Решение по дело №305/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 232
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20197280700305
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 232/23.10.2019 г.

Гр. Ямбол

 

 

 

Ямболският административен съд, първи състав, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

 

 

при секретаря Стефка Панайотова, разгледа докладваното от съдията  адм. д. № 305 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

 

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4  от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)  и е образувано по жалба на „ХАН 2019“ ООД, гр. Ямбол против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-369-0342994/12.08.2019 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – *, находящ се в гр. Бургас, кв. „*“,„*“, стопанисван от дружеството – жалбоподател и е забранен достъпът до него за срок от 5 дни.    Иска се   отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, като се излагат съображения, че  същата е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й не е съставен АУАН, а мотиви, които да са относими към случая липсват. Претендира се за присъждане  и на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, като счита същата за неоснователна.

 

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и съобрази становищата на страните, съдът констатира следното:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган във връзка с извършена на 04.08.2019 г. проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - *, находящ се в гр. Бургас, кв. „*“,„*“, стопанисван от дружеството – жалбоподател „ХАН 2019“ ООД, гр. Ямбол, при която е установено, че в обекта не е налично свидетелство за регистрация на фискалното устройство. За това нарушение няма съставен акт,  а други нарушения при проверката не са установени.  Констатациите са отразени в  съставения Протокол за извършена проверка № 0342994 от 04.08.2019 г., който е подписан от представител на дружеството – жалбоподател без възражения. Впоследствие, въз основа на  съставения протокол е издадена и Заповед   за налагане на принудителна административна мярка № ФК-369-0342994/12.08.2019 г., с която Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП  на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС е постановил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – *, находящ се в гр. Бургас, кв. „*“,„*“, стопанисван от дружеството – жалбоподател и е забранил достъп до него за срок от 5 дни. Именно тази заповед е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-369-0342994/12.08.2019 г. е издадена от компетентен орган - Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП,    упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, в рамките на предоставените му правомощия и в условията на обвързана компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“  от ЗДДС,  принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и данни в контролна лента на електронен носител. 

В конкретния случай, от данните по делото е видно, че   дружеството – жалбоподател, към момента на проверката не  е съхранявало в търговския обект свидетелството за регистрация на фискалното устройство. Това несъмнено съставлява нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за което действително е следвало да бъде наложена предвидената в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителна административна мярка.  В тази връзка следва да се посочи, че съдът не споделя становището на жалбоподателя, че без съставен АУАН не може да се пристъпи  към издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗЗДС не предвижда като материалноправна предпоставка съставянето на АУН. Нещо повече, тя изисква прилагането на принудителната административна мярка винаги, когато са налице доказателства за осъществена някоя от хипотезите, регламентирани в т. 1 до т. 3.

Видно от самата заповед, определеният срок за запечатването на обекта е 5 дни  и е мотивиран от обстоятелството, че неизпълнението на конкретното задължение – съхраняване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство в обекта, води до негативни последици за фиска, тъй като е създадена организация, при която не могат да се проследят документи от значение за реда за отчитане на приходи, от което е възможно да не се отразят обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане. Посочено е също така, че за контролните органи е невъзможно да проверят дали това ФУ е декларирано за обекта, а оттам и дали оборотите на това ФУ са правилно отчетени.  Така изложените мотиви обаче не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка.  В конкретния случай мярката е наложена на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС за неизпълнение на задължение по чл. 42, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. да се съхранява свидетелството за регистрация на ФУ в търговския обект.   Изложените от административния орган мотиви за определяне на срока за запечатване на обекта са изцяло неотносими към прилагането на мярката по чл. 186, ал. 1 т. 1, б. „Д“ от ЗДДС, като дори са в противоречие с констатацията, че при извършената контролна покупка е издаден фискален бон от монтирания и регистриран в НАП ЕКАПФ. Липсват и данни, от които да е видно,   че е налице разлика между касовата наличност и отчетеното с фискалното устройство. Неизлагането на конкретни фактически основания за определяне на срока за запечатване на търговския обект е равносилно на липса на мотиви и  представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и е самостоятелно основание за неговата отмяна. В този смисъл е и Решение № 8261/04.06.2019 г.   на ВАС на РБ по адм. д. № 3098/2019 г.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-369-0342994/12.08.2019 г., издадена от   Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП  е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

При този изход на делото, ЦУ на НАП  следва да бъде осъдено да заплати на дружеството – жалбоподател  направените от него разноски, които възлизат на общо 350 лева, от които 50 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното,  Я А С, първи състав

 

 

 

  Р   Е   Ш   И :

 

 

 

ОТМЕНЯ по  жалбата на „ХАН  2019“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. *, представлявано от управителя А.П.П. , със съдебен адрес:***, *, чрез адв. П.С.П.,  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-369-0342994/12.08.2019 г., издадена    от  Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „ХАН 2019“ ООД, гр. Ямбол сумата от 350 (триста и петдесет) лева за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване   пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

        СЪДИЯ:  /п/не се чете