Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      

№  ……                                                                  12.04.2013г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                                гражданска колегия,

 в открито съдебно  заседание на 14.03.2013 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Д.С.

Прокурор Р.Лефтерова

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр.дело №371 по описа за 2011г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството по делото е образувано по мотивирано искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), сега КОНПИ.

С мотивираното искане на Комисията, имащо действие на искова молба, срещу ответниците Н.Г.Д., неговата съпруга Д.Г.Д. – лично и в качеството й на ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева” и сина на Н.Д. – Г.Н.Д.,***, е предявен иск по чл.28,ал.1 ЗОПДИППД (отм.), вр. с чл.3, чл.8, чл.9 и чл.10  ЗОПДИППД (отм.) – за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 332 417лв. по оценка на Комисията, което имущество е придобито от престъпната дейност на ответника Н.Д..

В обема на имуществото, подлежащо на отнемане от първите двама ответници  Н.Д. и  Д.Д., Комисията е включила следните недвижими имоти, движими вещи и парични суми: една нива в землището на гр.Ямбол с площ от 3.749дка; съответните идеални части  от пет поземлени имоти в гр.Ямбол, които имоти са подробно индивидуализирани по кадастралната карта на града, ведно с построените в тези имоти жилищни сгради, апартамент и други сгради, които също са посочени с идентификатори по кад.карта; три леки автомобила, всеки  индивидуализиран като марка, модел и ДКН; наличните суми по три разплащателни сметки, чийто титуляр и Н.Д.; наличните суми по три сметки на ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева”–една банкова сметка, *** сметка; наличните суми от една банкова сметка *** Д.Д.; сумата 365лв. – пазарната стойност на продадено жилище – апартамент № 104 в гр.Ямбол на ул.„Стара планина”бл.2; сумата 7 130лв. – пазарната стойност на  1/2 ид.част от продадено право на строеж върху дворно място в гр. Ямбол с административен адрес ул.„Капитан Петко Войвода”№ 14; сумата 34 500лв. – пазарната стойност на продадена Мелница–Масивна триетажна сграда със застроена площ от 765кв.м. в с.Маломир, обл. Ямбол; сумата 28 200лв. – пазарната стойност на 500/578ид.ч. от дворно място в гр.Ямбол на ул.„Шести септември”№74, ведно с построената в това място еднофамилна жилищна сграда; сумата 11 420лв. – пазарната стойност на продадена земеделска земя от 530 дка в землището на с.Дражево, обл.Ямбол и сумата 7 350лв.–пазарната стойност на продаден лек автомобил модел „БМВ 735” с ДКН У 47 28 АА.

В обема на имуществото, подлежащо на отнемане от ответника Г.Д. *** на к-с „Хале”, чиято настояща пазарна  оценка е в размер на 36 150 лв.

Комисията е основала искането си на извършено от ответника Н.Д. престъпление по чл.339,ал.1 и ал.3 от НК, за което същият е осъден с влязла в сила на 16.01.2008г. присъда на БОС по НОХД №219/2003г., като се сочи и друга престъпна дейност на Д. в периода 13.09.1974г.-06.03.2008г. Сочи се, че само престъплението по чл.339, ал.1 и ал.3 НК е в обхвата на чл.3 ЗОПДИППД (отм.), като деянието е извършено на 17.10.2001г., а проверяваният от Комисията период е времето от 09.08.1986г. до 09.08.2011г. Според мотивираното искане, при съпоставка между приходите на първите двама ответници през посочения период, които приходи възлизат в размер на 2 193.69 МРЗ ( и са формирани от продажба на имущество по пазарни цени, доходи на ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева” по ГДД и осигурителен доход на двамата съпрузи) и разходите на първите двама ответници – в размер на 3 758.36 МРЗ (които разходи са от закупуване на имущество по пазарни цени, разходи по лизингови вноски и разходи по издръжка на семейството), се получава отрицателна разлика от 1 564.64 МРЗ, представляваща имущество на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), за което имущество не е установен законен източник.

В о.с.з. мотивираното искане се поддържа изцяло от процесуалните представители на Комисията инспекторите-юристи Д. и А.. В хода на делото по същество инспектор Д. пледира за уважаване на искането, като подробни съображения излага в писмена защита. 

С депозираните отговори на мотивираното искане и в с.з. тримата ответници, чрез пълномощника си адв.Ст.С.., са оспорили иска на Комисията, като са противопоставили възражения за неговата недопустимост и неоснователност. На първо място ответниците считат, че искът е недопустим, тъй като е било опорочено административното производство пред Комисията, тъй като последната не е била сезирА. по реда на чл.21, вр. с §5 ПЗР на ЗОПДИППД(отм.) от органите на досъдебното производство или от съда, от зам.председателя на Народното събрание въз основа на анонимен сигнал. Ответниците Н.Д. и Д.Д. са оспорили иска и по същество като неоснователен и недоказан. Считат, че мотивираното искане  на Комисията е изпълнено с фактически грешки, некоректни съпоставки на данни и липса на последователно и логично изложение на обстоятелствата по чл.4 от ЗОПДИППД, на които се основава искът. Възразили  са, че подлежащите на отнемане имоти и леки автомобили са придобити със средства от законни източници, т.к. през проверявания период Н. и Д.Д.са били осигурявани и са получавали доходи, за които е внесен изискуемия се данък. Сочат, че за имота на ул.„Матвей Вълев”№70 в гр.Ямбол са ползвали банков кредит от 50 562 лв. и лични спестени средства на Д.Д. от работата и по ТПО в Швейцария за периода 1991г.–1995г. За имота на ул.„Раковски”№58 в гр.Ямбол сочат, че е придобит със заемни средства от 30 000евро по договор за заем от 08.02.2007г. и със заемни средства по договора за кредит от 12.07.2007г. в размер на 50 562лв., който банков кредит е отпуснат на ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева”, както и от личните спестени средства на Д.Д. от работата й в Швейцария. За имота в гр.Ямбол на административен адрес ул.„Съединение”№18 твърдението на ответниците  е, че е придобит със заемни средства от 22 000лв. по запис на заповед от 14.08.2008г., а за имота в гр.Ямбол на ул.„Съединение”№15 -  че е придобит със собствени средства на ответниците и кредити от банка и физически лица. По отношение на имота в гр. Ямбол на ул.„Панайот Хитов”№20 ответниците са изтъкнали, че е придобит със сумата 1000 лв. и са коригирали твърдението на Комисията, че същият е закупен с нот.акт №38/ 14.05.2008г., като верният номер на нот.акт е №166. За този имот, както и за всички останали имоти и леки автомобили, чието отнемане се иска по делото, първите двама ответници са оспорили констатациите на Комисията за пазарната им оценка, като са оспорили и представените от Комисията две експертни оценки с доводи, че тези оценки имат характер на частни експертизи, които не са извършени по реда на ГПК и нямат доказателствена стойност. По отношение на наличните суми по всички банкови сметки на първите двама ответници възражението на същите е, че липсва яснота в искането на Комисията за това какво и колко се иска от тези банкови сметки, което обуславя недоказаност на искането, а е и пречка ответниците да организират адекватно защитата си.

Ответникът Г.Д. е оспорил искането на Комисията в частта, с която от него се иска отнемането на апартамента в гр.Ямбол, находящ се в ж.к.„Хале” бл.12. Противопоставил е възражения – първо, че от доказателствата по делото не може да се направи обосновано предположение, че жилището е придобито от баща му в резултат от престъпна дейност, т.к. Г.Д. е надарен с жилището във време, значително предхождащо извършването на престъплението по чл.339 НК от Н.Д., когато синът е бил малолетен и не е могъл да знае нито за престъплението, нито за произхода на средствата на баща си. На второ място е възразил, че пазарната цена  при придобиването на този имот е в размер на 5 МРЗ, т.е. на стойност под законоустановената стойност от 60 000лв. по §1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), като отделно от това Комисията не е обследвала доходите на Н.Д. нито към момента на придобиването на този имот, нито към момента, когато го е подарил на сина си.

По всички изложени съображения, в хода на устните състезания пълномощникът на ответниците – адв.С.. пледира за отхвърляне на иска и настоява за присъждане на всички направени разноски пред първата инстанция. Представя и писмена защита.

Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение, според което са налице всички законови основания за отнемане на имущество от ответниците по реда на специалния закон – ЗОПДИППД (отм.), но размерът на отнеманото имущество следва да бъде съобразен с доказаната отрицателна разлика между доходите и разходите на ответниците, за които има доказателства по делото, че са със законен произход.  

В срока и при условията на чл.225 ГПК третото встъпило в процеса лице Ж.Д. *** е предявила установителен иск срещу главните страни- ответниците Н. и Д.Д. и ищцовата комисия, за признаване за установено, че Д. притежават не 9/144 ид.части, а 9/288 ид.части от недвижимия имот в гр.Ямбол, намиращ се на административен адрес ул.”П.Хитов”№20, представляващ ПИ с идент.№87374.540.60 с площ от 305 кв.м. и от построената в този имот масивна жилищна сграда на два етажа, като на отнемане от държавата подлежат само 9/10 ид.части от тези 9/288 ид.части от имота- дворното място и сградата, които ид.части са придобити от ответниците по възмезден начин. Главно встъпилото лице Ж.Д. е обосновала правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че притежава 3/4идеални части от описания имот, а ответниците са придобили права върху същия имот от друг съсобственик – И. Б., която се е разпоредила с 1/16ид.част от същия, вместо с притежаваната от нея 1/32 идеална част.           

Главните страни в процеса не са изразили становища по претенцията на главно встъпилото лице. Единствено прокурорът от ЯОП счита, че тази претенция е основателна и следва да се уважи.

Извършвайки съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено следното от фактическа страна.:

По делото е установено, че с влязлата в сила присъда №141/23.02.2004г. на Бургаски окръжен съд (БОС), постановена по НОХД№219/2003г. ответникът Н.Г.Д. *** е осъден за извършено престъпление по чл.339,ал.1 и ал.3 НК за това, че на 17.10.2001г., без да има надлежно разрешение, е придобил, държал и предал на друго лице самоделно взривно устройство, съдържащо 1500гр. бризантно взривно вещество - тротил, за което деяние му е наложено наказание четири години лишаване от свобода. Видно от присъдата, със същата е установено, че Н.Д. е реабилитиран за извършени от него други престъпления, за които е бил осъждан преди това. Според приложената справка за съдимост, това са шест престъпления - по чл.195,ал.1 и ал.3 НК, по чл.346,ал.2,б.„а” НК, чл.325,ал.1 НК, чл.250,ал.1 НК, чл.251 НК и чл.196 НК, извършени в периода 1974г.–1994 г., които престъпления не са измежду посочените в чл.3,ал.1 ЗОПДИППД (отм.). Единствено деянието по чл.339,ал.1 и ал.3 НК е в обхвата на посочената разпоредба, поради което с две решения от 08.07.2011г. КУИППД  е образувала срещу Н.Д. производство по закона, с проверяван период 25 години назад (от 09.08.1986г. до 09.08.2011г.) и е внесла искане до ЯОС за допускане на обезпечение на бъдещия й иск по чл.28 от закона за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпната дейност.

По делото няма спор и е установено, че Комисията е била сезирана за престъпната дейност на ответника Н.Д. от Зам.председателя на Народното събрание, въз основа на получен анонимен сигнал, който е изпратен на КУИППД. Именно след получаване на писмото от Зам.председателя на НС и сигнала, Комисията е изискала информация от БОС за присъда срещу Н.Д., а след получаването на такава за престъплението по чл.339 НК е образувала производството по закона и внесла настоящото мотивирано искане, за което е налице  взето решение № 357/10.08.2011г.

По делото е установено, че настоящата съпруга  на ответника Н.Д. е Д.Г.Д. ***. Двамата са сключили граждански брак с акт за граждански брак №169/24.07.1995г. на Община Бургас, като от брака им има родено едно ненавършило пълнолетие дете – Д. Н.Д., род. на ***г. Бивша съпруга на Н.Д. е Н. П. Д., от брака с която е роден другият син на Н.Д., ответникът Г.Н.Д.. Първият брак на Н.Д. е прекратен през 1988г. Няма спор, че от сключване на брака му с Д.Д. и понастоящем, ответникът Н.Д. и съпругата му, заедно с непълнолетния Д. живеят заедно в едно общо домакинство.

Установено е, че през 1993г. с договор, сключен по реда на НДИ ответникът Н.Д. е придобил едно жилище в гр.Ямбол – апартамент №58 в ж.к.”Хале” бл.12, с площ от 32.09кв.м., ведно с прилежащото му таванско помещение – за сумата 7 270 неденом. лева. Пазарната стойност на този имот, съгласно неоспореното заключение на вещите лица, извършили тройната съдебна комбинирана. технико-икономическа експертиза, възлиза на 7500 неденом.лева или 6.09 ММРЗ (месечни минимални работни заплати). Съдът възприема за меродавна пазарната стойност на имота, тъй като с постановеното по реда на чл.290 ГПК  Решение №89/2010г. на ВКС по гр.д.№717/2009г., ІІІ г.о. е прието, че стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност  съгласно чл.3,ал.1, вр. с §1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), е обективна величина, което означава, че с помощта на експертни заключения следва да се преценява реалната му пазарна цена към момента на придобиването, а не цената на проверяваното имущество по неговата придобивна цена, която е посочена в документите за собственост. Като обвързан от посочената задължителна практика на ВКС, ЯОС намира, че в настоящия процес следва да се съобразяват пазарните цени на изследваното имуществото на ответниците.

С апартамента от 32.09 кв.м. в ж.к.”Хале” ответникът Н.Д. се е разпоредил безвъзмездно през 1995г., дарявайки го на сина си Г.Д. -  третият ответник по иска. Към момента на сключване на сделката по н.а. №177/95г. на нотариус при ЯРС Г.Д. е бил малолетен и е представляван от своята майка и законен представител Н. Д.. Пазарната цена на дарения имот е останала непроменена при отчуждаването му - 7500неденом. лева.

В периода 1998г.–2008г. ответникът Н.Д. и съпругата му Д.Д. са придобили възмездно при условията на СИО шест недвижими имота, съответно идеални части, които и понастоящем са тяхна собственост:

С н.а №107/03.06.1998г. на нотариус при ЯРС ответникът Н.Д. е закупил нива от 3.749 кв.м. в м.„Хаджийската чешма” в землището на гр.Ямбол - имот №051048 за сумата 406 242 неденом.лева. Пазарната цена на земеделския имот към момента на придобиването му, съгласно неоспореното заключение на съдебната експертиза е в размер на 530 деном.лв. или 3.31 ММРЗ.          

С н.а.№76/16.11.2007г. на нотариус №454 в НК ответницата Д.Д. е закупила жилищен недвижим имот в гр.Ямбол на административен адрес ул.„Г.С.Раковски”№58: 13,30/314 ид.части от ПИ с идентификатор №87374.541.27 с площ от 314кв.м., заедно с апартамент №6 от жилищната сграда, изградена в ПИ до степен на груб строеж - за сумата 29337.45лв. Пазарната цена на имота при придобиването е определена от вещите лица в размер на 55000 лв. или 12.94 ММРЗ.

През 2008г. ответниците са закупили останалите четири от притежаваните и понастоящем недвижими имоти. На 09.05.2008г. с договор за покупко-продажба по н.а. № 21/2008г. на нотариус №454 в НК Д.Д. е закупила 5/24 ид.части от недвижим имот в гр. Ямбол на ул.„Съединение”№18 – ПИ с идент.№ 87374.531.320 с площ от 160 кв.м. и от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 51 кв.м. за сумата 1700 лв. С договор от 18.08.2008г. по н.а. №63/2008г. на нотариус № 454 в НК Д.Д. е закупила  още 1/24 ид.част от същия имот за сумата 330 лв. Пазарната цена на така придобитите общо 6/24 ид.части от имота, по оценка на вещите лица възлиза на 9250лв. или 42.05 ММРЗ.

На 13.05.2008г. с договор по н.а. №165/2008г. на нотариус №170 в НК Д.Д. е закупила 9/10 ид.части от 1/4 ид.част от ПИ в гр.Ямбол  на ул.„Съединение”№ 15 с площ от 312 кв.м. – имот с идент.№ 87374.531.352, заедно с 1/4 ид.част от построените в имота жилищна сграда от 50 кв.м., както и  три други сгради с площ съответно от 23 кв.м., 4 кв.м. и 21 кв.м. – за сумата 2225 лв., при пазарна цена за придобитото право в размер на 15450лв.или 70.23 ММРЗ.

С договори за дарение Д.Д. е придобила и други идеални части от имотите, намиращи се на ул.„Съединение” № 15  и № 18 в гр. Ямбол, които права не са в предмета на мотивираното искане на Комисията.

На 26.09.2008г. с нот.акт №26/2008г. на нотариус №487 в НК ответникът Н.Д.  е закупил 45/232 ид.части от недвижим имот в гр.Ямбол на ул.„Матвей Вълев”№70, съставляващ ПИ с идент.№ 87374.531.178 с площ от 152кв.м. и ПИ с идент. № 87374.531.199 с площ от 292 кв.м. и от построената в ПИ №178 жилищна сграда от 25 кв.м. и друга жилищна сграда от 32 кв.м. - за сумата 9267лв. Пазарната цена на правата в този имот по оценка на съдебната експертиза възлиза на 5237 лв. или 23.80 ММРЗ.

С договор за дарение от 18.04.2008г. по нот.акт №182/2008г., сключен с И. Н. Б., Д.Д. е получила 1/10 ид.част от 9/144 ид.части от недвижим имот в гр.Ямбол на ул.„Панайот Хитов”№20, представляващ дворно място от 305 кв.м.- ПИ с идент. № 87374.540.60 и от масивната жилищна сграда с площ от 80 кв.м. С договор за покупко-продажба от 13.05.2008г. по нот.акт №166/2008г. на нотариус №170 в НК  Д.Д. е придобила от И. Б. още 9/10 ид.части от 9/144 ид.части от същия имот – дворното място и жилищната сграда, за сумата 1000лв., при пазарна цена в размер на 4388лв. или 19.95 ММРЗ. Или от имота на ул.„Панайот Хитов”№20, съгласно нотариалните актове придобитите общо от Н. и Д.Д. права са 9/144 ид.части (равни на 1/16 ид.част)  от поземления имот и жилищната сграда, с които права в полза на ответниците се е разпоредила И. Б.. Именно тези права на ответниците е оспорило третото главно встъпило лице Ж.Д., с твърдение, че И. Б. е притежавала не 1/16 ид.част (равна на 9/144 ид.части), а 1/32 ид.част (равна на 9/288 ид.части), само с които права е могла да се разпореди в полза на Д.

За този имот на ул.„Панайот Хитов”№20 (дворното място и жилищната сграда) е установено, че е придобит през 1972 г. в режи на СИО от съпрузите С. и Ж. Б. ( нот.акт №103/1972г. на ЯРС). През 1981г. С. и Ж. Б. са продали 1/2ид.част от целия имот – дворното място и жилищната сграда, на дъщеря си Й. С. Д. (н.а.№51/1981г. на ЯРС). Дъщерята Й. Д. е починала на 14.11.1996г. и е оставила за свои преки наследници по закон – преживелия съпруг Д.Д.  и три дъщери – С. Г., Ж.Д. и В. С. С нот.акт №85/2009г. наследниците на Й. Д. са продали на Ж.Д. притежаваната общо от Й. и Д. Д. в режим на СИО 1/2 ид.част от имота.

Видно от удостоверение за наследници на Община Ямбол, след дъщерята Й. Д., на 15.10.2003г. е починала майката Ж. Б., която е оставила за свои наследници по закон – съпруг С. Б. син П. Б., дъщеря М. К. и по право на заместване низходящите на починалата през 1996г. дъщеря  Й.Б. – С.Г, Ж.Д. и В. С.. Или след смъртта на Ж. Б., съсобствеността върху останалата 1/2 ид.част  от имота  е разпределена както следва: 1/4 ид.част е на съпруга С. Б., получена при прекратяване на СИО, а 1/4 ид.част, която е останала в наследството на Ж.Б. е наследена както следва: 1/16 ид.част е получил по наследство преживелият съпруг С. Б., 1/16 ид.част е получила дъщерята М. К., 1/16 ид.част общо са придобили дъщерите на Й.Д. – С. Г., Ж.Д. и В. С. и 1/16 ид.част е придобил синът П. Б. Последният е починал 04.06.2004г. и е оставил за свои преки наследници по закон – съпруга  И. Б. и син С. П. Б., които са придобили по 1/32 ид.част от наследството на П. ***.

                        След П. Б., на 09.08.2004г. е починал и баща му С. И. Б., като неговите общо 5/16 ид.части от имота (1/4 ид.част притежава. лично и 1/16 ид.част от наследството на Ж. Б.) са наследени от преките му и по заместване наследници по закон, измежду които на основание чл.10,ал.1 от ЗН не е И.Б. – преживялата съпруга на П. Б. Вместо последния, наследник по право на заместване е само синът му С. П. Б., който е получил съответната идеална част от наследството на дядо си С. И. Б.. Внукът С. П. Б. е починал на 26.04.2010г., като няма данни по делото кои са неговите наследници по закон. Липсват обаче и данни преживе С. П. Б. да се е разпоредил със своите идеални части от обсъждания имот в полза на майка си И. Б.,  следователно същата към 2008г., когато е сключила двете сделки с ответницата Д.Д. (договора за дарение и договора за продажба) е притежавала само 1/32 ид.част (равна на 9/288 ид.части) от имота, получени по наследство от съпруга й П. Б.. Същевременно, с договор по н.а.№99/2010г. на нотариус №587 в НК наследниците на Й. Д. са продали на Ж.Д. и останалите получени от тях по наследство от С. и Ж. Б. идеални части от имота на ул.„П.Хитов”№ 20 в гр.Ямбол, или няма спор и е установено, че главно встъпилото лице в процеса – Ж.Д. е съсобственик в имота с притежавани към момента на предявяване на иска 3/4 ид.части от същия имот.

                        На следващо място по делото е установено, че в периода 1996г.–2007г. ответникът Н.Д. и съпругата му Д.Д. са придобили в условията на СИО още пет недвижими имота, които впоследствие са отчуждили:

                        След проведена публична продан, с постановление на съдия-изпълнител при ЯРС, влязло в сила на 06.06.1996г., на Н.Д. като купувач при проданта е възложен един жилищен имот - апартамент №104 в гр.Ямбол на ул.„Стара планина” №2, вх.Д, ет.7. Заплатената от ответника цена е размер на 365 000 неденом. лева. С този имот ответниците Н. и Д. Д. са се разпоредили възмездно с н.а. №1/15.11.1996г. на ЯРС, продавайки го за сумата 216 258 неденом. лева, като съгласно заключението на съдебната експертиза пазарната цена на имота и към момента на придобиването му, и към момента на отчуждаването му  е в размер на 8100 деноминирани лева  или 2.12 ММРЗ.

                        На 02.10.2000г. Д.Д. е закупила с н.а. №137/2000г. на нотариус №169 в НК 1/2 ид.част от отстъпеното право на строеж върху дворно място от 310 кв.м. в гр.Ямбол на ул.„Капитан Петко войвода” №14, за което дворно място е отреден парцел V-375, 378, заедно с построените в имот №378 жилищна сграда и салма за сумата 5116.40 лв. Със същия имот  Д. и Н.Д. са се разпоредили възмездно с н.а. №18/09.02.2001г. на нотариус № 332 в НК за сумата 4370лв. Според изслушаното заключение на експертизата пазарната цена на имота (идеалната част) при придобиването му е в размер на 3350лв. или 44.47 ММРЗ, а при разпореждането му  - в размер на 3750 лв. или 44.98 ММРЗ.

                        През 2000г. Д.Д. е закупила  и една масивна триетажна сграда - мелница  технологично оборудвана в с.Маломир, с обща застроена площ от 765 кв.м., заедно с прилежащата земя от 1555кв.м.– за сумата 17821.31лв. (н.а. № 89/19.10.2000г. на нотариус №322 в НК), като пазарната стойност на имота към момента на придобиването му е в размер на 34000 лв. или 451.35 ММРЗ. Този имот съпрузите Д.са продали с договор по н.а. № 131/26.01.2001г. за сумата 11922.40 лв. Към момента на отчуждаването му имотът е оценен от вещите лица по пазарни цени за сумата 34000 лв. или 389.68 ММРЗ.

                        С нот.акт № 153/15.06.2006г. на нотариус №170 в НК ответникът Н.Д. е закупил 5/578 ид.части от дворно място в гр.Ямбол на ул.„Шести септември” №74, цялото с площ от 578 кв.м., съставляващо УПИ І-4432 извън регулацията на гр.Ямбол, заедно с построената в дворното място жилищна сграда от 30 кв.м. за сумата 4734.90 лв. Пазарната цена на имота е в размер на 24221лв. или 151.38 ММРЗ. С този имот съпрузите Д. са се разпоредили през същата година, продавайки го за сумата 30000 лв. (н.а. № 15/29.06.2006г. на нотариус № 322 в НК), като към момента на отчуждаването имотът е със същата пазарна стойност – 24221 лв. или 151.38 ММРЗ.

                        През 2006г. ответникът Н.Д. е закупил с н.а. №76/04.07.2006г. на нотариус № 454 в НК земеделска земя от 0.530 дка в м.”Гол баир” в землището на с.Дражево - имот №136, за сумата 34лв., при пазарна цена на имота 500лв. или 2.78 ММРЗ. Имотът е продаден  с н.а.№104/12.02.2007г. за сумата 33лв., при пазарна стойност към момента на отчуждаването – 500лв. или 2.78 ММРЗ.

                        Обобщено, общият размер на всички придобити от ответниците недвижими имоти през проверявания от Комисията период възлиза на 833.60 ММРЗ, а размерът на отчуждените имоти възлиза на 588.94 ММРЗ.

                        Същевременно, в периода  1992г.–2001г. Н.Д. и съпругата му Д.Д. са придобили и три леки автомобила: 1. лек автомобил „Волга Газ 3102” с рег. № У 02 26 АА, закупен на 26.10.1992г. с пазарна цена към датата на придобиването 2800лв. или 3.81 ММРЗ; 2. лек автомобил „Мерцедес 230” с рег. № У 01 21 А, закупен на 16.09.1999г. за сумата 2000 лв., който е с пазарна цена към дата на придобиването в размер на 1931 лв. според заключението на вещото лице- автоексперт инж.С., или 30.17 ММРЗ  и 3. лек автомобил „Опел Омега” с рег. № У 48 12 Н, закупен на 11.04.2000г. с пазарна стойност 2500 лв. или 33.19 ММРЗ.

                        От служебна бележка № 254/01.03.2012г. на Окръжна прокуратура гр.Ямбол е видно, че на 24.05.2000г. е настъпило ПТП с участник лекият автомобил „Орел Омега” с ДКН № У 48 12  Н, било е образувано следствено дело за престъпление  по чл.343,ал.1 б. „в” НК, като по–късно наказателното производство е било прекратено. По делото липсват доказателства за установяване твърдението на ответниците, че двата леки автомобила – л.а. „Опел Омега” и л.а.„Мерцедес 230” са катастрофирали и унищожени, за което ответниците са получили застрахователни обезщетения за пълна обезвреда. Такива данни не се съдържат нито в удостоверението на ЯОП, нито в удостоверение №254/2012г. на „ДЗИ ОЗ”АД гр.София. Ето защо съдът намира, че същите автомобили, както и лекият автомобил „Волга Газ” са налични, като общата им пазарна стойност към момента на придобиването им   възлиза в размер на 7231 лв. или 67.17 ММРЗ.

                        Установено е още, че с договор от 26.06.2001г. ответникът Н.Д. е закупил лек автомобил марка „БМВ 735” с рег. № У 47 28 АА за сумата 2000 лв., който автомобил  със съпругата му са продали през 2006г. за цена 500 лв. Според експертизата, пазарната цена на този автомобил при придобиването му е в размер на 11400лв. – 130.66 ММРЗ, а при отчуждаването му – 8700лв. или 54.38 ММРЗ.

Сочи се в мотивираното искане на Комисията, че ответницата Д.Д. е закупила и лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № У 41 43 А с година на регистрация 1983г., но по делото не са представени доказателства  за закупуването му по време на брака с Н.Д., поради което съдът не обсъжда тези твърдения на Комисията за придобито имущество от Н.Д.  в режим на СИО.                     

                        По делото няма спор, че ответницата Д.Д. в търговското си качество на едноличен търговец е сключила с „Ейч Ви Би ауто лизинг”ЕООД договор за лизинг от 08.02.2006г., по който е ползвала автомобил „Хюндай Туксон”. С допълнително споразумение  №950/28.09.2009г. ( на л.620 от делото) страните по договора за лизинг са постигнали съгласие за предсрочното изкупуване на лизинговия автомобил и по делото е установено, че остатъчната му цена в размер на 15564.64 лв. е била заплатена от Д.Д. на лизинговото дружество с пл.нареждане (на л.621). За същата сума Д. е продала автомобила  на настоящия му собственик  И. К. (л.153 от делото), който е превел цената на автомобила с пл.нареждане от 26.09.2009г. Съгласно експертното заключение,   тази продажна цена е равна на 64.85 ММРЗ.

                        Или за изследвания период общо размерът на придобитите от ответниците леки автомобили е в размер на 197.93 ММРЗ, а размерът на отчуждените автомобили е в размер на 119.23 ММРЗ (справка №3А от заключението на вещото лице – икономист на  л.1300).

Обобщеният от вещите лица резултат е, че за придобиване на недвижимите имоти и леките автомобили през изследвания период ответниците Н. и Д.Д. са направили разходи в размер на общо 135 486 лв. или 1030.43 ММРЗ, а от продажбата на недвижимите имоти и леките автомобили са получили в приход общо сумата 94 833.64 лв. или 708.17 ММРЗ.

През 1992г. ответникът Н.Д. е регистриран като едноличен търговец с фирмено наименование „Брек-1992-Н.Г.”. Едноличният търговец не е пререгистриран в ТР в срока по § 4,ал.1 ЗТР и на основание §5,ал.1 от ПЗР на ТЗР понастоящем е заличен.

През 1994г. и ответницата Д.Д. е регистрирана като едноличен търговец с фирма „ДАНА - Даниела Тончева”, като търговецът е пререгистриран в ТР през 2008г.

За установяване размера на приходите и разходите на ответниците през проверявания от Комисията период, вещото лице- икономист Н.Р. е изготвила няколко варианта на заключение в икономическата част на тройната експертиза, като вещото лице поддържа само изслушаното заключение вх.№4888/27.11.2012г. (на л.1108–л.1128), приложенията към него в табличен вид на л.1048–л.1107 от делото, както и заключението вх.№1203/06.03.2013г. по поставените допълнителни задачи. Другите депозирани по делото заключения не се поддържат от експерта, тъй като самият той сочи, че става въпрос за негови работни варианти. Така въз основа на представените по делото годишни данъчни декларации, които са подавани от ответниците, въз основа на писмените доказателства за трудовите и другите реализирани от Н.Д. и Д.Д. възнаграждения, както и след проверка в НАП, НОИ и НСИ, с поддържаните две заключения  вещото лице Р. е установила следното:

Според подадените от ответника Н.Д. като едноличен търговец ГДД през периода 1995г.–2012г., приходите му възлизат в размер на сумата общо 443 373неденом. лева или 80.02 ММРЗ (Приложение № 8  към заключението на в.л. на л.1060), като след 1999г. търговецът е декларирал, че не развива дейност.

С удостоверение от 04.01.2012г. Банка ”Алианц Банк България”АД е удостоверила, че на основание договор от 26.03.1998г., в периода от сключването на договора до 08.04.1999г. е изплатила на ЕТ”Брек-92-Николай Ганев.” общо сумата 20 363 539 неденом. лв. или 20 363.54 деноминирани лева. При проверка в посочената банка  вещото лице-икономист е установило, че не се касае за дадени от банката на ответника кредитни средства, а е извършено заплащане по договор за услуга, което плащане следва да се отчете като източник на законен доход за Н.Д. в търговското му качество, или доход в размер на 397.57 ММРЗ.

По делото ответникът Н.Д. е представил писмени доказателства на л.742- л.746, с цел да установи доход от сключена през 1993г. сделка за продажба на кориандър, но съдът намира, че такъв факт не е установен. От приложените  фактура  и платежно  нареждане, както и от показанията на свидетелката М. които съдът кредитира, е установено, че като търговец Н.Д. е продал на фирмата на свидетелката (ЕФ„Булмакс”) 36 тона кориандър и е получил плащане за цената на стоката в размер на 180 000 неденом. лева, но от Постановление №240/23.01.2006г. на ЯОП  по сл.д.№ 306/94г. се установява, че същата стока  Д. е  закупил  от ПК”Ханово” на цена 218 000 неденом.лв., следователно не е доказано реализиране на печалба.

Според писмените данни по делото, за проверявания период Н.Д. е реализирал  и доходи от трудови и приравнени към тях правоотношения в размер на сумата общо 43 536.27лв. или 184.58 ММРЗ, която сума е формирана от получени трудови възнаграждения като треньор по бокс  през 1987г. от ОСК”Тунджа”, както и от трудови възнаграждения в периода след 2006г. През периода 2001г.–2004г. ответникът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в затвора, а за времето от 1988г. до 2000г., вкл. липсват писмени доказателства полагал ли е труд и реализирал ли е доходи от ТПО.

Разпитаният по делото свидетел В. Т. е поддържал показания, според които в периода 1989г.–1991г. той е стопанисвал по реда на ПМС №17 питейно заведение „Нощен бар” с.Веселиново, собственост на ПК„Стоян Сюлемезов”. През този период свидетелят наел ответника Н.Д. на работа за съвместяване на длъжностите охрана и портиер, за което му заплащал месечно възнаграждение в размер на 300-400 лв. Съдът намира, че за установяването на полаган труд по ТПО са допустими свидетелски показания. Писмената форма е условие за доказване на трудовия договор, когато предмет на делото е претенция за последиците му, но не и когато установяването на договора и полученото по него е във връзка с друго правоотношение, каквото е разглежданото. Поради това съдът счита, че показанията на св.Т. са допустими и относими към спора и следва  да се кредитират, тъй като не бяха оспорени или опровергани с други доказателства от ищцовата комисия. Съдът намира показанията на свидетеля за логични и незаинтересовани, при което приема, че в периода 1989г.-1991г. ответникът Н.Д. е работил и е имал трудови доходи, които макар и неотразени от вещото лице в ММРЗ, са в общ размер между 10 800 неден.лв. и  14 400 неденом.лв.

По делото е представен договор от 01.03.2011г., сключен между ответника Н.Д. и Политическа партия ”Движение за права и свободи”, по който договор страните са постигнали съгласие за изплащане на възнаграждение на Н.Д. до 11000лв. за изпълнението на възложените му в т.1 от договора дейности.Тъй като липсват доказателства за реално извършени плащания по този договор, съдът приема, че ответникът не е реализирал доходи от посочения източник. 

Съгласно подадените от ответницата Д.Д. в качеството й на едноличен търговец ГДД в периода 1995г.–2012г., същата е реализирала приходи в размер на общо 3482.30лв. или 372.87 ММРЗ (Приложение № 6 към заключението на  в.л. на л.1057).

Вещото лице-икономист е установило, че на ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева” са били извършени две ревизии от НАП – за ревизирания период от 04.02.2002г. до 30.11.2005г. и за втори ревизиран период от 01.01.2005г. до 30.09.2009г., като ревизиите са приключили с два ревизионни акта. С РА №2800274/16.08.1996г. не е констатирано несъответствие между декларираните и установените при ревизията данни за данък по чл.35 ЗДДФЛ (отм.). Променена е била само основата за начисляване на размера на задължителните осигуровки за ЗО, ДОО, ДДС и ДЗПО, като е била определена сума за довнасяне от ЕТ в размер на 4452.64 лв.-главница и лихви в размер на 1454.63 лв. С втория РА № **********/ 07.06.2010г. е определено общо задължение за довнасяне на сумата 12224.03лв.- главница и лихви от 3777.14лв., произтичащи от ДДФЛ, ДДС, ЗО и ГВРС. С този ревизионен акт  също не е констатирано несъответствие между декларираните и установените при ревизията данни за дължимия от ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева” данък по чл.48 ЗЗДФЛ . С оглед на тези данни от ревизиите на ответницата Д.Д.  в качеството и на едноличен търговец,  вещото лице Н.Р. в заключението си от 06.03.2013г. е посочило, че за проверявания период  непроменен остава дохода на Д. в търговското й качество – в размер на общо 372.87ММРЗ.

Същевременно, вещото лице-икономист е установило, че в ревизионните производства на ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева” ответницата Д. е приложила и се е позовала на представените и в настоящия процес писмени доказателства - един договор за заем, сключен с П.В., два записа на заповед и решение на ЯОС № 49/01.07.2010г. по гр.д.№ 129/2010г., със средствата по които документи е обосновала доходи за търговската си дейност.

Наред с това, при извършената проверка в НАП-ТД гр.Ямбол експертът – икономист е установил, че като физическо лице ответникът Н.Д. също е бил обект на ревизия, приключила с РА №111007/09.08.2010г., с който за проверявания период от 01.01.2005г. до 31.12.2005г. и от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. данъчните органи са променили данъчната основа за облагане – в размер на сумата общо  78591.44лв. За този резултат ревизията е зачела представените от Н.Д. договор за заем с П.В., както и двата записа на заповед, издадени в полза на Р.В., като общият размер от получените заемни средства е бил намален от ревизионния орган до 1/2 част, тъй като е счетено, че се касае за получени средства в режим на СИО. Зачитайки резултата от ревизията, вещото лице-икономист със заключението от 06.03.2013г. е преработило Приложение №7 по първоначално даденото заключение, при което е определило общ размер на доходите на ответника Н.Д. от трудови и други източници в размер на общо 97993.84лв. или 438.81 ММРЗ, вместо 80.02 ММРЗ. Съдът не възприема заключението на вещото лице в тази му част, защото:

По делото е представен договорът за заем от 08.02.2007г., сключен между П.В.В. - заемодател и Н.Г.Д. – заемател, съгласно който договор Д. е получил в заем сумата 30000 евро, без лихви и разноски, със задължението да я върне в срок до 31.02.2007г. Комисията е оспорила автентичността на подписа на заемодателя, като в откритото по реда на чл.193 ГПК производство не се събраха доказателства, че договорът е подписан от лицето П.В.. Поради непроведеното от ответниците доказване, на основание чл.194,ал.2 ГПК съдът приема и изрично следва да отрази това в настоящия си съдебен акт, че договорът за заем е неистински документ, с оглед на което същият и не установява предаването на сумата от 30000 евро в полза на  Н.Д.. По тези съображения е безпредметно да се обсъжда другото направено от Комисията оспорване на документа - че е частен документ с недостоверна дата.

Като писмени доказателства по делото са представени и двата записа на заповед, приложени и в ревизионните производства, които записи на заповед са издадени от Д.Д. в полза на Р.П.В. - първият с дата на издаване 14.08.2008г. и падеж 14.08.2012г. за сумата 22000 лв., вторият – издаден на 23.05.2009г. с падеж 23.05.2014г. за сумата  20000лв. В качеството на свидетел Р.В. е заявила пред съда, че оригиналите на двата записа на заповед са в нейно държане, тъй като падежът им не е настъпил към датата на разпита й, както и че същите документи са издадени от Д.Д., за да обезпечат вземането на свидетелката за дадените на два пъти от нея  в заем на Д.Д.  суми – в размер на  20000лв. и в размер на 22000лв. Съдът намира, че няма причина да не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като не се установи заинтересованост у същата, нито показанията й се опровергаха от други събрани по делото доказателства. Показанията на св.В. са и житейски логични, защото е нормално за търговската си дейност ответницата Д.Д. да е търсила заемни средства. Като неоснователно се прецени възражението на Комисията, че записите на заповед са с невярно съдържание, тъй като върху същите има отбелязване, че са предявени на падежите, които не са настъпили към момента на представяне на двата документа по делото, а също и към момента на разпита на свидетелката. Ноторно известно е, че при този вид едностранни сделки, за да бъде обезпечен интереса на поемателя на записа на заповед, при издаването на ценната книга се удостоверява и предявяването й, което улеснява производството по снабдяване с изпълнителен лист въз основа на този документ. Именно това отбелязване върху процесните два записа на заповед - че са предявени на уговорения падеж затвърждава убеждението у съда, че св.В. реално е предала в заем обсъжданите суми и е направила нужното, за да гарантира собствения си интерес за връщане на заетите средства.

Неоснователно е и оспорването на Комисията, че обсъжданите два записа на заповед са документи с недостоверни дати, поради което са непротивопоставими на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.181,ал.1 ГПК, частния документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила физическа невъзможност за подписване, или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. В случая е налице една от тези предвидени в чл.181 ГПК хипотези, предвид установеното от заключението на вещото лице- икономист Р., че двата записа на заповед са били представени от ответницата Д.Д.  и от ответника Н.Д. още в ревизионните производства през 2010г., които предхождат и настоящото производство, и образуваното от Комисията производство през 2011г., т.е. считано от този момент -  2010г. записите на заповед имат достоверна дата и не може да се приемат за новосъздадени за целите на настоящия процес. Следователно, сумите по записите на заповед следва да се третират  като източник на доход, но само на Д.Д. в търговското й качество в размер на общо 42000лв. или 460 ММРЗ (Приложение № 18 към заключението на в.л. на л.1075 от делото).

По горните съображения записите на заповед и договора за заем с П.В.  не се приемат от съда като доход на ответника Н.Д., следователно за общ негов доход през изследвания период съдът приема сумата от общо 184.58 ММРЗ, т.е. при незачитане на отчетените в ревизионното производство на Д. допълнителни доходи и отразени от вещото лице доходи в общ размер от 438.81 ММРЗ.

За ответницата Д.Д. по делото е установено, че преди брака й с Н.Д.,  в периода м.03.1991г. – м.01.2005г. тя е работила в Швейцария като участник в група за акробатични атракции „Акробатик Флайърс”. По делото са представени многобройни писмени доказателства (на л.294 – л.300, л.590 – л.617, л.957- л.1043), изходящи от Службата за пазар на труда, Миграционнен отдел – Белиндо, Швейцария, от които се установява, че за посочения период на ответницата са изплащани ежемесечно чисти суми за трудово възнаграждение, след приспадане на суми за социални удръжки, данъци за съответния кантон, разноски за транспорт и други, като общият размер на чистата сума на възнагражденията възлиза на 71549.64 швейцарски франка. Касае се за договори за работа и извлечения от ведомости, които Комисията не оспори и от които по несъмнен начин се установява наемането на Д. на работа и реалното изплащане на трудови възнаграждения за положения от нея труд. Съгласно заключението на вещото лице- икономист, по приложения от експерта Национален счетоводен стандарт 21 (НСС 21) за преизчисляване на сумата от чужда валута в лева текущо през  съответната година (от 1991г.  до 1994г., включително) по централния курс на БНБ, а в края на годината - по заключителен курс на БНБ, левовата равностойност на 71549.64 швейцарски франка възлиза в размер на сумата 1 656 506.67 неденом. лева или към 1995г. това са 1723.21 ММРЗ - доходи от ТПО на Д.Д., които представляват законен източник на средства.

Действително, по делото няма доказателства дали и колко от тази обща заработена обща чиста сума Д.Д. е внесла в България, но Комисията не оспори твърдението на страната писмения отговор, че спестяванията си от чужбина ответницата е вложила в имущество в България, а и би било житейски неоправдано да се отрече изобщо факта на спестената и внесена в страната чужда валута Защото е ноторноизвестно, че в периода 1991г.-1995г. малко българи имаха възможност да работят в страни от западна Европа, включително в Швейцария, за да спестяват средства, а в случая ответницата е доказала, че законно е била наета на работа, за което ежемесечно й е било изплащано трудово възнаграждение за положения труд. В процеса не са събрани и доказателства колко от обсъжданите пари Д. е разходвала за издръжката си в Швейцария, но и при най-неизгодния за нея вариант може да се приеме, че разходите й в държава като Швейцария с висок жизнен стандарт - за храна,облекло жилище, консумативи за битови нужди и транспорт, са изискали две трети от реализираните доходи, или сума в размер на общо 47699.76 швейцарски франка, като спестена е останала една трета от общата сума в размер на 23849.88 швейцарски франка или 574.40 ММРЗ, които съдът третира като законен източник на средства за Д.Д..

По делото е установено, че в качеството й на член на Съвета на директорите в „Ямбол кооп”АД-Ямбол Д.Д. е реализирала и доходи в размер на общо 950.56лв., равни на 4.32 ММРЗ.

Като доход на ответницата Д.Д. следва да се приеме и получената през 2006г. сума  от 35000 евро по предварителен договор, сключен с лицата С.Г. и К.А. За факта на получаването на сумата и задължението на Д. за връщането й е представено решение №49/01.07.2010г. на ЯОС по гр.д.№ 129/2010г., с което Д. е осъдена да върне същата сума, тъй като неоснователно се е обогатила с нея. Левовата равностойност на 35000 евро е сума в размер на 68454.05лв. (при фиксиран курс евро/лева 1.95583 на БНБ) или 427.84 ММРЗ (при размер на минималната работна заплата  през 2006г.–160 лв., съгласно заключението на вещото лице- икономист). Съдебно известен факт е, че обсъжданото решение на ЯОС  не е обжалвано и е влязло в сила през м.08.2010г., поради което е неоснователна тезата на Комисията, че тъй като решението не е влязло в сила, то същото „не доказвало нищо”. Вещото лице-икономист също е установило, че решението на ЯОС е представено от Д.Д. в ревизионното производство по ДОПК   през 2010г., т.е. не може да се отрече доказателствената стойност на съдебното решение в частта на мотивите му. Същевременно, по делото липсват данни Д. доброволно да е изпълнила задължението си, за което е осъдена – да върне сумата от  35000 евро, с която се е обогатила, или въз основа на издадения по решението изпълнителен лист да е извършено принудително изпълнение за удовлетворяване вземането на кредиторите Г. и  А. Т.е. не може да се направи извод, че към момента на образуване на настоящото производство сумата е излязла от патримониума на Д.Д..

По делото е установено, че през 2003г. ответницата Д.Д. е получила потребителски кредит от Банка „ОББ”АД в размер на 7000 лв., равни на 63.64 ММРЗ, който кредит е издължила изцяло, като общият разход за обслужването на кредита е в размер на 10280.49 лв., равни на 72.27 ММРЗ.

През 2006г. ответницата Д.Д. в качеството си на ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева”  е сключила с Банка „Райфайзенбанк (България)”ЕАД  договор за кредит и е получила сумата 20000 лв., равна на 125 ММРЗ. Съгласно договор от 12.07.2007г. този кредит е бил рефинансиран с нов банков кредит в размер на 50000 лв., равни на 280.90 ММРЗ. През 2006г. ЕТ е погасил кредита от 20000 лв. със сумата 2531.86лв. – 15.82 ММРЗ, а през 2007г.- със сумата 2275.37лв. или 12.64ММРЗ, както и със сумата 17335.65лв. при рефинансирането на кредита, или общо 131.60 ММРЗ. През 2008г. ЕТ е извършил погашения по кредита от 50 000лв. в размер на сумата 11345лв. (51.57 ММРЗ), през 2009г. – 11355 лв. (47.31 ММРЗ), през 2010г. – 11355лв. (47.31 ММРЗ) и през 2011г. при пълно погасяване на кредита – 6623.75 лв. (25.87 ММРЗ).

В качеството му на ЕТ„Брек-92-Николай Ганев” Н.Д. е получил кредит от Банка „ЦКБ”АД по сключен договор №145/04.10.1995г. Кредитът е уговорен в размер на 200 000 неденом. лева и е усвоен в този размер, като в месечни заплати сумата е равна на 80.74ММРЗ. През същата 1995г. кредитът е погасен със сумата 100 000 неденом. лева или 40.37 ММРЗ, а през 1996г. е върната на банката и сумата 100 000 неденом. лева – 26.14 ММРЗ.

Или според неоспореното заключение на вещото лице-икономист, общият размер на получените от ответниците Н. и Д.Д.кредити в качеството им на еднолични търговци, възлиза на сумата 89720.19 деном. лева или 569.84 ММРЗ, а направените от тях разходи по обслужването на кредитите възлизат в размер на сумата общо 73387.64 деном.лева или 415.78 ММРЗ (Справка №2.1 и Справка №2.2. на в.л. – икономист на л.1296- л.1297).

Въз основа на писмените доказателства от разкритата по съдебен ред банкова тайна, по делото е установено, че в Банка „Сосиете Женерал Експресбанк”АД ответникът Н.Д. има по сметка налични 9.059лв. или 0.004 ММРЗ. Същият ответник в „Корпоративна търговска банка”АД е титуляр по депозитна сметка с налични 502.63лв. или 2.28 ММРЗ, в банка „Райфайзенбанк”АД има налична сума от 322.62лв., равна на 1.26ММРЗ, а по втора валутна сметка - 20.48 лв. или 0.008 ММРЗ. Ответницата Д.Д. има налични 31.40лв. равни на 0.13 ММРЗ  в Банка „Юробанк И Еф Джи България”АД. Или общият изчислен от вещото лице-икономист размер на наличните суми по банковите сметки на ответниците Д.възлиза на 884.72 лв., равни на 3.32 ММРЗ.

По делото има данни и за движение на средства по разплащателните сметки на ответниците (по които не са налице наличности), като вещото лице е дало заключение, според което за обслужването на всички банкови сметки - кредитни, депозитни и разплащателни сметки, ответниците  Н. и Д.Д.са заплатили такси в размер на 668.23лв. – разход в размер на 3.72 ММРЗ.

Установено е, че в изследвания период ответниците Н. и Д.Д.са извършили и следните други разходи: издръжката на Н.Д. на семейството  от първия му брак, личната му издръжка след развода и тази на семейството му от втория брак, за целия период от 1986г. до 09.08.2011г. по данни на НСИ възлиза в размер на 79522.84 лв. или 900.38 ММРЗ.

За придобиване на недвижимото и движимото имущество в проверявания период ответниците Н. и Д.Д.са заплатили разноски в размер на 1004.79 лв. или 7.30ММРЗ.

Освен ползвания по договор за лизинг автомобил марка „Хюндай Туксон” с ДКН СА 00 12 АН ( който е изкупен предсрочно и продаден), ответницата Д.Д. в качеството на  ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева” е ползвала на лизинг и автомобил марка „Мерцедес” модел „GLK 280” с ДКН А 94 35 КН (по договор за финансов лизинг от 19.01.2009г.). Съгласно заключението на вещото лице-икономист, през периода 2006г.–2011г.  ответницата Д. е направила разходи по погасителните планове на двата лизингови договора и за застраховка на двата лизингови автомобила, в размер на сумата общо 144 676.37лв. или 659.55 ММРЗ.

Общо изплатените от ответника Н.Д. в изследвания период задължения към НАП и НОИ възлизат в размер на 11147.86лв. или 55.42 ММРЗ, а от Д.Д. като ЕТ-  24478.57 лв. или 170.34 ММРЗ. Изплатените от двамата задължения към Община Ямбол за МДТ възлизат на 1521.20 лв. или 10 ММРЗ.

Или общо за периода 1986г.–2011г. ответниците са разходвали 3 326.19 ММРЗ (от които: 833.60 ММРЗ разходи за придобиване на недвижимо имущество, 197.83 ММРЗ разходи за придобиване на движимо имущество, 900.38 ММРЗ потребителски паричен разход за издръжка, 10 ММРЗ платени МДТ към Община Ямбол, 7.30 ММРЗ разноски за придобиване на имущество, 659.55 ММРЗ – разходи по лизингови договори, 170.34 ММРЗ платени суми за задължения на Д.Д. към държавата, 55.42 ММРЗ платени задължения на Н.Д. към държавата, 72.27 ММРЗ разходи за погасяване на потребителския кредит на Д.Д. към банка „ОББ”, 3.72 ММРЗ разходи за платени такси по обслужване на банковите им сметки и 415.78 ММРЗ - разходи по обслужване получените от едноличните търговци кредити).

За същия период са установени приходи на ответниците в общ размер на 3847.04 ММРЗ (от които: 588.94 ММРЗ доходи от продажба на недвижимо имущество, 119.23 ММРЗ доходи от продажба на движимо имущество, 372.87 ММРЗ доходи на Д.Д. като ЕТ, 184.58 ММРЗ доходи на Н.Д. по трудови и други правоотношения, 80.02 ММРЗ доходи на Н.Д. като ЕТ, 397.57 ММРЗ доходи на Н.Д. като ЕТ от „Алианц банк България”АД , 63.64 ММРЗ получен потр. кредит на  Д.Д. от „ОББ”, 3.79 ММРЗ налични суми по банкови сметки, 4.32 ММРЗ доходи на Д.Д. *** кооп”АД, 569.84 ММРЗ общо получени от Д.Д. и Н.Д. кредити като ЕТ, 574.40 ММРЗ трудови доходи на Д.Д. от Швейцария, 460 ММРЗ доходи на Д.Д.  като ЕТ  по записи на заповед и 427.84 ММРЗ доходи на Д.Д. съгласно решение на ЯОС по гр.д.№ 129/2010г.).

В крайна сметка, съпоставката на доказаните по делото приходи и разходи на ответниците Д.за проверявания период показва, че приходите надвишават разходите с 520.85 ММРЗ, т.е. ответниците са установили  законни източници на доходи.

При тези фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

Подлежащо на отнемане в производство по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) е имущество, придобито от престъпна дейност, когато са налице следните три предпоставки по чл.3,ал.1 от специалния закон - придобитото имущество следва да е на значителна стойност и да е налице осъществяване на престъпление измежду изброените в чл.3,ал.1 от закона, което престъпление да е установено с осъдителна присъда на наказателния съд или по реда на чл.124,ал.5 ГПК от гражданския съд, разглеждащ спора по чл.28 от закона. Необходимо е да съществува и връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност, която връзка може да е пряка или косвена с престъплението. За наличието на такава връзка е достатъчно тя да следва логически от твърдяните и установени факти, и взаимовръзката между тях, като съгласно разпоредбата  на чл.4,ал.1 от закона връзката се предполага, щом не е установен законен източник на средствата. Иначе казано, установяването на законен източник за придобиване на имуществото изключва предположението, че това имущество е придобито от престъпна дейност.

ЯОС намира, че настоящото съдебно исково производство по чл.28 от  ЗОПДИППД (отм.) е допустимо, а възражението на ответниците за недопустимост на мотивираното искане на Комисията, е неоснователно. Внесеното мотивирано искане,  имащо характер на искова молба, с която е предявен искът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, е редовно, тъй като в него точно е посочено придобитото от ответниците движимо и недвижимо имущество и същото искане съдържа обосновка за основанията, поради което се иска отнемането на имуществото. Мотивираното искане е направено от компетентния орган по чл.12 от специалния закон, който орган е легитимиран да го внесе в съда. Неправилно ответниците считат, че е опорочена  досъдебната проверка на Комисията, тъй като за инициирането й е послужил анонимен сигнал, адресиран до зам.председателя на Народното събрание, който от своя страна гое препратил на компетентния орган. Действително, §5 от ПЗР на закона установява задължение и срок за органите на досъдебното производство и съдилищата за уведомяване на директорите на съответните териториални дирекции на Комисията за започнали наказателни производства, респ. за влезлите в сила присъди срещу лицата, извършили престъпления по чл.3,ал.1 от закона. Сезирането на Комисията  касае именно вменените сигнални функции на органите на досъдебното производство и на съда, като с разпоредбата на § 5 от ПЗР на закона не е установена някаква специална положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност, която процесуална предпоставка да е обвързанас начина на сезирането на Комисията, нито с разпоредбата се влияе на материалното основание за исканото отнемане.

Разгледано по същество мотивираното искане е неоснователно.

Налице са първите две законови предпоставки за исканото от държавата  отнемане на имущество. Недвижимите имоти и движимите вещи, съответно паричната равностойност на отчуждените такива, както и наличните суми по банковите сметки са придобити от ответника Н.Д. и съпругата му Д.Д. в проверявания период и са на значителна стойност по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД(отм.) – общата им стойност  надхвърля 60 000лв. На следващо място, проверяваното лице, ответникът Н.Д. е осъден за извършено престъпление по чл.339,ал.1 и ал.3 НК, което е в обхвата на чл.3,ал.1 от закона (т.23 от разпоредбата).

Не е установена обаче третата предпоставка на закона,вкл. фактическия състав на чл.4,ал.1 ЗОПДИППД (отм.), тъй като от доказателствата по делото не е установена връзката между престъпната дейност на Н.Д. и придобитото в проверявания период имущество, и е оборено предположението от чл.4 от закона, тъй като ответниците са установили законен източник на средства.

Ответникът Н.Д. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №219/ 2003г. на БОС за извършено през 2001г. престъпление по чл.339 НК – придобиване, държане и предаване на взривно вещество,без да има надлежно разрешение за това. Предвид характера на престъплението и времето на извършването му, същото не сочи на възможност за набавяне на средства от тази престъпна дейност в периода от 1986г. до 2001г. Съвкупният анализна установените по делото факти не дава основание и да се предположи, че има връзка между това осъществено от Д. престъпление през 2001г. и произхода на средствата,  вложени от него и съпругата му  преди 2001г.

Придобиването от Н.Д. на апартамента от 32.09 кв.м. през 1995г. и даряването на този апартамент на сина му Г.Д. е във време твърде отдалечено от осъществяване на престъпното деяние по чл.339 НК, а и по делото е установено, че преди закупуването на този имот Д. е работил по ТПО в ОСК” Тунджа” (през 1987г.) и във фирмата на св.В.Т.(1989г.-1991г.), при което реализираните от него доходи по ТПО са му позволявали да придобие обсъждания апартамент с пазарна стойност от 6.09 ММРЗ.

По същите съображения не може да се изведе  връзката и предположение за такава между престъпната дейност от 2001г. и придобития от Д. *** и  закупената също от него през 1998г. нива в м.”Хаджийската чешма” - първият имот с пазарна цена 2.02 ММРЗ, вторият - 0.03 ММРЗ, както и придобитите в периода 1992г.-2001г. леки автомобили ”Волга газ”–3.81ММРЗ, „Опел Омега” – 33.19ММРЗ, „Мерцедес 230”-121.88 ММРЗ и „БМВ 730”– 130.66 ММРЗ – всички общо за 291.59 ММРЗ, тъй като е установено, че само по договора с банка „Алианц банк България”АД като ЕТ Н.Д. е реализира доход от 397.57 ММРЗ, при отчитане и на получения от него през 1995г. кредит от „ЦКБ”АД в размер на 80.74 ММРЗ, включително разходите за погасяването му.

Вярно е, че през обсъждания период е установена друга престъпна дейност на Н.Д., но същата е без правно значение за настоящото производство, тъй като със ЗОПДИППД(отм.) законодателят е обвързал отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност само с престъпните състави, изброени изчерпателно в разпоредбата на чл.3,ал.1 от закона. В този смисъл е произнесеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 607/ 29.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1116/2009г., ІV г.о., според което в производството по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) не може да се отнема имущество, макар и придобито от престъпление по чл.3,ал.1 от закона, което не е установено по реда на НПК или по реда на чл.124 ГПК, не може да се отнеме и придобитото от друга престъпна дейност извън съставите на чл.3,ал.1  т.1–т.25 от закона, а също и придобито имущество от друга незаконна дейност, включително и такава с неустановен произход.

За закупените от Н.Д. в периода 2006г.–2008г. недвижими имоти - идеалните части от имота в гр.Ямбол на ул.„Шести септември”№74 (придобит 2006г. за 151.38 ММРЗ), нива в м.”Гол баир” (придобита също 2006г. за 3.31 ММРЗ) и идеални части от имота на ул.„ М.Вълев” № 70 (придобит 2008 г. за 28.80 ММРЗ), по делото също няма установени, нито дори посочени от Комисията обстоятелства, които да ги определят  в пряка или косвена връзка с престъплението, извършено от Н.Д. през 2001г., за което е осъден през 2004г. Не е налице и предположението по чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), тъй като по делото е установено, че в периода след 2006г., когато ответникът е изтърпял наказанието лишаване от свобода, той е реализирал трудови доходи в общ размер от 180 ММРЗ. Наред с това, тези обсъждани имоти, както и другото имущество, закупено от Н.Д. след 1995г. са в режим на СИО, като придобити по време на брака със съпругата на ответника – ответницата Д.Д.. Разпоредбата на чл.10 от специалния закон предвижда отнемане в полза на държавата и на имущество, придобито от престъпна дейност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му. В случая няма представени от Комисията доказателства за липсата на принос на съпругата Д.Д. в придобиването на обсъжданото имущество, само се настоява с мотивираното искане отнемане на имоти и вещи, които са придобити от Н.Д. при условията на СИО. 

За тези обсъждани имоти и дв.вещи, както и за всички останали процесни имоти които придобити в периода след 2005г. от ответницата Д.Д., освен че също не е установена връзка между осъщественото от Н.Д. престъпление през 2001г. и придобитото имущество, но е установен произхода на средствата на ответницата Д. за закупуването им. С проведеното по делото от странаответниците насрещно доказване,  същите обориха и презумпцията по чл.9 ЗОПДИППД (отм.), съгласно която до доказване на противното се смята за придобито за сметка на проверяваното лице и имуществото, което неговият съпруг е придобил, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица  през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата. При зачитане на реализираните от Д.Д. трудови възнаграждения в Швейцария до 1995г. като законен източник на средства за придобиване на имущество и преизчисление на тази база на последващо отчуждените имущества, е изключена предпоставката за изследване на причинна връзка между престъпната дейност на Н.Д. и източника на средствата за придобитото от Д.Д. имущество в режим на СИО.

Неоснователно се поддържа от Комисията, че трудовият доход на Д. от чужбина следва да се игнорира, тъй като същият е придобит преди брака с Н.Д.. С разпоредбата на чл.11 ЗОПДИППД(отм.) се определя срока, в който държавата може да упражни правата си по закон и в случая Комисията е приложила този срок като проверяван за ответника Н.Д. период. Тъй като от проверяваното лице се иска отнемане и на имущество, което е придобито от него в режим на СИО (с изключение на апартамента,  закупен от Д. през 1993г.), няма основание за съпругата му да се ограничи проверявания период само през времето след сключване на гражданския брак. Това би било в нарушение  на правото на защита на тази страна защото тя има интерес да бъдат изследвани доходите й през целия проверяван период, именно поради това, че се касае за кумулирани средства в продължителен период от време и то от законен източник. По тези съображения съдът прие, че проверяваният и за двамата ответници период следва да е от 1986г. до 2011г., в рамките на който има смисъл и следва да се проследи имущественото им състояние.

В случая не само, че са събрани доказателства за вложените от ответницата  Д.Д. средства  от трудово възнаграждение в Швейцария, но и безспорни доказателства,  че след сключването на брака  през 1995г. същата е вложила средства в придобитото имущество основно от търговската си дейност като едноличен търговец - от ползваните  във връзка с дейността заемни средства (от търговски банки и от св.В.), вкл. от средства по сключени сделки, каквато е приетата за установена с решението на ЯОС по гр.д.№129/ 2010г. Че е налице активна търговска дейност на Д.Д. след 1994г. и понастоящем, сочат както резултатите от приключилите през 2010г. ревизионни производства по ДОПК на ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева”  така и справката от НОИ, според която в този период едноличният търговец е наел на работа по ТПО 130 работници и служители. За този извод допринасят и установените данни за движението на средствата по разплащателните сметки на едноличния търговец.

Всичко изложено по-горе позволява да се обобщи, че ответниците са доказали законни източници на средства, като при съпоставяне на приходите и разходите им не само не се получава отрицателна разлика, а сума на приходите, която надхвърля разходите с 520.86 ММРЗ. Както се посочи и по-горе, установяването на законен източник за придобиване на имуществото, по правило изключва предположението, че това имущество е придобито от престъпна дейност. Процесното имущество на ответниците не може да се третира  като такова, придобито от престъпна дейност, тъй като липсва друга обосновка от Комисията и доказана  нея пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, освен твърдението по мотивираното искане, че липсват доходи на ответниците от законен източник.

Поради това искането на Комисията следва да се отхвърли изцяло, като на основание чл.30,ал.3 ЗОПДИППД(отм.) се отменят и допуснатите обезпечителни мерки.

С оглед изхода на делото пред първата инстанция, на основание чл.78,ал.3 ГПК ответниците имат право на всички съдебно-деловодни разноски за тази инстанция в размер на сумата общо 8580.18лв. ( заплатено адвокатско възнаграждение на адв.С..  и негови пътни и дневни разноски).

На основание чл.124,ал.1 ГПК, вр. с чл.225 ГПК и чл.29 ЗОПДИППД (отм.) като основателен следва да се уважи предявеният от  главно встъпилото лице Ж.Д. установителен иск, като се признае в отношенията между това лице и главните страни в процеса - Комисията и ответниците Н.Д. и Д.Д., че последните двама притежават общо и са собственици само на 9/288 идеални части от недвижимия имот в гр.Ямбол на ул.„Панайот Хитов20, представляващ поземлен имот с площ от 305 кв.м. и изградената в този имот сграда на два етажа от 80 кв.м., като по иска на държавата на отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.) подлежат възмездно придобитите от Н. и Д.Д.9/10 ид.части от 9/288 ид.части от този имот. Както се посочи по-горе в съобразителната част на решението, праводателката на ответниците И.Б.се е разпоредила с повече от притежаваните от нея права в този имот, които права над посочените по-горе 9/288ид.части до размера на 9/144 ид. части ответниците не притежават, респ. не подлежат на отнемане от държавата. Тъй като е основателен искът на третото главно встъпило в процеса лице, на същото следва да се присъдят дължимите от ответниците по този иск разноски – в размер на сумата общо 652.50 лв., съгласно неоспорения списък на разноските.

Водим от изложеното,  ЯОС

 

                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – гр.София, сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, за отнемане от Н.Г.Д. ***, с ЕГН **********, от Д.Г.Д. ***, същия адрес, с ЕГН ********** – лично и в качеството й на ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева” ЕИК..от Г.Н.Д. ***, с ЕГН ********** на тяхно имущество, придобито в периода 09.08.1986г.- 09.08.2011г. от престъпната дейност на Н.Г.Д.,  осъществена  на  17.10.2001г. и установена с влязлата в сила присъда на Бургаски окръжен съд по НОХД № 219/2003г., както следва:

От Н.Г.Д. и Д.Г.Д. на основание чл.3,чл.4,ал.1 и ал.2, вр. с чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД(отм.) притежаваното в условията на съпружеска имуществена общност имущество и парични суми от разпореждане с имущество, а именно:

Нива в м.”Хаджийска чешма” в землището на щгр.Ямбол, с площ 3.749 дка, четвърта категория, парцел 48, съставляваща имот № 051048 по плА. за земеразделяне, при граници: имот № 051049, имот № 051047, имот № 000488, имот № 051050;

45/232 ид.части от поземлен имот, намиращ се в гр.Ямбол, ул.”Матвей Вълев”70, с идентификатор № 87374.531.178 с площ от 152 кв.м. и № 87374.531.179 с площ от 292 кв.м., които са идентични с имот със стар идентификатор УПИ № ХV-1902, 1903 в кв.97 по планана града с обща площ от 429 кв.м., при съседи: № 87374.531.177, № 87374.531.180, № 87374.531.82, заедно с построените в поземлен имот № 87374.531.178 с площ от 152 кв.м. и стар идентификатор № 1902 жилищна сграда с идентификатор № 87374.531.178.1 с площ от 25 кв.м., жилищна  сграда идентификатор № 87374.531.178.2 с площ от 32 кв.м. по кадастралната карта и с площ от 36.20 кв.м. по документ за собственост и избена стая с площ от 16 кв.м.;

13.30/314 ид.части от поземлен имот, находящ се в гр.Ямбол, ул.”Раковски”№58 с идентификатор № 87374.541.27, целият с площ от 314 кв.м. по кадастралната карта, съставляващ УПИ VІ в кв.84 по плА. на Ямбол, при съседи на имота: имоти с идентификатори: № 87374.541.100, № 87374.541.26, № 87374.541.28, № 87374.541.96; № 87374.541.1, заедно с апартамент № 6 на ул. Георги Сава Раковски  58, ет.2 с идентификатор № 87374.541.27.1.6 по кадастрална карта, със застроена площ 77.16 кв.м., състоящ се от бокс, дневна, трапезария, две спални, баня-тоалетна, тераса и коридор, заедно с 4.22 % ид.части от общите части на сграда с идентификатор № 87374.541.27.1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 87374.541.27, при граници на апартамента: на същия етаж: № 87374.541.27.1.5, под обекта № 87374.541.27.1.3, над обекта № 87374.541.27.1.9;

6/24 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 87374.531.320, находящ се в гр.Ямбол, ул.”Съединение”№18, с площ от 160 кв.м. по нот. акт, а по скица с площ от 154 кв.м., съставляващ парцел V-2145 в кв. 115 по плА. на Ямбол, заедно с жилищна сграда  с идентификатор  № 87374.531.320.3 със ЗП от 51 кв.м. по скица, а по нот. акт- с площ от 62 кв.м. и всички подобрения в имота, при граници на поземления имот: № 87374.531.318, № 87374.531.319; № 87374.531.321, № 87374.531.423 ;        9/10 ид.части от ¼ ид.части от поземлен имот с идентификатор  № 87374.531.352 с площ от 312 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 310 кв.м., находящ се в Ямбол, ул. Съединение 15, заедно с ¼ ид.части от изградените в този имот: жилищна сграда с идентификатор № 87374.531.352.1 със ЗП 50 кв.м., сграда с идентификатор № 87374.531.352.3 от 23 кв.м., сграда с идентификатор № 87374.531.352.2 от 4 кв.м. и сграда с идентификатор № 87374.531.352.4 с площ от 21 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: №87374.531.356, № 87374.531.346, № 87374.531.351, № 87374.531.354, № 87374.531.353;

9/10 ид.части от 9/288 ид.части от дворно място, представляващо самостоятелен поземлен имот с идентификатор № 87374.540.60 с площ от 305 кв.м. по нотариален акт, а по скица-321 кв.м., находящо се в гр.Ямбол, ул.”ПА.йот Хитов”20, заедно с изградената в този имот масивна жилищна сграда на два етажа с площ 80 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.60.1, при граници: поземлени имоти с идентификатори: № 87374.540.58, № 87374.540.59, № 87374.540.61, № 87374.540.39;

Лек автомобил марка и модел „Мерцедес 230” с рег. № У 0121 А, рама № 12302312139476, двигател № 11595412054027;

Лек автомобил марка  и модел „Волга газ 3102” с рег. № У 0226 А, рама № 19113, двигател № 91649;

Лек автомобил марка и модел „Опел Омега” с рег. № У 4812 Н, рама № WOL000016Н1165744, двигател № 20SE14060320.

Сумата от 365лв., представляваща пазарна стойност по оценка на Комисията към момента на продажбата на жилище, находящо се в гр.Ямбол, ж.к.”Стара планина”, бл.2, вх.Д, ет.7, ап.104, с площ от 41 кв.м.;

Сумата от 7130 лв., представляваща пазарна стойност по оценка на Комисията към момента на продажбата на 1/2 ид.част от отстъпено право на строеж върху дворно място в гр..Ямбол, ул.”Капитан Петко войвода”№14, с площ от 310 кв.м.- урегулирано и 336 кв.м. – неурегулирано, заедно с построените жил. сграда и салма с обща застроена площ 70 кв.м. и гараж от 15 кв.м.;

Сумата от 34500 лв., представляваща пазарна стойност по оценка на Комисията към момента на продажбата на мелница-масивна триетажна сграда с обща застроена площ 765 кв.м. с прилежащата земя от  1555 кв.м., трета категория, извън регулация, в с.Маломир, обл.Ямбол;

Сумата от 28200 лв., представляваща пазарна стойност по оценка на Комисията към момента на продажбата на 500/578 ид.части от дворно място, цялото от 578 кв.м., съставляващо УПИ І -4432, кв.36 ”А”, находящо се в Ямбол, ул. 6-ти септември 74, ведно с построената в дворното място еднофамилна жилищна сграда от 30 кв.м.;

Сумата от 11420 лв., представляваща пазарна стойност по оценка на Комисията към момента на продажбата на земеделска земя в местност „Гол баир” им. № 136 в землището на с.Дражево, обл.Ямбол, с площ 0.530 дка;

Сумата от 7350 лв., представляваща пазарна стойност по оценка на Комисията към момента на продажбата на лек автомобил марка и модел ”БМВ 735” с рег. № У 4728 АА, рама № WBAGB310801625522, двигател № 346KB40824002.

От Г.Н.Д. на основание чл.8 от ЗОПДИППД (отм.):

Апартамент №58, находящ се в гр.Ямбол, ж.к.”Хале” бл.12, вх.А, ет.15, построен върху държавна земя, квартал 311, състоящ се от кухненски бокс, стая и сервизни помещения със застроена площ от 32.09 кв.м. и принадлежащото таванско помещение № 8 с полезна площ 4.15 кв.м., заедно с 0.621 % ид.части от общите части на сградата, при съседи на жилището: апартамент № 57, коридор и апартамент № 59.

От Н.Г.Д. на основание чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД( отм.):

Наличната сума по транзитна разплащателна сметка № ................... при „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, клон Бургас, ведно с лихвата по нея, с титуляр Н.Г.Д., ЕГН **********;

Наличната сума по спестовен влог №............................ при „Корпоративна търговска банка”АД, ФЦ-Ямбол, ведно с лихвата по нея, с титуляр Н.Г.Д., ЕГН **********;

Наличната сума по разплащателна сметка № ...................... при „Райфайзенбанк” ЕАД, офис Ямбол, ведно с лихвата по нея, с титуляр Н.Г.Д., ЕГН **********;

Наличната сума по разплащателна сметка № ....... при „Райфайзенбанк” ЕАД, офис Ямбол, ведно с лихвата по нея, с титуляр Н.Г.Д., ЕГН **********.

От Д.Г.Д. - лично и в качеството й на  ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева”. ***, на основание чл.9 вр. с чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД( отм.):

Наличната сума по банкова сметка №.................... при „Общинска банка” АД, ФЦ-Ямбол, ведно с лихвата по нея, с титуляр ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева”, ЕИК *********;

Наличната сума по картова сметка по издадена кредитна карта № .............. при „Райфайзенбанк” ЕАД, офис Ямбол, ведно с лихвата по нея с титуляр ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева””, ЕИК *********;

Наличната сума по разплащателна сметка № ...................... при „Райфайзенбанк” ЕАД, офис Ямбол, ведно с лихвата по нея, с титуляр ЕТ„ДАНА - Даниела Тончева””, ЕИК *********.

Наличната сума по банкова сметка № ....................... при

„Юробанк И Еф Джи” АД, ведно с лихвата по нея, с титуляр Д.Г.Д., ЕГН **********;

Наличната сума по разплащателна сметка № ...................... при „Райфайзенбанк” ЕАД, офис Ямбол, ведно с лихвата по нея, с титуляр Д.Г.Д., ЕГН **********;

Наличната сума по разплащателна сметка №......при „Райфайзенбанк” ЕАД, офис Ямбол, ведно с лихвата по нея, с титуляр Д.Г.Д. , ЕГН **********.

ОТМЕНЯ на основание чл.30,ал.3 ЗОПДИППД (отм.) допуснатото обезпечение с определение №160/13.07.2011г. на ЯОС по ч.гр.д.№307/2011г., поправено поради очевидна фактическа грешка с определение № 163/14.07.2011г. на ЯОС по същото ч. гр. д. №307/2011г.   

На основание чл.194,ал.2 ГПК признава за неистински документ договор за заем от 08.02.2007г., сключен между П.В. *** и  Н.Г.Д. *** .

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК, вр. с чл.225 ГПК и чл.29 ЗОПДИППД (отм.) в отношенията на страните Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – гр.София, сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Н.Г.Д. ***, ЕГН **********, Д.Г.Д. ***, същия адрес, с ЕГН **********  и главно встъпило в процеса лице Ж.Д. ***, с ЕГН **********, че Н.Г.Д. и Д.Г.Д. са собственици на общо 9/288 ид.части от недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол на ул.„П.Хитов”№20, представляващ дворно място- самостоятелен поземлен имот с идентификатор № 87374.540.60 с площ от 305 кв.м. по нотариален акт, а по скица-321 кв.м., заедно с изградената в този имот масивна жилищна сграда на два етажа с площ 80 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 87374.540.60.1, при граници: поземлени имоти с идентификатори: № 87374.540.58, № 87374.540.59, № 87374.540.61, № 87374.540.39.

ОСЪЖДА Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – гр.София, сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Н.Г.Д. ***, с ЕГН **********, Д.Г.Д. ***, същия адрес, с ЕГН ********** и Г.Н.Д. ***, с ЕГН ********** сумата 8 580.18 лв. (осем хиляди петстотин и осемдесет лева и 18 ст.) – направени от тях разноски по делото пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – гр.София, сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Н.Г.Д. ***, ЕГН с ********** и Д.Г.Д. ***., с ЕГН **********, да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на Ж.Д. ***, с ЕГН ********** сумата 652.50лв. (шестотин петдесет и два лева и 50ст.) - направени от нея съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: