на УТА; т.4, б.“б“ – УТА придобива
претенциите за аванс и възстановяване на разходи спрямо клиента; т.9, б.“а“ –
задължението за плащане на клиента възниква с приемането на стоките/услугите;
т.11 – регистрираните върху товарителниците, както и електронно регистрираните
посредством СК услуги се считат за получени, а клиентът трябва да незабавно да
провери фактурите на УТА и да съобщи своятата рекламация най-късно в рамките на
два месеца от датата на фактурата писмено, като посочи всички рекламирани във
фактурата данни и пълна обосновка на своята рекламация писмено или по факс, в
противен случай всяка рекламация е изключена, а фактурното салдо се счита за
одобрено; т.12, б.“а“ – рекламации поради качеството и/или количеството на
стоките/услугите трябва да бъдат съобщени при сервизния партньор на УТА при
видими дефекти в рамките на 24 часа след получаването на стоките/услугите и при
невидими дефекти – в рамките на 24 часа след откриване на дефекта, писмено или
по факс и същевременно УТА да бъде уведомена за това, в противен случай
стоката/услугата се счита за одобрена; т.15 – срещу вземанията на УТА клиентът
може да прихваща с евентуални собствени вземания само, ако насрещното вземане е
неоспоримо или е установено с влязло в сила съдебно решение; т.18 – УТА има
право да прехвърли своите права и задължения по настоящия договор на „Мерцедес Сървис кард Гмбх и Ко Кг“. Следователно, в общите условия, с които
ответникът е обвързан, изрично са посочени сроковете и реда, по който клиентът
може да прави рекламация за качеството на услугата, а именно – отправена до
сервизните партньори и до УТА рекламация писмено или по факс в срок до 24 часа
от получаването на услугите (при видими дефекти) и от откриване на дефектите
(при невидими дефекти), като в противен случай услугата се счита за одобрена.
По делото не се спори, че на 26.05.2016 г. и на
30.05.2016 г. на ответника „Балканспед“ ЕООД са предоставени услуги чрез
издадената му „MercedesService Card“ в сервиз
„Аутомоушънс МБ“, Розендал, Нидерландия – ремонт на товарен автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ *******, за които от сервиза са издадени фактура от 26.05.2016
г. за сумата от 413.33 евро, № ********* и фактура от 07.06.2016 г. за сумата
от 6500 евро, № *********, въз основа на които от УТА е издадена фактура № 929200/15.06.2016
г. с номер на описа 38242776, за общата стойност от 6913.33 евро, с посочен
краен срок на плащане – 05.07.2016 г. и приложен отчет на отделните позиции за
доставените услуги. Не се спори, че сумата по фактурата не е заплатена от
ответната страна.
Не се спори също, че след извършения в Нидерландия
ремонт на процесното МПС, автомобилът е ремонтиран и в България, в периода от
18.06.2016 г. до 21.07.2016 г., в сервиз на „Балкан стар ритейл“ ООД,
оторизиран сервиз на Мерцедес, като за извършения ремонт е издадена фактура №
**********/26.07.2016 г. по поръчка от 27.06.2016 г., на стойност 9923.45 лв.
(5073.78 евро). По делото обаче не са ангажирани от ответника доказателства за
заплащане от негова страна на сумата по посочената фактура.
Безспорно е и обстоятелството, че с Искане за плащане и
декларация за цесия от 28.03.2017 г., подписана от представители на УТА и на „Мерцедес Сървис кард Гмбх и Ко Кг“, приложена към исковата молба, УТА е прехвърлила на
ищеца своето вземане към „Балканспед“ ЕООД в размер 6913.33 евро по фактура №
929200/15.06.2016 г. с номер на описа 38242776.
За установяване на твърденията
си за извършена в срок рекламация съобразно общите условия, ответникът е
представил електронна кореспонденция между него и „Сервиз 24“ (оторизираните
сервизи на Мерцедес, осъществяващи връзката с автосервиза, извършил ремонта на
процесния автомобил в Нидерландия). От тази кореспонденция е видно, че на
31.05.2016 г. дружеството е било уведомено от „Сервиз 24“ за издадените от
автосервиза в гр.Розендал фактури, а в отговор „Балканспед“ ЕООД е уведомило с електронно писмо от 14.07.2016 г., че има претенции по ремонта,
който счита за непрофесионално и некачествено извършен. В писмото на
ответника е посочено, че след приключване на ремонтните дейности шофьорът е
констатирал високи обороти на двигателя на празен ход и индикация за недобро
смазване на двигателя, но при искане за отремонтиране на въпросните
неизправности бил получен отказ от страна на сервиза. Посочено е също, че към
датата на писмото камионът вече втора седмица е в сервиз на Мерцедес (оторизирания сервиз на „Балкан стар ритейл“ ООД в
България), което носи допълнителни финансови загуби за фирмата, като се счита,
че проявената немарливост от сервиза в чужбина е причина за възникналите
впоследствие проблеми. С електронно писмо от 15.07.2016 г. е напомнено на
ответника за плащане на сборна фактура № 38242776 (това е номер на описа, а
самата фактура е с № 929200) от 15.06.2016 г. в размер на 6913.33 евро, както и
че срокът за плащане на фактурата е изтекъл, но сумата не е постъпила, респ. не
може да бъде изтеглена от сметката. В отговор, на същата дата – 15.07.2016 г.
от „Балканспед“ ЕООД е изпратено писмо с прикачена рекламация относнох
извършения ремонт, подаването на която е потвърдено от ищеца с писмо от
18.07.2016 г. По повод рекламацията, ответникът е уведомен с писмо от
24.01.2017 г., че същата е отхвърлена и фактурата следва да се заплати в пълен
размер, на което „Балканспед“ ЕООД е отговорило с писмо от 03.02.2017 г., в
което е излазено несъгласие и изявление, че рекламацията е за некачествено извършен
ремонт, довел до по-големи щети в двигателя на влекача. В писмото на ответника
е описано, че след като камиона е напуснал сервиза, шофьорът е установил, че
двигателя не работи в нормален режим, за което веднага е била подадена
информация, но категорично била отказана последваща диагностика и отстраняване
на проблема в същия сервиз, поради което ответникът бил принуден да извади
композицията от обслужваната линия, автомобилът бил върнат в България, където в
сервиза на „Балкан стар ритейл“ ООД се извършил допълнителен ремонт за
отстраняване на всички вреди, пряка и непосредствена последица от ремонта в
Холандия, като експертната проверка от служителите на сервиза установила, че
при сглобяването на двигателя колегите
им в Холандия са пропуснали да монтират клапана, поддържащ налягането на масло
в картера и за компенсация на това са увеличили оборотите на двигателя на
празен ход.
Ответникът е ангажирал и гласни доказателства – св.К. Ж., служител на „Балканспед“ ЕООД, управлявал процесния
камион. От показанията на свидетеля се установява, че след като приключил
ремонта в Нидерландия, той отишъл да вземе камиона, но още когато стартирал
двигателя, установил, че същия поддържа високи обороти и се чувал шум, поради
което и тъй като не знаел езика с жестове попитал какво се случва, но от
сервиза му казали, че те са до тук, при което той веднага се обадил на
диспечерите на фирмата и вече те са комуникирали със сервиза, но не знае как са
били уредени документално отношенията. Св.Ж. е заявил пред съда, че въпреки, че автомобилът не е бил
изряден след ремонта, той получил указания да се прибере с него в България и
когато пристигнал в страната, камионът веднага влязъл в сервиз, където били
извършени допълнителни ремонтни работи.
Пред първата инстанция е извършена и съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която процесната фактура не е осчетоводена в
счетоводството на ответното дружество.
Пред въззивната инстанция са ангажирани гласни
доказателства и съдебно-техническа експертиза, допуснати в хипотезата на чл.266,
ал.3 ГПК. От показанията на св.Г. Г. (воден от въззивника) се установяват факти относно
извършения ремонт на автомобила в сервиза в България, в който свидетелят е
участвал, както и относно некачествените според него ремонтни дейности в сервиза
в Нидерландия. От показанията на ангажирания от въззиваемата страна св.М. Я., събрани по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. на
Съвета от 28.05.2001 г., се установяват обстоятелства относно извършения в
Нидерландия ремонт на процесния автомобил. Съгласно приетото пред въззивния съд
заключение на съдебно-техническата експертиза, при частичния ремонт на ДВГ на
автомобила, извършен в Нидерландия, е допусната човешка грешка при сглобяване
на филтъра, не е отчетена грешката, появила се със светлинната сигнализация,
като е предприето изкуствено вдигане на оборотите вместо да се разреши
проблема, което е довело до увреждане на детайли (турбокомпресор) и части (от
коляномотовилковата група), които иначе са били изправни.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че между ответното дружество и УТА са били
налице сочените в исковата молба търговски взаимоотношения, които се уреждат от Общите
търговски условия (ОТУ) на УТА и съгласно
чл.11 от ОТУ електронно
регистрираните посредством сервизната карта зареждания/услуги се считат за
получени. В
тази връзка с издадена на ответника
карта е извършено плащане на сумата от 6913.33 евро за поправка/поддръжка на
МПС – 413.33 евро на 26.05.2016 г. съгласно квитанция ********* и на 30.05.2016
г. още 6500 евро съгласно квитанция *********, а след това е издадена фактура № 929200/15.06.2016 г. на обща стойност от 6913.33
евро,
съставена въз основа на
съответните фактури от сервиза, издадени на 26.05.2016 г. и 07.06.2016 г. и постъпили в УТА на
10.06.2016 г., с посочен срок на плащане – 05.07.2016 г. Прието е
също, че съгласно чл.18 от общите условия, вземането на УТА е прехвърлено на
ищцовото дружество и в отправеното от
ищеца до ответника искане за плащане от 28.03.2017 г. е съобщено и за извършената цесия, като при липсата на други
доказателства БРС
е приел, че ответното дружество е
узнало за цесия и с получаването на
исковата молба и приложенията към нея, което следва да се приеме за надлежно
уведомяване по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. По отношение
на твърденията на ответника за рекламация е прието, че от представената по делото
кореспонденция не се установява въобще да е налице рекламация от негова страна, отправена до
сервизния партньор, писмено или по факс, както е предвидено в чл.12 от ОТУ, като твърденията му, че такава е извършена непосредствено след
излизането на ремонтираното МПС от сервиза не се установяват от представените
доказателства, нито от показанията на св.Ж.. В
тази връзка, съдът е приел, че съгласно чл.164 ГПК в случая не би могло със
свидетелски показания да се установява надлежното уведомяване – писмено или по
факс,
тъй като общите условия са
задължителни за ответника (чл.298 ТЗ), който
ги е приел при депозиране и подписване на заявлението си за
издаването на сервизната карта, доколкото в самото заявление е посочено, че същите важат в отношенията
между страните. По
горните мотиви, БРС е приел, че в отношенията между страните услугите се явяват одобрени и
следва да се извърши тяхното плащане, поради което е уважил иска като
основателен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява в рамките на наведените в жалбата оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и предвид приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
БРС е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е
достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство са ангажирани
доказателства, които обаче не променят приетата и изяснена от първата инстанция
фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл.272 ГПК.
Настоящата
инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за наличието на
облигационно правоотношение между ответното дружество и УТА, които се уреждат от Общите
търговски условия (ОТУ) на УТА, извършването
на уговорената работа, прехвърлянето на вземането на УТА на ищеца, липса на
направена рекламация от ответника в съответствие с уговорките в ОТУ и
одобряване на работата, които изводи са формирани въз основа на установената по
делото фактическа обстановка. Въззивния съд намира тези изводи на БРС за
правилни и съответни на закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното
решение на основание чл.272 ГПК и по този начин същите стават част и от
въззивното решение.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивника
за допуснати от районния съд процесуални нарушения, свързани с доказателствата,
доказателствените средства и правилата за тяхното допускане, събиране и ценене.
В тази връзка, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че първата
инстанция е събрала необходимите, допустими и относими доказателства,
ангажирани от страните, като обжалваното решение е постановено след съвкупен анализ
на доказателствения материал и в съответствие с приложимите законови разпоредби.
Фактическата обстановка е изяснена в пълнота от районния съд и същата не се
променя от ангажираните във въззивното производство доказателства, поради което
БОС изцяло споделя формираните фактически и правни изводи на първата инстанция
за основателност на предявения иск.
Възраженията във въззивната жалба обобщено се свеждат до
неправилност на изводите на БРС, че ответникът не е
установил да е налице рекламация, отправена до сервизния център, писмено или по
факс, както предвиждат общите условия на УТА и
е налице приемане на извършената услуга. Настоящата инстанция намира тези
възражения за неоснователни.
Фактическият състав, от
който възниква задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изработеното,
включва –
възникнало между
страните правоотношение по договор за изработка; изпълнение на възложената
работа; приемане на работата от
възложителя.
В случая, както правилно е приел и районния съд, от
доказателствата по делото се установява
по безспорен начин наличието на търговски правоотношения между ответното дружество и
УТА
във връзка с издадената на „Балканспед“ ЕООД на 10.06.2015 г. сервизна карта „MercedesService Card“ с № 70712873451600011, които се уреждат от Общите
търговски условия на
УТА,
с които въззивникът е обвързан (чл.298 ТЗ). Безспорно установено е и ползването
от „Балканспед“ ЕООД на предоставените от УТА услуги по ремонт на процесното
МПС, извършен в сервиз в гр.Розендал, Нидерландия. За извършените ремонтни
дейности от сервиза са издадени фактура
от 26.05.2016 г. за сумата от 413.33 евро, № ********* и фактура от 07.06.2016
г. за сумата от 6500 евро, № *********, въз основа на които от УТА е издадена
фактура № 929200/15.06.2016 г. с номер на описа 38242776, за общата стойност от
6913.33 евро, с посочен краен срок на плащане – 05.07.2016 г. и приложен отчет
на отделните позиции за доставените услуги., които са постъпили в УТА на
10.06.2016 г. и въз основа на тях е издадена фактура № 929200/15.06.2016 г. с
номер на описа 38242776, за общата стойност от 6913.33 евро, с краен срок на
плащане – 05.07.2016 г. и отчет на отделните позиции за доставените услуги. Не
се спори също, че сумата по фактурата не е заплатена от ответника.
Действително, БРС неправилно е приел, че преди
издаването на процесната сборна фактура е било извършено плащане на сумата от
6913.33 евро във връзка с издадената на ответника сервизна карта. Това обаче не
променя правилността на решаващите изводи на първата инстанция за основателност
на иска. Тук следва да се отбележи, че цитираният от районния съд номера на
квитанции ********* и ********* всъщност представляват номерата на сервизните
фактури, които погрешно са посочени в преведените документи като номера на
поръчките. Следва да се има предвид също, че за легитимацията на ищеца като
цесионер не е необходимо да е налице плащане от страна на УТА, тъй като
съгласно т.4,
б.“а“ и б.“б“ от ОТУ – доставките и услугите се извършват от името и за сметка
на УТА и същата придобива претенциите за аванс и възстановяване на разходи
спрямо клиента, като съгласно т.18 от ОТУ има право да прехвърли своите
вземания на ищцовото дружество. Доколкото по делото не се спори, че сумата по
процесната фактура не е заплатена от ответника, то УТА има вземане от ответното
дружество, което е цедирала на ищеца, като за извършената цесия „Балканспед“
ЕООД е уведомено с декларацията за цесия от 28.03.2017 г., респ. с получаването
на исковата молба, към която тази декларация е приложена. Ето защо и изложените
в тази връзка възражения от въззивника са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията на възивника за
неправилност на изводите на БРС, че е налице приемане на извършената работа,
поради липса на направена рекламация в съответствие с предвижданията на ОТУ на
УТА.
С разпоредбата
на чл.264, ал.1 ЗЗД
за възложителя е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно
договора работа,
като приемането на работата представлява фактическо и правно действие,
което включва както фактическото получаване на изработеното, така и изявление – изрично или мълчаливо,
че то съответства на договореното. Недостатъците
на изработеното
не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а
пораждат права за
възложителя – да направи възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД или да избере една от
алтернативно предвидените в чл.265 ЗЗД възможности: - отстраняване на недостатъците, - заплащане
на разходите, необходими за отстраняването им, -
намаляване на възнаграждението или - да развали договора. Надлежно упражняване обаче на така
уредените права на възложителя, произтичащи от недостатъци на изработеното, е обусловено от
своевременното изпълнение на задълженията му по чл.264, ал.2 ЗЗД – възложителят е длъжен
да направи възраженията си за некачествено изпълнение при приемане на работата – ако недостатъците
са явни, а когато недостатъците
имат скрит характер –
да уведоми изпълнителя за съществуването им незабавно след тяхното откриване. Според посочената разпоредба, скрити недостътици са такива,
които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на приемане
на изработеното или такива, които са се проявили по-късно, за които изрично в
закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им или
в уговорения между страните срок, което не е необходимо само ако изпълнителят е
знаел недостатъците (в
тази хипотеза възражението трябва да се доведе до знанието на изпълнителя в
максимално кратък, адекватен според обстоятелствата срок). Ако
поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета, съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД, т.е. с
неуведомяването на изпълнителя за недостатъци (явни
или скрити), се преклудира възможността на възложителя да реализира
отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение по чл.265 ЗЗД. Доказването на
своевременното уведомяване за скрити недостатъци е в тежест на възложителя,
чиито права се преклудират като последица от неуведомяването на изпълнителя.
В конкретния случай, в отношенията между страните
действат Общите търговски условия на УТА, с които въззивникът несъмнено се е
съгласил и е обвързан с тях (чл.298 ТЗ). В т.12, б.“а“ от ОТУ изрично са
посочени сроковете и редът, по който клиентът може да прави рекламация за
качеството на услугата, а именно – отправена до сервизните партньори и до УТА
рекламация писмено или по факс в срок до 24 часа от получаването на услугите
(при видими дефекти) и от откриване на дефектите (при невидими дефекти), като в
противен случай услугата се счита за одобрена.
По делото
действително е установено некачествено изпълнение при ремонта на автомобила в
сервиза в Нидерландия, но с оглед на разпоредбата на чл.264 ЗЗД и уговорения в т.12,
б.“а“ от ОТУ срок за рекламация по качеството на услугите, съдът намира, че
възраженията
на ответника за недостатъци не са направени своевременно при приемане на работата,
поради което са преклудирани и работата следва да се счита за приета. От показанията на св.Ж. се установява, че ответникът е узнал за скритите
недостатъци на изработеното още при предаването на автомобила след ремонта в
Нидерландия, изразяващи се в поддържането
на високи обороти и шум в двигателя, но въпреки неизрядността на МПС-то
свидетелят получил указания от ответника да си тръгне и да се прибере в
България. Безспорно е по делото, че към този момент въззивникът не е уведомил изпълнителя и
УТА за недостатъците писмено или по факс в срок от 24 часа от узнаването им,
съобразно изискванията на т.12, б.“а“ от ОТУ. Следващият момент, в който
ответникът е узнал за скритите недостатъци и некачественото изпълнение е,
когато автомобилът е бил предаден на ремонт в сервиза в България – по твърдения
на ответника на 18.06.2016 г., респ. на датата на поръчката – 27.06.2016 г., но
по делото също не са ангажирани доказателства от възложителя да е уведомил за
това изпълнителя и УТА писмено или по факт в срок от 24 часа от узнаването,
като съгласно приетите
доказателства –
електронна кореспонденция е видно, че това е станало най-рано на 14.07.2016 г. При това
положение, съдът приема, че въззивникът не е доказал да е отправил рекламация
за качеството на услугата, съобразно предвидения ред и срок в т.12, б.“а“ от
ОТУ от узнаване на скритите недостатъци, поради което и на основание чл.264,
ал.3 ЗЗД работата се счита за приета и услугата за одобрена. В случая не са налице и
предпоставките за ангажиране на общата отговорност за недостатъци на
изпълнителя по реда на
чл.265, ал.1 ЗЗД, доколкото такива искания не са направени от ответника в писмения
му отговор на исковата молба.
Както бе
посочено по-горе, в разпоредбата на чл.264,
ал.3 ЗЗД е установена необорима презумпция, че при липсата на възражения за
неправилно изпълнение работата се счита за приета. Пропускът да бъдат
своевременно направени такива възражения преклудира възможността на възложителя
да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по чл.265 ЗЗД за
некачествено изпълнение. В случая, възложителят не е отправил писмена рекламация в срок от 24 часа от
узнаването на скритите недостатъци, поради което и с оглед приложението на презумпцията по чл.264, ал.3 ЗЗД релевираното
в писмения отговор на ответника и поддържано във въззивната жалба възражение за
некачествено изпълнение е преклудирано. Без правно значение за прилагане на
посочената законова презумпция е и обстоятелството, че процесната фактура не е
била осчетоводена в счтоводството на ответника, поради което доводите на
въззивника в този смисъл са неоснователни. Ето защо, след като въззивникът не е
възразил в уговорения между страните ред и срок за рекламация на качеството на
услугата, всички изложени във въззивната жалба доводи за некачествено
изпълнение са ирелевантни, както и ангажираните в тази връзка
доказателства.
С оглед
изложеното, настоящият съд намира, че ответникът е приел и одобрил работата, поради което
и на основание чл.266, ал.1 ЗЗД следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимото дължимото
възнаграждение в
размер на 6913.33 евро, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и
възраженията на въззивника за допуснати от районния съд процесуални нарушения
относно заявените възражения за прихващане. В случая, направените от ответника
с писмения отговор на исковата молба възражения за прихващане не са приети за
разглеждане от БРС, поради което и съдът не се е произнесъл по тях в
обжалваното решение, а не както неправилно счита въззивника, че тези възражения
са били отхвърлени. При това положение, заявяването на възраженията за
прихващане във въззивното производство е недопустимо и въззивният съд не дължи
произнасяне по тях. Независимо от това, същите са недоказани, тъй като по
делото не са ангажирани доказателства за заплащане на сумата за повторния
ремонт в България, нито за пропуснатите ползи и техния размер.
Предвид горното, БОС намира въззивната жалба за
неоснователна, като изцяло споделя решаващите правни изводи на първата
инстанция, поради което решението на БРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и
направените от двете страни искания за разноски, на въззивника такива не му се
следват, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 1326.77 лв. за направените по настоящото дело
съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК и платежни документи.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като делото се води
между търговци и цената на иска е под 20000 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 98/14.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 3191/2018 г. по описа на
Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА „Балканспед“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Княз Батегнберг“ № 5А, ет.1, представлявано управителя Валя Стойчева, да заплати на „Мерцедес Сървис кард Гмбх и Ко
Кг“, регистрирано във Федерална Република Германия, рег.№ HRA 3663, седалище и адрес на управление гр.Клейностойм 63801,
ул.“Мейнмарк“ № 2, представлявано от Юрген Бейн, сумата от 1326.77
лв. (хиляда триста
двадесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки) – направени разноски за
въззивното производство пред БОС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.