Решение по дело №648/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 399
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20191400500648
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 399

 

гр.ВРАЦА,17.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

                                 Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                          Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                        Мл.съдия:И. НИКИФОРСКИ

                  

при секретаря Виолета Вълкова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №648 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл.258 и сл.от  ГПК.   

       С решение №196/15.08.2019 год. по гр.дело №205/2019 год.  на Районен съд-Мездра състав на съда е уважил частично предявения от Н.М.П. *** иск с правно основание чл.150 от СК и е изменил размера на издръжката, определена с одобрена по гр.дело №188/2012 год. на РС-Враца спогодба, като е увеличил издръжката, която ответникът И.С.Ц. *** е осъден да заплаща на малолетното си дете К.И.Ц. от 90.00 лв. на 160.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска - 18.02.2019 год., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.  Със същото решение РС-Мездра е отхвърлил иска на Н.П., действаща като майка и законен представител на детето К., в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 180.00 лв.

Решение №196/15.08.2019 год.  е обжалвано от И.С.Ц. в частта, с която предявеният против него иск е уважен. Въззивникът поддържа,че решението е неправилно, а искът неоснователен. Сочи, че той е с влошено здравословно състояние с призната група инвалидност, като полага грижи и за още едно дете - И.И.С., родено на *** год. Счита, че майката не заслужава увеличение, тъй като много пъти детето е идвало при него  със скъсани дрехи  и обувки, т.е за него не се полагат адекватни грижи. Твърди, че майката настройва детето против него и възпрепятства контактите между баща и дъщеря.

Искането му до Окръжен съд- Враца се извежда от обстоятелствената част на жалбата - решението да бъде отменено в обжалваната част, а искът отхвърлен.

Представя във вид на заверени фотокопия Удостоверение за раждане  на детето И.И.С., издадено въз основа на акт за раждане №0250/11.06.2014 год. на Община Враца и Експертно решение №5904/03.12.2018 год. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ"Христо Ботев"АД-гр.Враца.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Н.М.П., в който се мотивира становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемата поддържа,че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а доводите на въззивника за влошено здравословно състояние и задължение за издръжка към друго дете ирелевантни, предвид безусловния характер на задължението за издръжка  на ненавършили пълнолетие деца от родителите им. Твърди, че въззивникът Ц. притежава част от наследствен имот, притежава лек автомобил и работи на трудов договор, въпреки намалената си трудоспособност.

Моли решението на РС-Мездра да бъде оставено в сила.

Моли съдът да изиска справка от ТД на НАП-гр.Велико Търново,офис Враца за регистрираните трудови договори  на въззивника С., за размера на трудовото му възнаграждение и за размера на осигурителния му доход за периода 18.02.2018 год.-18.02.2019 год. Моли да се изиска справка и от ТП на НОИ Враца за получените от въззивника доходи по ДОО за същия период.

По отношение доказателствените искания на страните съдът намира за  допустими, предвид обстоятелството, че настоящото производство е за изменение на размера на издръжка и в него съдът следи служебно за интереса на малолетното дете, имащо право на такава. Съгласно задължителните тълкувания, дадени в Тълкувателно решение1 от 9.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело  1/2013 год., ОСГТК, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.

            По делото са изискани и приложени като доказателства по делото представените с писмо вх.№10104/19.11.2019г. от НАП, ТД на НАП Велико Търново, офис Враца: справка за действащи трудови договори на И.С.Ц. и справка осигурителен доход; с писмо вх. №10067/18.11.2019 г. от НАП, ТД на НАП Велико Търново, офис Враца: справка за действащи трудови договори и справка за осигуряване и с писмо вх. №10042/18.11.2019г. от НОИ, ТП Враца: 4 бр. удостоверения - удостоверение за изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, удостоверение за изплатено парично обезщетение за безработица и удостоверения за отпускане на пенсия.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес  в срока по чл. 259,ал.1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

Районен съд – Мездра е сезиран от Н.М.П., действаща като майка и законен представител на малолетното дете К.И.Ц., с иск с правно основание чл. 150 СК, предявени против И.С.Ц. ***, въз основа на който иска да бъде изменен размера на присъдената издръжка от 90.00 лв. на 180.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. В исковата молба се твърди, че със спогодба по гр.дело № 188/2012 год. по описа на РС- Враца бащата И.Ц. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лв. и при постановяване на решението детето К.  е било на 3 години.  Сочи се, че понастоящем детето е на 10 г. и 6 м. и са нараснали индивидуалните му нужди, както и са се променили икономическите условия в страната.  Поддържа се, че минималният размер на установената в страната издръжка е също нараснал на 140.00 лв. Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Изискано и приложено по делото е гр.дело № 188/2012 год. по описа на РС- Враца.

В срока по чл.131,ал.1 ГПК от ответника И.С.Ц. не е депозиран писмен отговор и не е взето становище по иска. В съдебно заседание същият не се явява и не се представлява.

Пред районния съд е прието становище на Дирекция "Социално подпомагане"-Враца, в което е отразено, че по данни на майката Н.П. от 2009г. е настъпила фактическа раздяла с бащата на К. - ответника И.Ц., с когото е живяла на семейни начала. В становището е посочено, че основни грижи за детето К. полага майката, като задоволява неговите потребности с оглед възрастта му.Детето К. се развива добре, клинично здраво е, контактно, записано е в  *** за учебната 2018/2019г. в СУ "***" гр.Враца и успехът му е отличен.  Впечатленията на социалния работник са, че жилището, в което живеят майката и детето е двустаен апартамент, собственост на родителите на ищцата и е с много добри хигиенно битови условия, обзаведено е с всичко необходимо за едно домакинство. В доклада е посочено, че майката работи на трудов договор и заема длъжността "***" към *** и получава месечно възнаграждение в размер на 882.00 лв.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. Свидетелката В.Т.К., която е майка на съученик на детето К. , посочва, че основно майката се грижи за детето, то расте и иска да посещава уроци, да ходи на зелено училище, но не може, тъй като доходите на майката са ограничени. Свидетелката твърди, че дори лично преди години е карала детето при баща му за събота и неделя, но сега вече той не търси детето.

С обжалваното решение състав на Районен съд - Мездра е уважил частично предявения от Н.М.П. *** иск с правно основание чл.150 от СК и е изменил размера на издръжката, определена с одобрена по гр.дело №188/2012 год. на РС-Враца спогодба, като е увеличил издръжката, която ответникът И.С.Ц. *** е осъден да заплаща на малолетното си дете К.И.Ц. от 90.00 лв. на 160.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска -18.02.2019 год., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Със същото решение РС-Мездра е отхвърлил иска на Н.П., действаща като майка и законен представител на детето К., в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 180.00 лв.

Както бе посочено, решението е обжалвано само в частта, с която ответникът е осъден, както и в частта относно разноските. За да се произнесе по основателността на въведената с въззивната жалба претенция, настоящият съдебен състав обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, както и събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложените по делото удостоверение за раждане, се установява, че Н.М.П. и И.С.Ц. са родители на малолетната К.И.Ц., родена на ***г. в гр. Враца.

Със спогодба по гр.дело № 188/2012 год. по описа на РС - Враца бащата И.Ц. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

Пред въззивната инстанция са изискани и приложени като доказателства по делото представените с писмо вх.№10104/19.11.2019г. от НАП, ТД на НАП Велико Търново, офис Враца: справка за действащи трудови договори на И.С.Ц. и справка осигурителен доход; с писмо вх. №10067/18.11.2019 г. от НАП, ТД на НАП Велико Търново, офис Враца: справка за действащи трудови договори и справка за осигуряване и с писмо вх. №10042/18.11.2019г. от НОИ, ТП Враца: 4 бр. удостоверения - удостоверение за изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, удостоверение за изплатено парично обезщетение за безработица и удостоверения за отпускане на пенсия. От така представените документи се установява, че ответникът  И.Ц. работи по трудов договор с фирма "***"ЕООД гр. Враца и получава пенсия и добавки в размер на 230.40 лв./към м.11.2019г./.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл.150 СК. За да бъде уважен същият,  следва да бъде доказано настъпването на промени в обстоятелствата, при които е  определена предходната издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно до навършване на пълнолетие правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно. Ето защо в този случай на преценка следва да бъдат подложени единствено потребностите на детето и възможностите на родителите като релевантни обстоятелства относно размера на дължимата издръжка съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК. 

В конкретния казус от присъждане на предходната издръжка до предявяване на настоящия иск са изминали повече от 7 години. През този период наред с физическото израстване на детето са нараснали и нуждите му за храна, облекло, учебници, учебни помагала и пр. Ноторно е, че с увеличаването на възрастта на детето нуждите от учебници и учебни помагала нарастват, поради което този факт следва да се приеме за установен, без да е необходимо нарочно доказване.

По отношение на доходите на родителите са събрани данни както за майката, така и за бащата. От прието становище на Дирекция "Социално подпомагане"-Враца е отразено, че  майката работи на трудов договор и заема длъжността "***" към Районен съд- Враца и получава месечно възнаграждение в размер на 882.00 лв. От събраните пред въззивната инстанция доказателства е установено, че бащата И.Ц. също е трудово зает, независимо от представеното от него експертно решение №5904-172/03.12.2018г., на МБАЛ "Хр.Ботев" АД гр. Враца с установена 71% трайно намалена работоспособност за срок от две години, същият работи по трудов договор с фирма "***"ЕООД гр. Враца с тр.доход от 613.00 лв. и получава пенсия и добавки в размер на 230.40 лв./към м.11.2019г./. По делото са налични и доказателства, че ответникът е ангажиран с издръжката на друго малолетно дете - И., родено на ***г.

При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите, съдът следва да намери баланса между доходите на родителите и нуждите на детето, като съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК, имаща императивен характер и въвеждаща минимален размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай парична издръжка се дължи от бащата И.Ц. като родител, който не е пряко ангажиран в отглеждането на детето К.. Майката Н.П., като родител, упражняващ родителските права, участва в издръжката на детето не само чрез предоставяните им парични средства, но и чрез грижите, които полага за задоволяване на ежедневните му нужди при отглеждането. Съдът взема предвид, че детето К. вече е на 10 год. и в тази възраст нуждите му, свързани с бита, облеклото, храната, обучението и пр., нарастват значително. Ето защо съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето К. е необходима месечна издръжка в размер на 300,00 лева, от която ищецът дължи 160,00 лева, а останалата част следва да бъде поета от майката. Районният съд, като е достигнал до същия правен извод, е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.

При тези съображения въззивният съдебен състав намира, че районният съд е приложил правилно материалния закон и съобразно възприетите в чл.142 и чл.143 от СК критерии за определяне на издръжката и събраните по делото доказателства, правилно е отхвърлил иска за сумата над 160.00 лв.

С оглед изхода на спора и въз основа на обстоятелството, че пълномощникът  на ищцата -адв.М.Д., й е указал безплатна правна помощ, на осн.чл.38, ал.2, вр. с чл.1,т.3 от ЗА следва да бъде осъден ответника И.Ц. да заплати на адв. Д. сумата от 300 лв. за възнаграждение по аналогия на чл.7, ал.1,т.6 от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви, Врачанският окръжен съд

 

                                                                             

 

 

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №196/15.08.2019 год. по гр.дело №205/2019 год. по описа на Районен съд- Мездра.

            ОСЪЖДА И.С.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.К.Д.,с ЕГН ********** от АК - Враца сумата от 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

 

 

 

             

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.