Решение по дело №11/2020 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260025

 

гр. Тутракан, 09.08.2022 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Предявен е иск но основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „КРЕДИТ ИНС” АД (към момента на подаване на исковата молба - „К.И.” ООД)[1], упълномощили като проц. представител адв. С.М. ***) и адв. Р.Д. (л. 66), за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди, в резултат на извършено престъпление, изразяващо се във това, че същата през периода от 05.02.2013г. - 28.02.2014 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М.Г.А.- служител на ищцовото дружество, като подала онлайн заявка за К.№ 27792, в която се представила за лицето Д.А.П., в резултат на което ищецът приел за сключен по електронен път Договор за потребителски К.„Екстра” № 27792/28.02.2014 г., както следва:

1.1. обезщетение за реално претърпени имуществени вреди по чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 82, изр. 1, предл. 1 от ЗЗД, изразяващо се в предоставена като главница по договора за К.сума, предадена на ответника и възлизащо на 875 лв.;

1.2. обезщетение за пропуснати ползи по чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 82, изр. 1, предл. 1 от ЗЗД, изразяващи се в нереализираната възнаградителната лихва по договора за кредит, възлизащо на 565,25 лв.;

1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на увреждането (28.02.2014 г.) до окончателното изплащане на сумата.

1.4.  На 28.02.2014 г. В.Ц.Х., ЕГН ********** кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.credituis.bg., като е предоставила личните данни на Д.А.П., ЕГН **********, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М.А., чрез онлайн заявка за К.№ 27792, в резултат на което по електронен път е бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”№ 27792/28.02.2014 г. и с това на същата дата - 28.02.2014г. в гр. Тутракан, в офис на „Изипей” АД е получила желаната сума.

2. Ответникът В.Ц.Х. е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК чрез назначеният ѝ особен представител адв. Д.Г. от Адвокатска колегия - гр. Силистра, с който оспорва исковете.

2.1. Твърди, че вредите са възстановени, което е предпоставка за одобряване на споразумението.

2.2. Твърди, се че договор за кредит не е сключен.

2.3. Твърди, се че заетата сума не е заплатена на ответника.

2.4. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Направено е възражение за недействителност на възнаградителната лихва, поради прекомерният ѝ размер.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 28.02.2014 г. от страна ищеца в полза на Д.П. е извършен паричен превод в размер на 1 490 лв. (л. 8).

4. На 24.01.2019 г. е одобрено Споразумение по НОХД № 241/2018 г. на ТнРС, с което ответникът се е признал за виновен в това, че на 28.02.2014 г., в гр. Тутракан, с цел да набави за себе си облага, възбудила и поддържала заблуждение у М.Г.А.- служител на „Кредит И.“ ООД ***, чрез онлайн заявка за кредит № 27792, в която се представила за Д.А.П. и с това на същата дата - 28.02.2014 г. в гр. Тутракан, в офис на „Изипей“ АД е причинила на „Кредит И.“ ООД *** имотна вреда в размер на 1 500 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК (л. 4).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 77)

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при наличието на правен интерес, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По искът за заплащане на претърпени вреди (главницата по кредита)

 

7. Споразумението по горепосоченото наказателно дело обвързва настоящата И.танция съгл. чл. 300 от ГПК относно факта, че на горепосочената дата ищецът е извършил инкриминираното деяние. В частност съдът е обвързан от следните констатации на наказателния съд:

8.  Относно механизма на измамата:

8.1. В споразумението е отразено, че отв. Х. с цел да набави за себе си облага, възбудила и поддържала заблуждение у М.Г.А.- служител на „Кредит Инс“ ООД ***, чрез онлайн заявка за кредит № 27792, в която се представила за Д.А.П.. В резултата на това на 28.02.2014 г. в гр. Тутракан, в офис на „Изипей“ АД на отв. Х. е изплатена главницата по кредита.

8.2. Тези обвързващи констатации на наказателния съд налагат извода, че не е налице съгласие от сочената за кредитополучател Д.А.П. да сключи кредита (волеизявлението е направено от отв. Х.), поради което този договор е нищожен поради липсата на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД).

8.3. Изплатената на отв. Х. главница по кредита се явява сума, получена без правно основание. Тъй като обаче сумата е получена в резултат на извършено престъпление е възникнало задължението за връщането ѝ на деликтно основание (чл. 45 от ЗЗД).

9. Относно размера на причинените вреди

9.1. В споразумението е определен размер на щетите от 1 500 лв. Съобразявайки факта, че такъв е размера на посочената в договора за потребителски кредит главница (л. 16), както и наложилата се в наказателните производства практика като вреди да бъдат квалифицирани едИ.твено реално претърпените такива (но не и пропуснатите ползи), съдът приема, че вредата по инкриминираното деяние представлява изплатената от ищеца на отв. Х. без правно основание главница по договора за кредит.

9.2. С оглед изложеното настоящият съд е обвързан да приеме, че преките вреди от деянието (равняващи се на изплатената главница) са 1 500 лв.

10. Назначената СИЕ е установила, че отв. Х. е извършила плащания в размер на 1 500,75 лв. (л. 79).

11. Тъй като не е съществувало валидно облигационно правоотношение (договорът за кредит е нищожен) отв. Х. с извършените плащания е погасявала не вноските по кредита, а задължението си заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца преки вреди в резултат на престъплението - 1 500 лв. (т. е. заплатената като главница сума).

12. В тази връзка съдът приема, че с извършените плащания (1 500,75 лв.) това задължението е погасено изцяло, с оглед на което наказателният съд е приел, че вредите от престъплението са възстановени и е одобрил споразумението (чл. 381, ал. 3 от НПК).

13. Изложените в настоящата точка доводи, налагат извода, че искът за заплащане на обезщетение за причинените преки вреди от престъплението се явява неоснователен. 

   

III. По искът за заплащане на пропуснатите ползи (възнаградителната лихва по кредита)

 

14. Ищецът е финансова институция, чиято дейност е свързана с предоставянето на парични средства срещу възнаграждение. Пропуснатите ползи в случая представляват облагата, която кредитодателят би получил, ако договорът за кредит бе действителен. Следва да бъдат взети под внимание единствено облаги, които биха били реализирани от ищеца законосъобразно.   

15. Относно размерът на договорната лихва.

15.1. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е влязла в сила на 23.07.2014 г., като съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) същата не намира приложение по отношение на процесният договор с дата 28.02.2014 г. 

15.2. Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения (чл. 92 ЗЗД над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

15.3. В тази връзка в Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о. е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.

15.4. В конкретният случай кредитът е необезпечен, поради което съдът следва да прецени дали размерът на възнаградителната лихва накърнява добрите нрави въз основа на действащата към момента законова постановка.

15.5. Целта на въведената в  чл. 19, ал. 4 от ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.) забрана е да бъде защитен потребителя от злоупотреба с икономически по - силната позиция на търговеца - кредитодател, която позволява на последния да определи възнаграждение за предоставяните от него финансови услуги, значително надхвърлящо сбора от стойността на цената за финансиране на услугата, поетият риск и обичайната търговска печалба.

15.6. Съблюдавайки тези показатели законодателят е приел, че годишният процент  на разходите (ГПР)[2] не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва.

15.7. Този критерии следва да бъде приложен и по отношение по отношение на процесният договор за кредит. Неговата дата е малко повече от месец преди законодателната промяна. В тази връзка не може да се приеме, че към момента на сключване на договора икономическите фактори, влияещи върху размера на възнаградителната лихва, са се различавали значително от тези след 23.07.2014 г.

15.8. Поради тази причина съдът приема, че договорката за заплащане на възнаградителна лихва, надвишаваща (като компонент на ГПР) петкратния размер на  законната лихва е нищожна поради противоречието и с добрите нрави съгл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

15.9. С оглед изложеното, размерът на възнаградителната, която кредитодателят евентуално бил реализирал при действителен договор, следва да бъде редуцирана, с оглед нуждата ГПР по договора да не надвишава петкратния размер на законната лихва.  

15.10. Вещото лице е изчислило, че за да бъде спазено това изискване размерът на възнаградителната лихва следва да бъде редуциран на съгласно Приложение № 4 от СИЕ (л. 84). Общият размер на възнаградителната лихва възлиза на 356,95 лв.

16. Относно направеното от страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност

17. Съгласно предвидения в договора за кредит погасителен план възнаградителната лихва е следвало да бъде заплащана на кредитора на месечни вноски, като първата вноска е дължима на 27.03.2014 г.

18. Вземането за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се погасява с общата петгодишна давност, поради което вземанията за обезщетение за пропуснати ползи от нереализирани възнаградителни лихви ще се започнат да се погасяват с настъпването на петгодишният срок от падежите на вноските, т. е. най - рано на 27.03.2019 г.

19. Ищецът е подал молба за конституирането му като граждански ищец в наказателното производство на 25.09.2018 г. (л. 46 от НОХД № 241/2018 г.). В последствие този иск не е допуснат за съвместно разглеждане.

20. Когато в наказателния процес е позволено предявяването на граждански иск, давността прекъсва и спира да тече с предявяването му независимо от това, в коя фаза се намира наказателното производство – досъдебна или съдебна. Приемането на иска за съвместно разглеждане в наказателното производство, като акт на наказателния съд по движението на делото и последващо отменяване на този акт или постановяването на акт за прекратяване на производството по приетия граждански иск нямат значение за прекъсването и спирането на давността, тъй като тези правни последици вече настъпили с неговото предявяване. Правната последица от тези „прекратителни” актове е отделянето на гражданския иск за разглеждане по реда на ГПК. Ако това не е постановено изрично от наказателния съд, подаването на нова искова молба пред гражданския съд съставлява молба за отделното разглеждане на вече предявения иск по реда на ГПК. Настъпилите с предявяването на гражданския иск прекъсване и спиране на давността могат да отпаднат с обратна сила съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД само ако гражданският съд прекрати производството по иска, като нередовно предявен или недопустим. (Решение № 50 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2018 г., IV г. о.).

21. В тази връзка съдът приема, че с предявяването на гражданския иск в наказателното производство давността е прекъсната.

 

21.1. В обобщение на гореизложеното съдът приема, че искът се явява основателен до размера от 356,95 лв.

 

22. По искът за заплащане законната лихва

 

23. Съгласно чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава от момента на увреждането.

24. Тъй като в случая ще се присъди законната лихва върху пропуснатите ползи, началният ѝ срок следва да съвпада с изтичането на крайния срок за издължаване на кредита - 28.02.2015 г. (към този момент следва да се приеме, че дължим пълният размер на възнаградителната лихва). В тази смисъл законната лихва следва да се присъди от следващия ден 01.03.2015 г.

 

Разноски

 

25. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде присъдена част от направените разноски (900), съобразно уважената част от исковете, в възлизаща на 284,17 лв.

26. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК върху уважения иск в размер на 31,57 лв.

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ответника В.Ц.Х., с ЕГН **********,***, да заплати на ищеца „КРЕДИТ ИНС” АД (към момента на подаване на исковата молба - „КРЕДИТ ИНС” ООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 1612, р-н Красно село бул. „Цар Борис III-ти” № 85 обезщетение за претърпени вреди, в резултат на извършено престъпление, изразяващо се във това, че същата през периода от 05.02.2013г. - 28.02.2014 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М.Г.А.- служител на ищцовото дружество, като подала онлайн заявка за кредит № 27792, в която се представила за лицето Д.А.П., в резултат на което ищецът приел за сключен по електронен път Договор за потребителски кредит „Екстра” № 27792/28.02.2014 г., включващо обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се във нереализираната възнаградителната лихва по договора за кредит, възлизащо на 356,95 лв. (триста петдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки); законната лихва върху сумата от 01.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на обезщетение за реално претърпени имуществени вреди, изразяващо се в предоставена като главница по договора за кредит сума, предадена на ответника, възлизащо на 875 лв.; както и за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се във нереализираната възнаградителната лихва по договора за кредит - за разликата между уважения размер - 356,95 лв. и претендирания такъв - 565,25 лв. 

 

 

ОСЪЖДА ответника В.Ц.Х., с ЕГН **********,  да заплати на ищеца „КРЕДИТ ИНС” АД, с ЕИК *********, част от направените по делото  разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 284,17 лв. (двеста осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки).

ОСЪЖДА ответника В.Ц.Х., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на исковете в размер на 31,57 лв. (тридесет и един лева и петдесет и седем стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: