Р Е Ш Е Н
И Е
С., 19.03.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 25.02. две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар В. Димитрова, с участието на прокурор от СОП- Й. П., след като изслуша
докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 694 по описа за 2018 година и за да се произнесе , взе
предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен
контрол е сезиран с жалба против присъда № 149/17.10.2018г. постановена
по НОХД № 820/2018г. по описа на РС –И., по силата на която съдът е признал
подсъдимия В.Г.Д. /със снета по делото
самоличност/ за виновен в това, че на
6.05.2016г., около 22.37ч. по автомагистрала „Т.” в района на 54-ти километър с
посока на движение- гр. П. е управлявал МПС- л.а. м. „Ауди”, модел „А4”, с рег.
№ .с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно- 1.97 %о, , установено
по надлежния ред- с техническо средство „Алкотест Дрегер
В тежест на подсъдимия са възложени съдебните и деловодни
разноски.
Присъдата е обжалвана и от защитника на
подсъдимия адв. М.П., като изцяло незаконосъобразна, необоснована и постановена
в нарушения на процесуалните правила за преценка на доказателствата и
изграждане на вътрешно убеждение по чл.13 и 14 НПК.Съдът не е изложил аргументи
по каква причина кредитира частично показанията на полицейските служители,
установили нарушението – свидетелите Б. и Б., а в друга част –не ги
кредитира.Пренебрегнати според жалбоподателя са показанията на останалите
свидетели-очевидци на деянието, както и заключението на съдебно-графологичната
експертиза, според което подписите на
акта за установяване на нарушение и на талона за медицинско изследване
на кръвта, за които РП претендира да са положени от подсъдимия , не изхождат от
същия. На- същественото оплакване за нарушение на материалния закон е свързано
с нарушение на Наредба №30 /27.06.2001г.
за реда за установяване на употребата на алкохол и други упойващи вещества на
водачите на МПС, свързана с липса на проверка по медицински- лабораторен път на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Д..
Искането е за отмяна и за постановяване на нова
присъда- оправдателна за подсъдимия и алтернативно- за връщане на делото за
разглеждане от друг състав на ИРС.
В съдебно заседание процесуалният представител на
подсъдимия поддържа изцяло жалбата- оплаквания ,обосноваващи ги доводи и искане
за отмяна.Към това становище изцяло се присъединява подс. Д..
В последната си дума моли за оправдателна присъда
/нова присъда във въззивната инстанция/.
Представителят на СОП заема позиция в полза на
потвърждаване на атакуваната с жалбата присъда. Първоинстанционният съд
правилно е определил реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия – съгласно разпоредбите на предходната Наредба № 30/2001г.,в сила
към момента на осъществяване на деянието. Не би могла да бъде приложена
действащата понастоящем Наредба №1 /отменила предходната/, т.к. не се явява по-
благоприятен закон. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена
по безспорен начин от приложеното в качеството на доказателство по делото
разпечатка на „Алкотест Дрегер” № 7510 ARDM, което регистрира количество, ангажиращо
наказателната отговорност на привлеченото лице, постановеното наказание е законосъобразно и подходящо за постигане на
целите на специалната превенция.
Въззивната инстанция, като разгледа жалбата на
заявените основания, след като в съответствие с правомощията си по чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостна проверка на първостепенния съдебен акт, в кореспонденция
с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Контролираната инстанция е осъществила завидна
процесуална активност в полза на всеобхватното и детайлно изясняване на обстоятелствата,
касаещи главния факт. Събрани са множество доказателства – всички, относими към
предмета на доказване при стриктно спазване нормите на процесуалния закон и
съблюдаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник.
Възприетата от съда фактическа обстановка се отличава
с яснота и прецизност и е в пълна кореспонденция с доказателствата и като
такава се споделя изцяло от настоящата инстанция , а именно:
На 06.05.2016г. подсъдимият В.Д. управлявал лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А4”, с per. номер .по АМ „Т.“ с посока на
движението град П.. В автомобила пътували свидетелите Ю. Г. и Р. А.. Малко след
22,30 часа се намирал в района на
Д. бил отведен в намиращото се след тунел „Т. врата“
КПП, където св. Б. започнал да оформя документите във връзка с проверката -
АУАН № 349818/06.05.2016г. и талон за медицинско изследване № 0290085. Д.
пожелал да отиде до тоалетна. Св. Б. го придружил до мантинелата на
магистралата, където Д. се облекчил, след което бил върнат в КПП-то, където
седнал на канапе вдясно от вратата. Докато св. Б. пишел документите Д. се
изправил рязко и бегом напуснал служебното помещение в посока аварийната лента
на платното за движение на автомагистралата към град П.. На вратата на КПП-то
стоял св. Ю. Г., който попречил на полицейските служители своевременно да
настигнат Д., който успял да избяга в гората край магистралата.
Св. Г. бил задържан от полицейските служители и във
връзка с поведението му е било образувано досъдебно производство № 71/2016 г.
по описа на РУ на МВР К. за престъпление по чл. 269, ал. 1 НК, което е
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от
21.10.2016 г., в което наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице
достатъчно доказателства за умишлени действия от страна на Ю. Г..***, че фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на
свидетелите К. Б. и Б. Б., които показания кореспондират помежду си, взаимно се
допълват и са подкрепени от приложената разпечатка от паметта на техническото
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARDM фабр. номер 0181 и представеното в хода на
съдебното следствие копие от дневника за отразяване на резултатите от
използване на технически средства. От разпечатката и дневника се установява, че
на 06.05.2016 г. вечерта не е била отчетена друга положителна проба за алкохол
при използването на техническото средство, като последната проверка преди
спирането на Д. е извършена преди около 30 минути - в 22, 09 часа.
Установява се от представената справка, че
техническото средство „Алкотест Дрегер 7510 ARDM с фабр. № 0181 е преминало
периодичен преглед в специализирана лаборатория на 17.11.2015 г., като срокът
на валидност е на тази проверка е 6 месеца, т.е. до 16.05.2016 г.
Правилно първостепенният съд е кредитирал частично показанията на св. Б. и Б.
по отношение на обстоятелството, че именно Д. е управлявал лекия автомобил
/което се установява и от показанията на св. Ю. Г. и Р. А./, както и че е бил
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което е отчело положителен
резултат. Не са налице противоречия в показанията на полицейските служители,
така че няма основания за съмнения в достоверността на събраните гласни
доказателства.
Като в останалата част- според правил,ата за
изграждане на вътрешно убеждение и формалната логика- е поставил под съмнение
като недостоверни показанията на полицейските служители за това, че на
подсъдимият е бил връчен съставения АУАН и талон за медицинско изследване,
доколкото тези техни твърдения са опровергани от заключението на допуснатата
почеркова експертиза, съгласно което подписите в посочените документи не са
положени от В.Д.. Според съда е очевидно, че твърденията на полицейските
служители са свързани с намерението да прикрият непрофесионално свършената си работа
във връзка с констатирането на извършено престъпление от страна на Д...
Настоящият съд се съгласява с констатацията на
първостепенния, че показанията на св. Г. и А. за това, че Д. не е бил тестван
за употреба на алкохол за недостоверни, доколкото те са в близки отношения с
подсъдимия, поради което съществуват основателни съмнения в тяхната
обективност, още повече след като твърденията им са опровергани не само от
показанията на полицейските служители, но и от писмено доказателство, които не
би могло да бъде манипулирано - разпечатката от паметта на техническото
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARDM.
От заключението на допуснатата в хода на съдебното
следствие комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза, което съдът
кредитира изцяло, се установява, че при констатирана концентралция на алкохол в
дъха на водача чрез използването на техническо средство, което е отчело 1,97
промила, минималната концетрация на алкохол е 1,88 промила, а максималната -
2,06 промила.
Съгласно справката за съдимост на В.Д. е осъждан, като
с присъда № 66/13.04.2011 г. по НОХД № 77/2011 г. по описа на Районен съд - И.,
влязла в законна сила на 02.08.2011 г. е осъден за извършено престъпление по
чл. 3536, ал. 1 НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца. От справката за криминална проявеност се установява, че Д.
е регистриран за извършени престъпления от общ характер.
На тази доказателствена и фактическа основа първостепенният
съд- РС И. е изградил верни и
законосъобразни правни изводи, ангажиращи отговорността на Вл. Д. за
престъплението, за което е привлечен към отговорност- по чл.343б, ал.2 НК.
Законосъобразно е прието, че редът за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта е според предходната уредба – Наредба №30 –
чл.6 на същата и не би могъл да се приложи новият ред, създаден с Наредба №1 ,
/действаща понастоящем/, който не е по- благоприятен закон за привлеченото към
отговорност лице.
Настоящата инстанция не би могла да се солидаризира
със застъпеното в жалбата становище, за нарушаване на процедурата, предвидена в
цитирания по- горе подзаконов акт за установяване на действителната
концентрация на алкохол в кръвта на подс.Д..
Следва да се отбележи, че на тези оплаквания задълбочен и аргументиран отговор се съдържа
още в мотивите на решението на РС- И..
Към доводите на РС би могло да бъде добавено следното:
Основен принцип в правото е , че никой е може да черпи
допълнителни права от собственото си недобросъвестно поведение.Правата се
предоставят на лицето, за да бъдат упражнявани според действителното им
предназначение, а не във вреда на
останалите членове на обществото- под предтекст
за упражняване на лични права да се засягат правата на трети лица , на държавни
органи, в т.ч. и такива, осъществяващи
контролни функции, да се
извива или нарушава закона под
една или друга форма. Забраната на злоупотреба с право се съдържа като основен
принцип, прокламиран в чл.17 ЕКПЧОС.
В тази връзка, в настоящия случай, при безспорно
установеното за бягство от местопроизшествието, оказана съпротива срещу
полицейските служители- от страна на подсъдимия Д., активно подпомогнат в
действията си пряко насочени към осуетяване на по- нататъшната процедура, от
св. Г., служителите на реда обективно са
били лишени от възможността да отведат подсъдимия до медицинско заведение и да
му бъде изследвана кръвна проба по лабораторен ред и по този начин да довършат
по надлежния ред процедурата.
В дадения случай това последното е било излишно от
гледна точка на постановеното в Наредба № 30, тъй като с бягството си от
местопроизшествието, придружено със съпротива спрямо органите на реда, с цел са
бъде осуетена по- нататъшна проверка, подсъдимият Д. с конклудентни действия,
изразяващи опит да се прикрие извършено престъпление, в действителност е
демонстрирал приемане на резултата,
отчетен с техническото средство, ангажиращ отговорността му като извършител на
инкриминирано деяние по чл.343б,ал.2 НК.
При
индивидуализацията на отговорността е
наложено справедливо наказание при отчитане на всички обстоятелства, влияещи и
конкретизиращи наказателната отговорност.
При цялостната проверка на обжалваната присъда, съдът
не намери основания за нейното изменяване или отменяване.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,т.6,
вр.чл.338 НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №149/17.10.2018г., постановена
по НОХД № 820 по описа на И.РС за 2017г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.