Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 746 / 6.12.2018г.

 

 

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:  

            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното от съдия Васко Нанев административно дело № 628, по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на А.З.А. ***, подадена против Заповед № 1025/11.05.2018 г. на кмета на Община Пазарджик.

С обжалваната заповед, кметът на общината, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от същия закон, е наредил премахването на незаконен строеж „Навес с площ 18,0 кв. м.“, попадащ в УПИ VІІ-76, кв. 4 по плана на с. Хаджиево. Като адресати на заповедта са посочени наследниците на З. А. Х..

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Счита се, че няма точно описание на подлежащия за премахване строеж. Навесът не е недопустим строеж. Той е залепен в дъното си до много голям друг навес от около 60 кв. м., не е разположен на уличната регулация и на страничната регулация – ЗУТ допуска изграждане на такива второстепенни постройки.

Иска се от съда да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноските по производството.

Ответникът по оспорването – кметът на Община Пазарджик, заявява чрез процесуалния си представител – юрк. В., в съдебно заседание и в писмени бележки, становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира от фактическа страна следното:

На 29.01.2018 г. е съставен, от длъжностни лица при общинска администрация гр. Пазарджик, Констативен акт № 11, с който е установено, че навес, разположен на север от съществуваща лятна кухня, с размери 3 х 6 кв. м., застроена площ 18 кв. м. и кота стряха – височина 2,30 м, находящ се в с. Хаджиево, е незаконен, като е построен без разрешение за строеж и в нарушение на разпоредбите на чл. 147 и чл. 42 от ЗУТ. В същия акт е посочено, че строежът има едноскатен покрив от дървена конструкция, покрита с керемиди. В средата е подпрян с една дървена колона, а в западна и източна посока са изградени масивни зидове върху ивични бетонови основи. Навесът се ползва за съхранение на отоплителни материали и инвентар. Въз основа на така съставения констативен акт е постановена оспорваната заповед на кмета на община Пазарджик. В заповедта е прието, че строежът е изпълнен през 1996 г. от З. А. Х. – покойник. В мотивите на заповедта е посочено, че за дървения навес е издаден отказ на главния архитект на община Пазарджик за неприложимостта на § 127, ал. 1 от ПРЗ от ЗИД на ЗУТ. Навесът е с оградни стени, които, по смисъла на ЗТСУ и ЗУТ, могат да бъдат причислени към стопански постройки на допълващо застрояване. Строежът е недопустим, тъй като по действащите по времето на построявянето му – 1996 г., подробни устройствени планове, правила и нормативи, както и по сега действащия ЗУТ. Същият е изпълнен в противоречие с действащите към момента на построяването му чл. 124 и чл. 125 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.) и чл. 121 от ПП ЗТСУ (отм.), както и на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредено е строежът да бъде премахнат от наследниците на З. А. Х..

Издадената заповед е съобщена на жалбоподателя на 20.06.2018 г., а жалбата е постъпила в деловодството на Община Пазарджик на 04.07.2018 г.

По делото е допуснато изслушването на съдебнотехническа експертиза, като вещото лице е дало заключение, че процесният строеж е лека постройка – навес, който има характера на второстепенна постройка на допълващо застрояване за отоплителни материали и инвентар, изграден в УПИ VІІ-76 в кв. 4 по плана на с. Хаджиево. Постройката не е разположена на уличната регулационна линия, както и на вътрешната граница на УПИ VІІ-76, в кв. 4, което не противоречи на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Нейните размери и местоположение – височина до 3,6 м. и отстояние от вътрешните регулационни линии – най-малко 3 м., отговарят на действащите правила и норми на ЗУТ (чл. 42). Навесът, предмет на обжалваната заповед граничи от запад и от юг с други изградени постройки на допълващото застрояване в имота – навес с площ 22 кв. м., който е част от по-голяма постройка, с обща площ 64,30 кв. м. и навес с площ 18 кв. м., част от стопанска постройка, с обща площ 92 кв. м. Размерите на навеса са дължина – 6,10 м. и ширина – 3 м., а площта му е в размер на 18,30 кв. м. Височината до стряхата на постройката е 2,30 м. Навесът граничи от запад и от юг

Въз основа на събраните по делото доказателства, преписката по издаване на оспорения административен акт съдът намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, което има правен интерес и е засегнато от разпореденото в оспорената заповед, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражение в седемдневен срок.

С оглед изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, като се установява спазване на предвидената в разпоредбата на чл. 225а процедура по констатиране на незаконното строителство от служители по устройство на територията в администрацията на Община Пазарджик.

В заповедта е посочено, че строежът е извършен през 1996 г. - факт, за който не се спори между страните, и е недопустим по действащите подробни устройствени планове, правила и нормативи, като същият е изпълнен в противоречие с действащите към момента на построяване чл. 124 и чл. 125 от Наредба № 5 (отм.) и чл. 121 от ПП ЗТСУ (отм.), както и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Тъй като между страните не се спори, че строежът е построен през 1996 г., а и такава е констатацията на административния орган, настоящият съдебен състав намира, че към датата на изграждане на строежа е била в сила отменената Наредба № 5/17.05.1995 г. за правила и норми по ТСУ (обн. бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г.). Относимите правни норми са в чл. 115 – чл. 119 от същата наредба на Раздел II - Стопански и други второстепенни сгради и постройки. Посочените от административния орган правни норми регулират същите строителни правила и норми, но по отменената и действала преди Наредба № 5 от 17.05.1995 год. Наредба № 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство. Тази непрецизност в посочване на приложимите правни норми не съставлява съществен порок на заповедта, тъй като те се съдържат в тази нейна част, с която се мотивира недопустимостта на строежа по смисъла на параграф 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. В заповедта ясно е посочено, че строежът е незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж в нарушение на чл. 147 от ЗУТ, както и че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изпълнен е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Видно от заключението на вещото лице, строежът не е разположен както на улична регулационна линия, така също и на вътрешната граница на УПИ VІІ - 76 в кв. 4. Отстоянието от вътрешните регулационни линии е най-малко 3 м. и отговаря на действащите строителни правила на ЗУТ (чл. 42). Тези обстоятелства сочат за наличие на част от предпоставките  за търпимост по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Съгласно § 127 строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби, съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

Относно допустимостта съдът намира следното:

Процесният незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид обстоятелството, че е изграден през 1996 год., както и че не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 год. Обстоятелство, за което не се спори между страните. За процесния строеж не е приложим и новият режим на търпимост по §127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като той се отнася за незаконни строежи, изградени в периода от изтичане на срока по ал. 3 на §16 от ПЗР на ЗУТ до 31. 03. 2001 год. Това е така, тъй като нормата на §16 от ПЗР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82/26.10.2012 год., в сила от 26.11.2012 год.), т. е. тя е действаща и приложима с визираните в нея три времеви периода – по ал. 1, ал. 2, ал. 3. Следователно  след влизане в сила на ал. 1, § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и при липсата на изрична отмяна на нормата на §16 от ПР на ЗУТ са налични едновременно действащи норми, регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни изисквания според периода на изграждането на незаконния строеж. Въпреки заключението на вещото лице за съответствие на строежа с разпоредбите, действали по времето, когато е извършен, както и по разпоредбите на ЗУТ, с оглед изложеното, не е налице първата предпоставка за прилагане на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, а именно строежът да е изграден във времевия период от 30.06.1998 год. до 31.03.2001 год.

С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на установената от закона форма в съответствие с целта на закона и материалноправните разпоредби, като в проведеното административно производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Тъй като не са налице отменителните основания на чл. 146 от АПК жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, прел. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.З.А. ***, подадена против Заповед № 1025/11.05.2018 г. на кмета на Община Пазарджик.

ОСЪЖДА А.З.А. *** да заплати в полза на Община Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

Съдия:/П/

 

РЕШЕНИЕ № 17085 от 12.12.2019 г. на ВАС Сфия, Второ отд. по адм. д. № 3924/2019 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 746/06 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 628/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА А. З. А., от гр. П., да заплати на Община П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.